Публикувана: 22 юли 2013, 16:54 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2013, 16:53 ч.

Как се справяте със страха от изгубване на детето?

3 457
48
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как майките се справят със страха от загуба на дете и какви практични идеи могат да помогнат за справяне с този страх?
Какви са някои от методите за предотвратяване на изгубването на дете?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как майките се справят със страха от загуба на дете и какви практични идеи могат да помогнат за справяне с този страх?
  
  Много майки използват различни стратегии за справяне със страха от загуба на дете. Някои са изключително бдителни и не изпускат детето от поглед, дори ако това изглежда странно за другите. Други използват устройства като ключодържатели с аларми или GPS тракери. Освен това много майки учат децата си на предпазни мерки и как да се справят в случай на изгубване. Някои също използват психологически методи, като разговор и игри, за да насочат децата към безопасно поведение. Някои практически идеи, споделени от майките във форума, включват използването на устройства като ключодържатели с аларми или GPS тракери. Освен това майките споделят методи като обучение на децата как да се пазят и как да се справят в случай на изгубване, както и използване на ярки и привличащи вниманието дрехи и шапки, за да ги различават в тълпата. Някои също използват психологически методи, като разговор с децата и игри, за да ги насочат към безопасно поведение.
- Какви са някои от методите за предотвратяване на изгубването на дете?
  
  Майките използват различни методи за предотвратяване на изгубването на детето. Те включват използване на устройства като ключодържатели с аларми или GPS локатори, обучение на децата как да се пазят и как да се справят в случай на изгубване, както и използване на ярки и привличащи вниманието дрехи и шапки, за да ги различават в тълпата. Освен това майките използват психологически методи като разговори с децата и игри за насочване към безопасно поведение.

22 юли 2013, 16:54 ч.

Мнения: 22

Изгубването на площадката, в парка или в мола много ме притеснява. Случи ми се 2 пъти и мисля, че тези общо 20 минути, в които тичахме с мъжа ми и викахме името на сина ми изтребиха доста нервни клетки и в двама ни.... Та въпросът ми е - как се справяте с този страх (ако го имате де)?
Разбирам, че трябва да го преодолея, но все пак имате ли по-практични идеи, за по-нервозни майки - например някакви локатори за деца? Преди време бях попаднала на някакви калинки, но не съм виждала по магазините?

# 1 22 юли 2013, 21:53 ч.

Мнения: 13 266

Дариа, ако си държиш детето под око по-стриктно няма защо да се тревожиш толкова. Не живеем в такава държава където често, често да изчезват малки деца. Не казвам, че няма такива случаи за съжаление Sad

Нямам представа колко е голямо детето, но поговори с него, покажи му и му обясни от какво те е страх.
Има един тип дечица, които след като крачетата им докоснат земята и драсват нанякъде без да се съобразяват дали има възрастен с тях. Приемат, че ще ги последват и така и става. Чудила съм се, ако се ангажира друг човек да наблюдава детето да е в безопасност, а то да се почувства непоследвано какво ще стане? Дали ще спре да търчи без да гледа къде е мама?

# 2 22 юли 2013, 21:54 ч.

Мнения: 6 365

Просто никога не го изпускам от поглед и не се отдалечавам, ако ще
за околните да изглеждам като идиот. Като бавачка-командос съм,
а още повече, че става дума за моето собствено дете. Останалите подробности
на пейзажа ги оставям на заден план, за по-късно. Шопинг, разговори- нъц, на мисия съм
и всичко е сериозно. В крайна сметка кое е по-важно?

И предварително избягвам ситуации, в които има хора, теренът и видимостта
са лоши и има разсейващи фактори. Ако се налага, бягам, докато скъся дистанцията.

Съзнателност, това е тайната. Като има съзнание, няма страх.

# 3 22 юли 2013, 22:04 ч.

Мнения: 13 266

Бе боже, каква е тая мания в тоя форум да се бием в гърдите колко сме добри майки и как видиш ли другите са ... без съзнание!?! Shocked

# 4 22 юли 2013, 22:19 ч.

Мнения: 6 365

Аз не казвам, че съм добра, просто че няма начин хем да гледаш друго, хем да
се чувстваш сигурна за детето. Ако сте намерили начин, кажете, но не знам
да става без възрастен, който не изпуска детето от поглед, а
ако е достатъчно малко- и от възможност да се намеси физически.

Не казвам, че съм добра, просто че имам ненарушим принцип ако ще
да изглеждам странно, да не оставям на произвола движението на детето.

Напротив, знам, че вниманието ми е ограничено и затова го насочвам
само в една посока, към детето и неговата безопасност. Или казвам на друг
да внимава за детето.

Със сигурност няма начин човек да внимава за две неща. Доказано е научно.

И понеже съм чувала много пъти, "за минутка се обърнах и то стана!"- затова
е имало периоди, когато не съм се обръщала и за минутка.

