- Публикувана: 23 юли 2013, 23:39 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2013, 20:17 ч.
Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 218
Здравейте,чета темата но рядко пиша но сега ме предизвикаха всички тези караници и обиди.Всички ви познавам тук от форума и нямам друго мнение за вас но е недопустимо такова държание на 50 - 60 годишни жени за каквито се представяте.Много е грозно за четящите.Да Валентина няма смислени коментари вече има само възклицания и снимки ,който сме ги виждали много пъти.Липсват ми много хора от тук ,които излязоха по една или друга причина.Лек ден и чакам доматите 
Аз я четях година и половина, когато реших да се регистрирам, точно като теб - по повод напускането на някои дами, които четях с удоволствие. Не боравя много добре с техниката и не мога да правя пълнежи в темата. Това съм си го признавала, но все се намират люде, които да ми натъкват това. Сякаш темата е привилегия само за пищещите. Като клика, въпреки, че наричат останалите така.
Чети, пиши, когато можеш. Сега слизам да чето и по-надолу и ще ми е любопитно дали си поздравена с "добре дошла"
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=582662738443286&set= … ype=1&theater
Във фейса на Engin Akyürek Lovers, са постнали един списък подготвен от Лиана. С някои от актьорите вече са правени от нея интервюта, с други има уговорени. Тя просто пита - кой още искат да бъде интервюиран.
Добро утро.
Елинор, честито на детето ти, да има много успех и късмет в живота.
Аз казах, каквото имах да казвам. Който чул, чул. Който разбрал, разбрал. Който исска да ме чете, абсолютно никого не задължавам. Даже се чудя на някоит хора, които декларират, че не искат да разговарят с мен, а непрекъснато ме четат и коментират.
Тук никой не внася отрицателна енергия. Истината е, че някои споделят еднакви мнениея и виждания за живота, за ролите на Енгин, за самия него- това са Марица, Любов, Гони, Мариана, Милка. Няма нищо лошо, открили сте сродни души в темата.
Но другите, които имат различно мислене от вас, се превръщат в провокатори във вашите очи, защото не споделят вашето мнение, а са на точно обратното. Ние не го правим, за да ви дразним, просто имаме друго мнение.
Ето например едните смятат , че Енгин има нужда от по-добър ПР, а другите смятат, че той не му е нужен. Кой е прав?
Може би отговорът е , че всеки е прав за себе си.
Но това не е причина да стават някакви войни
Гони, не знам дали ме четеш, но ме квалифицираш, без въобще да ме познаваш- намекна, че нямам възпитание, че нямам поведение, че съм някаква издънка .
Постовете ти към някои други момичета също са доста груби, изпълнени с всякакви грозни епитети. Ако ни смяташ за издънки, не падай на нашето ниво- това е логиката.
Само, че можеш да преровиш целият форум и ще видиш, че аз такива думи не съм използвала към никого и попринцип не влизат в речника ми. И на мен не ми харесват много неща в темата, но не си позволявам да говоря така на хората и да им лепя безумни етикети какви са, без въобще да ги познавам. А говореше нещо за възпитание.... .....Замисли се.
Искам да уточня някои неща за тези, които се интересуват от мен и моите постове. Пиша още в два-три форума, като единия въобще не е свързан с Енгин. И то много рядко, най-често пиша в нашата тема. Навсякъде използвам моят ник Дейзи(daizy_g), освен в английският форум.
Казвала съм много неща за себе си, но се е разпиляло в различни постове. Затова сега ще го сбера на едно място.
Да се чете САМО от тези, които се интересуват от човека, не от ника.
http://www.youtube.com/watch?v=Wmc8bQoL-J0
Желая на всички лек ден, изпълнен само с усмивки. Мен ме чака един дълъг, но приятен ден, така, че до скоро.
Елинор, честито на детето ти, да има много успех и късмет в живота.
