Публикувана: 26 юли 2013, 21:03 ч.
Последно мнение: 4 септ. 2018, 14:10 ч.

Стереотипите за комунистическите страни преди падането на Берлинската стена.

16 791
182
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
13
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са някои от митовете и стереотипите за комунистическите страни преди падането на Желязната завеса?
Какви са някои контрапримери на стереотипите за комунистическите страни?
Какви са някои от спомените за недостига на стоки и услуги в комунистическите страни?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са някои от митовете и стереотипите за комунистическите страни преди падането на Желязната завеса?
  
  Форумът разкрива различни митове и стереотипи за комунистическите страни преди падането на Желязната завеса. Някои от тях включват липса на тоалетна хартия, опашки за банани, дефицит на хранителни стоки и дори митове за липса на ток и асфалт по пътищата. Тези представи са част от пропагандата и стереотипите, които са се разпространявали както в самите страни от Източния блок, така и в Западна Европа.
- Какви са някои контрапримери на стереотипите за комунистическите страни?
  
  Форумът разкрива контрапримери, които представят различни впечатления и спомени от комунистическите страни. Някои участници споделят, че не са преживели никакви ужаси и са живели доволно и щастливо през това време. Споменават се случаи, когато определени стоки са били налични, но с определени ограничения, като опашки за покупка на хранителни стоки и дефицит на някои продукти.
- Какви са някои от спомените за недостига на стоки и услуги в комунистическите страни?
  
  Участниците във форума споделят своите спомени за недостига на различни стоки и услуги в комунистическите страни преди падането на Желязната завеса. Тези спомени включват опашки за хляб, салам, мляко и други хранителни продукти, както и липса на тоалетна хартия. Освен това се споменават случаи на недостиг на електричество и вода, както и ограничения при закупуването на дрехи и обувки.
- Какви са някои примери за наличието на стоки и услуги в комунистическите страни?
- В какъв контекст се обсъжда режимът на тока и водата в България?

# 45 29 юли 2013, 16:23 ч.

Мнения: 63 367

Възможно е и аз да греша Blush

, но за след 90 също съм сигурна .

# 46 29 юли 2013, 16:33 ч.

София
Мнения: 8 357

В София помня два пъти със запомнящ се режим на тока - около 84-85 година, след това около 91-ва. Имаше и брутален режим на водата при Янчулев, 94-95та май беше.

# 47 29 юли 2013, 17:14 ч.

Мнения: 9 999

Цитат на: милинка в пн, 29 юли 2013, 16:33

Имаше и брутален режим на водата при Янчулев, 94-95та май беше.

и вицът "Вие от Младост ли сте или така си миришете?"
тогава си залях ръката с вряла вода от една многолитрова тенджера, то не бяха канчета, не бяха бутилки....

иначе мен са ме питали само дали всички говорим руски. За друго вече не се сещат, минават годините...иначе като стане дума за соца, и заразказваме такива битови подробности, им е много интересно.

# 48 30 юли 2013, 00:25 ч.

Немция
Мнения: 7 875

И аз си спомням зимните месеци на 84-85 година без ток, става дума за провинциален град, не за София. Бях в на4алните у4илищни класове и като дете си спомням с умиление Sunglasses

за тези ве4ери, прекарани на свещ и за задушевната атмосфера тогава, тъй като майка ни изнасяше домашен рецитал, тоест пееше ни песен след песен, дори ме хващаше яд, когато идваше тока и ни връщаше отново в нормалното ежедневие. Laughing

Спомням си и за странната тоал.хартия под формата вестници или на гланцирани пар4ета, както и за липсата на превръзки и как алтернативата беше памук или лигнин. Mr. Green

Преди време говорех с една т.нар. западногерманка, която е живяла в Бг с мъжа й дипломат в на4алото на 90-те години. Била е много у4удена как в една бивша социалисти4еска/комун. държава масово се живее в собствени, тоест 4астни жилища и колко е непопулярно живеенето под наем. О4акванията им в тази насока са били съвсем други, тъй като комунизмът се свързва с обща, колективна собственост.

Последна редакция: вт, 30 юли 2013, 08:34 от .bibitka.

# 49 30 юли 2013, 02:53 ч.

Мнения: 2 093

Цитат на: .bibitka. в вт, 30 юли 2013, 00:25

но пьк другия парадокс, поне в София, че ако имаш определен размер жилище, трябва да си намериш наематели, защото не може собствениците да живеят прекалено широко. Май наскро обсьждахме този вьпрос в друга тема.

