Когато Х вземе от У пари назаем, които пари не връща в рамките на приемливите, уговорени срокове, а същевременно харчи на воля и без особени ограничения, демонстрирайки нови придобивки пред У, заемодателят какво е редно да си помисли и предприеме?
- Публикувана: 15 авг. 2013, 14:52 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2019, 11:12 ч.
Пари назаем, Приятелство, Поведение
Не ти се вярва, нали! 
Това, което може да се пробва е да се поискат парите в прав текст и да се уговори или връщане наведнъж до определена дата, или да се направи план за разсрочено плащане. Въпросният приятел може да се съгласи, но бас държа, че е по-вероятно след такъв разговор повече да не се обади или да не отговаря на обажданията, и изобщо изведнъж да се окаже мноооого зает и мноооого затруднен.
Това, което може да се пробва е да се поискат парите в прав текст и да се уговори или връщане наведнъж до определена дата, или да се направи план за разсрочено плащане. Въпросният приятел може да се съгласи, но бас държа, че е по-вероятно след такъв разговор повече да не се обади или да не отговаря на обажданията, и изобщо изведнъж да се окаже мноооого зает и мноооого затруднен.
Да пие една студена вода. Особено ако няма разписка.
Има една приказка, която казва, че можеш да дадеш назаем само пари, които си готов да изгубиш.
Има една приказка, която казва, че можеш да дадеш назаем само пари, които си готов да изгубиш.
Да! Болднатото!
Случва се и в най-добрите СЕМЕЙСТВА. Ти ми говориш за 'приятели', Касита. Моля те, слез на земята!
Веднага ме подсети за една моя приятелка от детските години с която ни срещна живота много по-късно в друг град отново.
Поиска ми пари на заем (които аз трудно отделих от тогава скромните ми студентски доходи) защото едва ли не нямали какво да ядат единия ден, а на другия ми се похвали какви кокетни бебешки обувчици е купила на дъщеричката си. Изключително дразнещо!
По темата - помислих си, че е използвачка и се сметнах късметлийка, че го разбрах на сравнително евтина цена.
Поиска ми пари на заем (които аз трудно отделих от тогава скромните ми студентски доходи) защото едва ли не нямали какво да ядат единия ден, а на другия ми се похвали какви кокетни бебешки обувчици е купила на дъщеричката си. Изключително дразнещо!
По темата - помислих си, че е използвачка и се сметнах късметлийка, че го разбрах на сравнително евтина цена.
А откъде-накъде човекът трябва да има нужда от парите, за да си ги поиска обратно? Когато някой тегли заем от банката, смее ли да си мисли "банката има толкова пари, не е опряла до тези, защо да й ги връщам точно сега или изобщо някога"? Не, нали! Трябват ли парите или не, те са дадени назаем, и Х има право да си ги поиска без да се обяснява дали му трябвали, дали има още пари и пр. Айде бе, не стига, че парите са негови, ами и да се обяснява! А другият се прави на разсеян, защото смята първия за будала. Защо не е изтеглил банков заем или от някой лихвар, като е толкова печен! Защото знае, че ще му излезе през носа, ако се гъбарка с тях.
Особено през последните 5 години ми прави грозно впечатление, че като дадеш назаем пари на приятели,(а и на познати) и те заживяват с мисълта, че са техни ли, че ти имаш вповече и не са ти нужни, т.е. да не ти ги връщат ли?...И спират да ти се обаждат дори, камо ли да се виждате. Да дадеш пари назаем на приятел вече е за мене загубата му като такъв. Странни времена настанаха. А после говорим, колко са се отчуждавали хората 
А откъде-накъде човекът трябва да има нужда от парите, за да си ги поиска обратно? Когато някой тегли заем от банката, смее ли да си мисли "банката има толкова пари, не е опряла до тези, защо да й ги връщам точно сега или изобщо някога"? Не, нали! Трябват ли парите или не, те са дадени назаем, и Х има право да си ги поиска без да се обяснява дали му трябвали, дали има още пари и пр. Айде бе, не стига, че парите са негови, ами и да се обяснява! А другият се прави на разсеян, защото смята първия за будала. Защо не е изтеглил банков заем или от някой лихвар, като е толкова печен! Защото знае, че ще му излезе през носа, ако се гъбарка с тях.
А като "изреве", че банката ще му вземе къщата, ако утре не внесе еди-колко си хиляди? Нали затова е приятелството? Вече смятам да ги губя по другия начин - с отказ. От разговори за заеми, вече няма какво да си говорим.
о веднага се сетих за колежка, която ми поиска малка сума под предлог, че й трябват за нещо си -за детето за нейни нужди. И каква беше изненадата ми като в обедната почивка беше ходила навън и се върна с нова блуза. Явно това са били спешните нужди .......Та дадената сума никога не получих обратно , макар да й казвах многократно, по-късно че и аз имам неща за плащане......та това ми е за урок на мен 
Дааа, много неприятно. В момента преживавяме нещо подобно, но с близки роднини. Нямаме нужда от парите и те знаят това. Обидно е, защото парите сме ги изкарали с труд, не са ни паднали от небето.
А те се държат така сякаш тези пари нямат значение. За нас.
Нямам отговор кое е правилното поведение.
Факт е, че никога няма да дам пари на заем повече.
А те се държат така сякаш тези пари нямат значение. За нас.
Нямам отговор кое е правилното поведение.
Факт е, че никога няма да дам пари на заем повече.
Напоследък не са единични подобни случаи. Човек даде, за да услужи и после едва ли не се чувства виновен,че си иска парите. Около мен само има не един такъв случай. А съпругът ми пък беше поръчител и плаща почти година заема на един "приятел" ,и като си поискаше парите, оня едва ли не обиден му казваше,че няма сега,какво да направел. В крайна сметка след много нерви и търсене по телефони и къде ли не,му ги даваше. А ставаше за не малка сума на месец.
Мъжът ми е имал същата случка с приятел и то с такъв, с който са отраснали. Днес не може, утре не може, спрял да си вдига телефона 
, а той го търси за да го чуе как е, да се видят... Нямал бил пари сега, много трудни времена... и снимки от Кушадъсъ 
Пил е една студена вода и толкова.
, а той го търси за да го чуе как е, да се видят... Нямал бил пари сега, много трудни времена... и снимки от Кушадъсъ Пил е една студена вода и толкова. 
Когато Х вземе от У пари назаем, които пари не връща в рамките на приемливите, уговорени срокове, а същевременно харчи на воля и без особени ограничения, демонстрирайки нови придобивки пред У, заемодателят какво е редно да си помисли и предприеме?
Да си помисли, че въпросният приятел вече не е финансово затруднен, може да се издължи и да си поиска парите. Иначе нещата се протакат във времето, взелият - "удобно" забравя, че дължи нещо, а далият се чувства все по-неудобно да си поиска своите си пари.
Аз съм получавала отговор: "Ама ти защо не казваш!". И една такава обидена физиономия
Ако този, който е взел заема чак толкова много държеше на приятелството, досега да беше направил нещо за връщането на парите. Ако нямаше, можеше да предложи да ги връща по десет лева на седмица, и пак щеше да се издължи малко по малко или поне щеше да покаже, че иска да се издължи.
Кофти!
май до тук е приятелството!
Какво приятелтво е, ако единия вече има горчилка в сърцето!
Случката не е непреодолима, но за прескачането се иска откровенност и да си способен да носиш
на критика! Хората на които услужих не успяха да се справят. Скриха се като в миша дупка!
Преди година дадох пари назаем ( майната им на парите). Обадих се да видя как са хората, да ги чуя! Телефона не се двигна няколко пъти! Когато го вдигнаха разговора беше откъслечен!
До тук беше приятелството! Дръпнах чертата! Мислех че има хора насреща, способни да мислят, но гордоста им се оказа по-силна от думите "сори, сега няма как". Щеше да бъде достатъчно!
май до тук е приятелството!
Какво приятелтво е, ако единия вече има горчилка в сърцето!
Случката не е непреодолима, но за прескачането се иска откровенност и да си способен да носиш
на критика! Хората на които услужих не успяха да се справят. Скриха се като в миша дупка!
Преди година дадох пари назаем ( майната им на парите). Обадих се да видя как са хората, да ги чуя! Телефона не се двигна няколко пъти! Когато го вдигнаха разговора беше откъслечен!
До тук беше приятелството! Дръпнах чертата! Мислех че има хора насреща, способни да мислят, но гордоста им се оказа по-силна от думите "сори, сега няма как". Щеше да бъде достатъчно!
Има си хора и хора, но по принцип като дам пари назаем ги давам с идеята, че никога няма да ги видя...
Имах една приятелка тука, тя редовно ми искаше пари и ми ги връщеше с триста зора с месеци по малки суми и то аз ако ида до тях. Хич не се ограничаваше де, цигари, уискита и тн всяка вечер...Един път и в ресторант я засякох след като ми беше звъняла за дребна сума, че нямало какво да ядат децта. И на всичко отгоре преди ресторанта имали туристически тур с лодка и отворен автобус, който хич не е евтин, особедно за 4 човека, те бяха всичките. Купихме имот и вече нямам никаква възможност да давам заеми и от тогава тя спря да ми говори хаха
Имах една приятелка тука, тя редовно ми искаше пари и ми ги връщеше с триста зора с месеци по малки суми и то аз ако ида до тях. Хич не се ограничаваше де, цигари, уискита и тн всяка вечер...Един път и в ресторант я засякох след като ми беше звъняла за дребна сума, че нямало какво да ядат децта. И на всичко отгоре преди ресторанта имали туристически тур с лодка и отворен автобус, който хич не е евтин, особедно за 4 човека, те бяха всичките. Купихме имот и вече нямам никаква възможност да давам заеми и от тогава тя спря да ми говори хаха
Защото реално не му трябват и Х много добре знае това. Поради тази причина и У все още се прави на приятно разсеян и не казва нищо другарчето си.
Аз вярвам в хората и не все си мился, че не са такива гадове, но знае ли човек, може да сте прави.
Аз вярвам в хората и не все си мился, че не са такива гадове, но знае ли човек, може да сте прави.
Сумата голяма ли е, биха ли си развалили приятелството заради нея?
Aз съм на принципа "моето си е мое,но и чуждото не искам".Времената станаха прекалено трудни,за да ангажираш някого с подобен род услуга.Освен това е истина,че е имало случай,в които АЗ се чувствам неудобно да си поискам своето. 
В крайна сметка реших за себе си,че по-добре да откажа по тактичен начин.
В интерес на истината не ми се беше случвало скоро да ми поискат пари на заем.Преди няколко месеца пред входа ме среща една съседка от блока,чието име даже не знам/тя моето също/и ме моли за пари.А бяхме пред заплата и с кажи речи с последните си пари бях купила лекарства на детето.Отказах и....после ми стана кофти,защото тя е по майчинство и предположих,че наистина няма.Но....докато говорехме лъхаше на алкохол.
Освен това се сетих,че живее с родителите си.След време разбрах,че си имала навик да иска по 20лв,които вероятно не връща.
В крайна сметка реших за себе си,че по-добре да откажа по тактичен начин.В интерес на истината не ми се беше случвало скоро да ми поискат пари на заем.Преди няколко месеца пред входа ме среща една съседка от блока,чието име даже не знам/тя моето също/и ме моли за пари.А бяхме пред заплата и с кажи речи с последните си пари бях купила лекарства на детето.Отказах и....после ми стана кофти,защото тя е по майчинство и предположих,че наистина няма.Но....докато говорехме лъхаше на алкохол.
Освен това се сетих,че живее с родителите си.След време разбрах,че си имала навик да иска по 20лв,които вероятно не връща. Така е, права си, Анди. Парите е най-лесно да бъдат поискани, но пък рискът приятелството да отиди по дяволите, е обозрим. Той не че и сега не е.