Да, виждала съм много несъзнателни майки, просто не внимават.

# 5 22 юли 2013, 22:25 ч.

Мнения: 13 266

И как пазаруваш в магазина? Как хвърляш боклука? Как избираш и пробваш дрехи/обувки/гащи?
Много от нас правят всичко с детето и няма как да се звериш в кантара къде да натиснеш за "праскови" и с другото око да следиш къде се отдалечава малчугана. Поне не тези от нас, които с двете очи гледат в една посока Crazy

# 6 22 юли 2013, 22:32 ч.

Мнения: 6 365

Ако пазарувам, детето е в количката, ако възрастта позволява.

Ако не- ангажирам вниманието му в процеса на теглене на праскови.
На пазара- давам му да слага в торбата, или да държи нещо близо до
мен. Като по-малък имаше период, в който не можех да пазарувам
заедно с него, намирах кой да ме отмени и избирах близки магазини.

Дрехи, гащи и обувки не пробвам при излизане с детето. Намирам
кой да ме отмени за тази цел.

В краен случай го държа за ръка достатъчно здраво, че да не може
да се отскубне. Правя го като игра. Дори ми се е налагало да влизам
в роля на говорещи домати, малкият да си говори с тях и да ги разпитва,
а аз да отговарям вместо тях, само и само вниманието му да е с мен.

Между другото и като новороден не съм го оставяла да спи сам,
докато отскачам до магазина.

Ми ей така. Просто планирам и обмислям всичко предварително, за да не
се чудя и мая после. Разбира се, става за сметка на някои неща, но пак
питам- кое нещо е по-важно?

Има някои неща, които са прекалено важни, за да се оставят на случайността.
В тях си насочвам силите. В други- не толкова. Това и за детето, и за всичко.

# 7 23 юли 2013, 16:04 ч.

Мнения: 7 325

И аз като Мамасита съм "залепена" за дъщеря си. Доста е палава, излиза от парка, хвърля се от пързалката надолу с главата, бута се под люлките ....... и ако я ако не съм на една крачка от нея не ми се мисли какво може да се случи. В магазина я държа в количката и, или я слагам в тези за пазаруване и не се мотам много защото бързо губи търпение. В къщи също не я оставям сама в стая, добре че и тя не обича да седи сама та ходи след мен за мога да си свърша домашната работа. Познавам си детето и знам че изпусна ли го за миг от поглед може да нанесе поражения както на себе си така и на всичко около нея.
Синът ми беше кротко, добро и разбрано дете. С него нещата бяха лесни. Можех да седна да пия кафе и да го оставя да играе на 5 метра от мен без притеснения, че ще направи нещо.
Според мен нещата не опират до това кой какъв родител е, а по скоро до това какво дете отглежда. За по нервозните родители ( както се изразява авторката ) с по буйни деца единственото решение според мен е вниманието изцяло концентрирано върху детето, разните му там джаджи няма да го спрат да излезе на улицата или хукне по ескалатора ( примерно ).

# 8 23 юли 2013, 16:15 ч.

София
Мнения: 12 579

Цитат на: daria333 в пн, 22 юли 2013, 16:54

Ами много лесно.
Дете в мола няма работа, особено ако си тръгнала да пазаруваш ти. Намираш си начин да го оставиш на някого, докато мериш дрехи и обувки.
В парка и на площадката - стоиш до него или на максимум 3-4 метра и не пиеш бира, люпейки семки и гледайки на другата посока.

# 9 23 юли 2013, 16:16 ч.

Мнения: 10 547

Аз пък съм перфектната, идеалната, уникалната, неповторимата майка и имам перфектните, идеалните, уникалните и неповторимите деца и въпреки това голямото ми дете се изгуби. Нямаше го часове. Търси го полиция и десетки познати и непознати. И сега лекувам страх с вече двегодишни посещения при психолог заради постравматичен стрес.
И нищо, оказа се, от онова, на което се бях научила и бях учила детето си не сработи в тази ситуация. Прочетеното, наизустеното, отиграното беше тотално обърнато.

Разбира се вие и вашите деца, така както аз и моето дете, няма да правите. Вие държите децата си под винаги око , не се отлепяте от децата си, предвиждате ситуацията с пет хода напред. Аз оказа се, съм човек.

daria333, ако страхът ти набира маниакални скорости, съветвам те тривиалното- консултирай се с психолог, за да не страдаш и ти, и детето ти.

Нана, знаеш, че си ми симпатична, но понякога къртиш с книжните си съвети.

# 10 23 юли 2013, 16:19 ч.

София
Мнения: 23 746

Аз се притеснявам за какво ли не, но точно от изгубване на детето - не.
Дъщеря ми не ме пуска от ръката навън, освен ако не сме на площадката, а там е все пред погледа ми, пък сме и с други деца и техните майки. Моята приятелка не изпуска децата от очи, така че съм напълно спокойна и си блея блажено.