Аз казах, каквото имах да казвам. Който чул, чул. Който разбрал, разбрал. Който исска да ме чете, абсолютно никого не задължавам. Даже се чудя на някоит хора, които декларират, че не искат да разговарят с мен, а непрекъснато ме четат и коментират.
Тук никой не внася отрицателна енергия. Истината е, че някои споделят еднакви мнениея и виждания за живота, за ролите на Енгин, за самия него- това са Марица, Любов, Гони, Мариана, Милка. Няма нищо лошо, открили сте сродни души в темата.
Но другите, които имат различно мислене от вас, се превръщат в провокатори във вашите очи, защото не споделят вашето мнение, а са на точно обратното. Ние не го правим, за да ви дразним, просто имаме друго мнение.
Ето например едните смятат , че Енгин има нужда от по-добър ПР, а другите смятат, че той не му е нужен. Кой е прав?
Може би отговорът е , че всеки е прав за себе си. Но това не е причина да стават някакви войни
Гони, не знам дали ме четеш, но ме квалифицираш, без въобще да ме познаваш- намекна, че нямам възпитание, че нямам поведение, че съм някаква издънка .
Постовете ти към някои други момичета също са доста груби, изпълнени с всякакви грозни епитети. Ако ни смяташ за издънки, не падай на нашето ниво- това е логиката. Само, че можеш да преровиш целият форум и ще видиш, че аз такива думи не съм използвала към никого и попринцип не влизат в речника ми. И на мен не ми харесват много неща в темата, но не си позволявам да говоря така на хората и да им лепя безумни етикети какви са, без въобще да ги познавам. А говореше нещо за възпитание....
.....Замисли се. Искам да уточня някои неща за тези, които се интересуват от мен и моите постове. Пиша още в два-три форума, като единия въобще не е свързан с Енгин. И то много рядко, най-често пиша в нашата тема. Навсякъде използвам моят ник Дейзи(daizy_g), освен в английският форум.
Казвала съм много неща за себе си, но се е разпиляло в различни постове. Затова сега ще го сбера на едно място.
Да се чете САМО от тези, които се интересуват от човека, не от ника.
Скрит текст:
Казвам се Мария. Кръстена съм на баба ми(майката на баща ми), която е една невероятна жена, която аз безкрайно обичам и уважавам. На младини е била много красива, с руси коси и сини очи, стилна и изискана, истинска дама. Има най-хуманната професия- лекар и е много добра домкиня, отдадена на семейството си. Най- много ми харесва в нея това, че макар и вече над 75 е запазила младежкият си характер. Все още изглежда прекрасно, грижи се за себе си и за околните., за децата си, за внуците си. Излиза с приятелки, ходят да пият чай в някое кафе и да се черпят, ходят на ресторанти , на театър. Въобще не е загубила жаждата си за живот и гребе от него с пълни шепи. Разказах ви за нея повече, защото наистина имам много силна връзка с нея и наистина много ме впечатлява като човек.
И да се върна обратно, казвам се Мария, но предпочитам да ме наричате Дейзи, зашото така съм свикнала в интернет пространството. Хресва ми да правя разлика между реала и виртуалното пространство. Родена съм в София, но завърших висшето си образование в Англия и за момента живея там.
Имам голяма рода, много роднини, пръснати из Пловдив, Бургас, Самоков,Чирпан и София. Някои са в чужбина
Вкъщи съм наложила табу на разговорите на вскякави домакински теми и битовизми – чистене, готвене, пране, болести, гладене,насекоми и тем подобни. Просто се действа. Домакинската работа е за вършене, не за обсъждане, защото разговорите са адски скучни. Много подобре е да готвиш и да висиш в темата ни и да си четеш за Енгин например. Нищо, че понякога последствоята са трагични.
Обичам да комуникирам с интелигентни и духовити хора, които са отворени към всякакви теми, имат разнообразни интереси , обичат иновативното мислене и имат усет за красивото. Чувството за хумор също е голям бонус.