А парите, трябва да носят лихва, все едно да си ги сложил в банка, та онова с "на У не му трябват сега" е ...неразумно твърдение. Така де, щом банката и "бързите кредити" не са му дали кредит (доверие, въпреки застраховките, фирмите за събиране на борчове и ЧСИ, с които разполагат), то У по-умен ли е от тях, че да дава на една гола дума? Със сигурност е яко самонадеян.
То въпроса не е, че си дал на приятел в нужда и той не може да ти ги върне, защото наистина е затруднен. А да дадеш и някой да щрака с пръсти и да не му дреме. В такъв случай се разваля приятелството, защото си правиш извода какви приятели имаш...
Има си хора, който им е вродено да живеят на заем. Винаги ги връщат и се заборчват в нови...Най-добрия ми приятел така живеят. Нямат големи възможностти, но те и мильони да имат пак няма да се оправят, просто не могат изобщо да си правят сметката. Последно жената пластики на корема и гърди щеше да си прави със заем....
Има си хора, който им е вродено да живеят на заем. Винаги ги връщат и се заборчват в нови...Най-добрия ми приятел така живеят. Нямат големи възможностти, но те и мильони да имат пак няма да се оправят, просто не могат изобщо да си правят сметката. Последно жената пластики на корема и гърди щеше да си прави със заем....
А парите, трябва да носят лихва, все едно да си ги сложил в банка
Каква лихва, нали са приятели? Тук не става дума за лихвари....Макар, че има хора, които си живеят с лихвите и депозитите, но не за тях става въпрос в тази тема 
Ами, щом виждам, че в момента е финансово добре, за да си позволява нови придобивки, веднага бих си ги поискала и то в прав текст. Не е необходимо да се нуждая от тях, за да искам да ми бъдат върнати, нито е необходимо да давам обяснения, защото все пак парите са мои.
Единият се притеснява да си ги поиска, за да не развали приятелството, но какъв е този приятел, който не се сеща да ги върне
И, какво означава да ги прежалиш? Ако са 100-200 лв., ок, но за по-големи суми не съм съгласна - нали съм ги изкарала с труд, не са ми ги подарили.
Единият се притеснява да си ги поиска, за да не развали приятелството, но какъв е този приятел, който не се сеща да ги върне
И, какво означава да ги прежалиш? Ако са 100-200 лв., ок, но за по-големи суми не съм съгласна - нали съм ги изкарала с труд, не са ми ги подарили.
Бих си поискала парите, напомняйки за уговорката и за това, че съм си направила сметка на постъпленията. Има тип хора, които може и пред фалит да са, но това по никакъв начин не ги спира да харчат безразборно. Не виждам защо трябва да финансирам това.
А ако някой трябва да се притеснява за приятелството, това е нарушилият уговорката. Най-малкото, което дължи, е смислено обяснение на датата на падежа защо не може да върне парите навреме. Останалото е безочие.
А ако някой трябва да се притеснява за приятелството, това е нарушилият уговорката. Най-малкото, което дължи, е смислено обяснение на датата на падежа защо не може да върне парите навреме. Останалото е безочие.
А парите, трябва да носят лихва, все едно да си ги сложил в банка
Каква лихва, нали са приятели? Тук не става дума за лихвари....Макар, че има хора, които си живеят с лихвите и депозитите, но не за тях става въпрос в тази тема
Цитат
Каква лихва, нали са приятели?
Не мисля, че Гост има предвид да му се изплащат лихви, а че не е коректно човек да се възползва от приятел, да вземе от него безлихвен и безсрочен заем, какъвто не би получил от никоя банка, и накрая да се прави на разсеян.
То е гадно, все едно гаджето да те предаде, че и по-лошо. Ако за сто-двеста лева назаем човек разбира що за приятел има до себе си, значи е извадил късмет, че му е излязло толкова евтино. Представяш ли си да е за няколко хиляди или десетки хиляди, или за критично ситуации в живота!
Когато Х вземе от У пари назаем, които пари не връща в рамките на приемливите, уговорени срокове, а същевременно харчи на воля и без особени ограничения, демонстрирайки нови придобивки пред У, заемодателят какво е редно да си помисли и предприеме?
За съжаление се сещам за немалко такива случаи. Най-пресният е как едно младо момче заради наивната си доброта се наложи да напусне работата си и да замине за чужбина, защото се наложи да изплаща заема на свой приятел, и то не малък заем. А въпросният си се разхожда и си върти синджирчето около пръста.
Няколко пъти сме давали пари назаем,едвам си ги вземаме после.Единия път изгоряха,човека се покри и не ни ги върна.Втория път бяхме дали на познати,които се пишеха на големи приятели на мъжа ми,дадохме им парите за 1-2 седмици,после като си ги поискахме (наистина ни трябваха)след много време дойдоха вкъщи,вдигнаха една пара как можело да си искаме парите,абе направо се скарахме ,жената ни изкара неблагодарници 
немога да повярвам как има такива хора.Дадоха ни ги,оттогава никакви контакти с тях нямаме.Третия път дадохме пари на наш приятел,отново за една седмица.Върна ги с триста зора след 4-5 месеца.Други случаи не си спомням,но вече и не бих дала на никого.
Сетих се за съседката ни,която преди все взимаше назаем.От един вземаше за да върне на друг.Обаче по едно време яко беше задлъжняла и ми казваше след поредното оплакване-ко да напрая,нямам,да чакат.да не са ми давали.
,жената ни изкара неблагодарници немога да повярвам как има такива хора.Дадоха ни ги,оттогава никакви контакти с тях нямаме.Третия път дадохме пари на наш приятел,отново за една седмица.Върна ги с триста зора след 4-5 месеца.Други случаи не си спомням,но вече и не бих дала на никого.Сетих се за съседката ни,която преди все взимаше назаем.От един вземаше за да върне на друг.Обаче по едно време яко беше задлъжняла и ми казваше след поредното оплакване-ко да напрая,нямам,да чакат.да не са ми давали.
Много болна тема ми е това 
Изгорях като поръчител на най-близките ни приятели.Не ми се говори.
Отделно от роднини и познати има да събираме пари.
Забелязала съм ,че когато си поискаш парите,ставаш черен и ти се сърдят.
За дребна сума няма да си разваля приятелството,но ще си имам едно на ум
Изгорях като поръчител на най-близките ни приятели.Не ми се говори.
Отделно от роднини и познати има да събираме пари.
Забелязала съм ,че когато си поискаш парите,ставаш черен и ти се сърдят.
За дребна сума няма да си разваля приятелството,но ще си имам едно на ум
Аз откакто финансирах сватбата на "приятел" с няколко хилядарки, които трябваше да ми бъдат върнати от парите, които щяха да съберат от гостите, а след това човекът се покри за няколко месеца и накрая ми каза - "Ми запалих те с парите, преживей го", вече повече от 100 кинта накуп не давам на никого, ако ще по корем да лази.
вече повече от 100 кинта накуп не давам на никого, ако ще по корем да лази.
хубаво правиш. И 100 не давай.
Знам, че ще прозвучи студено, бездушно и т.н., но аз пари назаем не давам и не взимам. 10-20, до 50 максимум в някаква моментна ситуация, за плащане на сметка или ако не достигат за някаква покупка - да, но това е максимума, който мога да прежаля и да не ме е яд.
Ако човекът не ми ги върне, оттам насетне и 1 пукната стотинка няма да му дам, и изобщо си вадя неблагоприятни за него изводи.
Доскоро мъжа ми все още се връзваше на сълзливи истории и "гениални бизнес идеи", но напоследък гледам и на него му е дошъл акъла.
Не копая парите в градината, нито ги бера по дърветата. Работя усилено, крада от личното си време и от времето за семейството ми, вадя си очите на компютъра, и чета повече професионална литература, отколкото за кеф, и накрая някакъв тарикат/тарикатка ще си задоволява капризите за моя сметка е ще се прави на ударен - не, благодаря
Приятелството си е приятелство, парите са си пари. Обикновено тези, които са "небрежни" при връщането на парите, са точно толкова егоистично и нехайно настроени и по отношение на чуждото време, чуждите емоции, чуждото внимание... Използвачи. Във всеки един смисъл на думата.
Ако човекът не ми ги върне, оттам насетне и 1 пукната стотинка няма да му дам, и изобщо си вадя неблагоприятни за него изводи.
Доскоро мъжа ми все още се връзваше на сълзливи истории и "гениални бизнес идеи", но напоследък гледам и на него му е дошъл акъла.
Не копая парите в градината, нито ги бера по дърветата. Работя усилено, крада от личното си време и от времето за семейството ми, вадя си очите на компютъра, и чета повече професионална литература, отколкото за кеф, и накрая някакъв тарикат/тарикатка ще си задоволява капризите за моя сметка е ще се прави на ударен - не, благодаря
Приятелството си е приятелство, парите са си пари. Обикновено тези, които са "небрежни" при връщането на парите, са точно толкова егоистично и нехайно настроени и по отношение на чуждото време, чуждите емоции, чуждото внимание... Използвачи. Във всеки един смисъл на думата.
Знам, че ще прозвучи студено, бездушно и т.н., но аз пари назаем не давам и не взимам. 10-20, до 50 максимум в някаква моментна ситуация, за плащане на сметка или ако не достигат за някаква покупка - да, но това е максимума, който мога да прежаля и да не ме е яд.
Ако човекът не ми ги върне, оттам насетне и 1 пукната стотинка няма да му дам, и изобщо си вадя неблагоприятни за него изводи.
Доскоро мъжа ми все още се връзваше на сълзливи истории и "гениални бизнес идеи", но напоследък гледам и на него му е дошъл акъла.
Не копая парите в градината, нито ги бера по дърветата. Работя усилено, крада от личното си време и от времето за семейството ми, вадя си очите на компютъра, и чета повече професионална литература, отколкото за кеф, и накрая някакъв тарикат/тарикатка ще си задоволява капризите за моя сметка е ще се прави на ударен - не, благодаря
Приятелството си е приятелство, парите са си пари. Обикновено тези, които са "небрежни" при връщането на парите, са точно толкова егоистично и нехайно настроени и по отношение на чуждото време, чуждите емоции, чуждото внимание... Използвачи. Във всеки един смисъл на думата.
Ако човекът не ми ги върне, оттам насетне и 1 пукната стотинка няма да му дам, и изобщо си вадя неблагоприятни за него изводи.
Доскоро мъжа ми все още се връзваше на сълзливи истории и "гениални бизнес идеи", но напоследък гледам и на него му е дошъл акъла.
Не копая парите в градината, нито ги бера по дърветата. Работя усилено, крада от личното си време и от времето за семейството ми, вадя си очите на компютъра, и чета повече професионална литература, отколкото за кеф, и накрая някакъв тарикат/тарикатка ще си задоволява капризите за моя сметка е ще се прави на ударен - не, благодаря
Приятелството си е приятелство, парите са си пари. Обикновено тези, които са "небрежни" при връщането на парите, са точно толкова егоистично и нехайно настроени и по отношение на чуждото време, чуждите емоции, чуждото внимание... Използвачи. Във всеки един смисъл на думата.
Откакто се запознах със зълвата преди повече от 20 години дори не съм помисляла да дам на някого пари, нито да стана поръчител. Е, не че проклетницата не успя да ни прецака с пари, но поне не зависеше от нас. Мъжът ми стана веднъж за сума от 500 лв, заедно с друг човек, само тогава се съгласих. Лично отрязах негов приятел, който искаше да тегли голям заем за жилище, а ние да му ставаме поръчители. По тази причина не съм изгаряла изобщо, отървах от такива емоции и това диване мъжа ми. Суми до 10 лв не ги броя.
Знам, че ще прозвучи студено, бездушно и т.н., но аз пари назаем не давам и не взимам. 10-20, до 50 максимум в някаква моментна ситуация, за плащане на сметка или ако не достигат за някаква покупка - да, но това е максимума, който мога да прежаля и да не ме е яд.
