Публикувана: 25 юли 2013, 19:46 ч.
Последно мнение: 11 окт. 2013, 22:19 ч.

Хората, които нямат приятели

30 260
280
1

1
...
11
12
13
...
19
Всички

# 165 19 авг. 2013, 15:42 ч.

Мнения: 25 047

Цитат на: негативна в пн, 19 авг 2013, 15:10

които могат да поддържат връзка независимо от километри и липса на общуване, "все едно вчера са се разделили". Как става този номер?

Ами как - като ти домъчнее много за приятелката ти, или на нея за тебе се свързвате, не е нужно да е всеки ден, или дори всеки месец, и научавате всичко необходимо. С едната ми приятелка, с която бяхме съученички не съм се виждала от... 8 години, но знам за кого и какво да попитам около нея, като се чуем, въпреки, че повечето хора в живота и реално никога не съм ги виждала Laughing

Последна редакция: пн, 19 авг 2013, 15:47 от Iris04

# 166 19 авг. 2013, 15:42 ч.

Мнения: 7 947

Възможно е и това да има връзка, разбира се - но не и при работещите. Laughing

Аз пиша от работа и уплътнявам време. Пък нямам дружки, които да имат точно същото свободно време през деня и да си пиша с тях.

# 167 19 авг. 2013, 15:46 ч.

Мнения: 10 547

Цитат на: Red_Hot в пн, 19 авг 2013, 15:33

Цитат на: white_collar в пн, 19 авг 2013, 15:31

Цитат на: Red_Hot в пн, 19 авг 2013, 15:17

Мисля, че има тясна връзка с липсата на реални приятели в живота и подвизаването по цял ден във виртуалното пространство Thinking

Човекът е социално животно и има нужда от елементарна комуникация... И явно тук намират този баланс! Peace

Именно

И аз мисля, че компенсират тук.

Запълвам свободно време. Сама съм в 150 квадрата офис и така до средата на следващия месец. Какво да правя?
Виж активността ми в почивните дни, по време на отпуската ми, по празници. И не само моята. Дай едно око и на тази на Вилико, да речем.

# 168 19 авг. 2013, 15:57 ч.

Мнения: 1 381

Приятели е много разтегливо понятие. От фейса почти всички са ми просто познати. Имам и такива, които мислих, че са ми приятелки. На едната когато и отказах кредит, се разсърди, въпреки че всеки месец ми искаше пари да изкара до заплатата. Други загубих когато отидох в чужбина. Даже по-голямо приятелство намирам сред мъжете. Никой досега не е сядал срещу мен и да ми се похвали с новите си дрехи и да чака да му направя комплимент Joy

# 169 19 авг. 2013, 16:17 ч.

Мнения: 5 892

Цитат на: vion в пн, 19 авг 2013, 15:57

+1 Голяма част от жените не са наистина приятелки, а просто компаньонки за излизане от време на време, за кафе и прочие...

# 170 19 авг. 2013, 16:41 ч.

Мнения: 1 266

Цитат на: негативна в пн, 19 авг 2013, 15:10

И аз така си мислех, но с приятелката ми се разминаваме по всички линии... Аз пиша мейл - отговарят ми с 2 реда след две седмици. На скайпа стои невидима винаги, защото "общуването ни по скайп не било същото". Рожденият ми ден го честити с 10 дена закъснение, помежду другото. Тя е активна във ФБ, аз моя го закрих... Confused

Възхищавам се на тези, които могат да поддържат връзка независимо от километри и липса на общуване, "все едно вчера са се разделили". Как става този номер? Дори не знам какво става в живота ѝ. Confused

Ми аз просто нямам очакване да ми честитят рождения ден, да ми отговорят на мейла и т.н. Знам, че когато нуждата от връзка възникне, докато другият човек е жив, ще намерим начин да се намерим.
Днес се видях с едно най-любимо същество, с което се виждаме около два пъти в годината напоследък, но си знаем, че другата е там, и няма нужда от никакви увъртаници. Така не съм се смяла от по-миналата година сигурно, познавам я от 11 години, тя още беше в гимназията. Ми, просто една част от мен е "нейна" и една част от нея е "моя" и това е непоклатимо и неотменимо. Не знам как да го обяснявам.

# 171 19 авг. 2013, 17:16 ч.

Мнения: 1 793

Котката Марта, добре, нямаш очаквания спрямо приятелите си - какво различава тогава приятелите от просто познатите или дори от непознатите? Аз не изисквам свръхусилия и свръхгрижи, не взимам пари назаем, дори по време на лична криза не бих товарила приятелите си...