Имам страхотни близки и приятели , които обожавам да изненадвам и да им доставям удоволствие.
Веднъж бях в много натоварен период в Анлглия , майка ми имаше юбилей. Самата тя ми каза да не си идвам, а да си свърша работата, пък после ще празнуваме. Само, че аз не бях на същото мнение. Само аз си знам колко безсънни нощи съм прекарала, за да свърша всичко в Англия и да ми се отвори някаква дупка от няколко дни, за да се прибера. Майка ми естествено не знаеше, всъщност не бях казала на никого. Направо отидох в ресторанта, където празнуваха. Майка ми беше супер щастлива, както и аз. 
Друга интересна случка е един рождените дни на една моя много близка приятелка. Бяхме се събрали около 10 човека, които искахме да й купим общ подарък, нещо по-голямо. Събрахме около 250-300 лева и решихме да й купим някакви неща, които бяха красиви, но бяха материални. Всичко беше планирано и разчетено до стотинка. Отивайки с колата да ги купуваме, на мен ми дойде някаква нова идея, както винаги.
И им казвам”Обръщайте колата, отиваме към летището.” И всички ме гледат недоумяващо какво им говоря. 
Обясних им каква им е идеята и всички казаха- „Страхотна е, отиваме!!”. За същите пари купихме билет за отиване и връщане до Англия през септември . Моята приятелка до онзи момент не беше пътувала със самолет и не беше ходила в чужбина и това й беше огромна мечта. И аз реших, че точно ние , най-близките й приятели, ще сме хората, които ще я сбъднем. Купихме един красив пергамент, в който увихме принтираният билет и го завързахме с червена панделка.
Вечерта бяхме в ресторант и празнувахме рожденият й ден. Връчихме й подаръка, тя отвори пергамента и аз никога няма да забравя лицето й, изненадата й, вълнението й, В този момент бях безумно щастлива, знаех, че това, което сме направили е прекрасно.
Отидохме септември в Англия с нея и още няколко души при друга наша приятелка, която имаше рожден ден точно тогава. Събрахме се приятели от цяла Европа, всички дойдоха за нейният рожден ден, прекарахме най-страхотната една седмица в живота си. Пътувахме, забавлявахме се, разглеждахме забележивтелности, наслаждавахме се на компанията си.
Тази случка е един от най-прекрасните и невероятни спомени в моят живот и няма да я забравя никога. Щастлива съм, че случайно ми дойде тази идея в една кола , която се превърна в невероятно изживяване за всички мои приятели. Както се казва малко акъл, ама на време да ти дойде.
По стечение на обстоятелствата моята приятелка днес пътува често в чужбина, но казва, че това, което сме направили за нея е най-ценният й подарък, прекрасен спомен и ще го помни цял живот. И аз знам, че е така и същ щастлива, че точно ние й сбъднахме мечтата.
Завършила съм Бизнес и Мениджъмънт и се занимавам с Маркетинг, който ми беше профила в университета. Обичам история, литература, изкуство(във всякакви форми). Обичам и модата като вид изкуство. Не съм роб на модните тенденции, по-скоро си имам собствен стил. Знам какво ми седи добре, какво обичам да нося и обичам да си измислям съчетания.
Детската ми мечта беше да стана режисьор. Като малки с децата си правехме представления и ги изнасяхме на родителите и роднините ни. Те ни бяха публиката. Общо взето всички известни приказки сме ги играли и бяхме няколко човека, които организираха всичко, наемахме артисти, търсехме из квартала., правехме кастинги. Въобще бяхме много навътре в нешата.
И винаги съм била идейна и съм търсела начин да изразя идеите си. Може би и затова още от малка съм увлечена по изкуството.
Не съм спортна натура, но обичам да плувам и се научих да карам ски преди години, заедно с майка ми. Сами се учихме и бяхме много забавна гледка. Като се сетя умирам от смях.