Ако човекът не ми ги върне, оттам насетне и 1 пукната стотинка няма да му дам, и изобщо си вадя неблагоприятни за него изводи.
Доскоро мъжа ми все още се връзваше на сълзливи истории и "гениални бизнес идеи", но напоследък гледам и на него му е дошъл акъла.
Не копая парите в градината, нито ги бера по дърветата. Работя усилено, крада от личното си време и от времето за семейството ми, вадя си очите на компютъра, и чета повече професионална литература, отколкото за кеф, и накрая някакъв тарикат/тарикатка ще си задоволява капризите за моя сметка е ще се прави на ударен - не, благодаря
Приятелството си е приятелство, парите са си пари. Обикновено тези, които са "небрежни" при връщането на парите, са точно толкова егоистично и нехайно настроени и по отношение на чуждото време, чуждите емоции, чуждото внимание... Използвачи. Във всеки един смисъл на думата.
Ако човекът не ми ги върне, оттам насетне и 1 пукната стотинка няма да му дам, и изобщо си вадя неблагоприятни за него изводи.
Доскоро мъжа ми все още се връзваше на сълзливи истории и "гениални бизнес идеи", но напоследък гледам и на него му е дошъл акъла.
Не копая парите в градината, нито ги бера по дърветата. Работя усилено, крада от личното си време и от времето за семейството ми, вадя си очите на компютъра, и чета повече професионална литература, отколкото за кеф, и накрая някакъв тарикат/тарикатка ще си задоволява капризите за моя сметка е ще се прави на ударен - не, благодаря
Приятелството си е приятелство, парите са си пари. Обикновено тези, които са "небрежни" при връщането на парите, са точно толкова егоистично и нехайно настроени и по отношение на чуждото време, чуждите емоции, чуждото внимание... Използвачи. Във всеки един смисъл на думата.
И аз да го копна, да не се загуби
На заем не давам, но пък спонсорирам. По скоро спонсорираХ. Вече и това спирам.
То бездънна яма пълни ли се.
Аз откакто финансирах сватбата на "приятел" с няколко хилядарки, които трябваше да ми бъдат върнати от парите, които щяха да съберат от гостите, а след това човекът се покри за няколко месеца и накрая ми каза - "Ми запалих те с парите, преживей го", вече повече от 100 кинта накуп не давам на никого, ако ще по корем да лази.
Ей, всякакви идиоти има! 
Аз откакто финансирах сватбата на "приятел" с няколко хилядарки, които трябваше да ми бъдат върнати от парите, които щяха да съберат от гостите, а след това човекът се покри за няколко месеца и накрая ми каза - "Ми запалих те с парите, преживей го", вече повече от 100 кинта накуп не давам на никого, ако ще по корем да лази.
Ей, всякакви идиоти има!Това наистина ме възмути най-дълбоко и мен. Не стига другото, но е с примес на четене на морал и намек колко си неспособна да проявиш гъвкавост - "преживей го". Много долно. Все едно те мрази, че си бил отговорен и грижовен и си му дал парите.
Затова разписка, но със срок от календара, а не описателен срок, за да можеш да си задвижиш заповедно производство.
Такива неща се случват доста често, за съжаление, но най-лошото в случая е, че подобна низост се извършва от човек, когото си смятал за свой близък приятел.
Просто не знам как живеят такива хора, как въобще заспиват...
Бих дала заем само, когато съм сигурна, че ще ми бъдат върнати парите, което ще рече никога или евентуално на много близки хора.
Просто не знам как живеят такива хора, как въобще заспиват...
Бих дала заем само, когато съм сигурна, че ще ми бъдат върнати парите, което ще рече никога или евентуално на много близки хора.
Когато Х вземе от У пари назаем, които пари не връща в рамките на приемливите, уговорени срокове, а същевременно харчи на воля и без особени ограничения, демонстрирайки нови придобивки пред У, заемодателят какво е редно да си помисли и предприеме?
Ако не ги върне бих си помислила, че съм се излъгала че изобщо има приятелство помежду ни. А какво да предприемете, ами говорите с човека на който сте дали парите ...
Давали сме на заем, както и на нас са давали.
Често е ставало въпрос за нещо спешно, а към момента сме нямали налични.
Най-дългият срок за връщане на парите обаче е бил не повече от 1-2седмици. Връщали сме и на другия ден.
Но това е само към дългогодишни приятели на мъжа ми. На по-малко познат човек не бих тръгнала да давам повече от 10-20лв.
Често е ставало въпрос за нещо спешно, а към момента сме нямали налични.
Най-дългият срок за връщане на парите обаче е бил не повече от 1-2седмици. Връщали сме и на другия ден.
Но това е само към дългогодишни приятели на мъжа ми. На по-малко познат човек не бих тръгнала да давам повече от 10-20лв.
Аз откакто финансирах сватбата на "приятел" с няколко хилядарки, които трябваше да ми бъдат върнати от парите, които щяха да съберат от гостите, а след това човекът се покри за няколко месеца и накрая ми каза - "Ми запалих те с парите, преживей го", вече повече от 100 кинта накуп не давам на никого, ако ще по корем да лази.
Ей, всякакви идиоти има!О, той понеже не беше кръстен и нямаше как да сключи църковен брак, та и кръстница му станах
А на самата сватба игра ролята на майката и захранвах младоженците с хляб и мед май беше, защото родната му майка категорично беше отказала да присъства. В последствие разбрах, защо жената има подобно отношение към сина си. Ама пих една студена вода и така. Вече ми е леко смешно, но тогава направо бях в шок
И аз съм като BirdsFlu.
Най-много мразя да ме правят на идиот. И 50 лв да са-дадени са срещу уговорка. Не бих си ги търсила само ,ако наистина виждам, че няма как да ги върне. Но да навира придобивките си в лицето ми-.
До сега, Слава Богу, не съм изгаряла с пари. Давала съм на приятели,които са ми връщали сумата, макар и малко по-късно от уговореното.
Но да остана приятел с човек ,който е взел пари от мен и после се прави на ударен-няма как да стане.
Най-много мразя да ме правят на идиот. И 50 лв да са-дадени са срещу уговорка. Не бих си ги търсила само ,ако наистина виждам, че няма как да ги върне. Но да навира придобивките си в лицето ми-
.До сега, Слава Богу, не съм изгаряла с пари. Давала съм на приятели,които са ми връщали сумата, макар и малко по-късно от уговореното.
Но да остана приятел с човек ,който е взел пари от мен и после се прави на ударен-няма как да стане.
Аз откакто финансирах сватбата на "приятел" с няколко хилядарки, които трябваше да ми бъдат върнати от парите, които щяха да съберат от гостите, а след това човекът се покри за няколко месеца и накрая ми каза - "Ми запалих те с парите, преживей го", вече повече от 100 кинта накуп не давам на никого, ако ще по корем да лази.
Ей, всякакви идиоти има!О, той понеже не беше кръстен и нямаше как да сключи църковен брак, та и кръстница му станах
А на самата сватба игра ролята на майката и захранвах младоженците с хляб и мед май беше, защото родната му майка категорично беше отказала да присъства. В последствие разбрах, защо жената има подобно отношение към сина си. Ама пих една студена вода и така. Вече ми е леко смешно, но тогава направо бях в шок
Този на първо място себе си лъже и на себе си вреди най-много, жалко, млад човек...
Не взимам пари на заем. Може да ми се е случвало последно 2-3 клас и ги мислех ония 10 стотинки с дни Понякога се случва майка ми да плати нещо, но и връщам парите в най-кратък срок. И от банки естествено.даже май ако взема от банка ще ми е по-комфортно, отколкото ако е от приятел или близък.
Моят мъж все дава
И има около 4-5 човека, които му дължат пари и той все кълне, че от тогава не ги е виждал.
И продължава да дава казах му, че щом дава, значи е премислил възможността никога да не ги види отново.Бях чела някъде една приказка-давай пари на заем, само с представата, че никога няма да ти ги върнат.
Понякога се случва майка ми да плати нещо, но и връщам парите в най-кратък срок. И от банки естествено.даже май ако взема от банка ще ми е по-комфортно, отколкото ако е от приятел или близък. Моят мъж все дава
И има около 4-5 човека, които му дължат пари и той все кълне, че от тогава не ги е виждал. И продължава да дава
казах му, че щом дава, значи е премислил възможността никога да не ги види отново.Бях чела някъде една приказка-давай пари на заем, само с представата, че никога няма да ти ги върнат. 
За жалост, това е един малко болезнен начин да разбереш този човек, дали наистина ти е приятел и е честен човек, щото даже и да не ти е приятел, дълг се връща и не само на приятели.
Понякога си струва да изгориш с някоя сума и да ограничиш отношенията си с такива субекти. Братът на мъжа ми така ни поиска 500 € да си купи кола, аз тъкмо бях дошла в Испания, а той беше повече време там. Та си дадох спестяванията за да имаме обща кола, за пазаруване, разходки. И уж беше обща в началото. Но той после взе да си я ползва като лично негова, разполагаше както иска, без да се съобразява с нас. И аз си посиках парите, щом като е негова колата, да върне парите, които не са негови. А той нагло се извъртя и ми каза, че не ми е подписвал нито фактура, нито разписка, като ми взел парите и така си отиде. Мислехме да правим общ бизнес, но след тази случка, не исках и на една маса да седна с него. С времето разбрах, че добре, че само с толкова съм се оттървала.
А наглеци всякакви, бившата ми шефка пък имаше случаи й казваха, че аз ти ги върнах! Та приятели, роднини, "разписката" , излиза, че е много важна.
Понякога си струва да изгориш с някоя сума и да ограничиш отношенията си с такива субекти. Братът на мъжа ми така ни поиска 500 € да си купи кола, аз тъкмо бях дошла в Испания, а той беше повече време там. Та си дадох спестяванията за да имаме обща кола, за пазаруване, разходки. И уж беше обща в началото. Но той после взе да си я ползва като лично негова, разполагаше както иска, без да се съобразява с нас. И аз си посиках парите, щом като е негова колата, да върне парите, които не са негови. А той нагло се извъртя и ми каза, че не ми е подписвал нито фактура, нито разписка, като ми взел парите и така си отиде. Мислехме да правим общ бизнес, но след тази случка, не исках и на една маса да седна с него. С времето разбрах, че добре, че само с толкова съм се оттървала.
А наглеци всякакви, бившата ми шефка пък имаше случаи й казваха, че аз ти ги върнах! Та приятели, роднини, "разписката"
, излиза, че е много важна. Когато Х вземе от У пари назаем, които пари не връща в рамките на приемливите, уговорени срокове, а същевременно харчи на воля и без особени ограничения, демонстрирайки нови придобивки пред У, заемодателят какво е редно да си помисли и предприеме?
Че няма намерение да ги връща!
Та приятели, роднини, "разписката" , излиза, че е много важна.
, излиза, че е много важна.
Та приятели, роднини, "разписката" , излиза, че е много важна.
, излиза, че е много важна.
На нас ако всички които имат да ни връщат пари, вземат та но ги върнат, много добре ще ни дойда. ама вече спряхме да чакаме.
Един колега на ММ - взе пари за 2 дни, че да не им спрат тока. Вече повече от година ги връща. Роднина на ММ - малко по малко даваме, събра се прилична сума и уж все не си ги търсим, защото нямат. Сега правят ремонт, който не е някой наложащ, а просто хрумване. Хвалиха ми се онзи ден, че почти били готови. Обаче усещам, че скоро пак ще поискат (тука да някой и друг месец), но този път няма да ги огрее.
Моя роднина - същата работа, малко по малко даваме. Пак се събра прилична сума, ама те наистина няма от къде да ни ги върнат, та не ме е яд.
Поне вече сме си взели поука.
