ВМ-НВХ (НВ-ВМХ), част 61

Такааа, къде сбърках с опалянките? 
 Сместа се получи, белтъци там, както му е реда... Ооообаче, когато ги сложих да се пекат, след като отворих фурната да погледна, те се сляли като едно огромно цвете, залепнали за тавата... нищо общо с тези на снимката, за съжаление.   Аз сложих сода за хляб, бакпулвер не ми е от позволените, някъде май бях чела, че ако се заместват, содата трябва да е в по-малко количество от бакпулвера (имаше някакво съотношение, сякаш, в случай че искаш да заместиш), дали това е оплескало нещата?
  Инак вкусни. Ще пробвам пак, докато им хвана цаката... Утре ще ги сложа върху хартия за печене.
Дали ще стане тази смес на тиган, тънък слой, лекичко от всяка страна по малко, като 'палачинка', м?
  Като нищо ще са ок да се пекнат и във форма за мъфини, а?
Ще се еспериментира, видяло се е. 

ТинаХрис, и на мен ми се разтичат, това не ме притеснява, защото после просто нарязвам на парчета Обаче за да не залепват, слагам първо хартия за печене, после намазнявам леко и самата хартия и чак после разстилам сместа. Може да се пробва да се сложат отделни опалянки през по-голямо разстояние, но като знам, че ще се разтекат, предпочитам да е направо един "блат", който да си разрежа. Но мисля, че намазнената хартия е ключова

И също не ми бухват така, както на снимката, т.е. на вид са по-различни (обикновено използвам Филаделфия, но се е случвало и с обикновена пълномаслена извара или българско крема сирене). Ясно ми е, че маслеността е различна на различните сирена, но мисля, че все стават.

Аз също ги пробвах, и при мен така се получи, сляха се като едно цвете.После ги разделих и ги изядохме така. Вчера в spider foruma четох за "черен шоколад" у дома. Кокос,вода и какао - пак не се получи нищо. Та така с моите експерименти.

А аз тъпо и упорито продължавам всеки ден да ям млечни и да се чудя защо буксувам на едно място .Явно ще трябва и аз да ги спра и да видя какво ще стане.

Опалянки правих веднъж с крема сирене от българското. На хартия със съвсем малко мазнина. Сложих по 2-3 лъжици от сместа на купчинка, на разстояние една от друга, после позагладих купчинките. Не се разтекоха и не се сляха, но станаха плоски. На вкус бяха супер.

Да, на вкус са добре, за сандвичи също стават, но нямат търговски вид

Гледам алкохола сте споменали ...
Бясна съм му, бясна!
В неделя имахме повод и изпих 3 чаши бира и 1 ч. бяло вино. В резултат на това на следващия ден бях 600 гр отгоре. Погледнах ги ей така, отгоре, и това е, но на следващия ден бях още 400 гр. Значи за два дни - 1 кг отгоре   Бясна съм, не за друго, а защото единственото, което беше различно в храненето ми - това беше въпросната бира и 3 малки парчета сирене, може би общо около 150-200гр, които изядох. Нищо друго. Как така стана, че качих 1 кг и то вече трайно го задържам няколко дни?
Извинявайте за ядосаното ми състояние. Повече няма да пия бира! Край! Не смея да обвиня сиренето ... и без това много рядко хапвам.

Момичета, мина половината от моя пост - снощи хапнах рибка и да ви кажа - месце си е, много ми се услади  
В ресторанта, където бяхме я сервират с печени на скара зеленчуци -чушка, тиквичка и домат(и бейби картофки, но тях ги изядоха децата) - много добра комбинация!

Вив, не се ядосвай, в жегите се случва да се задържи вода Не си качила 1 кг мазнини, спокойно Може причината за задържането да е просто жегата, може алкохолът да е допринесъл, а може и просто да няма видима причина. Всъщност друга причина може да е наближаваща овулация или пък цикъл. Не го мисли.

Фата, успех и във втората половина на поста!

По повод алкохола:
Вярно е , че всеки организъм реагира различно, но аз например не съм го спирала.През зимата обикновено е по 20-30 гр ракия вечер, после чаша вино.Сега основно е бира, по 1 чаша няколко пъти в седмицата.понякога и по две чаши.И въпреки това не се отразява на отслабването.Писах по-назад, че в момента нещата вървят малко по-бавно, но аз сега наблягам повече на плодове.
През зимата плодовете не са така захарни и калорични, затова и предполагам тогава не ми се отразяват толкова на скоростта.

Но пак да уточня, че за "гоня" такъв режим, който мога да спазвам ако не доживотно, то поне много дългосрочно.А хранене без никакви млечни, без никакъв алкохол, без никакъв хляб, без....абе , като цяло с ограничения, не ми звучи  дългосрочно.Искам организма ми да свикне и да се нагоди към такъв начин на хранене, без да качва кг.И без да се разболява.
Не искам да съм "Сега ще огранича млечните!"....след време "Сега мога да ям мляко/да пийна чаша вино/да изям една бисквита".....Стремежът ми е начинът ми на хранене да ми стане втора природа и да не се налага да го мисля ежеседмично, ежемесечно, ежегодно.Затова и не се отказвам чат-пат от удоволствията, защото не си представям доживотно отказване от тях.
А вариантът отказване-позволяване през определени периоди от време не ме устройва.