Но явно да се поддържа някаква връзка онлайн (тъй като сме физически далеч) или да се помни РД-то на най-близкия ти приятел е свръхизискване? Наистина ли е Твърде Много? Ненатоварващи и неизискващи нищо в този смисъл отношения имам с хора, които са ми безразлични, просто познати са и не ги наричам приятели.

За мен проблемът е, че не усещам, че има "някой там". Защото го няма. Когато аз имам тази "нужда от връзка", както го наричаш, няма никой там. Получава се еднопосочна улица.

Непоклатими и неизменни отношения няма според мен. Всичко се променя.

Последна редакция: пн, 19 авг 2013, 17:23 от негативна

# 172 19 авг. 2013, 17:21 ч.

Мнения: 1 266

Цитат на: негативна в пн, 19 авг 2013, 17:16

По това, че когато мисля за тях, че чувствам щастлива Simple Smile

(Сори, много е клише, ама това е положението.)

Аз не казвам кое е свръхизискване, хората са различни. Просто казвам, че за мен това не са критерии за близост. А иначе, ако не усещаш, че "има някой там", най-вероятно наистина няма.
Хората понякога се разделят.

Иначе аз БИХ товарила приятелите си по време на лична криза и очаквам и те да ме товарят, защото с труповете човек винаги има нужда от помощ Wink

# 173 19 авг. 2013, 17:24 ч.

Мнения: 25 047

Цитат на: негативна в пн, 19 авг 2013, 17:16

За мен проблемът е, че не усещам, че има "някой там". Защото го няма. Когато аз имам тази "нужда от връзка", както го наричаш, няма никой там. Получава се еднопосочна улица.

Е, това е много лошо. В приятелството трябва да има взаимност.
И разбира се, тъй като сме вече възрастни хора, със семейни и всякакви други ангажименти, съвсем маловажно е, дали са били спазени някакви формални поводи, дали са получени и изпратени честитки, важното е, че при истинска необходимост, дали при някаква криза, или просто така ще получиш отклик, както и е немислимо да не откликнеш самия ти на нуждата на приятеля си.
Приятелството е просто споделена обич.

Че то половината световно изкуство се базира на приятелството като феномен, не знаех, че толкова хора го смятат за несъществено newsm78

# 174 19 авг. 2013, 17:35 ч.

Мнения: 1 793

Явно имам много погрешни представи за приятелството и проблемът си е в мен. Напоследък често си мисля за това и стигнах до извод, че някои хора не са създадени за такива отношения. Време е да се примиря с фактите и да порасна. Confused

# 175 19 авг. 2013, 17:38 ч.

Мнения: 7 947

И аз не ви разбирам особено...
Ако мислиш за един човек - как е, какво прави и тн - то ти се чуваш с него редовно по телефона. Иначе как изразяваш близост, грижа, ангажимент? Пък ако не го мислиш - не го и чуваш - тогава как ще го наречеш приятел? Или вероятно наричате хората, които не биха ви отказали услуга - при нужда? С тях може и да не се чувате често, да, но за мен този тип отношения не е точно приятелство.

# 176 19 авг. 2013, 17:44 ч.

Мнения: 25 047

Хайде сега, услуги, не е въпрос на услуги изобщо.
Според мен в течение на времето всеки е срещнал поне един-двама човека с които е почувствал душевна близост, желание да споделя и сигурност, че ще бъде разбран, усещане, че желае на този човек да му е добре и т.н. и е усетил сответно отношение от другата страна.
Не е необходимо да го чуваш и виждаш всекидневно макар че с днешните възможности и това е напълно изпълнимо. Но по важното е, че когато и да се чуете отново нещата си продължават оттам докъдето са били и всъщност общо взето сте в течение на нещата, които се случват с единия или другия.

# 177 19 авг. 2013, 17:50 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: viliko в пн, 19 авг 2013, 17:38

Ако мислиш за един човек - как е, какво прави и тн - то ти се чуваш с него редовно по телефона. Иначе как изразяваш близост, грижа, ангажимент? Пък ако не го мислиш - не го и чуваш - тогава как ще го наречеш приятел? Или вероятно наричате хората, които не биха ви отказали услуга - при нужда? С тях може и да не се чувате често, да, но за мен този тип отношения не е точно приятелство.

Ами аз имам една приятелка - виждаме се сигурно два пъти в годината, рядко се чуваме или си пишем. Но е един от най-близките ми хора, мога да споделя с нея всичко, както и тя с мен, и когато почувствам потребност да бъда с нея, мога просто да вдигна телефона и да й се обадя, независимо какъв ден е. Същото е и при нея...нямам нужда да сме постоянно заедно, но това по никакъв начин не нарушава връзката ни. Напротив, фактът, че в момента, в който се видим, се чувствам все едно сме били постоянно заедно, ме кара да чувствам онази близост, която е специална за приятелите...