Един колега на ММ - взе пари за 2 дни, че да не им спрат тока. Вече повече от година ги връща. Роднина на ММ - малко по малко даваме, събра се прилична сума и уж все не си ги търсим, защото нямат. Сега правят ремонт, който не е някой наложащ, а просто хрумване. Хвалиха ми се онзи ден, че почти били готови. Обаче усещам, че скоро пак ще поискат (тука да някой и друг месец), но този път няма да ги огрее.
Моя роднина - същата работа, малко по малко даваме. Пак се събра прилична сума, ама те наистина няма от къде да ни ги върнат, та не ме е яд.
Поне вече сме си взели поука.
Не заемай пари на приятел (а още повече на роднина), защото ще загубиш и двете. Много години му трябваха на мъжа ми, за да разбере, че е точно така. И той все вярва в доброто у хората, но толкова пъти го завлякоха, че вече дойде на моя акъл и дава пари тогава, когато иска да помогне, а не защото Пенчо му се е примолил, че му трябват.
Аз да ви кажа пък моя случай - мои близки роднини са ми сърдити, защото отказах да им стана поръчител за голям кредит.
Аз така и не разбрах за каква сума става въпрос и за какво са им парите, защото на моя въпрос ми отговориха - като стане ще видиш...
И сега - трябва да се чувствам виновна, щото не искам да помогна да хората... и с години ще ми се цупят, и ми пускат едни снимчици във фейса....
Аз така и не разбрах за каква сума става въпрос и за какво са им парите, защото на моя въпрос ми отговориха - като стане ще видиш...
И сега - трябва да се чувствам виновна, щото не искам да помогна да хората... и с години ще ми се цупят, и ми пускат едни снимчици във фейса....
Аз да ви кажа пък моя случай - мои близки роднини са ми сърдити, защото отказах да им стана поръчител за голям кредит.
Аз така и не разбрах за каква сума става въпрос и за какво са им парите, защото на моя въпрос ми отговориха - като стане ще видиш...
И сега - трябва да се чувствам виновна, щото не искам да помогна да хората... и с години ще ми се цупят, и ми пускат едни снимчици във фейса....
Аз така и не разбрах за каква сума става въпрос и за какво са им парите, защото на моя въпрос ми отговориха - като стане ще видиш...
И сега - трябва да се чувствам виновна, щото не искам да помогна да хората... и с години ще ми се цупят, и ми пускат едни снимчици във фейса....
Имам такъв опит с моя много близка приятелка, с която живяхме заедно в чужбина.
Услужих й с пари, за да може да си плати наема и да не притеснява родителите си в България, които все бяха много закъсали. Останах с усещането обаче, че малко си натрапих услугата или не знам как да го нарека. Тя уж не искаше да ги вземе, но в крайна сметка се възползва и така и не ми ги върна.
След това имах периоди, в които ми беше много тежко, аз самата нямах пари и се чудех къде какво да захвана. Хванах се на една много тежка за мен работа, която буквално ми изцеждаше силите, но само и само да имам с какво да преживявам. Тя през това време пък си беше намерила по-сигурна работа и всяка вечер ми се хвалеше какви парцалки си е купила, как мислела даже пари на баба си за дърва да изпраща, а за парите, които ми дължеше напълно и окончателно забрави. Само ми говореше, че много съм била трагедизирала ситуацията. Признавам си, че в този момент я мразех.
Но така и не можах да отворя дума да си поискам парите.
При все това продължихме да бъдем приятелки и аз в крайна сметка се прибрах в БГ. Оставих й да ползва половината придобивки, които си бях купувала като телевизори, книги и разни по-обемисти неща, които не можах да си взема. Най-голямата ирония беше, че като си тръгвах, нейната сестра ни беше дошла на гости в квартирата и като разбра, че си тръгвам много се притесни да не дължа пари на сестра й.
След това даже на гости ми идва тази моя приятелка и през цялото време не забелязах и за миг да чувства някакво неудобство, че не ми е върнала заема. Предполагам, че е възможно и да е забравила или да е решила, че по някакъв начин тя ми е направила услуга, с която да компенсира, но аз наистина не си спомням някога аз да съм зависила от финансите й.
Единственият извод, който си направих от случката е да не правя непоискани услуги.
Хората, които имат нужда от заем и са с ясното съзнание, че ще го върнат, имат и очи да помолят като хората. В нейния случай осъзнах, че най-вероятно първоначално ми отказа, защото знае, че не обича да връща пари.
Услужих й с пари, за да може да си плати наема и да не притеснява родителите си в България, които все бяха много закъсали. Останах с усещането обаче, че малко си натрапих услугата или не знам как да го нарека. Тя уж не искаше да ги вземе, но в крайна сметка се възползва и така и не ми ги върна.
След това имах периоди, в които ми беше много тежко, аз самата нямах пари и се чудех къде какво да захвана. Хванах се на една много тежка за мен работа, която буквално ми изцеждаше силите, но само и само да имам с какво да преживявам. Тя през това време пък си беше намерила по-сигурна работа и всяка вечер ми се хвалеше какви парцалки си е купила, как мислела даже пари на баба си за дърва да изпраща, а за парите, които ми дължеше напълно и окончателно забрави. Само ми говореше, че много съм била трагедизирала ситуацията. Признавам си, че в този момент я мразех.
Но така и не можах да отворя дума да си поискам парите.
При все това продължихме да бъдем приятелки и аз в крайна сметка се прибрах в БГ. Оставих й да ползва половината придобивки, които си бях купувала като телевизори, книги и разни по-обемисти неща, които не можах да си взема. Най-голямата ирония беше, че като си тръгвах, нейната сестра ни беше дошла на гости в квартирата и като разбра, че си тръгвам много се притесни да не дължа пари на сестра й.
След това даже на гости ми идва тази моя приятелка и през цялото време не забелязах и за миг да чувства някакво неудобство, че не ми е върнала заема. Предполагам, че е възможно и да е забравила или да е решила, че по някакъв начин тя ми е направила услуга, с която да компенсира, но аз наистина не си спомням някога аз да съм зависила от финансите й.
Единственият извод, който си направих от случката е да не правя непоискани услуги.
Хората, които имат нужда от заем и са с ясното съзнание, че ще го върнат, имат и очи да помолят като хората. В нейния случай осъзнах, че най-вероятно първоначално ми отказа, защото знае, че не обича да връща пари.
Не заемай пари на приятел (а още повече на роднина), защото ще загубиш и двете. Много години му трябваха на мъжа ми, за да разбере, че е точно така. И той все вярва в доброто у хората, но толкова пъти го завлякоха, че вече дойде на моя акъл и дава пари тогава, когато иска да помогне, а не защото Пенчо му се е примолил, че му трябват.
Излишно е да казвам ,че това ще ни е първият и последен заем някога!!!!
Касита, на мен за 4цифрена сума няма да ми е неудобно да си искам парите.
Нито това го смятам за средно малко....
Но то това си зависи и от хората с колко са свикнали да разполагат. ) За едни 4цифрени суми са малки, за други 5-6, а за трети и 10лв. са много.
Каквато и да е сумата обаче, смятам че взети пари назаем трябва да се връщат.
Нито това го смятам за средно малко....
Но то това си зависи и от хората с колко са свикнали да разполагат. ) За едни 4цифрени суми са малки, за други 5-6, а за трети и 10лв. са много.
Каквато и да е сумата обаче, смятам че взети пари назаем трябва да се връщат.
У си поиска парите от Х, а Х се чуди защо У така припира да си ги вземе, като с имал достатъчно.
В същия филм съм, само че с 5-цифрена сума, направо не ми се говори.
Още не съм на етапа на прежалването, но ходовете ми са изключително малко и почти по ръба на закона
Затова разписка, но със срок от календара, а не описателен срок, за да можеш да си задвижиш заповедно производство.
Ако пък задвижилият се окаже банка или друга кредитна институция - просто забравяш за случая, те като минат веднъж след това на длъжника няма какво да му се вземе.
Що се отнася до поведението ми в бъдеще -
Факт е, че никога няма да дам пари на заем повече.
Не копая парите в градината, нито ги бера по дърветата. Работя усилено, крада от личното си време и от времето за семейството ми, вадя си очите на компютъра, и чета повече професионална литература, отколкото за кеф, и накрая някакъв тарикат/тарикатка ще си задоволява капризите за моя сметка е ще се прави на ударен - не, благодаря
Който има нужда от пари да ходи в банката......
Мъжа ми е раздаващия. На колеги най-често тук 100, там 200.....остана само един, който влачи връщането вече почти година, на части ги връща, та и си записваме кога колко е върнал.....за тая работа банката такси събира.
Аз давам само на двама-трима души. До сега винаги са връщали, но става въпрос за суми до 100 лв.
Спонсорираме един хрантутник роднина....там пак мъжа ми е виновен, ама нейсе.
Мъжа ми е раздаващия. На колеги най-често тук 100, там 200.....остана само един, който влачи връщането вече почти година, на части ги връща, та и си записваме кога колко е върнал.....за тая работа банката такси събира.
Аз давам само на двама-трима души. До сега винаги са връщали, но става въпрос за суми до 100 лв.
Спонсорираме един хрантутник роднина....там пак мъжа ми е виновен, ама нейсе.
Спомних си покрай тема и пресни събития за моя приятелка. Иска ми пари на заем преди няколко години, защото те били дали на други и не им ги връщали. Уж за две седмици. И аз им дадох, връща ми ги по 20 лева над година, аз им загубих края отдавна, пък и не ги усетих така на дребно. През това време те ходиха няколко пъти на почивки в Африка и Европа...Не пропуснах да и го кажа като на шега, ама не и накривих шапката....Сега пак ми иска, уж предната седмица, уж тази, сега ми превела малко, щяла скоро да ми даде другите и тн...Тяхоното семейство изкарва около 3 пъти повече от нашето...Не съм ядосана или нещо подобно, ама ми стана тъпо...
Аз съм давала пари назаем. При мен нещата са такива, че не бих дала пари на никого, освен ако не съм абсолютно сигурна в човека, че е притиснат и му трябват за утре. Мога да намеря много повече пари, отколокото разполагам лично, но пак бих услужабсолютно сигурна в човека. Иначе - нила само и единствено ако съм абсолютно сигурна, че човекът ще ми ги върне.
В историята Х и У според мен са взаимозаменяеми. Нещо като каквото повикало, такова се обадило. Всеки си сърба попарата, така да се каже.
В историята Х и У според мен са взаимозаменяеми. Нещо като каквото повикало, такова се обадило. Всеки си сърба попарата, така да се каже.
Парила съм се неведнъж и то все с един човек.
Дълго време бяхме приятелки, колкото пъти й давах пари назаем, толкова пъти ги отписвах, понеже си знаех, че парите няма да си ги видя. Връщала ми е пари точно един път едни 10 лева и аз бях крайно учудена Имала съм случай, беше си измислила (явно), че цигани са я ограбили и й взели чантата с парите и документите, дадох й пари да си изкара нови, с уговорката, че този път ще искам да ми ги върне, понеже ги бях отделила за друго, хем не си получих парите, хем чудно как си беше със старите документи.
Един от последните ни разговори беше на тема да й върна 2-та лева за кафето и колата от една бензиностанция, обаче
Благодарение на нея, пари назаем давам само на близка приятелска двойка, на които съм им давала и по-големи суми от 100 лв, но пък са ми ги връщали, макар и разсрочено.
Дълго време бяхме приятелки, колкото пъти й давах пари назаем, толкова пъти ги отписвах, понеже си знаех, че парите няма да си ги видя. Връщала ми е пари точно един път едни 10 лева и аз бях крайно учудена
Имала съм случай, беше си измислила (явно), че цигани са я ограбили и й взели чантата с парите и документите, дадох й пари да си изкара нови, с уговорката, че този път ще искам да ми ги върне, понеже ги бях отделила за друго, хем не си получих парите, хем чудно как си беше със старите документи.Един от последните ни разговори беше на тема да й върна 2-та лева за кафето и колата от една бензиностанция, обаче
Благодарение на нея, пари назаем давам само на близка приятелска двойка, на които съм им давала и по-големи суми от 100 лв, но пък са ми ги връщали, макар и разсрочено.
