Студенти в чужбина - 4

Аз съм забранила категорично на нашите, да ми пращат каквото и да било Като цяло единственото, което ми липсва са зелевите сърми на майка ми, но нищо друго като хранителни продукти не ми липсва.
За теста по английски .... аз си завърших и така и не си получих резултата от него
От колегите англичани имах страхотни впечатления и през цялото време на обучението, винаги са ми помагали и като цяло цялата ми група беше страхотна и дойдеше ли време за есета, постояно си обменяхме информация 
Благодарна съм, че от близо 400 човека течение, бяхме само 3 българки, за това и повече общувах с англичани и така научих много повече и имах много по високи оценки от другите българки!
Ако на някой англичаните му се виждат недружелюбни, по всяка вероятност има причина и тя е културните различия  До сега не ми се е случвало да бъда пренебрегната за това, че съм българка, дори смятам че бях привилигирована и дори бях стюдънт репрезентатив на нашата група 

зДРАВЕЙТЕ, РЕШИХ, ЧЕ ТАЗИ година е вече крайно време да сменя обстановката, та ще кандидатствам в Шотландия. Като цяло имам много въпроси, отговорите на които гледам да си ги набява отвсякъде, вкключително и тук, поради което се обръщам към вас.. майки, студенти и т.н.

Засега най-належащ ми е теста. Реших да карам IELTS, но не мога да реша кое е по-добрата опция - курсове или ЧАСТни уроци? Какво мислите, всички имате вече опит, та може би ще ме посъветвате? И г/д колко време е нужно за една добра подготовка при положение, че нивото ми е някъде pre-intermediate?

Благодаря предварително!

 
В Университета на голямата не е като да няма българи, но не са много и не се търсят. Имат си Society обаче. И продаваха мартеници една година - благотворително. Толкова.  
При малката не знам дали има и 20 общо. В първи курс знам, че са се намерили 3-4, един-двама "скрити" да има... Аз съм много доволна  

Аз съм "за" колетите, обаче мойто дете е категорично, че такива истории не ще. И досега за 1 година не съм пращала. Даже и в багажа не пожела никакви вакуумирани храни да си вземе. Докато си беше тук, яде на поразия сирене и кашкавал. Лютеница и мед не обича. За киселото мляко - и тук предпочиташе плодови млека, та там явно йогуртите я устройват. Не съм се сещала да я питам за слънчогледовите семки. Имаме роднини в Испания и те искаха само това - домашна ракия и семки. Там били от тия "папагалските", шарените.

Редактирам се, че забравих да уточня, че дъщеря ми е в Германия, тук на повечето децата са във Великобритания, да не стане объркване

И аз съм забранила, ама ми е приятно когато някоя заблудена торбичка е попаднала в моя багаж на връщане. Но майка ми е в Добрич, а аз в София все пак. За чужбина и дума не може да става да  праща. Но има значение и колко време е минало. На сестра ми в Америка първата година й пращахме отвреме навреме чубрица, мартеници, а тя ходеше редовно да си купува луканка и лютеница от един съседен град. След 12 години там мартеници си правят сами, а другите неща хич не им липсват. А по отношение на английския кашкавал, всичко много го хвалят, дори леля ми носи редовно като ходи няколко пъти в годината в Лондон при братовчед ми, с кайсии и боровинки. Не е лош, малко по сух ми е, ама то просто не остана свестен български кашкавал.
Съгласна съм. Той моя син това разправя. "На моята среща на апартамента беше много забавна атмосфера, говорихме си, обсъждахме и се шегувахме, а не е да няма англичани." А на срещата на приятеля му от 12 човека всички млъкнали, никой нищо не говори, забили глава в телефона си, абсолютно мъртвило, та то си до хората, може просто да са темерути. Но примерно на шефа ми дъщеря му така и не можа да се социализира и все се оплакваше от англичаните, та баща й постоянно висеше в Бирмингам.

ЦЯЛА тема с кандидатствали, никой ли няма мнение?

