Нямам приятели. Никакви.
Не усещам необходимостта да имам.
Не усещам необходимостта да имам.
- Публикувана: 25 юли 2013, 19:46 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2013, 22:19 ч.
Хората, които нямат приятели
Нямам кръг от жени, с които да кудкудякаме. Нито пък
много "социални контакти".
Но винаги мога да намеря поне пет човека, с които да скрием
мъртвото тяло, ако се наложи. Както и аз за някои хора бих станала
съучастник. Ако това не е приятелство, не знам кое е...
много "социални контакти".
Но винаги мога да намеря поне пет човека, с които да скрием
мъртвото тяло, ако се наложи. Както и аз за някои хора бих станала
съучастник. Ако това не е приятелство, не знам кое е...
Имам над 400 "приятели " във Фейсбук ,ако това пък е някакъв критерий . Само 10 ми виждат най-важните неща,а те са ми и семейството .
Асоциална личност съм като настройка ,мизантроп понякога ,но и много открита ако съм сред хора. Обичам повърхностните контакти най вече.
Интересно ми от мъжка гледна точка дали са разтоварващи техните приятели? Защото повечето мъжки компании, които познавам все говорят за политика като се видят, а това е натоварваща, направо неприятна тема според мен.
Него политиката го натоварва повече и от мен. Мен ме натоварва, но като че ли си падам мазохистка, та се бутам да я обсъждам. 
Е,хората не са добри и с чисти намерения! Жалко!
Колекционирам макър ,че нямам много в колекцията хора от който не очакваш зло/в сякакъв смисъл/
Ще е приятно безкористно и непринудено да прекарваш времето с някой такъв,а децата да се забавляват.
Малко му трябва на човек!
Де да можеше да си побъбрим на живо.Вълнуваща тема!
Колекционирам макър ,че нямам много в колекцията хора от който не очакваш зло/в сякакъв смисъл/
Ще е приятно безкористно и непринудено да прекарваш времето с някой такъв,а децата да се забавляват.
Малко му трябва на човек!
Де да можеше да си побъбрим на живо.Вълнуваща тема!
Мразя празните приказки...За това и нямам "приятели за кафе" и "приятели за маса".
За щастие, мъжът с който живея е същият, като мен. Чувствам го достатъчно близък, за да си споделям, каквото ме вълнува. Общуването с много хора на живо ме натоварва. Когато усетя, че отсрещната страна ми простее и нямаме нищо общо, не намирам вътрешна мотивация да осъществявам контакт...
Имам може би 2-3 по-близки същества, с които се познаваме от деца, и които допускам до себе си. Това не значи, че бих могла да се виждам с тях ежедневно...О не, това твърде много би ме натоварило...
Във Фейсбук имам доста приятели. Обичам да зяпам там, но то не е същото. Не съм длъжна да им отделям от времето си.
За щастие, мъжът с който живея е същият, като мен. Чувствам го достатъчно близък, за да си споделям, каквото ме вълнува. Общуването с много хора на живо ме натоварва. Когато усетя, че отсрещната страна ми простее и нямаме нищо общо, не намирам вътрешна мотивация да осъществявам контакт...
Имам може би 2-3 по-близки същества, с които се познаваме от деца, и които допускам до себе си. Това не значи, че бих могла да се виждам с тях ежедневно...О не, това твърде много би ме натоварило...
Във Фейсбук имам доста приятели. Обичам да зяпам там, но то не е същото. Не съм длъжна да им отделям от времето си.
Нямам приятели. Никакви.
Не усещам необходимостта да имам.
Не усещам необходимостта да имам.
Покрива се с мойто мнение
имам познати
понякога проблясък на приятел .. за кратко 
Кришка
Да, със самотата се свиква, че дори се намират предимства в нея.
Едно време се чудехме как американците ходели на гости само с покана, купували всичко под бройка, никога в повече и тем подобни. Но и ние станахме като тях.
Има връзка с ходенето на гости. Има хора, които с години не правят нищо друго, освен да ходят на работа. И единствените контакти са им с колегите в работна обстановка и в къщи с домашните. И твърдят, че им е достатъчно.
Да, затова казвам, че се свиква.