Парен от каша и таратора духа.
Не давам и не искам заеми.Старая се да не изпадам в ситуации "ама налага се".Щом нямам парите заделени,значи не се налага.Простирам се според чергата си.
Не давам и не искам заеми.Старая се да не изпадам в ситуации "ама налага се".Щом нямам парите заделени,значи не се налага.Простирам се според чергата си.
Спомних си покрай тема и пресни събития за моя приятелка. Иска ми пари на заем преди няколко години, защото те били дали на други и не им ги връщали. Уж за две седмици.
...Сега пак ми иска, уж предната седмица, уж тази, сега ми превела малко, щяла скоро да ми даде другите и тн......
...Сега пак ми иска, уж предната седмица, уж тази, сега ми превела малко, щяла скоро да ми даде другите и тн......
-------------------
— Ще може ли да ми дадеш сто лева на заем?
— Добре. Бръкни в чекмеджето и си вземи колкото ти трябват.
— Ама чекмеджето е празно?!
— Празно ще е я, като не си върнал предишните сто лева, как да е пълно...
-------------------
Сергия пред банка. Един познат на продавача, му иска заем.
- СЪЖАЛЯВАМ, ПРИЯТЕЛЮ, - КАЗАЛ МУ ГАБРОВЕЦЪТ, - НО КОГАТО ОТВОРИХ ТУК СЕРГИЯ, С БАНКАТА СКЛЮЧИХМЕ ДОГОВОР: ТЯ ДА НЕ ПРОДАВА ВАРЕНА ЦАРЕВИЦА, А АЗ - ДА НЕ ДАВАМ ПАРИ В ЗАЕМ!
-------------------
Млад човек отишел при дядо Миньо и му поискал пари в заем, че да почне някаква търговия. Старецът познавал рода му и дал исканата сума. Па седнали край разгорения мангал да си поприказват... Младежът доволен извадил цигара, драснал кибрит и зарпалил. Лихварят го изгледал, погледнал и жаравата в мангала пред краката му, па рекъл:
—Я дай момче, да преброя още веднъж парите... Да не съм сбъркал нещо.
Взел парите, мушнал ги в джоба си и добавил:
— Баща ти беше добър човек, но ти не струваш за търговец!
-----------------------------
от "Габровски шеги". Прочетете книжката, зад всяка шега има истинска случка, а доста от шегите са по темата.
Доста актуална тема...
Аз мисля, че хората са различни и ситуациите също. Често не е виновен само този, дето взима и не връща, а и този, дето дава.
Имаме приятелско семейство, които редовно са затънали в заеми. Хората са пропищели от тях, че не си връщат заемите... Аз дадох на съпругата преди време, като уточних, че парите ги взимам от "служебна каса" и на уговорената дата трябва да ми ги върне. Беше точна - на конкретната дата звънна и ги върна. Бях учудена, заради това което бях чувала от хората! После говорих с един-двама от "опарените" и стана ясно, че те ги давали с уговорката: "Не се притеснявай - когато можеш ги върни!" Еееее, ами пък защо се сърдят тогава... Казали са да не се притесняват и хората не се притесняват!
Имаме обаче и приятелско семейство, при които тези "точни уговорки" не важат... Все нещо е изникнало, все се отлага, все с триста зора си взимахме парите... Така 2-3 пъти и спряхме да им даваме! Отговора като поискат е: "Оооо, много съжалявам, на драго сърце бих ти дала, но точно сега платихме едно изследване/направихме ГО на колата/купихме годишна винетка/канени сме на сватба...." Оправдания може да се измислят всякакви...
Аз мисля, че хората са различни и ситуациите също. Често не е виновен само този, дето взима и не връща, а и този, дето дава.
Имаме приятелско семейство, които редовно са затънали в заеми. Хората са пропищели от тях, че не си връщат заемите... Аз дадох на съпругата преди време, като уточних, че парите ги взимам от "служебна каса" и на уговорената дата трябва да ми ги върне. Беше точна - на конкретната дата звънна и ги върна. Бях учудена, заради това което бях чувала от хората! После говорих с един-двама от "опарените" и стана ясно, че те ги давали с уговорката: "Не се притеснявай - когато можеш ги върни!" Еееее, ами пък защо се сърдят тогава... Казали са да не се притесняват и хората не се притесняват!
Имаме обаче и приятелско семейство, при които тези "точни уговорки" не важат... Все нещо е изникнало, все се отлага, все с триста зора си взимахме парите... Така 2-3 пъти и спряхме да им даваме! Отговора като поискат е: "Оооо, много съжалявам, на драго сърце бих ти дала, но точно сега платихме едно изследване/направихме ГО на колата/купихме годишна винетка/канени сме на сватба...." Оправдания може да се измислят всякакви...
Че и аз не давам заеми на всеки. Редовно ме преслушват една съседка и две познати семейства. Като нямат пари до заплата, каня ги на вечеря, защото, съгласете се, че ако утре вземате и двамата пари, осигурен ви е транспорт до офиса, е безпредметно да ми искате 100-200 лева, нали?
Всъщност, това второто семейство, дето все си правят оглушки и забавят заеми, си имат и доста други хитри начини как да завличат хората...
Преди се събирахме доста често с тях (1-2 пъти всяка седмица). Когато трябваше да ходим у тях, жената ми звънеше, за да се уговорим "какво ще купуваме за вечеря. След като списъка беше уточнен, тя казваше: "Ок, ти купи това и това, аз ще купя това и това и готово!"
Когато обаче трябваше те да идват у нас - пълно мълчание! Подразбираше се, че софрата е от нас...
Няколко пъти пробвах да мина с нейния номер и да и звънна за уговорка. Отговора беше: "Ами ок, купи там каквото сме решили, аз като дойдем ще ти дам половината пари!" Познайте дали ми ги даваше...
Така постепенно спряхме да се събираме без повод. Сега ги каним изключително рядко, по повод и си знам, че тогава така или иначе масата си е от нас. Не се натискам да ходим и у тях... Виждаме се навън!
Преди се събирахме доста често с тях (1-2 пъти всяка седмица). Когато трябваше да ходим у тях, жената ми звънеше, за да се уговорим "какво ще купуваме за вечеря. След като списъка беше уточнен, тя казваше: "Ок, ти купи това и това, аз ще купя това и това и готово!"
Когато обаче трябваше те да идват у нас - пълно мълчание! Подразбираше се, че софрата е от нас...
Няколко пъти пробвах да мина с нейния номер и да и звънна за уговорка. Отговора беше: "Ами ок, купи там каквото сме решили, аз като дойдем ще ти дам половината пари!" Познайте дали ми ги даваше...
Така постепенно спряхме да се събираме без повод. Сега ги каним изключително рядко, по повод и си знам, че тогава така или иначе масата си е от нас. Не се натискам да ходим и у тях... Виждаме се навън!
Добре де, защо дружите с такива хора, че и чак по гостита си ходите? Толкова ли е трудно да се отрежат хора, които само гледат да ви завлекат? Срам и неудобство ли, има някакви интереси да се поддържа тази връзка или какво?
Честно, на мен хич не ми дреме и отрязвам всеки, който е прочел на челото ми "будала". Нали знаете, веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, а на третия път просто си заминават - не им се обаждам изобщо, а когато те ми се обадят се оказвам много, ама много заета.
Честно, на мен хич не ми дреме и отрязвам всеки, който е прочел на челото ми "будала". Нали знаете, веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, а на третия път просто си заминават - не им се обаждам изобщо, а когато те ми се обадят се оказвам много, ама много заета.
На мен пък ми се случи да поръчам работа на позната, при много добро заплащане. Парите й ги дадох веднага като й дадох материала, за да е спокойна, че няма да я излъжа. Уговорка за срок нямаше, това не е дълга работа, пък и си мислех, че ако в момента няма време за да се заеме с нея, би ми казала, за да й възложа работата и да й дам парите когато има време да я свърши. Вече три месеца не е свършила работата, при условие, че може да я свърши за 3 дни. И ми разсъждава, че това по принцип (за мен) не било свързано с краен срок, а пък тя имала не знам си какви ангажименти... За мен е важно, въпреки че няма крайни срокове. Пих една студена вода и сега търся алтернативни начини. Знам че трябваше първо да платя половината, а като свърши работата, и втората половина от сумата, обаче първо е позната, второ е интелигентна жена, научен работник, трето - трябваше да се прави втора среща за целта. Стори ми се излишно демонстриране на недоверие. Да, научих си урока.
На мен пък ми се случи да поръчам работа на позната, при много добро заплащане. Парите й ги дадох веднага като й дадох материала, за да е спокойна, че няма да я излъжа. Уговорка за срок нямаше, това не е дълга работа, пък и си мислех, че ако в момента няма време за да се заеме с нея, би ми казала, за да й възложа работата и да й дам парите когато има време да я свърши. Вече три месеца не е свършила работата, при условие, че може да я свърши за 3 дни. И ми разсъждава, че това по принцип (за мен) не било свързано с краен срок, а пък тя имала не знам си какви ангажименти... За мен е важно, въпреки че няма крайни срокове. Пих една студена вода и сега търся алтернативни начини. Знам че трябваше първо да платя половината, а като свърши работата, и втората половина от сумата, обаче първо е позната, второ е интелигентна жена, научен работник, трето - трябваше да се прави втора среща за целта. Стори ми се излишно демонстриране на недоверие. Да, научих си урока.
Добре де, защо дружите с такива хора, че и чак по гостита си ходите?
Сложно е... Връзките са сложни, семейни, дългогодишни... Абе няма как да се прекъснат напълно, но както писах, са ограничени до виждане веднъж на три месеца....
Най-после моята тема. Значи давала съм пари и двата пъти ми остави такава горчилка, че повече пари на никой няма да дам.
Случай 1: Познат ми иска сума пари на заем като до края на месеца щял да ми я върне. Пет месеца по-късно си искам парите, защото ми трябваха и какво получих насреща "Да бе сигурно много ти трябват", казана с такава ирония, че не обидно, но не знам какво ми стана. Върна ми парите като почти ми ги хвърли в лицето.
Случай 2: Приятелка ми иска 200 лева за море миналата година. До този момент ми е върнала 50, все няма милата... Ама си купи нов телефон, беше къде ли не. По един лев на ден да беше отделяла до сега да ги е събрала.
Случай 1: Познат ми иска сума пари на заем като до края на месеца щял да ми я върне. Пет месеца по-късно си искам парите, защото ми трябваха и какво получих насреща "Да бе сигурно много ти трябват", казана с такава ирония, че не обидно, но не знам какво ми стана. Върна ми парите като почти ми ги хвърли в лицето.
Случай 2: Приятелка ми иска 200 лева за море миналата година. До този момент ми е върнала 50, все няма милата... Ама си купи нов телефон, беше къде ли не. По един лев на ден да беше отделяла до сега да ги е събрала.
И аз съм се парила, пари не видях, но и човека не съм искала повече да виждам....
Студентка, гадже (работещо за 4цифрена заплата) ще ме води на почивка. )
Оказа се, че аз трябвало да си плащам вечерите, защото на него му се полагат, а на мен като придружител - не (някакви странни от по 50лв. вечерята с готово меню).
След тази почивка слизаме в София и се оказва, че на него му трябват едни 250лв. за нещо си, обаче свършил парите (чудно как, като в хотела аз си плащах всичко).
Аз тегля пари и му ги давам, като той ми обяснява как още утре ще ми върне парите. )
Е, така и не ми ги върна, след като му звънях сигурно 100пъти...Накрая аз взех назаем, за да си платя квартирата и да имам пари до края на месеца.