Много е приятно да караш ски, дава ти едно усещане, че летиш с бясна скорост надолу по пистите.
Обожавам музиката, обожавам да танцувам. Просто музиката е в кръвта ми. Никога не съм се учила да танцувам просто ми е идвало отвътре.
В университета танцувах салса , самба, бачата , но просто любителски. Имаше различни общества в университета, които всички посещаваха и аз естествено се записах на танци.
Учителят ни беше от Ямайка, много готин и освободен човек. С него тренирахме два пъти седмично, а след тренировката ни водеше на салса партита. Там не се танцува професионално, а просто за удоволствие. Нощни заведения, коктейли и много салса. А и там ходеха много интересни хора, така че съм си прекарвала чудесно.
Обичам да гледам филми и сериали , но поради интереса ми към цялата киноиндустрия процесът е малко по-дълъг.Интересувам се кои филми ще излязат, набелязвам си някои , които ми харесват и почвам да чета за тях в IMDB- там си пише всичко, режисьори, сценаристи, локации, наистина всичко. Обичам да чета и мненията на другите хора за филма. После отивам и аз да го гледам. След това чета ревютата на кмритиците за филма, чета още коментари, гледам премиерата на филма в интернет, гледам интервюта с режисьорите, с актьорите за процеса на снимане, за ролите и тн. Обичам много да гледам и филми зад кадър.
Разбира се всичко това го правя само за филми и сериали, които си струват и които наистина много ме вълнуват. Но по този начин съм научила много неща и съм си обогатила общата култура.
Обичам да гледам всякакви жанрове като най-любими са ми трилърите - екшън трилъри, психотрилъри, приключеннсмки тип ала Индиана Джоунс, важното е съспенс да има. Обичам фантастика и хоръри, както и драми и романтични. Жанрът, който най-малко обичам са романтичните комедии, просто защото като изгледаш 5,6 и няма много с какво да те изненадат. Винаги знаеш как ще свършат и че ще има хепи енд, а аз обичам неочакваните неща.
Обожавам да пътувам и да разглеждам забележителности и интересни места. Не си харча парите за глупости, а ги инвестирам в това да се чувствам добре и в това, което обичам , в пътувания с близки и приятели и в събиране на спомени и всякакви емоции.
И да се върна обратно, казвам се Мария, но предпочитам да ме наричате Дейзи, зашото така съм свикнала в интернет пространството. Хресва ми да правя разлика между реала и виртуалното пространство. Родена съм в София, но завърших висшето си образование в Англия и за момента живея там.
Имам голяма рода, много роднини, пръснати из Пловдив, Бургас, Самоков,Чирпан и София. Някои са в чужбина
Вкъщи съм наложила табу на разговорите на вскякави домакински теми и битовизми – чистене, готвене, пране, болести, гладене,насекоми и тем подобни. Просто се действа. Домакинската работа е за вършене, не за обсъждане, защото разговорите са адски скучни. Много подобре е да готвиш и да висиш в темата ни и да си четеш за Енгин например. Нищо, че понякога последствоята са трагични.
Обичам да комуникирам с интелигентни и духовити хора, които са отворени към всякакви теми, имат разнообразни интереси , обичат иновативното мислене и имат усет за красивото. Чувството за хумор също е голям бонус.
Имам страхотни близки и приятели , които обожавам да изненадвам и да им доставям удоволствие.
Веднъж бях в много натоварен период в Анлглия , майка ми имаше юбилей. Самата тя ми каза да не си идвам, а да си свърша работата, пък после ще празнуваме. Само, че аз не бях на същото мнение.
