Родителите, купоните, алкохолът и свободата на 14-15+ годишните

Тези въпроси глождят всеки родител, един се осмели да повдигне темата и ви е виновен сега 

Извинявам се на авторката, но постъпката й е странна за мен. В класа ми има всякакви хора, една голяма част пият и се дрогират. Ако майка ми дойде с бутилка алкохол и наркотици, за да ме тренира най - малкото ще я гледам странно.

Не е авторката, една друга мацка е

И на мен ми е леко странно това , но разни хора - разни идеали ...

Може да се каже, да, на 19 съм.   Обяснявали са ми, да, предлагали са ми да опитам, не знам на колко съм била, около 15 или 16. Дадоха ми да опитам бира, само си топнах прсъта, не ми харесва.
Давали са ми и вино с лимонада-също не ми харесва.  
Изобщо не обича алкохол. Изключение прави първия път, когато може да се каже, че се напих, но не точно, просто ми се замая главата и ми дойде настроение да танцувам, с домашното бяло вино на класната ми, много беше хубаво.  
След това съм опитвала и уиски и водка и ги намразих.  
За всичко трябва да се говори с децата, за алкохол, наркотици, секс, но не с властен и поучителен тон, а като с приятел. Ако искате децата ви да ви вярват и да ви споделят, вярвайте им вие, но винаги имайте и едно на ум.    
И не, не сядайте с тях всяка вечер с различен алкохол да ги напивате, господи!  
п.п Обожавам коктейли.

Според мен темата се развива доста добре. Оттук-оттам, по разни други теми са се процеждали някакви мнения и възгледи, но не помня в някоя тема да е било всичко накуп. Тук няма фантасмагории, а всеки си казва каквото е преживял като дете, също и какво прави като родител и какво мисли по въпроса.

Иначе ако трябва да споделям наблюдения, действително децата, които са били с по-освободен режим, например дискотека 2 пъти месечно си знаят мярката. А онези, които на бала за пръв път стъпват на дискотека правят невероятно мазало.   Ако не за друго, трябва да сте убедени, че поне си пращате децата със сигурни хора, защото добрите приятели могат да те спасят от много опасни ситуации.
Но сте прави, че чужденците по морето са десет пъти по-зле от нашите пияни тийнейджъри. 

Чужденците като цяло са си зле . Спомням си ,че по Нешенал Джиографик имаше един епизод на табутата и разправяха за алкохолният туризъм . Сега не помня точно за коя страна се отнасяше, но си имали специални такива курорти като нашия Слънчев бряг и се ходело с цел пиене , секс и всякакви подобни . Та имаше една майка със син и дъщеря тийнейджъри и тя разправяше как започнали да пият от 12 годишни и след като не могла да ги спре, започнала да ходи с тях по такива места, за да е сигурна ,че ще се приберат след това живи и здрави .

Хм, мярката на алкохола за 15-годишните е една - неупотребата му. Законът не го позволява, а на 15 г. детето трябва да е научено поне да спазва законите - все пак има лична карта  С цигарите - същото, както и с вечерния час. Проблеми сме нямали досега, освен ако не превиша правата си и не изместя вечерния час с един-два часа напред. Тогава ми се обяснява как стоят законово нещата  И все пак, както казва Андариел, през зимата и 20.00 часа е късно, така че няма как да се възползваме максимално от правата си 

Моят син е на 13, но всички около него са в посочения диапазон и той е с една година "напред", та ще се включа.
Преспивания у приятели- може, ако познавам хората и родителите са си вкъщи.
Купони- те ще си ги правят и без да ме питат. Засега предпочитат да се събират навън, зимата- в някое заведение. Подозирам, че родителите на никой не са съгласни да чистят след такова нещо. У нас- на рожден ден събираме. Алкохол на деца вкъщи не позволявам, но не съм чак толкоз наивна, та да си мисля, че моето вето се налага и от останалите родители и търговци. Големи са, за да ходя подире им по цял ден, това би убило детето. Пияни не съм ги виждала, да пият алкохол- също. Не са ми намирисвали, вкл. и на цигари. Външните сбирки са основно игра на баскет в момента и лафче.
Ходят на пицария или на боулинг, имаше и един клуб с билярд. На дискотека сами още не са поискали. Групата им чалга не слуша, както и голяма част от съвременната нашенска музика, което виждане споделям изцяло. За момента озвучаването на свободното време си е техен приоритет. Ще ходят, защо не, само че до 22.00 часа- тук сме твърди.
Самостоятелен живот у нас- още не. Достатъчно свобода има в работен ден, когато никой не му досажда поне до 18.00 часа. Свикнали са с това, досега никой не е злоупотребявал, доказали са, че могат да се оправят.
С гадже на почивка- когато могат да си го позволят. Аз на наши почивки чужди деца не водя. Стига ми, че постоянно с нас за еднодневните екскурзии има по някое и друго. Бих възприела идеята за след 18 г. Бих предпочела с гаджетата да са без нас. Доколкото аз помня и познавам децата- те също биха го предпочели.
Това са ни, най- грубо, вижданията за баланс. Че няма да ги замонаша или да запиваме съвместно с децата- няма.

