В момента чета ... 20

  • 54 075
  • 753
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 5 160
Izma, тази книга я имам, но не съм я чела. Ще чакам отзива ти, като я прочетеш  Hug .

# 31
  • Мнения: 945
О, да, ще пиша. PeaceАз съм още в началото, дано да се развие добре, че напоследък не попадам на добри трилъри.

# 32
  • Мнения: 387
Благодаря за новата тема. Много хубава картинка
! Размечтах се Simple Smile
Аз съм с "Великият Гетсби" и съм прочела буквално 5 странички. Нищо не мога да кажа все още  newsm78

Последна редакция: чт, 25 юли 2013, 07:54 от denim123

# 33
# 34
# 35
  • Мнения: 4 070
За втори път обслужвам английския крал. Wink
 

При първия прочит имах такива вълнения:  
http://www.goodreads.com/review/show/668495061
Харесвам Храбъл, но съм чела само една книга, дето сега я няма и много ме е яд... Sad Ще пробвам с тая. Peace

# 36
  • Варна
  • Мнения: 1 744
И филмът е много хубав  Peace

# 37
  • София
  • Мнения: 762


освен дугите няколко  Mr. Green

# 38
  • Мнения: 2 897
Благодаря за новата темичка   bouquet
Аз чета "Мисия Лондон", вече съм на средата. Май имах прекалено големи очаквания и сега съм малко разочарована  Wink

Миналата година си я купих, но така и не стигнах до нея да я прочета. Очакванията ми са да е по-добра от филма.

В момента чета ''Четири блондинки'' на Кандис Бушнел - неангажираща, точно като за плалжа Simple Smile
В момента съм на вълна женски книги Laughing , следващата е ''Какво знаят жените'' на Мишел Джаксън и Джулиет Бресан.

# 39
  • Мнения: 382
Ооо, непременно ще го гледам! Беше ми препоръчан и заради Иван Бърнев.  Hug
Но в момента не мога, книгата ми действа като магнит все още, преписвам вече от 204 стр.  Crazy

Специално за gundie (не че става за четене толкова дълго...):  

Скрит текст:
„Та както си лежах гол и зяпах в тавана, а блондинката лежеше до мен и също гледаше тавана, внезапно скочих, грабнах божурите от вазата, окъсах венчелистчетата им и ги посипах върху корема на госпожицата, беше тъй прекрасно, та чак сам се изумих, а госпожицата се надигна и също се загледа в корема си, ала листенцата почнаха да падат и аз я побутнах нежно назад, нека си лежи, откачих от куката огледалото и го нагласих така, че госпожицата да може да се любува на корема си, колко е прекрасен, обсипан с прецъфтели листенца от  божур, и викам, ще бъде прекрасно, всеки път като дойда, във вазата да има цветя, ей така ще ти украсявам коремчето, тя рече, че такова нещо още не й се било случвало, такава почит към нейната красота, и ми вика още, че се била влюбила в мен заради тези цветя, а аз казах, колко красиво ще е по Коледа, като накъсам елхови клонки и украся коремчето й с тях, а тя вика, че още по-прекрасно ще е, ако я украся с бял имел, а най-добре ще бъде, и то трябва да се уреди час по-скоро, на тавана над леглото да има огледало, за да се гледаме, както си лежим, и най-вече колко е красива тя, когато е гола с венец около рунтавелката й, венец, който ще се сменя според сезона и цветята, характерни за съответния месец, колко красиво ще е, като я украся с маргаритки и момини сълзи, или с хризантеми, димитровчета и с пъстри есенни листа… и станах аз и запрегръщах сам себе си, чувствах се толкова висок, като си тръгвах и дадох двеста крони, но тя ми ги върна, аз обаче ги сложих на масата и излязох, и имах чувството, че съм висок метър и осемдесет, подадох и на госпожа Райска сто крони през прозорчето, откъдето се бе надвесила и ме гледаше през очилата си… излязох навън в нощта, небето над тъмните улички бе осеяно със звезди, но аз виждах единствено всички ония омайничета, и кокичета, и иглики по целия корем на русокосата госпожица, вървях и с всяка крачка все повече се радвах на себе си, как може да ми хрумне тази идея, да я гарнирам като поднос с шунка със зеленчуци, да гарнирам така прекрасния женски корем с космато хълмче по средата, и тъй като знаех доста за цветята, продължавах да си мечтая и обличах голата златокоска с очиболец, венчелистчета от лалета и перуники, и си казвах, че има още много какво да се измисли, щото туй развлечение ще ми е през цялата година, с пари може да се купи не само красива девойка, но с пари може да се купи и поезия.“


