
А защо обявихме съседите за нетолерантни всъщност? Нали не за пръв път пада топка в двора им и досега са я връщали?
Случка, илЮстрираща първия ми параграф, че сега се сетих... На детски рожден ден (децата са около 10-12 годишни), едно от децата се качва на масата в градината, някаква игра е било и масата се троши. Седмица по-късно, родителите му получиха фактура за закупена нова, еквивалентна маса. Децата тук, в по-голямата си част, са застраховани и при такива случаи се задейства застраховката, която покрива щетите. Това дете не е било, та родителите платиха масата и му удържаха парите. За никого не е странно това, за мен беше, но е факт, че въпросното дете си беше склонно към ексцесии, пък сега ми се вижда по-кротко

Ако съседите отглеждат редки цветя, примерно, и представят сметка на авторката за не знам си колко пари, плЮс градинарски труд, плЮс щети, и това всеки път, когато има такива щети, на бас се хващам, че авторката няма да проповядва свобода и толерантност, а ще вземе реални и ефективни мерки да не се случва това повече. Защото толерантността за чужда сметка е много приятно нещо, но е въпрос на личен избор и някак си не върви съсед да ми я налага... Някак си не ми харесва да бъда принуждавана да бъда толерантна... Лицемерно ми звучи.