....а може би и малко секс уроци да им покажат, ей тъй, да не научават всичко от улицата и "приятели".....   
Стигнах до тук и вече нямам желание да "опознавам" днешните деца.В градинката срещу нас почти всяка нощ се събират разни младоци, на видима възраст 15-17 години, надигат бутилките, крещят, чупят...често се налага да се вика  полиция да ги разкара.Предполагам, че са деца на точно такива либерални родители, които не само нищо не забраняват, ами и смятат, че е техен приоритет и задължение да научат децата си на всички пороци.Бляк! (не ми се търси емотикон)=

Възпитание му е майката, Katarin, възпитание от както се е родило и добър пример ( за n-ти път). Не е нужно да се хвърляме от едната крайност в другата. Блаланс в отношенията, баланс в сферата на позолено-непозволено. И  още нещо много важно, поне за мен. Тъй като става въпрос за деца в най-дивата фаза на пубертета, дето се вика - извънземните са ги грабнали и не се знае кога ще ни ги върнат и в какъв вид, много важно е да запазим приятеството си с тях. Децата да виждат в роделя приятел на който могат да споделят всичко. При нас засега се получава, за по нататък не смея и да мисля, надявам се да продължа да бъда близка с децата си. А това означава да не меря само с моя аршин , да поглеждам различните ситуации и ит тяхната гледна точка. И да не забравям каква съм била аз на тяхната възраст и колко търпеливи и приятелски настроени към мен са били родителите ми. Колко безрезервна обич съм получавала - ей така, просто защото ме има, а не защото съм отговорила на някакво поставено от тях условие.

Катарин, това са по-скоро деца, които са излезли извън всякакъв контрол, на които никой не обръща внимание.

Моето дете е по-малко от посочената в темата възраст. И да, говорим за алкохол, давам да опита, когато иска, позволявам да пие по два пръста бира. Предпочитам да опита от алкохола вкъщи, а не да се напие някъде на улицата.
И за секс говорим при подходяща ситуация. Предпочитам аз да говоря, а онова, което ще чуе от съученици или на улицата, е неизбежно. Важното е да знае как да се пази от болести. И че секс се прави, за да изпиташ някакво удоволствие, а не, защото еди кой си го прави. Уроците - всички вече имат достъп но интернет, тези страници си ги препращат един на друг. Не можем да спрем гората да се разлиства, това е.
И за наркотици говорим, показвам всяка новина за умрял след свръхдоза, по-добре да види сега за какво иде реч и никога да не пробва.
Знам, че ще го има моментът на първо напиване, на повръщане след това, че ще пробва цигара, но за всяко нещо има време. И ще повтарям постоянно - Всяко нещо с времето си.

Точно така. Само дето не са компютри, а компоти
Може да го наречем и секс уроци, само тези уроци не включват кама сутра или порно филми, а правила за безопасен секс. Защото щем или не щем децата между 16 и 18 масово почват да правят секс. Дано е по към горната възраст, но нищо не можеш да направиш по въпроса с почването. Можеш обаче да не оставиш децата си да научават всичко от улицата. Не мисля, че това е учене на пороци, а на полезни неща. Защото много деца, "неучени на пороци" не знаят как да се пазят от забременяване и болести и научават нещата по трудния начин.
Освен това прави разлика между липса на забрана и контролирано отпускане на юздите за да се избегне бунт.

На 13 започнах да живея сама. Спомням си, че настана голяма фамилна драма всички срещу един (баща ми), един срещу всички - ама как така... момиче... само... в друг град. Беше наистина весел момент.
Силно казано сама, тъй като беше задължително за децата от другите градове да живеят на общежитие(което се намираше в самото училище) първата година и пожелателно за втората, та до 10-и клас бях с вечерен час 20:00ч.
Първото ми излизане за цяла нощ беше на парти под зоркия поглед на братовчед ми с много уговорки и бе награда за приемането ми в горепосоченото училище. Всичко беше супер докато 2 дена по-късно баща ми не се прибра с 24 часа и аз на последната страница с кенче Астика в ръка, останалата част от ваканцията прекарах на пейкинг пред блока. 
Скъсах синджира в 10 клас с излизането на квартира, е тогава нямаше кой да ни спре вече. Много простотии сме правили, откровено опасни и безкрайно малоумни. От днешна гледна точка, от някои ми се изправят косите, а други със сигурност бих направила отново.
И все пак сега мога да преценя, че е имало някаква здравомислеща част от мозъците ни пуберски, защото наистина е имало някакви граници, които не са били прескачани. Просто бяхме луди, авантюристично настроени деца предвид и, че ставаше дума за бъдещи художници.
При мен никога не е имало такива простотии за домашни събирания с преспиване, детски дискотеки и т.н. След 10 клас, прибирайки се вкъщи ми позволяваха парти без вечерен час. Не съм злоупотребявала никога, никога не съм се намирала, какво остава да ме видят родителите ми в безпомощно състояние (алкохол, наркотици и т.н) 
За почивки с гаджета дори не ми е минавало през акъла да искам подобни неща. Единствения мъж, който познават родителите ми и който е бил у дома е настоящият ми съпруг.
Ваканциите обикновено прекарвах в чужбина и не е като да съм нямала любовни драми, но се преживяват. За мен е абсурдно на 15-16 да се мъкнат някакви гаджета насам и натам с родители, и т.н, дори и от днешна гледна точка.
Имала съм пълна свобода за вяско едно нещо, но границите съм ги поставяла сама, ако съм бъркала или прекалявала в някакъв момент, то няма случай, в който да не е имало реакция от страна на родителите ми.
Никога не съм разговаряла с тях за секс, алкохол и т.н., те просто ми осигуриха една среда, която аз да обичам и към, която да се стремя и в живота си като самостоятелен човек, нещата просто са били ясни.
Със сигурност всяка крайност не е особено здравословна.