Ай сега, един апокалипсис ли няма да преживеем?
Нема се огъваме пред няк'ви си там температури,
пък били те и високи
Нема се огъваме пред няк'ви си там температури,
пък били те и високи
- Публикувана: 27 юли 2013, 14:50 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2013, 16:07 ч.
Езиколюбителен пъб. Пъб, не пъг. 28
И кво ся, цяла вечер си размятахте кифтета и бири и накрая сите на сухо останали 
Амин!
Само да споделя, че като дойде лятото, вегетирам в търпеливо очакване да се върне истинския живот
Нике, ама не се прави така, да знаеш. Като ще зачезваш, минаваш на отчет, щото тука некои хора беха на прага на сърдечен удар
Всичко над 24 градуса е не-чо-веш-ки мор!
Амин!
Само да споделя, че като дойде лятото, вегетирам в търпеливо очакване да се върне истинския живот
Нике, ама не се прави така, да знаеш. Като ще зачезваш, минаваш на отчет, щото тука некои хора беха на прага на сърдечен удар
Чукчи писатели, бря!
Атти, апокалипсиса неска, утре щяло да има "захлаждане" - до 32 градуса! 
ми кво ше праим в тоя студ? 
Вие изобщо спирате ли някога да дращите? Егасимуси!
Аз, след като пребия Све и я запратя с шут през Атлантика във Вашингтон да я питам дали ше ѝ е зле на дъжделивото там
, ще си подам оставката от тоя свят, ако ше става 38 градуса. Наесен може и да се върна.
Пък клетата Злата тъкмо тия дни свали жилетката и ся пак и отново, ееех. Хич не ви е лесно и на вас. Гущери!
Аз, след като пребия Све и я запратя с шут през Атлантика във Вашингтон да я питам дали ше ѝ е зле на дъжделивото там
, ще си подам оставката от тоя свят, ако ше става 38 градуса. Наесен може и да се върна.Не знам за вас, но аз отивам да си купя пуловер.
Пък клетата Злата тъкмо тия дни свали жилетката и ся пак и отново, ееех. Хич не ви е лесно и на вас. Гущери!
Пък клетата Злата тъкмо тия дни свали жилетката и ся пак и отново, ееех. Хич не ви е лесно и на вас. Гущери!
И още три дена до морето!
Пропуснали сме предизвестието между езиковите казуси, които са се разисквали! Ко не ме беше срам и аз щях да викна: Къде е Никииии?Злате, теб те прочотех, само не забравяй жилетката, че тук е хладно, ааааааа и помпата!
Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
- Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
- Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните.
Заменяте чорбаджи Марко с Ангелина.бгк, Пена с когото намерите за добре, а паницата вино - с халби бира и ви се получава сичкото, дето трябва да го свършите днес послучай рождението на голямото дете.
Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта.
А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
- Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
- Пийте бре, маскари!
И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните.
Заменяте чорбаджи Марко с Ангелина.бгк, Пена с когото намерите за добре, а паницата вино - с халби бира и ви се получава сичкото, дето трябва да го свършите днес послучай рождението на голямото дете.