Хората, които нямат приятели

  • 30 240
  • 280
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 1 266
Явно имам много погрешни представи за приятелството и проблемът си е в мен. Напоследък често си мисля за това и стигнах до извод, че някои хора не са създадени за такива отношения. Време е да се примиря с фактите и да порасна. Confused

Според мен няма погрешни и правилни представи за приятелството, то означава безкрайно различни неща за всеки човек. Няма какво да си ги мерим тука.

И аз не ви разбирам особено...
Ако мислиш за един човек - как е, какво прави и тн - то ти се чуваш с него редовно по телефона. Иначе как изразяваш близост, грижа, ангажимент? Пък ако не го мислиш - не го и чуваш - тогава как ще го наречеш приятел? Или вероятно наричате хората, които не биха ви отказали услуга - при нужда? С тях може и да не се чувате често, да, но за мен този тип отношения не е точно приятелство.

Ми аз няма как да го обясня... то е все едно да тръгнеш да си обясняваш светоусещането. Изобщо не говорим за услуги. Хората и отношенията търпят различна степен на близост и дистанция, те са танц на приближаване и отдалечаване. Според мен близостта не е непрекъснато да бъдеш информиран за това, което се случва в живота на приятелите ти on a daily basis, макар че ФБ много улеснява И това. Нито пък аз имам нужда някой да знае всичко, което се случва в живота ми - не е толкова интересен Wink За мен приятелството е "по вертикала", не "по хоризонтала", тоест въпрос на дълбочина на усещанията, не на информационен поток.

# 181
  • София
  • Мнения: 221
 Ох, аз по цял ден си говоря с колежката в стаята, че и по телефона се чуваме извън работно време, и кафе ходим да пием заедно и да ядем, но приятелка не бих я нарекла.
 Приятелството е нещо доста по-различно.

# 182
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 877
Нямам истински приятели,загубих ги с годините-кой по чужбина,кой в друг град и се отчуждихме. Лошото е,че аз съм силно социална личност и търся приятелство у хора,които са ми симпатични.За сега не съм успяла,обаче-някак си много затворени станаха хората и всеки гледа предимно себе си,пази се и не е готов да се открива пред другия.И аз съм предпазлива,но това вече е ...  Rolling Eyes

Последна редакция: пн, 19 авг 2013, 22:30 от Pupitka

# 183
  • Мнения: 7 947
Разбира се, че е въпрос на усещане и на натура.
Но все пак - трудно бих казала - имам много приятели, ама се виждаме веднъж годишно...

# 184
  • Мнения: 2 481
Аз съм на 26, преди 3-4 години смятах , че имам много приятели (цял живот така съм смятала).
С времето повечето не издържаха теста " в добро и лошо" - повечето ме предадоха дори.
Случиха ми се много лоши неща и трябваше да ги преживея сама, успях.
*Сега си мисля,че приятели не ми трябват, че са достатъчни майка ми и мъжа ми...
Имам приятелка от средното, вече толкова години само тя ми остана,но сме в различни градове, не знам иначе как щеше да е... Чуваме се веднъж на 2-3 месеца и винаги ми е толкова мило и драго.
Днес тя ми се обади и просто...толкова е хубаво,когато някой го е грижа за теб, просто да се чуем как сме.
Извод * моя извод е само за парлама, въобще не вярвам в него и искрено се надявам хората да бъдат по-добри, за да бъдем и ние по-добри!

# 185
  • Мнения: 25 047
Свекърва ми няма приятели и никога не е имала.
Жалко, че малко късно разбрах причините за това, но по-добре късно.  Wink

 Аналогичен случай и при нас. Причината е, че всички я "предавали". Кво значи това - не н'ам. Вероятно са и противоречали нещо Grinning.

# 186
  • Мнения: 1 793
Аналогичен случай и при нас. Причината е, че всички я "предавали". Кво значи това - не н'ам. Вероятно са и противоречали нещо Grinning.

Достатъчно е да има лоша преценка за хората, да е наивна и системно да се доверява на неправилни или на използвачи. Например - "приятелки", които свалят мъжа ти, говорят гадости зад гърба ти, завличат те с пари, никога и за нищо не може да се разчита на тях, създават интриги, т.е. само ти си мислиш, че са ти приятели, а животът ти дава услужливо достатъчно изпитания, за да се провери приятелството. Ама то такива лоши хора няма, де.

