Стереотипите за комунистическите страни преди падането на Берлинската стена.

  • 16 802
  • 182
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 916
Не съм познавала някого с наложени квартиранти, не съм и чувала даже... Не е да сме забравили избирателно  Mr. Green

# 76
  • Мнения: X
...Интересно ми е как сте забравили доста от нещата, които си бяха факт.

хората помнят това, което им се е случило
за другото само са чували и често им се струва невероятно
аз напр само съм чувала как от улицата на баба ми имало само двама, изпратени в лагер и то заради практикуване на най-древния занаят
а истината се оказа друго и я разбрах в зряла възраст

имот в центъра на София не сме имали, за да знам това за квартирантите

и т.н.

# 77
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 386
Това за жилищните ограничения, обаче не важеше за парийните членове. Откъм роднините на баща ми имаше един такъв, ако ви кажа  в какъв апартамент живееха #2gunfire А неговият кабинет,( беше шеф на енергото, не казвам в кой град) беше с размерите на два панелни апартамента.
След 90_те ходихме до една резиденция на Партията близо до Приморско,май се казваше Бисер, ама лукса, който видяхме беше невероятен. И всички те дето проповядваха скромност, а се пличкаха в охолство. #2gunfire

# 78
  • Мнения: 7 171
Това за жилищните ограничения, обаче не важеше за парийните членове. Откъм роднините на баща ми имаше един такъв, ако ви кажа  в какъв апартамент живееха #2gunfire А неговият кабинет,( беше шеф на енергото, не казвам в кой град) беше с размерите на два панелни апартамента.
След 90_те ходихме до една резиденция на Партията близо до Приморско,май се казваше Бисер, ама лукса, който видяхме беше невероятен. И всички те дето проповядваха скромност, а се пличкаха в охолство. #2gunfire


Да ти кажа, то е до човек. Мой много близък роднина беше голям шеф (финансов) в окръжния съвет на един средноголям град. Живееха в панелка с една спалня, синът им спеше в хола. Толкова имаха. Въпрос на морал, както и сега. Да давам ли примери, когато сегашни ръководни кадри подписват декларация, че нямат право да купят прекрасния, централно разположен софийски апартамент в който живеят, а сега, десет години по-късно го притежават.

# 79
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 6 386
Mного си права. Ама от всички партийни големци, които познавах на времето, не съм попадала на чак толкова скромни- да заемат висока позиция и да се лишат от всички привилегии. Освен това си мисля, че и сега е така. Тук в Италия има толкова политици, които се сдобиват за минимални суми с апартамент в центъра на Рим. На един от тах дори му го платиха без негово знание. Тъжното е, че подобни случаи след това заглъхват и дори не стигат до съд, въпреки наглостта на съответната ситуация.

# 80
  • Мнения: 7 171
Mного си права. Ама от всички партийни големци, които познавах на времето, не съм попадала на чак толкова скромни- да заемат висока позиция и да се лишат от всички привилегии. Освен това си мисля, че и сега е така. Тук в Италия има толкова политици, които се сдобиват за минимални суми с апартамент в центъра на Рим. На един от тах дори му го платиха без негово знание. Тъжното е, че подобни случаи след това заглъхват и дори не стигат до съд, въпреки наглостта на съответната ситуация.

Вероятно навсякъде е така, но тук много се размириса за едни $90,000, може и парламента да се промени като институция в резултат.

# 81
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 969
Забележката ми не беше за квартирантите, а по принцип след прочетеното в темата....

Сестра ми беше абитюрентка 1990 година. С големи връзки намерихме по-елегантни обувки с малко токче. Не се описва радостта, с която ходихме да ги вземем от задният вход на Цум.
Една година носехме 3 лимона на съседите в провинцията. Никога не бяха виждали.
Стринка ми се беще снабдила с 2 кивита (нелегално внесени от чужбина, защото ги нямаше в България), които бяха надлежно разделени между 10 човека. Приятелка на баба ми пък й носеше стафиди от Виена, които аз крадях от гардероба. където бяха скрити  Blush

Или как една година можеше да вземеш 30 долара от банката, които ти бяха нужни, ако искаш дънки от Кореком. Да, но трябваше да излезеш през границата и всички масово тръгнаха към Пирот.

