Частното образование - коментари, плюсове, минуси, разсъждения, гледни точки

  • 78 471
  • 1 308
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 5 569
Записвам се и аз, тъй като темата ме интересува.

По-късмо ще пиша повече.

Засега само искам да взема като основа написаното от Черна станция и да кажа следното: безспорно за повечето родители акцентът е върху знанията. ЧО отдавна не цели да привлече само хора с много средства, за които условията са основното. Или поне индикация за това са реаултатите на ЧУ в последно време.

# 31
  • София
  • Мнения: 62 595
Ето, тук се получава същото - държавното е боклук, а ние заслужаваме и си плащаме за повече! Баси високомерието!

# 32
  • Мнения: 41 079
Състезанията и олимпиадите не са целта на моя "проект образование", дължа да получа просто качествени знания, които да гарантират бъдещо развитие в дадена област / каквато всеки от тях си избере/. Не ми е важно, че ще спечелят първа награда в конкурс по физика да речем, ако някой от тях иска да стане художник. Или пък че евентуално би спечелил конкурс за есе, ако иска да стане лекар. В този смисъл ползвам състезания, конкурси само за да сравня нивото им с това на останалите.

В частта с езиците също съм на мнение, че поне за моите деца вида езикова гимназия не е особено необходим. Разсъжденията ми се базират на нивото им на обучение по английски език и покритите до сега сертификати. Има си план, той върви нормално и се надявам до приключването на съответната образователна степен да довършим конкретно обучението по английски. Като втори език съм въвела друг и той върви за момента факултативно, тъй като не открих училище, в които да мога да получа и двата езика на нужното ниво, плюс останалите ми изисквания.

Честно казано не ми се вярва бъдещи художници не да печелят, а даже да се явяват на олимпиади по физика. На олимпиадите по физика и математика ходят (и печелят) деца, които свързват бъдещето си с тези науки. И в този смисъл победите на олимпиади са точно доказателство, че училището си върши работа да помага за бъдещата реализация на децата.

По втората част на цитата просто ми се наби в очите някаква авторитарност - нещата се въртят около теб, а не около децата. Тях хич ли не ги питаш? 

# 33
  • Мнения: 41 079
Или поне индикация за това са реаултатите на ЧУ в последно време.

Индикация за добри резултатите на ЧУ за сега има само в прогимназията. В гимназията децата изтичат от ЧУ. Ей на, кой писа, че ПЧМГ не могли да направят и един клас. И като махнем АК коя ЧГ има грандиозни успехи?

# 34
  • София
  • Мнения: 62 595
на втори кръг на олимпиадите могат да участват деца и от обикновени училища, стига да са добре подготвени в редовните часове. Националното вече е друга работа - там наистина или детето е самороден талант и бързо вдява, или много работи допълнително (или индивидуално, или с помощта и на учителя в училище). Рядко едно дете може да е на много високо ниво по всичко или неособено покриващи се области, особено с напредването на възрастта. В гимназията ще-неще се специализира кое му е водещото. Трудно е детето хем да е художник/спортист/музикант до степен на майсторство, да се явява на такива конкурси и състезания и да е сред много добрите, и в същото време да е на такова ниво и по физика или математика, просто защото денонощието има 24 часа и високото спортно/научно майсторство иска много голяма част от времето. Може да има такива индивиди, но са рядкост, и определено не плод на една или друга образователна система, а на личния ангажимент на родителите си и наетите от тях учители и треньори.

Аз го писах това за класа в ПЧМГ, защото в темата на тазгодишните седмокласници един потребител го написа за неговото дете. Не съм се обаждала в ПЧМГ да питам, така че източникът ми не е изворен.

# 35
  • Мнения: 1 776
Състезанията и олимпиадите не са целта на моя "проект образование", дължа да получа просто качествени знания, които да гарантират бъдещо развитие в дадена област / каквато всеки от тях си избере/. Не ми е важно, че ще спечелят първа награда в конкурс по физика да речем, ако някой от тях иска да стане художник. Или пък че евентуално би спечелил конкурс за есе, ако иска да стане лекар.