Само аз си знам колко безсънни нощи съм прекарала, за да свърша всичко в Англия и да ми се отвори някаква дупка от няколко дни, за да се прибера. Майка ми естествено не знаеше, всъщност не бях казала на никого. Направо отидох в ресторанта, където празнуваха. Майка ми беше супер щастлива, както и аз. Друга интересна случка е един рождените дни на една моя много близка приятелка. Бяхме се събрали около 10 човека, които искахме да й купим общ подарък, нещо по-голямо. Събрахме около 250-300 лева и решихме да й купим някакви неща, които бяха красиви, но бяха материални. Всичко беше планирано и разчетено до стотинка. Отивайки с колата да ги купуваме, на мен ми дойде някаква нова идея, както винаги.
И им казвам”Обръщайте колата, отиваме към летището.” И всички ме гледат недоумяващо какво им говоря. Обясних им каква им е идеята и всички казаха- „Страхотна е, отиваме!!”. За същите пари купихме билет за отиване и връщане до Англия през септември . Моята приятелка до онзи момент не беше пътувала със самолет и не беше ходила в чужбина и това й беше огромна мечта. И аз реших, че точно ние , най-близките й приятели, ще сме хората, които ще я сбъднем.
Купихме един красив пергамент, в който увихме принтираният билет и го завързахме с червена панделка. Вечерта бяхме в ресторант и празнувахме рожденият й ден. Връчихме й подаръка, тя отвори пергамента и аз никога няма да забравя лицето й, изненадата й, вълнението й, В този момент бях безумно щастлива, знаех, че това, което сме направили е прекрасно.
Отидохме септември в Англия с нея и още няколко души при друга наша приятелка, която имаше рожден ден точно тогава. Събрахме се приятели от цяла Европа, всички дойдоха за нейният рожден ден, прекарахме най-страхотната една седмица в живота си. Пътувахме, забавлявахме се, разглеждахме забележивтелности, наслаждавахме се на компанията си.
Тази случка е един от най-прекрасните и невероятни спомени в моят живот и няма да я забравя никога. Щастлива съм, че случайно ми дойде тази идея в една кола , която се превърна в невероятно изживяване за всички мои приятели. Както се казва малко акъл, ама на време да ти дойде.
По стечение на обстоятелствата моята приятелка днес пътува често в чужбина, но казва, че това, което сме направили за нея е най-ценният й подарък, прекрасен спомен и ще го помни цял живот. И аз знам, че е така и същ щастлива, че точно ние й сбъднахме мечтата.
Завършила съм Бизнес и Мениджъмънт и се занимавам с Маркетинг, който ми беше профила в университета. Обичам история, литература, изкуство(във всякакви форми). Обичам и модата като вид изкуство. Не съм роб на модните тенденции, по-скоро си имам собствен стил. Знам какво ми седи добре, какво обичам да нося и обичам да си измислям съчетания.
Детската ми мечта беше да стана режисьор.
Като малки с децата си правехме представления и ги изнасяхме на родителите и роднините ни. Те ни бяха публиката. Общо взето всички известни приказки сме ги играли и бяхме няколко човека, които организираха всичко, наемахме артисти, търсехме из квартала., правехме кастинги. Въобще бяхме много навътре в нешата. И винаги съм била идейна и съм търсела начин да изразя идеите си. Може би и затова още от малка съм увлечена по изкуството.
Не съм спортна натура, но обичам да плувам и се научих да карам ски преди години, заедно с майка ми. Сами се учихме и бяхме много забавна гледка. Като се сетя умирам от смях.
Много е приятно да караш ски, дава ти едно усещане, че летиш с бясна скорост надолу по пистите.
Обожавам музиката, обожавам да танцувам. Просто музиката е в кръвта ми. Никога не съм се учила да танцувам просто ми е идвало отвътре.
В университета танцувах салса , самба, бачата , но просто любителски. Имаше различни общества в университета, които всички посещаваха и аз естествено се записах на танци.
