те така стават съседски войни. Че и няколко поколения държат. 
Това е най-гадното, живяла съм в къща и не мога да спра да се подсмихвам като някой ми каже, че ще си купи къща, за да му е тихо и спокойно
Баба ми, още при заселването си, се помразва със съседите (защото й откраднали покривките и си ги закачили като пердета), после майка ми и леля ми продължават традицията да се мразят с техните деца. И сега като им ходя на гости, се чудя на кого да казвам добър ден, много ми е тъпо да ги подминавам, ама и да ги поздравявам ми е некомфортно. Синът ми като ходи при тях, иска да си играе със съседкото внуче, обаче взаимно не им разрешават, понеже дъртите са си сърдити. Те пак си играят, но през оградата - на война и така в двата двора падат камъни, орехи и стрели, докато не се появи някоя от бабите да нахока всички, да прибере внук си за яката и да изсъска нещо адрес на врага.
Топката на съседските деца е падала в двора на баба и стана голямо представление, защото детето влиза в двора да си вземе топката, ама не знае, че баба ми клечи да чисти плевели. Като баба ми го вижда, здравата му се скарва, че влиза без да пита и онова се напикава. После майка му идва да крещи на баба ми, че детето й се напикало от страх, разменят си мили слова и баба вдига кръвно. Не е за разправяне.
Най- вероятно, бих им купувала топки и бих им обяснявала, че е редно да внимават. От опит обаче знам, че когато си най- внимателен най- нескопосано ти се получават нещата. 