Ние не сме кандидатствали - децата ни са.
Ето тук чети и си задай въпросите - http://www.bghelp.co.uk/forums/%CE%E1%F0%E0%E7%EE%E2%E0%ED%E8%E5-%E2-uk/

Ok, благодаря ти cool_witch

При нас задължително се носи мед, лютеница, защото там няма в малки бурканчета, малко салам, малката си иска сирене, голямата не- харесва й гръцкото, кашкавал не носят и задължително  малко домашна ракия за мед. цели  . Но определено с годините багажа намалява, намират си някакви заместители, все по-малко храни носят.
Турски магазини- вижте в бгхелп в темите по градове, аз така намерих за Манчестър, в магазина имаше зелеви сърми в буркани, сирене, салам, туршии, лютеници, бисквити и т.н.,много хубави турски кори, ако някой го интересува за Манчестър, ще потърся адреса, вече имат и бг.магазин.
 
И двете ми свикнаха много бързо, не са имали проблеми с общуването през първата година, нищо че не бяха на общежитие. Голямата в момента е на квартира при двойка младежи англичани, ами много добре се разбирали, имали много общи неща, харесвали едни и същи филми, книги, спортуват заедно... Малката общува основно с българи извън работата, иначе колегите са й основно англичани. От колегите дето работят като цяло и двете са много доволни -  отзивчиви, помагат им, обясняват, понякога излизат заедно на обяд, канят ги ако има купон с колеги. Ама  да не си помислите ,че всичко е розово при тях, ама то пълно щастие никъде няма .
 И ние си имахме проблем с търсенето на квартира, и двете. И ако на някого му се струват много 280 паунда на месец, то на голямата в момента наема й е 550 с включени сметки.
Дано по-бързо се оправят децата с квартирите  , знам какво ви е, но поне вече имат приятели и няма опастност да останат на улицата. И ако им искат предварително плащане на наема за 1 година, нека се опитат да преговарят, миналата година така успяха децата да се разберат с фирмата сключват договор за 6 месеца, плащат ги и после преподписаха договора за още 5 месеца. Голямата пък се бяха разбрали на всеки 2 месеца, за да не внасят големи суми. Наемодателите се застраховат, защото даже и да не плащате наема, трудно можели да ви изгонят, това ми обясниха децата. А определено като са на квартира имат повече ангажименти, повече отговорности, не им е лесно, но пък трупат опит, рано или късно все ще се сблъскат с тези проблеми.

Покрай сиренето и бурканите, твоя пост се изгуби.

Определено ако имаш време да изчетеш всичко каквото сме писали тук ще ти се изяснят доста от въпросите.
Не мога да ти кажа дали да ходиш на уроци или курс. Всичко зависи от това колко си подготвена и какви обции имаш в твоя град. Синът ми завърши английска гимназия, но преди изпита кара кратък курс за да се запознае с формата на изпита. Според мен нямаше нужда от това, но той държа изпит към Британика и от там настояваха, за да си платим. Към всички фирми за чуждоезиково обучение предлагат курсове и държиш тест преди това да ти определят нивото.
Така, че изборът е твой.

Частните уроци са доста скъпи, така че е и въпрос на финанси. Аз вече започнах да събирам пари за курс и изпит на сина, а дъщеря ми ми припомни, че съм и била казала: "Изкарай тойфела от пърия път, защото нямам пари за два изпита!". Добре, че ми го напомни, за да го кажа на малкия. Иначе ние и с един курс се справихме, а някои деца и без него минават.

Аз се разминах с теста по английски по някаква случайност Бяха ми казали че ми искат сертификат за IELTS от 7.5 , но така и забравиха да ми го поискат кога си подавах документите 
Другите българки, караха фондейшън година, така че и тях не бяха ги карали да минават теста.

 +1 
Аз казах на дъщеря ми: "Ти избираш кога ще се явиш на TOEFL, но ние ти плащаме само първото явяване, после си ти!". Тя сега е 12кл. Подготовката й се състоеше пробни тестове - 3 дни преди изпита. Все още не знаем резултата, тъй като се яви на 27.09.2013г.
 

Има университети, които искат IELTS и не признават тойфел, така че информирайте се предварително. Моя съвет е, ако искат да учат в Англия да се явят на IELTS.

Има университети във Великобритания, които не признават САЕ, но тойфел и IELTS се признават навсякъде на острова. Вярно, че офертите им са предимно за IELTS.