Частното образование - коментари, плюсове, минуси, разсъждения, гледни точки

СМГ, НЕГ и НПМГ не са частни.

При такива цели, фактора частно / държавно трябва да не е критерий с приоритет. Видях, че се пита за частно, но при толкова искания е добре да се споменат всички възможности, не са толкова много...

Хе, хе, това е малко нагло от тяхна страна. Каква е тази подготовка, която да ОСИГУРЯВА УСПЕШНО УЧАСТИЕ в математически състезания и олимпиади

Евростар не ги изкючвам като възможност, защото описаното по-горе ми допада. Ще разпитам обаче най-вече ученици от различни частни училища и след разговор с ръководството на даденото училище ще взема решение. Искам да има и индивидуален подход към учениците .

Mamamilk, аз само да ви попитам какво означава това, ако Ви допадат и техните методи на обучение и възпитание? Те по-специални ли са? Като гледам какво става в държавните училища, ще се радвам да споделите какво имате в предвид.

Масово се споменава за индивидуален подход, но не съм сигурна, че разбирам какво значи това. Ти какво очакваш и как си представяш индивидуалния подход?

Интересно обаче, същият потребител е задал същия въпрос преди 3 месеца в тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=745834.msg26846664#msg26846664
и тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=745834.msg26849250#msg26849250

Явно през тези 3 месеца не са предприети никакви лични срещи и оглед на Евростар и др.училища. Не е ли малко късно през втория срок на 7-ми клас тепърва да се пита за гимназия? Че то останаха 3 месеца училище. Аз помислих, че детето е по-малко, иначе нямаше да предлагам АК като възможност - май вече приключи регистрацията за изпита там.

АК са обявили допълнителна дата на 12 март .
http://www.acs.bg/Default.aspx

Звездопрах, ще ме извиниш за миналото мнение, изцяло подвеждащо е за твоя случай, нито едно от споменатите училища не осигурява за щастие индивидуален подход, не са подходящи явно за твоята ситуация. Виж, Евростар най-вероятно е добро решение.


Аз разбирам, но ако го споделя сигурно ще ме изгонят от форума Според мен и ти го разбираш ама не ти стиска да си кажеш  

Ако им разгледате сайта по-внимателно, ще видите че са доста по-специални. Например "изнесеното обучение" или програмите за подготовка през ваканцията другаде едва ли ги има. За мен това е напълно достатъчно, за да не си и помисля да пратя мое дете там. Но за всеки влак си има пътници. На мен като не ми харесва, на други им харесва.
Колкото до "индивидуалното обучение" то май зависи повече от учителя, а не от това дали училището е държавно или частно. Дори в държавните по има шанс учител да прилага "индивидуален подход".

Кодбг, какво толкова страшно или шокиращо има за казване, че биха те изгонили от форума?

За мен също ми е пълна мъгла какво точно се разбира под индивидуално отношение. Имам подозрението, че е просто клише, което се пише, защото родителите са чувствителни на тема уникалност на децата си и искат индивидуално отношение, което да се изразява в принципа да платиш за конфекция, но да получиш косстюм по поръчка.

Ще си позволя да наруша едно свое правило, а именно да не пиша в теми, които не ме засягат пряко.

Въпросът е каква е цялостната ни стратегия/отношение за/към образованието на нашите деца.

Повечето родители, с които съм говорил (включително и приятелски семейства, които имат деца в АК) разсъждават горе-долу така: за да се реализира детето успешно СЕГА или да бъде прието в добър университет СЕГА, ще му трябват такива и такива знания/умения.

Въпросът е че сегашните 7-класници ще излязат на (световния) трудов/предприемачески пазар след 10 години, а сегашните 12-класници след 5.

В този случай (особено за 7-мокласниците) правилният въпрос е: „От какви умения (най-вероятно) ще се нуждаят сегашните 7-класници след 10 години?”

Ето една вероятна опция: http://www.iftf.org/uploads/media/SR-1382A_UPRI_future_work_skills_sm.pdf

В случая, според мен, има 2 стратегии:
1)   Детето притежава рядко/специфично умение (или уникална комбинация от 2-3 умения) и образованието му се базира върху развитието на това умение (комбинация) и поддържането на горе-долу добро общо ниво по останалите дисциплини;
2)   Детето демонстрира изключително силен и добре балансиран „пакет” от умения по повечето основни дисциплини + 1-2 извънкласни форми.

Според мен, тези, които се фокусират върху 2) трябва да търсят АК / НЕГ / АЕГ, а тези, които се фокусират върху 1) - СМГ / НПМГ / НГДЕК / Училище по спорт/изкуства.

Въпросът е че това е стратегия и не е задължително да бъде вярната. Просто е някакъв логически обусловен начин на действие.

Струва ми се, обаче, че правилния подход би бил: А) Решаваме върху, коя от двете образователни стратегии 1) или 2) ще се фокусираме; Б) Преценяваме как е най-вероятно да изглеждат нещата СЛЕД 10 години, а не СЕГА и . . . действаме.

Ant12 статията във връзката изглежда интересна. 