??? Ами просто е добре да участва в конкурси по физика ако иска да бъде физик. Или по рисуване, ако смята да става художник. Или за есе ако става писател.
Състезанията и олимпиадите би следвало да са приоритет на всеки родител, не схванах защо ако иска да става лекар детето трябва вместо да се явява на Олимпиада по биология да пише есе.
Ако изхождаш от логиката, че все още не знае какъв иска да стане и затова не е необходимо да се явява на състезания, без значение по какво...
Не разбирам как държиш на качествените знания и по какъв критерий разбираш дали са качествени ако не ги тестваш със състезания. Разчиташ на твоята преценка? Или на тази на Министерството?

Опитах се да коментирам поста на ISA, но не мога да се справя. Липсват каквито и да е допирни точки.

ПС - Масовото неглижиране на математиката, което като че ли е популярно сред феновете на ЧО е изключително смела позиция. Стотици професии са свързани с математиката дотолкова, че за да имаш достъп до най-високите образователни степени (визирам следване в университет) е необходимо да се справиш на високо ниво с математиката. Просто, в средното образование няма такова профилиране и щеш не щеш, трябват отлични математически познания за да получиш необходимото образование в областта, даже и тя да не е пряко свързана с нея.
Та... странни са ми приказки, математиката не е наша цел, която ти отрязва достъпа до повече от половината възможни избори на развитие, които могат да ти хрумнат на 18 години.

Последна редакция: ср, 07 авг 2013, 18:09 от kodbg

# 36
  • Мнения: 382
Ето, тук се получава същото - държавното е боклук, а ние заслужаваме и си плащаме за повече! Баси високомерието!
Ами да - детето ми заслужава повече от това да бъде бито, унижавано, изолирано от учителката и директорката да ми обяснява, че прекалено много съм се втренчвала в него. Да, детето ми заслужава да ходи на ДГ/училище с желание и усмивка, да научи поне едно стихотворение за 3 години и половина в ДГ, да държи молив, да бъде подготвено адекватно за училище от педагог, който работи с децата, а не да се разхожда по магазините в работно време, както няколко пъти засичах "учителката" на детето ми да прави. Освен това аз като родител заслужавам да зная как се справя детето ми, да имам обратна връзка - да зная какво става с него, а не да ми отказват среща при наличие на очевадни проблеми. Не че имам пари в повече и се чудя какво да правя с тях, но не съжалявам и за стотинка, откакто преместих детето си в ЧУ. Не твърдя, че всяко държавно училище или ДГ е "боклук", но от опита с моето дете определено виждам разлика и тя не е в полза на държавната институция.

# 37
  • София
  • Мнения: 62 595
Ето, такова включване чаках! Така поне стана ясно за какво бяха половината конфликти в другата тема.

# 38
  • София
  • Мнения: 1 508
Ето, тук се получава същото - държавното е боклук, а ние заслужаваме и си плащаме за повече! Баси високомерието!
Ами да - детето ми заслужава повече от това да бъде бито, унижавано, изолирано от учителката и директорката да ми обяснява, че прекалено много съм се втренчвала в него. Да, детето ми заслужава да ходи на ДГ/училище с желание и усмивка, да научи поне едно стихотворение за 3 години и половина в ДГ, да държи молив, да бъде подготвено адекватно за училище от педагог, който работи с децата, а не да се разхожда по магазините в работно време, както няколко пъти засичах "учителката" на детето ми да прави. Освен това аз като родител заслужавам да зная как се справя детето ми, да имам обратна връзка - да зная какво става с него, а не да ми отказват среща при наличие на очевадни проблеми. Не че имам пари в повече и се чудя какво да правя с тях, но не съжалявам и за стотинка, откакто преместих детето си в ЧУ. Не твърдя, че всяко държавно училище или ДГ е "боклук", но от опита с моето дете определено виждам разлика и тя не е в полза на държавната институция.

Ако положението е било такова, където и да беше преместила детето, при всички случаи щеше да видиш разлика. В нито едно от училищата, в които е учила дъщеря ми, колкото и да плюя първото, такива ужаси не е имало.

