Частното образование - коментари, плюсове, минуси, разсъждения, гледни точки

Точно така си е... В един момент си стават самостоятелни и сами си взимат решенията... Въпросът е, че докато децата са още в онази "опасна" възраст, ако училището е в ролята на "помощник" (не да замества!) на родителя, това е добре! 

Отлично училище, наистина, но за гимназиален етап има още път да извърви, докато стане като АК. Много от децата в него продължават в АК, нашата идея за там беше именно такава. Имам приятели, чиито деца минаха 5-7 клас ПЧМГ, специално за да влязат в АК.

Андариел, какви старшинки, какви чудеса, изобщо не мога да схвана идеите ти.  
Моята е толкова самостоятелна, дори не й се наложихме при избора на училище след 5 клас, няма да го направим и за след 7 клас - тя си е избрала АК от 1 клас и не иска и да чуе за друго училище.

самостоятелността не означава да не зачита авторитета на родителя. И младежите много добре го знаят, поне повечето. Бунт че има - има, но дори най-големите бунтари го усещат, те затова и се бунтуват. Ако на родителя не му се чува думата, работата е изпусната много отдавна.

Използвам аналогия с йерархичната организация на военните. А и аз говоря за гимназисти. Ако тогава не се научат да си правят сметката, то кога?

Детинските капризи уж били присъщи на децата.. Не е нужно да знам името ти , за да се обадя и да кажа, че познат се интересува от училището. Би звучало несеризоно  да поискам информация  и съдействие за човек, когото не познавам. Но какво ли ти се обяснявам..  Въпрос на възпитание е.   Показател е и друго,  след тонове кореспонденция на лични, след като ти се представих официално и ти споделих лияни неща за децата си  като онагледяване на питанията ти  , след като ти дадох и имена на хора, работещи в училището  (учителката и  завеждащият учебен отдел), ти не благоволи да се  предствиш дори.. камо ли  пък нещо друго. И това, че не си завънял, с нищо не променя нещата. Както каза Жасмин , човек се учи цял живот, включително и на това да не бъде толкова добронамерен към непознати.   Та явно не си познал,  далеч не съм научила всичко..

Да доуточня нещо, че ако ни прочете някое дете от АК, ще се смее с глас.
И те са деца, и те ходят по моловете, кафенета, гледат разтоварващи филми, играят на компа на игри. С тази разлика, че като го правят, нямаш основание да им правиш забележка, а се радваш, че имат време и за това.

А за моите първоначално виртуални познати от форума, с които по една или друга причина сме се запознали, мога да кажа само положителни неща.
Благодаря Ви, момичета 

Русалке
Абе не е вярно това, спри се вече де. Не си ми се представяла на лични. Нямам никаква представа нито как ти е името, нито какво си учила, нито какво работиш. Нищо повече не знам от това, което си писала и в темите публично - например че голямата ти дъщеря е в НЕГ, а двете по-малки са 7 клас и искат да влязат също там. Успех им пожелавам.
Тонове лична информация за себе си и аз съм ти давал на лични.

rosss, разбира се, че и на децата в АК им се случват такива неща епизодично. Но са твърде ангажирани с учене, и затова не е системно... (иначе съм далеч от идеята да идеализирам тийнове  )

За ПЧМГ и аз съм чувала много хубави отзиви. Най-вече за прогимназиален курс, но една приятелка откри плюсове и остави детето си там и в Гимназията. Вариант е! 

За есе също трябват факти и нещо много важно: асоциативна мисъл. Без нея заникъде не са. Един проект (или както се нарича задачата) по литература далеч не е празни приказки. Трябва доста начетеност, трупана с години и много четене. Особено ако говорим за наистина високо ниво.

Има данни да стане вариант, съпоставим по крайни показатели с АК, към момента не е.
Но предпоставките са много, че от следващата учебна година ще е.
Разбира се, за съжаление трябва да минат 5 години, докато това стане признат факт, но... който не рискува, не печели
Но... да се уточним - съпоставим като краен резултат, да се надяваме с коренно различен учебен процес, клонящ към СМГ, а не към АК!

Eee, Рос ,  не  всички виртуални комуникации  свършват непременно  зле.. Точно форумът  ме запозна и мен  със страхотни хора, част от които пишат  и в тази тема. Първо виртуално, после наживо.. И мога да ти кажа, че въпреки разногласията по някои теми, си прекарваме страхотно заедно и често разговорите ни въобще не се въртят около децата и обучението им тук или там, нито в надцакване кой е по-по-най..... Тоест при прекия контакт е едно и всяко едно нещо , което човек каже, може още на момента да се доизясни, а виртуално винаги ни се привиждат разни нюанси.

Код, точно това чух от майка на познато дете. Момчето до  5 клас беше заедно с дъщерите ми в кварталното училище. От 5 клас е в ПЧМГ.  Справя се отлично, ако съдя  по резултатите му на пробни. На въпроса ми  къде иска да учи след  7 клас, отговорът беше ПЧМГ. Следваше и добавката, че  и  родители, и дете са много доволни . Попитах майката  нямат ли  и друг, резервен  вариант , ако случайно нещата се стекат като миналата година и не се сформират осмокласни паралелки. И тя  ми отговори нещо странно, малко противоречащо на писаното по въпроса в края на миналата учебна година. Не претендирам да е вярно нито едното, нито другото , но ми стана интересно къде точно е истината. Може би Лени би споделила.  Жената ми каза, че паралелки не са били сформирани не  заради липсата на кандидати ( или поне не само), а и съвсем целенасочено, тъй като пожелалите да останат не били с особено добри резултати.  Което пък е малко съмнително, защото имам  спомени за качени на сайта на ПЧМГ резултати от НВО, които определено бяха добри..