Все пак, обаче, фундаментално тези училища в списъка ги имаше и преди 10г, някои и преди 20г. Държавните най-вече.  Като системата на обучение не е променена много, защото, общо взето "върши работа".
 
Много би било хубаво да мислим, че като родители, с наш анализ и предположение ще намерим правилното училище за децата, правилно не сега, а след 10г.  Но ние само разполагаме с информация сега и имаме 'исторически' познания.  А, probability does not rest on past events.  Предложението ти е страхотно, но как може да е практично?  И не очакваме ли твърде много от началното и гимназиалното образование на децата?  То трябва да им даде добра основа и да ги подтикне да бъдат любопитни, не трябва непременно да определи професията им.  Затова са специализираните училища.  От сега за следващите 20г държавата предвижда, че ще има нужда от повече готвачи (те не стигат никъде в Европа) и затова да има повече паралелки с такава специалност напр.

Като с това мнение (за тези, които ще го прочетат след 20г) не правя предположение, че в България след 20г само ще се готвят манджи и няма да се строят роботи.  Може би, построени от български инж. роботи ще правят манджи.  Е-хеее, познайте на кого не му се готвеше тази вечер.

Аз се отнасям скептично към експерименти в училищното образование.  Много експерименти са забранени върху животни, а ние да ги окуражаваме върху деца.  Виж в университетите е различно.  Там изборът е на самия студент, евентуално.

Хм, все си мисля, че това е грешно. Средното образование даже в много от случаите не определя профила - хуманитарен, или технически, че да разсъждаваме в контекста на тези стратегии.
Но то е „закваската“ за начина на мислене,  подхода за справяне с проблемите, даже и какво дадения човек би приел като предизвикателство, или като цел.

И два доста частни, но пък показателни примера за доказателство.
 
В работата си общувам с много актюери –предимно чужденци, но и българи. Това си е доста тясно математическа професия. Обаче има всякакви – и възпитаници на езикови, или други гимназии със засилен хуманитарен профил, и на специализирани технически у-ща (тип радио- механо- техникуми) Е, понякога се чудя за някой дали може да сметне нещо повече от просто тройно правило, но  това няма значение за неговата кариера Дори напротив – слабите математици компенсират със силни презентаторски, или организационни  умения и в много от случаите даже са по-успели (в общоприетия смисъл) от силните такива, макар последните да могат да ти вържат очите на фльонга със способността бързо да анализират изключително сложни проблеми и алгоритми.

И в обратната посока - един от силните състезатели по математика от моето време в момента си изкарва парите за хляба, сиренето и къщата с ‘емнайсе декаров двор като адвокат в Щатите. Т.е  изявения талант в математиката, както и годините залягане над състезателните задачи по никакъв начин не са го спрели да се хвърли и да успее в тази по-скоро хуманитарна професия.

Та, в българските условия, изборът на средно у-ще може да се определи от: Къде има все още достатъчно мотивирани учители; Къде средата ни изглежда най-естествена за точно нашето дете; Къде злините от лошото образование/или лошата компания/ биха били най-малки, или най-лесно предотвратими… А вече като се разсъждава за у-тет, чак тогава да се мисли глобално и с поглед в бъдещето.
Макар че още от моето детство екологията е науката на бъдещето, пък все още си е в бъдещето моментът, когато да си еколог ще е топ професия  . От друга страна бумът на професиите, свързани с математика – финансов анализ, оценка на риска, актюерство, трейдинг…, на мен лично ми дойде от никъде. Може аз да съм била залупена навремето, де.

Има хляб в тази стратегия, но според мен само по отношение на попадането в добър университет (в чужбина де, защото у нас всеки влиза). Ако едно дете е супер математик може да се изяви в СМГ или най-малкото да получи такава подготовка, която да му позволи да положи САТ 2 с висок успех и така да си осигури прием. Ако детето е с по-артистични или общественически наклонности АК идеално може да го засили към желан университет. Обаче до там. Няма начин човек да знае нито какво ще котира на пазара на труда след 10 години, нито пък какво ще реши детето. За мен да насочваш детето си отрано към определено профилиране си е сметка без кръчмар. Затова за мен печелившата стратегия е да даваш на детето опции, възможност да избира и решава, когато му дойде времето, а не да отиде там, където стане. Това включва английски език + още някакъв и евентуално засилена подготовка в някаква област, но само с цел университет. За по-нататък детето да си решава.

С това съм абсолютно съгласен. Всъщност, ако продължим да си разсъждаваме по темата, много от уменията, които са необходими в бъдеще въобще не се учат в училище.

Например, умението да работиш в екип като едновременно с това си правиш добър self-marketing (или казано по български, хем да изглеждаш екипен играч, хем да те забележат „началниците”), предприемаческият дух и способността да поемаш премерени рискове, адаптивността, способността да свършиш определена работа в точно определен срок и т.н.

Пишейки горното, ми хрумна, че всъщност работата по различните групови и индивидуални проекти в АК, груповите извънкласни занимания (театрални постановки и т.н.) може би има за цел да формира точно някои от тези умения. Лично за мен, това е сериозен плюс.