Иначе цялата тази работа за ЧУ/ДУ е прекалено индивидуална, даже най-доброто училище, с най-добрите преподаватели може да не е най-доброто за конкретно дете и неговите нужди. За моето дете училището от 5 до 7 клас беше идеално и като среда, и като преподаватели, и като усвояване на знания, и същото това училище за детето на Lennyh се е оказало не чак толкова добро. Напълно естествено е, че ще потърси други алтернативи и се радвам, че е намерила подходящото място, няма значение дали държавно или частно.  Simple Smile

# 39
  • София
  • Мнения: 5 026
За началните класове множество родители избират учител - интересуват се, разпитват - с цел да осигурят добро образование и добър учител за детето си.
В основното училище обаче тази роля е поверена на директора на училището - учителите по даден предмет са повече от един, изаучаваните предмети се преподават от различни учители.
Често в ДУ се оказва, че няма информация по кои предмети при какъв преподавател ще попадне детето. А директорите сякаш нямат много възможности за корективни действия спрямо незаинтересовани учители.
В ЧУ тази несигурност относно преподавателския екип е сведена до минимум.

Проучвах едно ДУ близо до нас за след 4-ти клас. От няколко места разбрах, че децата от математическата паралалека, се "радват" на неласкаво отношение от страна на част от учителите, само защото те са по-силни от децата в класовете, на които същите тези учители са класни ръководители. Това е пълно своеволие. По тази причина и интересът ми към това училище отпадна.

# 40
  • София
  • Мнения: 62 595
Това вече го питах в другата тема, в която пак беше написано за избора на учител/и, но така и не получих смислен отговор за практическото прилагане на този избор - как точно в ЧУ ще избереш учител, ако има само по една паралелка от випуск? Обикаляш училищата и питаш кой и какъв е учителят, който ще поеме първокласниците догодина и по това решаваш дали детето да е в точно това ЧУ?

# 41
  • София
  • Мнения: 1 508
Проучвах едно ДУ близо до нас за след 4-ти клас. От няколко места разбрах, че децата от математическата паралалека, се "радват" на неласкаво отношение от страна на част от учителите, само защото те са по-силни от децата в класовете, на които същите тези учители са класни ръководители. Това е пълно своеволие. По тази причина и интересът ми към това училище отпадна.

Ако говориш за 125-то (понеже съм чувала там същото нещо), това не е вярно, всички учители имаха прекрасно отношение към децата, просто имаха малко по-високи изисквания, а повечето деца не са свикнали на такива натоварвания, както и на факта, че високи оценки не се пишеха лесно - само с наизустени факти не ставаше, трябваше и разбиране. Учителката, която беше набедена за най-предубедена към математиците, винаги се е обосновавала на родителските срещи както с подробно оценените писмени работи, така и с конкретните въпроси, които е задавала и отговорите, които е получавала на тях (понеже си знае, че не я обичат много, си води подробни бележки).

# 42
  • Мнения: 7 263


Честно казано не ми се вярва бъдещи художници не да печелят, а даже да се явяват на олимпиади по физика. На олимпиадите по физика и математика ходят (и печелят) деца, които свързват бъдещето си с тези науки. И в този смисъл победите на олимпиади са точно доказателство, че училището си върши работа да помага за бъдещата реализация на децата.

Прав си - грешно съм се изразила, не виждам смисъл да участват - ясно е, че ще спечелят деца, които се готвят за това и кото участват поради интереса си и овладяно ниво на знания в съответната област. Просто исках да илюстрирам, че е безмислено да се разпилява енергия във посоки, които не влизат в интересите и даденостите на детето.
Като частен пример не виждам никакъв смисъл да речем който и от моите синове да участва в олимпиада по физика - затова и дадох този пример. Нямат интерес и данни там, за сметка на това ако имаха може би щяхме да мислим за НПМГ или друго училище, в което да развиваме интереса им.


По втората част на цитата просто ми се наби в очите някаква авторитарност - нещата се въртят около теб, а не около децата. Тях хич ли не ги питаш?  