Студентка, гадже (работещо за 4цифрена заплата) ще ме води на почивка. )
Оказа се, че аз трябвало да си плащам вечерите, защото на него му се полагат, а на мен като придружител - не (някакви странни от по 50лв. вечерята с готово меню).
След тази почивка слизаме в София и се оказва, че на него му трябват едни 250лв. за нещо си, обаче свършил парите (чудно как, като в хотела аз си плащах всичко).
Аз тегля пари и му ги давам, като той ми обяснява как още утре ще ми върне парите. )
Е, така и не ми ги върна, след като му звънях сигурно 100пъти...Накрая аз взех назаем, за да си платя квартирата и да имам пари до края на месеца.
Господи, какъв нещастник. Сигурно точно такъв подарява годежен пръстен от станиол.
Не знам, с по-голям плужек през живота си до сега не съм се срещала.
После случайно разбрах, че това било типично за него....така водел приятелките си тук, там, те си плащат, че накрая и заеми му дават...които той никога не връща.
И до сега се чудя какво си прави парите от заплатата....защото е проверен факт, че работи на въпросното място и взема съответната заплата. Тогава много пъти по-голяма от месечната ми издръжка като студентка. )
Веднъж пратих по банков път 2000 долара наа човек, на когото не бях виждала очите. Познавах го от един форум за имиграция. Трябваше да имигрира със семейството си, но накрая нещо беше станало и заради някакви си 2000 долара всичко щеше да се провали. Говорих с мъжа ми и се съгласи. Дойде момчето, започна не на нулата, а под нулата със семейството си и само след два месеца ни ги върна. А му бях казала да не се притеснява, да ги върне когато може. Тези пари с мъжа ми ги бяхме отписали, просто решихме, че за тези хора залогът е огромен и си струва риска. Много съм щастлива, че така се развиха нещата. И въпреки лошия ми опит сега с капарото, ако имам възможност, пак ще помагам.
За щастие, все още се намират и такива хора, иначе светът отдавна да е свършил.
Но и измамниците, дори тези по неволя станали такива, се оказват изключително добри психолози, които безпогрешно уцелват и тънката струна, и слабото място.
Но и измамниците, дори тези по неволя станали такива, се оказват изключително добри психолози, които безпогрешно уцелват и тънката струна, и слабото място.
Не знам, с по-голям плужек през живота си до сега не съм се срещала.
После случайно разбрах, че това било типично за него.... )
После случайно разбрах, че това било типично за него.... )
Еее, този е просто уникален нещастник. И на мен са ми се случвали някакви подобни изцепки с пресни гаджета (и то няколко пъти), но в сравнение са си дреболии.
Не знам, с по-голям плужек през живота си до сега не съм се срещала.
После случайно разбрах, че това било типично за него.... )
После случайно разбрах, че това било типично за него.... )
Еее, този е просто уникален нещастник. И на мен са ми се случвали някакви подобни изцепки с пресни гаджета (и то няколко пъти), но в сравнение са си дреболии.
Ужас, е.аси мъжете.
Аз също съм си патила от "приятелка", която има навика да прави такива номера.
Първият път отиваме на клуб - не стига, че платих сметката, ами и рестото ми си прибра
Втория път - след целодневно прецъкване по телефона, я набирам, разбрахме се да се видим в едно квартално кафе. Тя ми поиска пари. Питам я за какво, да не би нещо да се е случило- не казва, трябвали и.....добре, че бях излязла без чанта а само с дребни, на другия ден разбрах, че и трябвали да води гаджето си на почивка.
Аз като нямам си стоя на ...... а не се развявам по почивки. Много нагли хора.
На мен една позната ми искаше редовно, давах. Тя връщаше. Накрая ми поиска по-голяма сума, но аз я отрязах до максимума, който мога да прежаля. Вече не ми се обажда, отбягва ме по улицата. Мъжът ми каза, обади и се, да не се притеснява за парите, да ти се обажда. )))
Нали, това е при условие, че в миналото са ме завличали качествено. Сега помагам, само когато просто искам да помогна и то гледам да са суми, които мога да прежаля.
Мъжът ми каза, обади и се, да не се притеснява за парите, да ти се обажда. )))Нали, това е при условие, че в миналото са ме завличали качествено. Сега помагам, само когато просто искам да помогна и то гледам да са суми, които мога да прежаля.
Е, вие мили с приятели и гаджета, аз пък с роднини. Теглих заем, че имахме заеми да връщаме, къща да отвършваме, обещания, всякакви, че и с лихви отгоре. Аз рева на мъж ми, абе сериозни са, пък и в Англия заминава момичето, ще изкара пари, няма грешка. Минаха три години, а за моие 500 евро ред не иде. Аз подхвърлям от време на време, че и тук положението не е розово и 500 пари са си пари, ама някак си не се чува. Знам че нямат,ама и нпо 50 лева на месец да отделят, за десет месеца ще ми върнат половината. Боли ме, че вече и дума не става за връщане. Аз съм богатата леля
Абе я да си се наредя на опашката за студената вода
Абе я да си се наредя на опашката за студената вода
Ако искам да се отърва от някой пишман приятел/ка, давам 20 лв на заем и готово, повече не му виждам очите
Ако искам да се отърва от някой пишман приятел/ка, давам 20 лв на заем и готово, повече не му виждам очите
Не ми се е случвало , но ако ми се случи със сигурност ще ми остане гаден привкус , нищо че доброволно съм дала назаем.
Скрит текст:
Не че има много връзка с темата , но ще разкажа. Ще ни идва позната на гости , с влака. Гарата е близо , на пешеходно разстояние , но тя е с багаж. Студенти сме , без много доходи - знаете , тя ни моли учтиво ако няма проблем да дойдем на гарата да я посрещнем , да и помогнем с багажа , като си го разделим ще го пренесем. Тя ако може да спести пари , да не дава за такси. Ние се съгласяваме , тъкмо ще си поприказваме и ще се поразходим. То всъщност цялото гостуване беше с цел да спести пари.
Та нарамваме всеки по една чанта и ги докараме благополучно , спестяваме 2-3-5лв за такси , и тамън пред вратата отключваме , и тя нещо се обърна - Я чакайте ей сега идвам - притича до магазинчето и си взе 3 бири и 2 кутии цигари
(За нея , ние не пием)
Някои ще ме разберат защо ми стана ужасно тъпо , други няма да ме разберат
Та нарамваме всеки по една чанта и ги докараме благополучно , спестяваме 2-3-5лв за такси , и тамън пред вратата отключваме , и тя нещо се обърна - Я чакайте ей сега идвам - притича до магазинчето и си взе 3 бири и 2 кутии цигари
(За нея , ние не пием)Някои ще ме разберат защо ми стана ужасно тъпо , други няма да ме разберат
Преди няколко месеца една позната поиска малка сума за няколко дена. Половин час след разговора парите и бяха в сметката, въпреки че положението ни в момента не беше розово ( и тя го знаеше ). Винаги сме правили разни дребни услуги на това семейство и за това не си и помислих че може да са некоректни. И ..... последваха едни обяснения, едни извинения едни локуми .... в един момент престана да си вдига телефона и зачезна от интернет.
Написах и че парите ми трябват на 6 септември защото имам неотложно пътуване и какви ли още не разходи .....до момента в сметката ми няма нищо, отговор на съобщемието ми също.
Сега седя и се чудя на кой съм по ядосана, на нея дето постъпва толкова тъпашки или на себе си, че въпреки всички подобни простотии които са ми се случвали пак се хванах на въдицата.
Умния човек се учи от грешките на другите, глупавия повтаря собствените си грешки.
Написах и че парите ми трябват на 6 септември защото имам неотложно пътуване и какви ли още не разходи .....до момента в сметката ми няма нищо, отговор на съобщемието ми също.
Сега седя и се чудя на кой съм по ядосана, на нея дето постъпва толкова тъпашки или на себе си, че въпреки всички подобни простотии които са ми се случвали пак се хванах на въдицата.
Умния човек се учи от грешките на другите, глупавия повтаря собствените си грешки.
Сега седя и се чудя на кой съм по ядосана, на нея дето постъпва толкова тъпашки или на себе си, че въпреки всички подобни простотии които са ми се случвали пак се хванах на въдицата.
Ами на кой да се сърдиш, постъпила си човешки. Няма нужда се сърдиш на себе си за това. На нея още по-малко. Ти пари ще намериш, но е отрязала клончето на което седи и така.
Пък за друг път да си знаеш.
Пък за друг път да си знаеш.
А на тази жена хич не и пука че си е отрязала клончето. Едва ли съм единствената на която дължи и към която си е отрязала пътя. Будали винаги ще има.
Зарекла съм се повече пари на заем никога.Ама знае ли човек,като се знам на моменти,каква мека Мара съм,може пак да съжаля човек.
Случка 1: 100лв на заем на роднина преди 2 години с уговорката до 3 месеца да ги върне.Отписах ги,гадното е,че я помня цял живот безработна,пушеща скъпи цигари и разчитаща на пари от майка си от Гърция.И докато аз планирам почивката на семейството спрямо бюджета,без излишни изхвърляния,тя това лято посети Гърция и Чехия.Иначе всеки път,когато се видим ми обяснява,че не била забравила,ама нямала,била много зле финансово
Случка номер 2: Миналата година през април от моя приятелка от студентските години,която ме умоляваше,че била много зле финансово,останала без работа,квартира имала да плаща и т.н. и трябваха спешно 1500лв за наем на квартира и да си върне стари борчове.Уговорката беше 1 година.Мина,аз от умрял писмо чакам.След един доста изнервен тел.разговор от моя страна ми върна 200лв.И пак затишие.Тази седмица не се стърпях и й вдигнах скандал.Имам уверение,че до петък ще получа останалата част.Силно се надявам да стане така.Смятам след,като оправя всякакви финансови взаимоотношения,да преустановя всякакви контакти с нея.Просто се чувствам предадена.Ходиш на крак и носиш парите,а после звъниш и си трошиш нервите докато си ги прибереш.Тъпото е,че я имах за много близък и коректен човек,а тя така злоупотреби с доверието ми.
От прочетеното ,а и от разговори с познати оставам с впечатлението за едно много странно явление:Заемателят в случаят У(ако не се лъжа),има очи да иска пари.А заемодателя в случая Х,понякога изпитва неудобство да си поиска парите в прав текст,та даже и тактичност проявава и чака.Не е ли странно
Случка 1: 100лв на заем на роднина преди 2 години с уговорката до 3 месеца да ги върне.Отписах ги,гадното е,че я помня цял живот безработна,пушеща скъпи цигари и разчитаща на пари от майка си от Гърция.И докато аз планирам почивката на семейството спрямо бюджета,без излишни изхвърляния,тя това лято посети Гърция и Чехия.Иначе всеки път,когато се видим ми обяснява,че не била забравила,ама нямала,била много зле финансово
Случка номер 2: Миналата година през април от моя приятелка от студентските години,която ме умоляваше,че била много зле финансово,останала без работа,квартира имала да плаща и т.н. и трябваха спешно 1500лв за наем на квартира и да си върне стари борчове.Уговорката беше 1 година.Мина,аз от умрял писмо чакам.След един доста изнервен тел.разговор от моя страна ми върна 200лв.И пак затишие.Тази седмица не се стърпях и й вдигнах скандал.Имам уверение,че до петък ще получа останалата част.Силно се надявам да стане така.Смятам след,като оправя всякакви финансови взаимоотношения,да преустановя всякакви контакти с нея.Просто се чувствам предадена.Ходиш на крак и носиш парите,а после звъниш и си трошиш нервите докато си ги прибереш.Тъпото е,че я имах за много близък и коректен човек,а тя така злоупотреби с доверието ми.