Шоки, благодаря 
Според една теория, за да се затвърди нещо като навик, е необходимо да го правиш целенасочено в продължение на 40 дни.  Не знам дали е вярно Млечните определено не ми липсват, но дотолкова съм си променила мнението за тях, че дори и да ги проям, няма в никакъв случай да е както преди, а само инцидентно - рожден ден, да не обидя някоя настоятелна домакиня...

Катарин, никой не е казал, че трябва доживотно отказване и от млечни, и от плодове, и т.н. Както виждаш, всички си позволяват отклонения по един или друг повод. За мен е важно през по-голямата част от времето да си се придържам към едно и също хранене (което за момента включва млечните, само прясното мляко съм изключила). Също избирам и предпочитам да не ям тестено под никаква форма, дори на рождени дни - това си е моят избор. И не смятам, че ако хапна един път парче торта, ще бъде чак такова удоволствие. Напротив, убедила съм се, че вече тези отклонения не са ми приятни. Но от време на време бих била склонна да хапна нещо от сорта например на крем брюле или някакъв хубав сладолед (проблемът е, че наистина хубав сладолед май вече няма). Но аз лично нямам потребност от повече отклонения. Не ми тежи, че не ям хляб например. Също и плодовете - като хапна, често ми става прекалено сладко. Да, на сергията изглеждат привлекателни, но после ме разочароват. Така че опира и до желания и потребности. Един вариант би могъл да бъде да се ограничат млечните и плодовете, докато трае отслабването, а после да се въведат пак. Но ако започне отново качване на килограми, ще трябва да избираме между това да се примирим с по-високото тегло или да продължим да ограничаваме млечни/плодове. Не знам дали е възможно да се дресира организмът хем да си хапва храните, които конкретно на него му пречат и му спират отслабването, хем да отслабва Но всичко е индивидуално и зависи и от нашия организъм, и от нашите цели и желания. Наистина дългосрочният хранителен режим трябва да бъде такъв, че да не ни тежи.

Аз не мисля, че ако бях продължила да се храня като преди, без промяна, щях някак да си свикна организма хем да яде хляб, торти, сникърси, картофи, ориз, макарони, хем да отслабва и да започне да овулира по-често. Как щеше да стане това? Понеже направих много плавен преход, се убедих, че колкото по-стриктно се ограничават въглехидратите, толкова по-бързо става отслабването. Наистина при по-либерален режим може да се постигне успех, но зависи и от организма, и от целите. Ако целта не е непременно отслабване, може да се експериментира, за да се види как се чувстваш най-добре. Но например при инсулинова резистентност, няма как да си научиш организма да яде въглехидрати, но те някак да не му вредят нито на теглото, нито на нещо друго.

Освен това пак казвам - ако си типът човек, който без едно може, но с едно не може, тогава е по-добре наистина да се кара "без едно", отколкото да се стремиш да се дисциплинираш и да караш на силна воля, само и само да си поглезиш сетивата от време на време. Да не говорим, че има и хора, които са пристрастени към определени храни - за тях също е добре да спрат и да не почват отново. Тоест зависи.

Като тръгнах с теориите, да споделя и друга - според нея когато се ограничаваме или изключваме напълно някакава храна, ние един вид програмираме липса, недостиг. Това освен, че може да се прояви като склонност на организма да се презапасява с килограми, може да се отрази и на други области от живота ни - любов, кариера, приятели, пари...
Важно е не само с какво се храним, а и отношението ни към храната - ако например ограничим млечните/шоколада, но постоянно ни липсват и ни потичат лиги при вида им - то по-добре да си хапваме по-малко, отколкото да страдаме, че сме ощетени(самоощетени). Така че - никоя крайност не е за препоръчване, но трябва да се намери точния и здравословен баланс конкретно за нашия организъм.

Ох, ако си позволявах по мъничко мляко в периода, когато получавах експлозивна диария от млякото, но въпреки това ужасно много ми се пиеше, си представям колко щях да си усложня живота. Да, много страдах, чувствах се лишена, наказана несправедливо, ощетена, защото не можех да пия мляко, а аз обожавам прясно мляко. Но цената беше прекалено висока, затова спрях. Така че трябва да се прецени и от тази гледна точка - вреди спрямо ползи. Сега явно съм преодоляла любовта към млякото, защото почти не ми липсва, а вече повече от месец не го пия.

Четох преди време разказ на някакво момче с цьолиакия. Много бил възмутен, че лекарите не му давали да яде баници, хляб, гевреци. И си позволявал от време на време - ей така, напук на лекарите, защото откъде накъде ще го ограничават?! И после, разбира се, си плащал цената - търкалял се по пода часове наред с болки. Така че всеки си преценява каква цена е готов да плати.

Аз така се търкалям от консумация на недобре сварени или топлинно обработени яйца.
Ако е много добре сварено - проблем никакъв.

Иначе за качения кг се ядосвам основно, защото бях стигнала 50.0 и всеки един ден очаквах да видя 49 ... и сега се върнах толкова назад ... А при мен борбата с грамовете е безмилостна, камо ли с 1 кг. Иначе не съм забелязала досега да качвам по време на цикъл или овулация. Нямам промени в теглото в тези периоди, водя си тетрадка от много време вече.

Здраве да е, каквото такова ...