Нещата не се въртят около никого - нещата следват логичния си ход. Освен избора на един от езиците / в смисъл липсата на избор и известна именно авторитарност  Mr. Green/ всички останали избори си ги правят те и то от много години. Аз просто помагам нещата да се случат по най-добрият /според скромната ми преценка/ начин.
Двамата имат ясно изразени интереси и дадености, като всеки от тях от години е заявил своите цели /поне така както ги вижда на този етап/. Стратегията винаги се обсъжда с всеки и последната дума и решение е негово.
Тази година например съвсем отговорно предложих на малкия да му търся друго училище, тъй като имах момент на колебание относно точността на избора за него. Той отказа, като се аргументира достатъчно добре.
Една от основните цели, които си поставям/Е / е да изградим у тях личности, което без да зачиташ мнението им и да се съобразяваш с тях е меко казано невъзможно. Пиша от свое име, тъй като в момента описавам нещата през своя поглед.
И в преден свой пост се опитах да помоля, да не се интерпретира излишно и да се търси "какво е искал да каже лирическият герой" - каквото искам да кажа, го казвам, според мен няма нужда да си правим психологически анализ. Темата е друга ....



Състезанията и олимпиадите не са целта на моя "проект образование", дължа да получа просто качествени знания, които да гарантират бъдещо развитие в дадена област / каквато всеки от тях си избере/. Не ми е важно, че ще спечелят първа награда в конкурс по физика да речем, ако някой от тях иска да стане художник. Или пък че евентуално би спечелил конкурс за есе, ако иска да стане лекар.

??? Ами просто е добре да участва в конкурси по физика ако иска да бъде физик. Или по рисуване, ако смята да става художник. Или за есе ако става писател.
Състезанията и олимпиадите би следвало да са приоритет на всеки родител, не схванах защо ако иска да става лекар детето трябва вместо да се явява на Олимпиада по биология да пише есе.
Ако изхождаш от логиката, че все още не знае какъв иска да стане и затова не е необходимо да се явява на състезания, без значение по какво...
Не разбирам как държиш на качествените знания и по какъв критерий разбираш дали са качествени ако не ги тестваш със състезания. Разчиташ на твоята преценка? Или на тази на Министерството?



Опитах в поста на ЧС да поясня, ще го направя пак с риск да досадя. Аз не отричам участието в състезания априори! Отричам явяването на всякакви състезания без оглед на интересите и данните на детето и  безмислените очаквания да спечели ....
Всеки от синовете ми се явява по конкурси, които са в сферата му на интереси ... или ако няма възможност да се яви на самият конкурс по дадена причина намирам начин да открия тестовете и да ги реши след това.
Надявам се сега да е достатъчно ясно, защото си напълно прав че не виждам начин да "премериш" нивото си спрямо другите без съревнование.

Последна редакция: ср, 07 авг 2013, 19:36 от Lennyh

# 43
  • София
  • Мнения: 5 026
Andariel, вече см отговорила - в ЧУ подборът се извършва от директора. Но там той има средства и мотивация за постоянен контрол и оценка на работата на всеки един преподавател.

Jarrita, да. Мненията са на родители, с които се познавам и разговарях. Не стана въпрос за  проблеми с оценки и изисквания, а за отношение към децата. Не бих искала да влизам в подробности.  

# 44
  • София
  • Мнения: 62 595
Лени, рядко човек знае какви са даденостите на детето. Една много хубава особеност на детството е, че мозъкът на децата е невероятно гъвкав и може да се проявят и развият много дадености. В този смисъл няма такова нещо като дадености, освен ако детето не е със силно издърпани на повърхността способности, както им казваме на такива деца свръхталантливи в някоя област. Детството е времето, в което могат да се развият в какво ли не, да се търси хармония, точно това, което навремето му казваха всестранно, а то е по-скоро многостранно, а не да се търси специализация. От висотата на коя твоя компетентност ти решаваш кои са даденостите на детето ти? Господ ли си? Колкото и да има дадености, детето заслужава възможността да се развива във възможно най-много области, за да може докато завърши гимназия, да има сериозна основа, върху която вече да се специализира. Дори в някои университети го вземат предвид и предлагат на студентите да избират от голям пакет предмети през поне първата година. Специализацията още от ранните класове е много примамлива и на родителите им става много готино, но в дългосрочен план е по-добра широката основа.

Общи условия

Активация на акаунт