Щом става дума за свекърва, сигурно си внушава разни неща или просто е отвратителен звяр. Peace

# 187
  • Мнения: 25 047
 Не и моята. Тя е интелигентна и интересна жена и много се обичаме. Но приятели няма. Никакви.

# 188
  • Мнения: 5 892
Като нямаш проблеми имаш много приятели. Но когато се появат проблемите, приятелите не са толкова отзивчиви за срещи, колкото когато имаш хубави поводи. И не става въпрос за пари или тем подобни -просто някои хора не желаят да се натоварват с чужди проблеми. Но това за мен не е истинско приятелство.  Peace

# 189
  • Мнения: 1 793
Не и моята. Тя е интелигентна и интересна жена и много се обичаме. Но приятели няма. Никакви.

 Hug Извинявай, реагирах така повече заради написаното от тонкабонка.

Като нямаш проблеми имаш много приятели. Но когато се появат проблемите, приятелите не са толкова отзивчиви за срещи, колкото когато имаш хубави поводи. И не става въпрос за пари или тем подобни -просто някои хора не желаят да се натоварват с чужди проблеми. Но това за мен не е истинско приятелство.  Peace

Мисля, че зависи как споделяш лошите времена. Имала съм познати, които буквално ме изсмукват с проблемите си и все има някаква поредна драма за разрешаване.  Peace

В други ситуации пък не знае как да реагира отсрещната страна, особено ако идея си няма от проблема и ѝ е далечен. Имахме тежко болен в семейството, приятелка ме пита как е и докато ѝ обяснявам, започва да почуква на дърво (онзи ритуал със значение "пу, дано не се случва на мен"). Много болно ми стана. Confused

# 190
  • Мнения: 5 892
Да де, но някои приятели дори не се сещат и това да попитат "как е/си". Не казвам, че всички са такива, но както някой каза- наистина много малко хора стават за истински приятели и в добро, и в зло. Ако не знаят как да реагират, когато аз имам проблем, защо искат от мен да съм до тях, когато те имат проблем?
Да се повторя- приятелките, които са с теб само в добро за мен са просто компаньонки за приятно убиване на времето. Моите се оказаха такива, когато ми почнаха проблемите...

# 191
  • Мнения: 2 448
Разбира се, че е въпрос на усещане и на натура.
Но все пак - трудно бих казала - имам много приятели, ама се виждаме веднъж годишно...
И аз мисля така.
Какво значи, че имам приятели, които да мислят за мен, обаче изобщо да не ми го показват, ами веднъж годишно да се чуваме? Каква е тази споделена обич приятелска, та аз може след една година да съм умряла, а те дори да не знаят,ама иначе ме мислят с добро ?!  Crazy 

# 192
  • Мнения: 15 960
Добре де, ако най-добрата ви приятелка замине да живее в чужбина и какво - вече не ви е близка? Колко често ви е необходимо да се виждате и чувате с някой, за да го смятате за приятел?

Приятелите за мен са сродни души, както някой писа, с колежките се виждам всеки ден, пием кафе понякога след работа, но не са ми приятелки.

# 193
  • Мнения: 2 448
Добре де, ако най-добрата ви приятелка замине да живее в чужбина и какво - вече не ви е близка? Колко често ви е необходимо да се виждате и чувате с някой, за да го смятате за приятел?

Е трябва да замине на мисия в джунглата на Африка, иначе какво и пречи да се чуваме и виждаме поне по скайп и да си говорим и да се интересуваме една от друга.
За да смятам някого за приятел ми  е нужно да мога да споделя, когато ми е нужно, съответно и аз съм " на линия" за приятел за когото ми пука, когато той има нужда, а не когато случайно се засечем през годините да си се наговорим как си що си, ех какви времена бяха и да се почувстваме като едно време. Бяха ама вече не са. И аз имам приятелки, с които сме били неразделни и като се разделим и след час почваме да говорим по телефона, а сега се чудя какво ни е свързвало. Ами променили сме се, отдалечили сме се, няма драма, животът е такъв. Не че сме си неприятни, просто не сме вече близки.Животът ме е срещнал с други хора, с които сме на една вълна и така.

# 194
  • Мнения: 10 547
Пфу, аз пък мразя да споделям, защото, факт, но и аз като свекървите на Тонка и Ирис само си патя от споделени болки.

Общи условия

Активация на акаунт