Истерясвам обаче, когато има оставен отворен прозорец вкъщи.

# 11 23 юли 2013, 16:20 ч.

София
Мнения: 12 579

Цитат на: Касита в вт, 23 юли 2013, 16:16

Нана, знаеш, че си ми симпатична, но понякога къртиш с книжните си съвети.

Каси, чувствата са взаимни. Mr. Green

НЕ знам дали са книжни, но работят. Не ми се е случвало да губя Кало където и да било. И да, не ходя с него в мола hahaha

Тонке, виж от високото и мен ме е страх. Забранила съм без мен да се води детето на гости на хора по високи етажи. Може да ми викат, че съм луда, обаче това е положението.

# 12 23 юли 2013, 16:31 ч.

Мнения: 5 513

Майките винаги имат страхове.Тези които са маниакални са наистина за терапия защото е тормоз и за майката и детето.Пазиш детето да не го блъсне кола а те колите се качват по тротоарите/факт/.Пазиш го да не се изгуби ама те ги крадат децата...И ред други неща които дори не ни идват на ума.Мисля че разговор с по -големите дечица ,примери и други тактики са достатъчни.Иначе всяваме страх в детето.А и не е необходимо другите деца да му казват че майка му е "шашава" че го дебне на всяка крачка.

# 13 23 юли 2013, 16:31 ч.

София
Мнения: 18 685

За самия страх, според мен трябва целенасочено да се работи по въпроса, преди да е станало нервно разстройство, защото крачката не е много голяма, но това е една друга тема...
Мога да дам два съвсем практически съвета как да се справиш със самото "изгубване" от поглед, което предизвиква паниката.
Единият е съвсем прост и работи безотказно, ако сте на място с много хора - на концерт, на митинг, в мол-а. Ярко оцветен балон с хелий, завързан на колана. Не се шегувам Simple Smile

Така можеш да си позволиш да не държиш детето нон стоп за ръка, защото и да се отдалечи на десетина метра, балонът го "следва" и се вижда отдалеч, защото с по-дълга връзка минава над главите на хората.
Вторият е по-сериозен, но е малко жесток. Ако детето се научи само да се пази, става по-малко склонно да драсва безрасъдно накъдето му видят очите. Моят малкият е с такава сколнност. След като се убеди, че от обяснения да прималяване полза няма, мъжът ми веднъж му скроил номер. Скрил се от него в парка, зад едно дърво, след като дечко около сто пъти бил предупреден да не тича като невиждал, защото ще бъде изгубен. Дал му шанс да почувства какво е да бъдеш изгубен. Аз първоначално много се ядосах, като разбрах за номера, защото ми се видя травмиращо за детето да бъде съзнателно подведено да мисли, че се е изгубило. Но е факт, че оттогава малкият почти не се отдалечава от нас - тича, тича, спре, погледне къде сме и чак тогава продължава. Но това, разбира се, може да се дължи и на факта, че пораства.
Успех!

# 14 23 юли 2013, 18:33 ч.

сред маслини и портокалов цвят
Мнения: 1 316

Цитат на: the Дорис в пн, 22 юли 2013, 22:25

Аз съм навсякъде с двете деца- пазарувам с тях, хвърлям боклука, водя ги по лекари заедно, независимо кой е болен, по площадки, по уроци, возя се в градския транспорт и каквото още там се сетиш. Така се налага, рядко имам помощник. Та се наложи да ги дресирам. Пускат се от ръката ми само в парка и знаят, че винаги трябва да ги виждам. С големия нямам проблеми, ако дребната хукне нанякъде, хуквам и аз след нея или пращам брат и. Не пия кафета с приятелки по кафенета, а на някоя пейка в парка или на някоя полянка Simple Smile

. Дрехи, обувки и т.н. пазарувам от нета, ако все пак ми се наложи да вляза в такъв магазин, предварително с леден тон обяснявам как точно трябва да се държат. Ако въпреки това почнат да разрушават магазина, щото не са от кротките, просто излизам и зарязвам пазаренето. В хранителен магазин единия се държи за пазарската кошница/количка, другия го държа за ръка, ако ми са заети ръцете го приклещвам някакси Mr. Green

та да не хукне. На места с много хора избягвам да ги водя, ако се случи ги държа за ръце, абсурд е да ги пусна и за секунда.
Въпреки всички взети мерки обаче, страхът ми, че може да се загубят е налице. Не ми е мания, но си го има. Което е нормално всъщност.

Препоръчани теми

Фотоепилатор Philips Advanced SC1994/00

3
Епилация

178 ОДЗ Сребърно копитце София

Ваучер от makaroon.bg

4
На пазар

На море в Китен - 2022/2023 г.

Причина:

Причина: