Пари назаем, Приятелство, Поведение

Казусът се развива по подобаващия път- вече две седмици мълчание.

Ако искам да се отърва от някой пишман приятел/ка, давам 20 лв на заем и готово, повече не му виждам очите

Не е лошо като идея.

Да , страхотна идея.
Не ми се е случвало , но ако ми се случи със сигурност ще ми остане гаден привкус , нищо че доброволно съм дала назаем.

Преди няколко месеца една позната поиска малка сума за няколко дена. Половин час след разговора парите и бяха в сметката, въпреки че положението ни в момента не беше розово ( и тя го знаеше ). Винаги сме правили разни дребни услуги на това семейство и за това не си и помислих че може да са некоректни. И ..... последваха едни обяснения, едни извинения едни локуми .... в един момент престана да си вдига телефона и зачезна от интернет.
Написах и че парите ми трябват на 6 септември защото имам неотложно пътуване и какви ли още не разходи .....до момента в сметката ми няма нищо, отговор на съобщемието ми също.
Сега седя и се чудя на кой съм по ядосана, на нея дето постъпва толкова тъпашки или на себе си, че въпреки всички подобни простотии които са ми се случвали пак се хванах на въдицата.
Умния човек се учи от грешките на другите, глупавия повтаря собствените си грешки.

Ами на кой да се сърдиш, постъпила си човешки. Няма нужда се сърдиш на себе си за това. На нея още по-малко. Ти пари ще намериш, но е отрязала клончето на което седи и така.

Пък за друг път да си знаеш.

Всеки път си викам - а дано си научим урока, ама не - не си го учим. Яд ме е, защото тези пари мъжът ми ги е изкарал с труд и далече от семейството си, ако ми се бяха паднали от тотото нямаше да ги мисля.
А на тази жена хич не и пука че си е отрязала клончето. Едва ли съм единствената на която дължи и към която си е отрязала пътя. Будали винаги ще има.

Зарекла съм се повече пари на заем никога.Ама знае ли човек,като се знам на моменти,каква мека Мара съм,може пак да съжаля човек.
Случка 1: 100лв на заем на роднина преди 2 години с уговорката до 3 месеца да ги върне.Отписах ги,гадното е,че я помня цял живот безработна,пушеща скъпи цигари и разчитаща на пари от майка си от Гърция.И докато аз планирам почивката на семейството спрямо бюджета,без излишни изхвърляния,тя това лято посети Гърция и Чехия.Иначе всеки път,когато се видим ми обяснява,че не била забравила,ама нямала,била много зле финансово  
Случка номер 2: Миналата година през април от моя приятелка от студентските години,която ме умоляваше,че била много зле финансово,останала без работа,квартира имала да плаща и т.н. и трябваха спешно 1500лв за наем на квартира и да си върне стари борчове.Уговорката беше 1 година.Мина,аз от умрял писмо чакам.След един доста изнервен тел.разговор от моя страна ми върна 200лв.И пак затишие.Тази седмица не се стърпях и й вдигнах скандал.Имам уверение,че до петък ще получа останалата част.Силно се надявам да стане така.Смятам след,като оправя всякакви финансови взаимоотношения,да преустановя всякакви контакти с нея.Просто  се чувствам предадена.Ходиш на крак и носиш парите,а после звъниш и си трошиш нервите докато си ги прибереш.Тъпото е,че я имах за много близък и коректен човек,а тя така злоупотреби с доверието ми.



От прочетеното ,а и от разговори с познати оставам с впечатлението за едно много странно явление:Заемателят в случаят У(ако не се лъжа),има очи да иска пари.А заемодателя в случая Х,понякога изпитва неудобство да си поиска парите в прав текст,та даже и  тактичност проявава и чака.Не е ли странно

Снощи по тв1000 даваха филм, точно за един, дето не си връщаше дълговете. Заглавието е "80 минути".

Пари на заем сме давали на определени хора, които са в затруднено положение с мисълта, че няма да ни ги върнат никога. И сме били прави, но нямаше как да откажем /за лекарства за болно внуче и тем подобни/. Но когато втори път се поискат пари от тези, които още ни дължат стари суми, вече не даваме, сори.
Преди години един приятел дойде в къщи и поиска яка сума, за да си купел жилище. Ние също в момента търсехме и парите ни трябваха, аз чаках дете и хич не ни беше до допълнителни разходи. Нацупи се и от нашия телефон започна да звъни на знайни и незнайни негови познати с молба за заем. Стана ми неудобно, че не мога да отделя сумата, но пък как на него не му стана неудобно, че ни използва по този начин След това той се ожени и чакаше дете, услужихме му с една стабилна сума по този повод ....не върна парите, а се оказа, че са си купили количка от не знам каква си марка /нова/, а моето дете се возеше в количка втора употреба. Очевидно до манталитет и наглост опират нещата. Аз лично два лева да взема на заем не мога да спя, ако не съм си ги върнала и ми е кофти да не ме помислят за лъжкиня. Имам колеги, които с лека ръка правят поръчки за 10-15, 30 лева за неща и след това се ослушват да си възстановят разходите. Веднъж даже дадох 50 лв вместо въпросната колежка, и трябваше с много неудобство да напомня да ми ги възстанови.

Пари на заем само толкова, колкото можеш да преглътнеш, ако не ти ги върнат

И аз имах една приятелка- най- добрата за ученическите години, която нон- стоп ми искаше услуги, ок бях млада, нямах ангажименти,живеехме близко, направо и изгледах децата. После започна да ми иска суми- все за нещо важно уж. Но аз бях с голяма заплата и 10 лв не бяха нищо- въпреки, че и тя работеше, големи драми изкарваше. Разсъждавах така, все-едно съм я почерпила- не съм за 10 лв. Непрекъснато беше по заложни къщи, кредити и тнт. С течение на времето се оказа, че телефона ми звъни само когато иска услуга. Преместих се и не съм и под ръка вече, не е дошла на гости или да види детето ми, да не говорим нещо да ме отмени-едно време се кълнеше, че ЩЕ... само да имам дете и видиш ли..Но пък един път пътьом звънна да попита дали имам 5 лв за цигари и да и ги метна от балкона, че няма време да се качи-нямах-бях по майчинство, но бръкнах в касичката и намерих 2 50 за малка кутия, не благоволи да мине-щяла да си пуши качака! Така........не се имам за глупава, но наглостта на хората от тази порода искащи невъзвращаеми заеми е една и съща-НАГЛОСТ до безкрай!Даже и виновен ще те изкарат!
Имам и роднина по права линия, която заведох на почивка с детето и. Не съм искала да ми връща нищо- сама каза - ще се реванширам-сега продаде апартамент, аз съм без работа, еми...нищо. Продължава да ми се оплаква- на мен ми е смешно и жалко, но мъжа ми ми  натяква. Тъй- че следващ път  трудно ще повярвам в добрите намерения.
Колкото и да съм добра- в магазина сиренето е с пари!

Не взимам и не давам пари назаем. 

Имала съм много тежки периоди, когато съм била с 5 евро за седмица, това по време на следването ми,
но пари от родители или приятели никога не съм вземала, срам ме беше.

Сега, ако някой ми поиска, казвам , че нямам и край, ако ще и да е край на познанство, приятелство и каквото и да било. Сега има толкова начини да се вземат пари на заем, кредитни карти, че не виждам, защо човек трябва да занимава близките си.

Бих дала пари назаем единствено на родители ми, родителите на съпругът ми и  на сестра ми. Ако мъжът ми имаше братя или сестри, разбира се, че и на тях, но той няма.

Преди няколко месеца се обади негов братовчед и ни поиска 1000 евро, ще вдигал голяма сватба и много пари изхарчил до сега. Покани ни на сватбата си и ни гледа на кръв, а ние нямаше как да откажем, че цялата рода беше там.

Пари назаем не давам. Давам само на много близки, малки суми, с уговорката да не ми ги връщат.

Абсолютно вярно!