# 50 30 юли 2013, 03:50 ч.

Мнения: 1 224

Цитат на: Linden:) в вт, 30 юли 2013, 02:53

Аааа, не само в София! Дядо ми тръгва да си купува апартамент (Пловдив) и се включва в кооперация за 65 квадрата двустаен, но в последствие разбират, че чакат трето дете и събират още парички от роднини, пазарят се и скалъпват да купят и съседния, че да имат нормално жилище за 5 членно семейство. След време пристигат от общината и му заявяват, че какво то туй неговото разпищолване, не може така, да пуска квартиранти! Само да допълня, че дядо ми е професор педиатър, с дългогодишна практика, и освен трите си деца има нужда и от кабинет. Мдаааа, малко буквално се е разбирало равенството тогава...

# 51 30 юли 2013, 09:38 ч.

Мнения: 63 367

Това за първи път го чувам , за наемателите ? Rolling Eyes

# 52 30 юли 2013, 11:01 ч.

Мнения: 653

Цитат на: .bibitka. в вт, 30 юли 2013, 00:25

в соца панелките в софийските квартали бяха под наем, после дадоха възможност на хората да купят апартаментите на ниски цени
за наемателите и аз за пръв път 4увам ....

# 53 30 юли 2013, 11:49 ч.

Мнения: 916

Режима на тока и аз го помня, и с хубави спомени, че бях дечко тогава и играехме на карти на някаква импровизирана лампа и люпехме семки Joy

Но бруталния режим на водата беше друго нещо. То и адската профилактика, която се прави в топли месеци и трае по месец, все още ми е непонятна... Голяма профилактика, голямо нещо, а все някаква вода се лее от спукани тръби...

Ярък спомен имам от една Нова Година. Баба ми, с цената на невероятни фокуси, беше придобила портокали и банани, по един на човек. Единият от братята ми, в невръстна възраст и луд за банани, се беше промъкнал и ги изял всичките 8 броя Joy

Баба беше пред инфаркт, всички силно възмутени, брат ми = гузен и виновен се срамуваше някъде. А пък банани така и не обичам Joy

Но среднощните опашки през 90-те биеха рекорда по мизерия определено. Ние живеехме над един магазин за хранителни стоки, и все някой подмяташе с криминален вид разни пити кашкавал, а обществеността, чинно строена от 2 ч. през нощта и чакаща да отвори магазина в 8 ч. вслучай, че са пуснали нещо, гледаше осъдително. Ние като голяма фамилия бяхме с пеедимство, защото се нареждахме и пред хлебарница, и пред месарница, и пред бакалия Joy

Все някой докопваше плячка Mr. Green

Иначе стереотипите - за лесните източноевропейки, дето за по дъвка или чорапогащник правят пълна програма... В Иран много ме черпеха с дъвка и ме гледаха очаквателно, после разбрах защо Joy

Във Франция един мизерник ме беше поканил на интервю без да има намерение да ме взима на работа, само за да пита колко е тарифата... Пак там една женица, с която си говорехме най=прекрасно и ме беше цанила за учител по английски, като разбра, че съм българка си придърпа мизерната чантичка и почти дискретно си провери да не липсва нещо.

# 54 30 юли 2013, 12:14 ч.

на острова на мечтите
Мнения: 6 386

Явно много от вас са доста млади, но когато аз исках разрешение да се явя на изпит за документ за завършен курс по италиянски език, ми искаха да си изкарам разрешение, че ще ми служи в професионален аспект,иначе, според тях италиянският щяла съм да го използвам за да упражнявам най-древната професия. Спомням си, че тогава партийният член, който трябваше да ми издаде разрешителното ме попита в прав текст:"Ама ти да не искаш да ставаш прос..........?" Останах като гръмната. И понеже за моята професия, не се изискваше познание на италиянски, така и не ми дадоха разрешение. По- късно, един друг момък, с много по-широки хоризонти, който се знаимаваше с културата на Старият Пловдив, ми издаде една служебна бележка, в която онясняваше, че мога да се явя на съответният изпит, за да взема диплома за познание на език.
Сега, като се замисля, изглежда не странно, а направо абсурдно, ама такава беше реалността.
И много други абсурдни неща помня, ама ще споделя по-нататък, че тази е направо комична.

