Родителите, купоните, алкохолът и свободата на 14-15+ годишните

На 13 започнах да живея сама. Спомням си, че настана голяма фамилна драма всички срещу един (баща ми), един срещу всички - ама как така... момиче... само... в друг град. Беше наистина весел момент.
Силно казано сама, тъй като беше задължително за децата от другите градове да живеят на общежитие(което се намираше в самото училище) първата година и пожелателно за втората, та до 10-и клас бях с вечерен час 20:00ч.
Първото ми излизане за цяла нощ беше на парти под зоркия поглед на братовчед ми с много уговорки и бе награда за приемането ми в горепосоченото училище. Всичко беше супер докато 2 дена по-късно баща ми не се прибра с 24 часа и аз на последната страница с кенче Астика в ръка, останалата част от ваканцията прекарах на пейкинг пред блока. 
Скъсах синджира в 10 клас с излизането на квартира, е тогава нямаше кой да ни спре вече. Много простотии сме правили, откровено опасни и безкрайно малоумни. От днешна гледна точка, от някои ми се изправят косите, а други със сигурност бих направила отново.
И все пак сега мога да преценя, че е имало някаква здравомислеща част от мозъците ни пуберски, защото наистина е имало някакви граници, които не са били прескачани. Просто бяхме луди, авантюристично настроени деца предвид и, че ставаше дума за бъдещи художници.
При мен никога не е имало такива простотии за домашни събирания с преспиване, детски дискотеки и т.н. След 10 клас, прибирайки се вкъщи ми позволяваха парти без вечерен час. Не съм злоупотребявала никога, никога не съм се намирала, какво остава да ме видят родителите ми в безпомощно състояние (алкохол, наркотици и т.н) 
За почивки с гаджета дори не ми е минавало през акъла да искам подобни неща. Единствения мъж, който познават родителите ми и който е бил у дома е настоящият ми съпруг.
Ваканциите обикновено прекарвах в чужбина и не е като да съм нямала любовни драми, но се преживяват. За мен е абсурдно на 15-16 да се мъкнат някакви гаджета насам и натам с родители, и т.н, дори и от днешна гледна точка.
Имала съм пълна свобода за вяско едно нещо, но границите съм ги поставяла сама, ако съм бъркала или прекалявала в някакъв момент, то няма случай, в който да не е имало реакция от страна на родителите ми.
Никога не съм разговаряла с тях за секс, алкохол и т.н., те просто ми осигуриха една среда, която аз да обичам и към, която да се стремя и в живота си като самостоятелен човек, нещата просто са били ясни.
Със сигурност всяка крайност не е особено здравословна.

Знам, че ще го има моментът на първо напиване, на повръщане след това.................

Големият ми син, на 24, все още не се е напивал, нито е повръщал.

колко е хубаво да си вярваш всъщност ти завиждам за увереността.
свекърите също мислят, че синът им никога не се е напивал. истината е малко по-различна.

Andariel, то "носенето" идва с тренинга и редовното пиене.

колко е хубаво да си вярваш всъщност ти завиждам за увереността.

....а може би и малко секс уроци да им покажат, ей тъй, да не научават всичко от улицата и "приятели".....