От прочетеното ,а и от разговори с познати оставам с впечатлението за едно много странно явление:Заемателят в случаят У(ако не се лъжа),има очи да иска пари.А заемодателя в случая Х,понякога изпитва неудобство да си поиска парите в прав текст,та даже и тактичност проявава и чака.Не е ли странно
Пари на заем сме давали на определени хора, които са в затруднено положение с мисълта, че няма да ни ги върнат никога. И сме били прави, но нямаше как да откажем /за лекарства за болно внуче и тем подобни/. Но когато втори път се поискат пари от тези, които още ни дължат стари суми, вече не даваме, сори.
Преди години един приятел дойде в къщи и поиска яка сума, за да си купел жилище. Ние също в момента търсехме и парите ни трябваха, аз чаках дете и хич не ни беше до допълнителни разходи. Нацупи се и от нашия телефон започна да звъни на знайни и незнайни негови познати с молба за заем. Стана ми неудобно, че не мога да отделя сумата, но пък как на него не му стана неудобно, че ни използва по този начин След това той се ожени и чакаше дете, услужихме му с една стабилна сума по този повод ....не върна парите, а се оказа, че са си купили количка от не знам каква си марка /нова/, а моето дете се возеше в количка втора употреба. Очевидно до манталитет и наглост опират нещата. Аз лично два лева да взема на заем не мога да спя, ако не съм си ги върнала и ми е кофти да не ме помислят за лъжкиня. Имам колеги, които с лека ръка правят поръчки за 10-15, 30 лева за неща и след това се ослушват да си възстановят разходите. Веднъж даже дадох 50 лв вместо въпросната колежка, и трябваше с много неудобство да напомня да ми ги възстанови.
Преди години един приятел дойде в къщи и поиска яка сума, за да си купел жилище. Ние също в момента търсехме и парите ни трябваха, аз чаках дете и хич не ни беше до допълнителни разходи. Нацупи се и от нашия телефон започна да звъни на знайни и незнайни негови познати с молба за заем. Стана ми неудобно, че не мога да отделя сумата, но пък как на него не му стана неудобно, че ни използва по този начин
След това той се ожени и чакаше дете, услужихме му с една стабилна сума по този повод ....не върна парите, а се оказа, че са си купили количка от не знам каква си марка /нова/, а моето дете се возеше в количка втора употреба. Очевидно до манталитет и наглост опират нещата. Аз лично два лева да взема на заем не мога да спя, ако не съм си ги върнала и ми е кофти да не ме помислят за лъжкиня. Имам колеги, които с лека ръка правят поръчки за 10-15, 30 лева за неща и след това се ослушват да си възстановят разходите. Веднъж даже дадох 50 лв вместо въпросната колежка, и трябваше с много неудобство да напомня да ми ги възстанови. 
И аз имах една приятелка- най- добрата за ученическите години, която нон- стоп ми искаше услуги, ок бях млада, нямах ангажименти,живеехме близко, направо и изгледах децата. После започна да ми иска суми- все за нещо важно уж. Но аз бях с голяма заплата и 10 лв не бяха нищо- въпреки, че и тя работеше, големи драми изкарваше. Разсъждавах така, все-едно съм я почерпила- не съм за 10 лв. Непрекъснато беше по заложни къщи, кредити и тнт. С течение на времето се оказа, че телефона ми звъни само когато иска услуга. Преместих се и не съм и под ръка вече, не е дошла на гости или да види детето ми, да не говорим нещо да ме отмени-едно време се кълнеше, че ЩЕ... само да имам дете и видиш ли..Но пък един път пътьом звънна да попита дали имам 5 лв за цигари и да и ги метна от балкона, че няма време да се качи-нямах-бях по майчинство, но бръкнах в касичката и намерих 2 50 за малка кутия, не благоволи да мине-щяла да си пуши качака! Така........не се имам за глупава, но наглостта на хората от тази порода искащи невъзвращаеми заеми е една и съща-НАГЛОСТ до безкрай!Даже и виновен ще те изкарат!
Имам и роднина по права линия, която заведох на почивка с детето и. Не съм искала да ми връща нищо- сама каза - ще се реванширам-сега продаде апартамент, аз съм без работа, еми...нищо. Продължава да ми се оплаква- на мен ми е смешно и жалко, но мъжа ми ми натяква. Тъй- че следващ път трудно ще повярвам в добрите намерения.
Колкото и да съм добра- в магазина сиренето е с пари!
Имам и роднина по права линия, която заведох на почивка с детето и. Не съм искала да ми връща нищо- сама каза - ще се реванширам-сега продаде апартамент, аз съм без работа, еми...нищо. Продължава да ми се оплаква- на мен ми е смешно и жалко, но мъжа ми ми натяква. Тъй- че следващ път трудно ще повярвам в добрите намерения.
Колкото и да съм добра- в магазина сиренето е с пари!
Не взимам и не давам пари назаем.
Имала съм много тежки периоди, когато съм била с 5 евро за седмица, това по време на следването ми,
но пари от родители или приятели никога не съм вземала, срам ме беше.
Сега, ако някой ми поиска, казвам , че нямам и край, ако ще и да е край на познанство, приятелство и каквото и да било. Сега има толкова начини да се вземат пари на заем, кредитни карти, че не виждам, защо човек трябва да занимава близките си.
Бих дала пари назаем единствено на родители ми, родителите на съпругът ми и на сестра ми. Ако мъжът ми имаше братя или сестри, разбира се, че и на тях, но той няма.
Преди няколко месеца се обади негов братовчед и ни поиска 1000 евро, ще вдигал голяма сватба и много пари изхарчил до сега. Покани ни на сватбата си и ни гледа на кръв, а ние нямаше как да откажем, че цялата рода беше там.
Имала съм много тежки периоди, когато съм била с 5 евро за седмица, това по време на следването ми,
но пари от родители или приятели никога не съм вземала, срам ме беше.
Сега, ако някой ми поиска, казвам , че нямам и край, ако ще и да е край на познанство, приятелство и каквото и да било. Сега има толкова начини да се вземат пари на заем, кредитни карти, че не виждам, защо човек трябва да занимава близките си.
Бих дала пари назаем единствено на родители ми, родителите на съпругът ми и на сестра ми. Ако мъжът ми имаше братя или сестри, разбира се, че и на тях, но той няма.
Преди няколко месеца се обади негов братовчед и ни поиска 1000 евро, ще вдигал голяма сватба и много пари изхарчил до сега. Покани ни на сватбата си и ни гледа на кръв, а ние нямаше как да откажем, че цялата рода беше там.
Има една приказка, която казва, че можеш да дадеш назаем само пари, които си готов да изгубиш.
. 
Не искам пари на заем и не давам пари на заем.
Това си го реших още в студентските си години, когато 2-3 дни се чудех, какво да ям, докато човека, на когото бях услужила за нещо важно и спешно пиеше бира на кафето. За мен пиенето на бира не е важно и спешно.
Човек трябва да се разпростира според възможностите си, като включително да има някой лев за спешви нужди (за здравето). Ако нямаш пари за бира, няма да пиеш бира днес. Ако не можеш да имаш нова блуза няма да си я купиш днес и т.н. Това е въпрос на възпитание. Аз не си купувам всичско, което ми се е приискало, а само това, което мога да си позволя с моите пари и то след, като го обмисля. Обмислянето никога не включва сметки от типа (аз имам 10 лв. Блузата, която искам струва 30. Ще взема на заем 20 от Мими). Когато имам 10 лв. или ще намеря блуза за 10 лв. или ще стоя без блуза докато не събера необхидимите 30 лв.
Приятеля ми взема пари на заем. Когато се запознахме беше потънал в дългове, за които отне около 2 години да се по оправят. Той и дава пари на заем. Дава и други неща - например черпи разни бедни (почти, като клошари) безработни и психически нестабилни хора, които се събират пред блока ни с цигари или бира. За него такива взаимоотношения "Аз ще взема днес, ще дам утре" са нормални. Аз не им давам нищо и на просяци не давам, както казах и нищо не искам от тях.
Това си го реших още в студентските си години, когато 2-3 дни се чудех, какво да ям, докато човека, на когото бях услужила за нещо важно и спешно пиеше бира на кафето. За мен пиенето на бира не е важно и спешно.
Човек трябва да се разпростира според възможностите си, като включително да има някой лев за спешви нужди (за здравето). Ако нямаш пари за бира, няма да пиеш бира днес. Ако не можеш да имаш нова блуза няма да си я купиш днес и т.н. Това е въпрос на възпитание. Аз не си купувам всичско, което ми се е приискало, а само това, което мога да си позволя с моите пари и то след, като го обмисля. Обмислянето никога не включва сметки от типа (аз имам 10 лв. Блузата, която искам струва 30. Ще взема на заем 20 от Мими). Когато имам 10 лв. или ще намеря блуза за 10 лв. или ще стоя без блуза докато не събера необхидимите 30 лв.
Приятеля ми взема пари на заем. Когато се запознахме беше потънал в дългове, за които отне около 2 години да се по оправят. Той и дава пари на заем. Дава и други неща - например черпи разни бедни (почти, като клошари) безработни и психически нестабилни хора, които се събират пред блока ни с цигари или бира. За него такива взаимоотношения "Аз ще взема днес, ще дам утре" са нормални. Аз не им давам нищо и на просяци не давам, както казах и нищо не искам от тях.
Аз засега не съм страдала, което не значи, че няма, защото и аз съм доверчива и по презумпция подхождам с доверие.
Наскоро мъжът ми изрева, че преди години станал поръчител на някакъв си познат и вече забравил, онзи рефинансирал, демек удължил и увеличил заема, пък дал парите на шурея си... с 2 думи - паниката настана при обаждане от ЧСИ, че запорират сметката на мъжа ми, ако реши - не може да си продаде колата и т.н. Не е приятно, но поне длъжникът е наличен, не се е укрил или избягал извън Бг, просто не внася. Бях изумена защо ЧСИ първо удря поръчителя, а не търси някаква собственост на длъжника. Изтърпях 1 седмица бучене и мърморене все едно е дошъл краят на света.
Наскоро мъжът ми изрева, че преди години станал поръчител на някакъв си познат и вече забравил, онзи рефинансирал, демек удължил и увеличил заема, пък дал парите на шурея си... с 2 думи - паниката настана при обаждане от ЧСИ, че запорират сметката на мъжа ми, ако реши - не може да си продаде колата и т.н. Не е приятно, но поне длъжникът е наличен, не се е укрил или избягал извън Бг, просто не внася. Бях изумена защо ЧСИ първо удря поръчителя, а не търси някаква собственост на длъжника. Изтърпях 1 седмица бучене и мърморене все едно е дошъл краят на света.
Нищо нередно няма в това директно да си ги поискаш. Няма да се развали приятелството.
Нищо нередно няма в това директно да си ги поискаш. Няма да се развали приятелството.
Аз не искам да се заричам, но повече пари на заем на никой няма да давам, дори на най- близките си.
Собствения ми брат ми дължи толкова пари и в момент, в който аз се нуждая от елементарни неща, той си купува кола...
Още поне няколко човека ми дължат, ако ми бяха издължени нямаше да съм в тази ситуация в момента.
Иначе е добре че се случва, така си давате ясна представа какви са хората до вас и приятелите ви.Но роднините не може да си подбираме...
Собствения ми брат ми дължи толкова пари и в момент, в който аз се нуждая от елементарни неща, той си купува кола...
Още поне няколко човека ми дължат, ако ми бяха издължени нямаше да съм в тази ситуация в момента.
Иначе е добре че се случва, така си давате ясна представа какви са хората до вас и приятелите ви.Но роднините не може да си подбираме...
Не искам пари на заем и не давам пари на заем.
Това си го реших още в студентските си години, когато 2-3 дни се чудех, какво да ям, докато човека, на когото бях услужила за нещо важно и спешно пиеше бира на кафето. За мен пиенето на бира не е важно и спешно.