# 55 30 юли 2013, 12:15 ч.

Мнения: 619

Пак отклонение от темата, но спомените нахлуха. Mr. Green

С омерзение си спомням задължителните и унизителни бригади. Първата ми среща с новия ми живот на горд студент се оказа едно крайдунавско селце, където нижехме тютюн от зори до късна вечер. Най-лошото беше, не изнурителния труд, а отношението към нас на колегите ни-партийни/комсомолски ръководители, поели висшите функции на контрол и публично линчуване на несправилите се с "нормите " новаци.
За тези бригадирски одисеи не са чували моите познати тук.

# 56 30 юли 2013, 12:23 ч.

Мнения: 7 171

Цитат на: silke в вт, 30 юли 2013, 12:15

Пак отклонение от темата, но спомените нахлуха. Mr. Green

И аз съм низала тютюн, в едно Кюстендилско село. И консерви съм правила - кисели краставички, домати, ехей.

# 57 30 юли 2013, 12:30 ч.

Мнения: 916

Ха, аз до бригада и военно не докарах, взе че се рушна комунизЪма Mr. Green

Но пък имахме лагери, в едни мерзки бунгала, със сутрешна проверка на плаца, физзарядка и дежурен клас, чиито представители бдяха на портала със сопа в ръка, насред царевицата (по 2 часа на калпак се падаше, момчетата през нощта) и сервираха на другарчетата в стола... Другарките учителки минаваха на инспекция по стаите, да видят кой как си е оправил леглото и ако намереха някоя гънка, разваляха всичко, обръщаха ти сака на леглото и ти обявяваха името по време на проверката на плаца Mr. Green

Хубави времена бяха - най-хубавата игра беше на криеница с въпросните другарки, както и да извършиш нещо особено забранено, като нощно къпане в морето, голи Mr. Green

Някакви местни гадове, с които бяхме във война ни откраднаха дрехите и се промъквахме от храст на храст по организъм Joy

Хванеха ли някого, всички се обявявахме за виновни, да не му намалят поведението...

# 58 30 юли 2013, 12:53 ч.

на острова на мечтите
Мнения: 6 386

Да ви разкажа абсурдната история на един автостоп студентски. С една приятелка тръгнахме от Благоевград към Пловдив прекосявайки Пирин. Пътят лош и не много раздвижен, т.е. коли практически "0". От Благоевград до един разклон стигнахме с един много симпатичен шофьор. Но оттук натам не минава никой. И така около час. В един момент спира една кола с гръцка регистрация и пита, как да стигне до Пловдив. Урааааааа! Ами ние сме затам. Говорят сносен български. Оказва се, че са от Беломорска Тракия и бащата на човекът е от Пловдив, но самият той никога не е ходил там. Та отиват да се видят с роднини. Двамат с жена си. Много приятни хора. Във Велинград спираме да заредят. Двете бензинаджийки се побутват, подшушват си нещо. Бодна ме предчувствие, тия ще ни създадат проблеми. За по-младите, беше забранено да се говори с чужденци, да не говорим да се качим в кола на такива. Недайси Боже, да издадем държавни тайни?
Стигаме на пътя Пазарджик Пловдив и ето че ни спира една цивилна кола с един цивилен агент. Документи.Вие кои сте? Заплаши гърците, че ще ги глоби хиляда лева, или ще ги закара в МВР-управление. Нас ни свали като мартадел котета и ни запази за десерт. Тегли ни едно конско. Щял да даде информация в Института, щял да извика родителите ни и така нататък. В един благ момент зиплю камъчето: какво ви дадоха? Ами една дъвка, викаме и протягам една дъвка, която ми бяха предложили любезно. Айде, вика, да ви няма! И си замина. Естествено, продължихме на стоп.
На следващият ден, когато трябваше да се върнем, един приятел на сестра ми от Пзарджик, по случайност беше в Пловдив, вика, ще ви закарам до Пазарджик, а оттам нататък е по-лесно. Преди да влезем в Пазарджик, хайка. И кой мислите беше в групата Joy

Позеленя. Накара го да мине през всички видове проби-спирачки, фарове,абе.... Ама нямаше какво да рече. Ох, много гот стана. Нашият приятел беше автомобилен състезател и инструктор на коли. hahaha

# 59 30 юли 2013, 12:53 ч.

Мнения: 63 367

Ехееей , аз пък супер се забавлявах по студентските бригади . Party

Грозде , чушки и домати беряхме .
Една година бяхме в консервен комбинат , голям купон беше .
В селото бяхме гости на всички сватби и войнишки изпращания ! Grinning

Препоръчани теми

Работа, CV-та, HR-и, съвети - 56-та тема

12 рожден ден

Изневяра или само съмнение

Придобиване на гражданство в Европа (и света)

Причина:

Причина: