
"Да се нареже топката", "да стоиш да вардиш децата"....

И какви са тези вълшебни цветя, които са толкова ценни и се чупят от една топка?
Айде, моля ви, децата вече все по-рядко могат да играят истински игри, такива каквито ние на времето играехме и не се прибирахме от улицата. Кое дете не ритало топка, не е падала в чужд двор, че даже и прозорци са чупени? От детството си имам един спомен за съсед, на който момчетата му счупиха прозореца и разбира се всички се притеснихме. Човекът, извади топката, върна я, без да се кара. Бащата на момчето, отиде да се разберат за щетите и всички очаквахме, че ще му се карат. Човекът само каза - "деца са, случва се, няма къде другаде да играят, ще сменим стъклото" и това беше. Голяма работа, бащата плати стъклото и това беше.
А, тия комшии за едни цветя. Какво, ще ги ядът ли, от тях ли ще се изхранват. Да, вярно, някой положил усилия. И аз съм голяма цветарка, всички комшии всеки ден ми се изреждат да ме поздравяват за красивите цветя и да ме питат как го постигам, ама никога няма да отида да нарежа топката на някое дете или да не му я върна. Още повече, ако няма къде да играят децата. (Комшийката ми си пуска пътеките върху цветята, че още не съм й ги дръпнала да ходи да си ги прибира отдолу, вие за какво ми говорите...).
Комшиите да отидат да се оплачат в кметството и от там да вземат мерки да направят игрище за децата. Това е генералното решение. Иначе разбирам, че става въпрос за тесногръди хора.