Материалните неща иди дойди, че сме ги нямали. Психическото осакатяване на няколко поколения е много по-страшно и все още в пълна сила за много хора.

# 82
  • Мнения: 653
С големи връзки намерихме по-елегантни обувки с малко токче. Не се описва радостта, с която ходихме да ги вземем от задният вход на Цум.

о да, разбира се, ходехме с кубинки и сиви изма4кани униформи, как можах да забравя Wink и лимони нямаше даже

то верно ходехме с кубинки и торби от противогаз на у4илище  Shocked  Grinning

# 83
  • Мнения: 5 462
Забележката ми не беше за квартирантите, а по принцип след прочетеното в темата....

Сестра ми беше абитюрентка 1990 година. С големи връзки намерихме по-елегантни обувки с малко токче. Не се описва радостта, с която ходихме да ги вземем от задният вход на Цум.
Една година носехме 3 лимона на съседите в провинцията. Никога не бяха виждали.
Стринка ми се беще снабдила с 2 кивита (нелегално внесени от чужбина, защото ги нямаше в България), които бяха надлежно разделени между 10 човека. Приятелка на баба ми пък й носеше стафиди от Виена, които аз крадях от гардероба. където бяха скрити  Blush

Или как една година можеше да вземеш 30 долара от банката, които ти бяха нужни, ако искаш дънки от Кореком. Да, но трябваше да излезеш през границата и всички масово тръгнаха към Пирот.

Материалните неща иди дойди, че сме ги нямали. Психическото осакатяване на няколко поколения е много по-страшно и все още в пълна сила за много хора.
Aбсолютно.

# 84
  • Мнения: 63 373
Как да е нямало лимони , бе ?
Съвсем почнахте да фантазирате ! Crazy

# 85
  • София
  • Мнения: 6 478
Материалните неща иди дойди, че сме ги нямали. Психическото осакатяване на няколко поколения е много по-страшно и все още в пълна сила за много хора.

В този ред на мисли моята леля скоро сподели, че като се опитвала да пее приспивни песни на правнучката си все...съветски песнички се сещала! И рече, че се чувствала всъщност осакатена от това промиване на мозъци, на което всъщност е била подложена. Щото по време на нейната младост през 60-те години и печати по краката е имало и рязане на дълги коси на мъжете.....И сега се сещам, че най-голямото наказание за младежите беше да ги острижат! Е, сега от години се е наложила затворническата мода на стриганите глави, ама тогава косата беше израз на бунт  Wink

# 86
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 125
Как да е нямало лимони , бе ?
Съвсем почнахте да фантазирате ! Crazy

и аз се чудя кога е нямало лимони, ама то като се почнат драмите за комунистическите липси човек почва да се чуди там ли е бил и как оживял  Laughing
с'а па и психически осакатени  ooooh!
аз разбирам майките ни и бабите ни да пишеха тука и да разказват разни работи, ама човек, роден от края на 60-те нататък просто не мога да го приема насериозно  #Crazy

# 87
  • Мнения: 916
Ние лимони имахме, но си бяхме и леко привилегировани, та не мога да преценя... Да бяхме се поне възползвали от въпросните привилегии, а то дрехите ми в ЦУМ се купуваха, недай Боже някой да каже, че сме се възползвали... Голяма грозотия бяха, безкрайни рафтове с едни и същи грозотии.

# 88
  • Мнения: 5 710
Внезапно ми се наложи почивка и затова не се включвам в темата, но от някои постинги се смея с глас:))

# 89
  • Мнения: 16 076
Как да е нямало лимони , бе ?
Съвсем почнахте да фантазирате ! Crazy

и аз се чудя кога е нямало лимони, ама то като се почнат драмите за комунистическите липси човек почва да се чуди там ли е бил и как оживял  Laughing
с'а па и психически осакатени  ooooh!
аз разбирам майките ни и бабите ни да пишеха тука и да разказват разни работи, ама човек, роден от края на 60-те нататък просто не мога да го приема насериозно  #Crazy

Сега някой ще каже,че е имало само в София.Сетих се нещо от онези години:никъде няма лимони,а в Мичурин...с камиони!Никъде няма шоколад,а в Мичурин цял склад! Joy

Общи условия

Активация на акаунт