Нямах възможност да отговоря на постовете от сутринта и сега го правя. Беше поставен въпросът относно занимания по спорт извън училище. По-миналата година момче спечели републиканското първенство по таекуондо. Не зная къде и как е тренирал. В колежът нямат допълнения по този спорт. Освен това миналата година същото дете учеше в САЩ със стипендия, за която е необходим отличен успех. И като добавка се изявяваше отлично в клуба по българска драма. Кога и как е успявал, не зная, но явно при добра мотивация е възможно.
Някой се интересуваше и от артистичните занимания. 2 деца от класа, от които имам преки впечатления от тази година учат в Англия в училища с профил драма.  Участваха в групата "Английски мюзикъл". И 2-мата много талантливи. Нямам представа дали са ходили на допълнителни занимания или заниманията в колежът са доразвили талантите им. Едното дете със сигурност е имало добър съветник - майка му, която е актриса. Като комбинацията от тези фактори е помогнала за спечелването на пълна стипендия в училището, в което е в момента.

За спорта в АК – имат редовни часове и спорт по избор, който също е в рамките на програмата, т.е. до 15.30. Часовете по физическо  се провеждат съобразно програмата за дисциплината, одобрена от МОНМ, т.е. както са се провеждали по времето на Комсомола  , а не както е обичайната практика в момента по училищата да им се даде по една топка и който иска да играе баскетбол, волейбол, народна топка и т.н., а накрая да покриват нормативи по нещо, което правят за първи път. Освен това редовно бяганат по „една миля“ на територията на колежа. Толкова за нездравословния заседнал живот на колежаните.
Дъщеря ми свири на пиано, но никой не я е карал да се упражнява в колежа за сметка на досегашните й занимания.  Като ви чета, започвам да се притеснявам от липсата на натиск и фокус към моето дете по въпроса. Навярно пишещите тук имат някаква вътрешна информация и лични впечатления, които не са готови да споделят. Догодина смята да се запише на две доп. занимания – фотография  (нейно увлечение от две-три години), второто счита, че ще й е от полза за мечтана бъдеща реализация.
Проекти и групови задачи се задават достатъчно време предварително, за да имаш време да обмислиш идеята си, обсъдиш с останалите и да я осъществиш. Е, в началото доста време отиваше  в постигане на консенсус и обсъждане на несъществени детайли, но с времето трупат опит и се научават да оптимизират процеса. Това са изключително полезни умения с широка приложимост.
Време за странични занимания, срещи с приятели от другите гимназии и висене във ФБ се намира.
Някой питаше за избора. Изборът на училище е единствено и само нейн, дори след дългото  разубеждаване от страна на семейството.   Амбициозна е и гони целите, които сама си е поставила. Няма нужда от остен или надзор, от когото и да било. Това е моето дете, познавам и други, които не са вкарани "в казармата с цел да станат хора“, макар че със сигурност има и родители, на които това е бил основният мотив, но това не е причина за обобщения, нали?
Относно твърдението, че таксата е висока. Да, така е. Но се раздават доста стипендии и таксите стават  поносими. Системата за отпускане н стипендии е променена, но е факт, че голяма част от първоначално приетите се записват веднага, което означава, че влизат  будни деца от заможни семейства. Това лошо ли е?
И моля мнението ми да не се възприема като реклама или защита на АК, а като споделен личен опит!

Ако това е официалното становище, наистина е странно, защото най-малкото означава, че така са обучили учениците си, че после и те не си ги искат. Едва ли някое училище ще си направи такава унищожаваща го реклама.

Още в началото на осми клас започва работата в екипи, разместват ги постоянно, научават ги да работят с различни хора, да дават идеи и да изслушват другите... всеки да даде нещо от себе си и накрая работата да е свършена. Изключително полезно!

Моят син е със същата настройка, няма нужда от ръчкане. Винаги си е бил такъв, само дето в предишното училище (наистина добро държавно училище) получаваше подигравки, че много чете и е с богата обща култура ("Еййй, то все всичко знаеш!"), а в АК получава само подкрепа да продължава все така... Само дето е изключително стеснителен... или по-скоро беше, започва да се чувства на мястото си и да показва какво може и знае.
И аз познавам много други, които не са "вкарани в казарната...", всъщност не познавам вкарани с цел там да станат хора.

Ironic, моите впечатления от АК са много сходни с твоите, но с една основна разлика - ние с мъжа ми от самото начало имахме желание детето да отиде в това училище, много ни беше харесало, когато ходихме в един от дните на отворени врати.    Искам да попитам какви бяха първоначалните ви причини да разубеждавате дъщеря си дълго? т.е. с други думи казано - кои ваши негативни очаквания се оказаха оборени от действителността в АК?