Човек трябва да се разпростира според възможностите си, като включително да има някой лев за спешви нужди (за здравето). Ако нямаш пари за бира, няма да пиеш бира днес. Ако не можеш да имаш нова блуза няма да си я купиш днес и т.н. Това е въпрос на възпитание. Аз не си купувам всичско, което ми се е приискало, а само това, което мога да си позволя с моите пари и то след, като го обмисля. Обмислянето никога не включва сметки от типа (аз имам 10 лв. Блузата, която искам струва 30. Ще взема на заем 20 от Мими). Когато имам 10 лв. или ще намеря блуза за 10 лв. или ще стоя без блуза докато не събера необхидимите 30 лв.
Приятеля ми взема пари на заем. Когато се запознахме беше потънал в дългове, за които отне около 2 години да се по оправят. Той и дава пари на заем. Дава и други неща - например черпи разни бедни (почти, като клошари) безработни и психически нестабилни хора, които се събират пред блока ни с цигари или бира. За него такива взаимоотношения "Аз ще взема днес, ще дам утре" са нормални. Аз не им давам нищо и на просяци не давам, както казах и нищо не искам от тях.
Това си го реших още в студентските си години, когато 2-3 дни се чудех, какво да ям, докато човека, на когото бях услужила за нещо важно и спешно пиеше бира на кафето. За мен пиенето на бира не е важно и спешно.
Човек трябва да се разпростира според възможностите си, като включително да има някой лев за спешви нужди (за здравето). Ако нямаш пари за бира, няма да пиеш бира днес. Ако не можеш да имаш нова блуза няма да си я купиш днес и т.н. Това е въпрос на възпитание. Аз не си купувам всичско, което ми се е приискало, а само това, което мога да си позволя с моите пари и то след, като го обмисля. Обмислянето никога не включва сметки от типа (аз имам 10 лв. Блузата, която искам струва 30. Ще взема на заем 20 от Мими). Когато имам 10 лв. или ще намеря блуза за 10 лв. или ще стоя без блуза докато не събера необхидимите 30 лв.
Приятеля ми взема пари на заем. Когато се запознахме беше потънал в дългове, за които отне около 2 години да се по оправят. Той и дава пари на заем. Дава и други неща - например черпи разни бедни (почти, като клошари) безработни и психически нестабилни хора, които се събират пред блока ни с цигари или бира. За него такива взаимоотношения "Аз ще взема днес, ще дам утре" са нормални. Аз не им давам нищо и на просяци не давам, както казах и нищо не искам от тях.
не давам и не вземам пари на заем, и вещи не вземам чужди за временно ползване, и не давам.......всичките ми познати и приятели знаят тези ми принципи
Между другото - плащайки, поръчителят встъпва в правата на кредитора.
в студентските ми години се е случвало да остана без стотинка и с дни наред да няма какво да ям. понякога вземането на 3-4лв заем се е оказвало спасяващо /то и хората около мен нямаха повече пари, за да ми дават/. сигурно затова сега реагирам първосигнално, като куче- санбернар, когато някой ми поиска заем и обикновено никога не си виждам парите обратно... няма значение дали са роднини или приятели- удобно забравят за заема. започнах да се уча да отказвам, но ми е много трудно, когато ме погледнат тъжно и измислят поредната история /обикновено се оказва, че няма нищо общо с действителността/. аз пари назаем от хора отдавна не взимам, спасявам се с кредити, когато се налага, но явно повечето не действат така. ако сега тръгна да си събирам раздадените суми, ще надхвърли 1000лв. по-рано се ядосвах много, сега се научих да не го преживявам толкова, защото само моите нерви хабя, а на другия не му пука.
в студентските ми години се е случвало да остана без стотинка и с дни наред да няма какво да ям. понякога вземането на 3-4лв заем се е оказвало спасяващо /то и хората около мен нямаха повече пари, за да ми дават/. сигурно затова сега реагирам първосигнално, като куче- санбернар, когато някой ми поиска заем и обикновено никога не си виждам парите обратно...
Например, давала съм пари на заем, на човек, който се нуждае за да закърпи месеца, никога не съм си ги и искала, подарих му ги. Реновирах и обзаведох на стар приятел апартамента, без да ми е дал стотинка, нито си ги искам, нито и ще ги приема, той беше в нужда тогава, апартамента му беше в ужасен вид. Сега си живее в кокетно апартаментче. Но и той е направил за мен също много, когато е имал възможност.
Обаче, отказахме преди няколко месеца пари на братовчед му, защото му трябваха за сватбата и сватбено пътешествие. Като нямаш пари, няма да правиш сватба.
Ние преди като нямахме пари, не направихме сватба, само в най-тесен кръг. Кръщенето на дъщеря ни пак така, най-близките. И на джете събития бяхме по-малко от 10 човека.
Между другото - плащайки, поръчителят встъпва в правата на кредитора.
Между другото - плащайки, поръчителят встъпва в правата на кредитора.
Пари съм давала на българи - приятели и познати, винаги всичко ми е било връщано.
Дадох пари на колежка (американка), ставаше дума за седмица, седмицата стана месец, а месеца -два През това време бяха закупупени пс, електронен четец и др. като всичко беше споделяно детайлно с мен. Да си призная беше ми много неприятно и се чудех как да си поискам сумата. В крайна сметка в прав текст и казах, че парите ми трябват, като и тя, и аз знаехме, че това не е така. Отне още две седмици, но в крайна сметка си получих заетото.
Неотдавна същата колежка отново поиска пари, но този път парен, каша духа, отказах без да ми мигне окото.
За щастие цялото искане-заемане-връщене не се отрази на колегиланите ни взаимоотношения.
Дадох пари на колежка (американка), ставаше дума за седмица, седмицата стана месец, а месеца -два
През това време бяха закупупени пс, електронен четец и др. като всичко беше споделяно детайлно с мен. Да си призная беше ми много неприятно и се чудех как да си поискам сумата. В крайна сметка в прав текст и казах, че парите ми трябват, като и тя, и аз знаехме, че това не е така. Отне още две седмици, но в крайна сметка си получих заетото.Неотдавна същата колежка отново поиска пари, но този път парен, каша духа, отказах без да ми мигне окото.
За щастие цялото искане-заемане-връщене не се отрази на колегиланите ни взаимоотношения.
Три пъти съм се "парила", но и в трите случаи предварително си знаех, че няма да ми върнат парите. Близки приятели бяха, ама вече са ми абсолютно непознати. Те прекратиха контактите, не съм се дърпала аз.
Иначе давам много често заеми, но винаги си получавам заетото в срок, а и аз си връщам дълговете. Не става дума обаче за заеми към хора, които са на ръба на оцеляването. Приятелите ми са сравнително стабилни финансово и обикновено става дума за пари, които им трябват спешно в даден момент, но в близък бъдещ момент ще имат сигурен доход, който ще погаси задължението им. А аз пък никога не взимам пари назаем, ако нямам ясна представа кога и как ще ги върна. За по-големи суми ползвам банкови кредити.
Имах интересна случка преди известно време. Една леля на моя приятелка се беше научила да ми звъни и да ми се оплаква, да търси съвети и изобщо да ме притеснява с личните си драми. Тази моя приятелка преди много години забегна в странство, а лелята остана тук единствената й жива роднина. Жената е възрастна /около 70 г./ и на мен хем ми беше досадно, хем пък й съчувствах. Един ден ми разправя някаква трогателна история - спешно трябвало да си купи някакви лекарства /с хронични заболявания е/, а до пенсия имало една седмица, та ми поиска 20 лв. заем. В момента, в който й подадох банкнотата, знаех, че си купувам свободата. Повече не ми се обади тази жена. Това е първият път, в който се радвам, че не ми върнаха парите.
Иначе давам много често заеми, но винаги си получавам заетото в срок, а и аз си връщам дълговете. Не става дума обаче за заеми към хора, които са на ръба на оцеляването. Приятелите ми са сравнително стабилни финансово и обикновено става дума за пари, които им трябват спешно в даден момент, но в близък бъдещ момент ще имат сигурен доход, който ще погаси задължението им. А аз пък никога не взимам пари назаем, ако нямам ясна представа кога и как ще ги върна. За по-големи суми ползвам банкови кредити.
Имах интересна случка преди известно време. Една леля на моя приятелка се беше научила да ми звъни и да ми се оплаква, да търси съвети и изобщо да ме притеснява с личните си драми. Тази моя приятелка преди много години забегна в странство, а лелята остана тук единствената й жива роднина. Жената е възрастна /около 70 г./ и на мен хем ми беше досадно, хем пък й съчувствах. Един ден ми разправя някаква трогателна история - спешно трябвало да си купи някакви лекарства /с хронични заболявания е/, а до пенсия имало една седмица, та ми поиска 20 лв. заем. В момента, в който й подадох банкнотата, знаех, че си купувам свободата. Повече не ми се обади тази жена. Това е първият път, в който се радвам, че не ми върнаха парите.
Като анализирам, лично аз не съм патила, защото по принцип съм недоверчива, или явно успявам да отблъсна хората със задни мисли, още преди да са помислили да ми искат пари. Обаче моят мъж много са го минавали, и то все "близки" хора.
Веднъж ми поиска пари една добра позната, жена на свещеник. Дадох й, защото не съм се съмнявала, че жена, работеща в църква и продаваща свещички, ще ме измами. И си ми ги върна жената.
Обаче като се оженихме, звъни етърва ми (знае, че човек от сватбата сигурно е натрупал парички) да иска. Това питала тя, ама не мен, а мъжа ми. Той казал, естествено, ще говорим с жената, сам не мога да кажа. Аз му казах, абе питай нейния съпруг знае ли. Оказа се, че не знае. Но ние приехме да й дадем исканите няколко хиляди лв, при условие, че до обещания от нея срок за връщане, тя ни даде да й ползваме колата (която тя не караше, защото й беше забранено поради здравословни причини, а никой друг освен нея не я ползваше). Е, тя отказа.
И добре, че така стана. тя същата набута сума ти хора с пари, скарана е с най-близките си по тази причина.
Та, пари не давам ей така. Дори да ми искат да ставам поръчител, казвам Не. Не ми извират от джоба и не ги печатам.
Веднъж ми поиска пари една добра позната, жена на свещеник. Дадох й, защото не съм се съмнявала, че жена, работеща в църква и продаваща свещички, ще ме измами. И си ми ги върна жената.
Обаче като се оженихме, звъни етърва ми (знае, че човек от сватбата сигурно е натрупал парички) да иска. Това питала тя, ама не мен, а мъжа ми. Той казал, естествено, ще говорим с жената, сам не мога да кажа. Аз му казах, абе питай нейния съпруг знае ли. Оказа се, че не знае. Но ние приехме да й дадем исканите няколко хиляди лв, при условие, че до обещания от нея срок за връщане, тя ни даде да й ползваме колата (която тя не караше, защото й беше забранено поради здравословни причини, а никой друг освен нея не я ползваше). Е, тя отказа.
И добре, че така стана. тя същата набута сума ти хора с пари, скарана е с най-близките си по тази причина.
Та, пари не давам ей така. Дори да ми искат да ставам поръчител, казвам Не. Не ми извират от джоба и не ги печатам.
точно
Бих си поискала парите, напомняйки за уговорката и за това, че съм си направила сметка на постъпленията. Има тип хора, които може и пред фалит да са, но това по никакъв начин не ги спира да харчат безразборно. Не виждам защо трябва да финансирам това.
А ако някой трябва да се притеснява за приятелството, това е нарушилият уговорката. Най-малкото, което дължи, е смислено обяснение на датата на падежа защо не може да върне парите навреме. Останалото е безочие.
Бих си поискала парите, напомняйки за уговорката и за това, че съм си направила сметка на постъпленията. Има тип хора, които може и пред фалит да са, но това по никакъв начин не ги спира да харчат безразборно. Не виждам защо трябва да финансирам това.
А ако някой трябва да се притеснява за приятелството, това е нарушилият уговорката. Най-малкото, което дължи, е смислено обяснение на датата на падежа защо не може да върне парите навреме. Останалото е безочие.