„Като се разхождах из Прага, вече нямах дори вратовръзка, нямах и никакво желание да бъда дори съвсем мъничко по-висок, не оглеждах вече и хотелите, които подминавах по улица „На Пршикопе“ и по Вацлавския площад, да избера кой от тях бих могъл да си купя. Дори злорадствах над самия себе си, сам се радвам на себе си и на всичко, което ме бе сполетяло, че пътят ми отсега нататък си е само мой път, повече няма да съм принуден да се кланям и да внимавам как ще кажа добър ден и добър следобед, и добър вече, и целувам ви ръка, вече не бях длъжен да следя персонала, а когато а самият бях персонал, да съм нащрек да не ме види шефът, че съм седнал, че съм запалил цигара, че съм лапнал парченце варено месо, вече очаквах с голяма радост утрешния ден, когато щях да замина някъде надалеч, далече от хора, радвах се, че всъщност хора там няма да има, но и че там ще мога да бъда, нещо, в което винаги бях вярвал, като всички хора, работещи в светлината на електрическите лампи, сред природата, че един ден, като изляза в пенсия, ще видя как изглежда гората, как изглежда слънцето, което по цял ден и цял живот ще грее в лицето ми така, че ще трябва да го крия под шапка или в сянка… обичах, докато бях келнер, всички портиери и всички домоуправители, и огняри на парни котли за отопление, които поне веднъж  на ден излизаха пред сградата, извръщаха глава от усоите на пражките улици и се любуваха на късчето небе, на облака, на това, да разберат колко е часът, но не по часовник, а по ориентири на природата. И невероятното, което ставаше реалност, не ме напусна, аз вярвах в невероятното, в изненадващата изненада, в изумлението, това бе моята звезда, която ме съпровождаше в живота,  навярно само заради това, да докаже сама на себе си, че все някъде я чака нещо изненадващо, а аз, виждайки постоянно нейния отблясък пред очите си, все повече и повече вярвах в нея, все повече и повече заради това, че така, както ме бе възкачила чак до милионер, така и сега, след като бях смъкнат от небесата долу, на земята, на четири крака, откривах, че моята звезда грее по-ярко от всеки друг път, че едва сега ще мога да надникна в самото й сърце, в епицентъра й, че моите очи бяха така отслабнали от всичко, което бях преживял до този момент, че ще  могат повече да изживеят и повече да понесат. Навярно за да мога повече да виждам и позная, бе трябвало да се обезсиля. Да, така си беше!“


# 40
  • Мнения: 3 182
Чак вчера почнах "Пътят на промените"; малкият беше пипнал вирус и  smile3511 - не мога да чета като не ми е (относително) спокойно... По повод разболяването обаче подхванах за втори път д-р Александър коток - "Как да отгледаме здраво дете въпреки лекарите". Струва си да се прочете!
А "Пътят на промените" засега е обещаваща, но малко мрачна, възвръща ми спомените от филма.

# 41
  • София
  • Мнения: 3 246
Благодаря на Mileto за новата тема!  bouquet (страхотно кътче за четене в първия постинг Wink)

Прочетох "Слепоглед", това са впечатленията ми.

# 42
  • USA, Steak State
  • Мнения: 2 480
Преполовила съм я.

Обърква ме с връщане в миналото, след това прескачане в настоящето, след това връщане в не чак толкова назад... Абе.. мразя такъв тип хронологично объркани книги. Иначе много ми харесва като сюжет.

Завърших я. Много, много тъжна книга, дори успя да ме разплаче. Препоръчвам я.

Започвам

Последна редакция: чт, 25 юли 2013, 06:40 от TheBlackWidow

# 43
  • София
  • Мнения: 65
Страхотна корица и интригуващо начало - на вратата на самотния Артюр, автомонтьор във френско село, една вечер почуква ... Скарлет Йохансон : )

# 44
  • София, България
  • Мнения: 5 845
Благодаря на Mileto за новата тема!  bouquet (страхотно кътче за четене в първия постинг Wink)

Прочетох "Слепоглед", това са впечатленията ми.

Страхотно ревю, благодаря!  Hug

Общи условия

Активация на акаунт