Учителят ни беше от Ямайка, много готин и освободен човек. С него тренирахме два пъти седмично, а след тренировката ни водеше на салса партита. Там не се танцува професионално, а просто за удоволствие. Нощни заведения, коктейли и много салса. А и там ходеха много интересни хора, така че съм си прекарвала чудесно.
Обичам да гледам филми и сериали , но поради интереса ми към цялата киноиндустрия процесът е малко по-дълъг.Интересувам се кои филми ще излязат, набелязвам си някои , които ми харесват и почвам да чета за тях в IMDB- там си пише всичко, режисьори, сценаристи, локации, наистина всичко. Обичам да чета и мненията на другите хора за филма. После отивам и аз да го гледам. След това чета ревютата на кмритиците за филма, чета още коментари, гледам премиерата на филма в интернет, гледам интервюта с режисьорите, с актьорите за процеса на снимане, за ролите и тн. Обичам много да гледам и филми зад кадър.
Разбира се всичко това го правя само за филми и сериали, които си струват и които наистина много ме вълнуват. Но по този начин съм научила много неща и съм си обогатила общата култура.
Обичам да гледам всякакви жанрове като най-любими са ми трилърите - екшън трилъри, психотрилъри, приключеннсмки тип ала Индиана Джоунс, важното е съспенс да има.
Обичам фантастика и хоръри, както и драми и романтични. Жанрът, който най-малко обичам са романтичните комедии, просто защото като изгледаш 5,6 и няма много с какво да те изненадат. Винаги знаеш как ще свършат и че ще има хепи енд, а аз обичам неочакваните неща.Обожавам да пътувам и да разглеждам забележителности и интересни места. Не си харча парите за глупости, а ги инвестирам в това да се чувствам добре и в това, което обичам , в пътувания с близки и приятели и в събиране на спомени и всякакви емоции.
http://www.youtube.com/watch?v=Wmc8bQoL-J0
Желая на всички лек ден, изпълнен само с усмивки. Мен ме чака един дълъг, но приятен ден, така, че до скоро.
Признавам, че се просълзих, докато те четях. И аз, за 1-ви път ще си позволя нещо лично. Напомни ми малката дъщеря, която се изучи в Германия, работи и живее в Берлин и една вечер застана на вратата ми. Колко съм гледала и мълчала не знам, защото тя се притесни да не ми стане нещо. Прекрасен, незабравим момент.
Нямам какво да ти кажа - бъди си все такава - жизнена, усмихната /явно си/, идейна, упорита и много, много здрава, за да се радваш дълго на пълноценния си живот.
Знам, че има израз "Красотата ще спаси света" - аз не го взимам в смисъл само като физическа красота, а красота и хармония във всичко. Затова и играта на ЕА, с която се превъпръщаваше така талантливо в героите си ни събира тук и различни хора.
За съжаление в този свят има и сатана - не му се поддавай! Позволи ми да ти изпратя една целувка!
Здравейте,чета темата но рядко пиша но сега ме предизвикаха всички тези караници и обиди.Всички ви познавам тук от форума и нямам друго мнение за вас но е недопустимо такова държание на 50 - 60 годишни жени за каквито се представяте.Много е грозно за четящите.Да Валентина няма смислени коментари вече има само възклицания и снимки ,който сме ги виждали много пъти.Липсват ми много хора от тук ,които излязоха по една или друга причина.Лек ден и чакам доматите
Аз я четях година и половина, когато реших да се регистрирам, точно като теб - по повод напускането на някои дами, които четях с удоволствие. Не боравя много добре с техниката и не мога да правя пълнежи в темата. Това съм си го признавала, но все се намират люде, които да ми натъкват това. Сякаш темата е привилегия само за пищещите. Като клика, въпреки, че наричат останалите така.
Чети, пиши, когато можеш. Сега слизам да чето и по-надолу и ще ми е любопитно дали си поздравена с "добре дошла"
Аз не пиша, само пълня темата
Ели, поздрави за общия ви празник - на теб, на семейството и най-вече на детето ти!