Отговори
# 165
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Ехеее, още едно бебече!  Crazy Честито, kremena!   bouquet Hug Heart Eyes Да ти е живо и здраво детенцето!
И на всички ви пожелавам бързо и добро възстановяване след преживелиците.

-----
Момичета, не се притеснявайте да потърсите психологическа подкрепа след раждането. Особено, когато нещата не са се случили никак, ама никак както сте ги желали. Нито следродилната депресия, нито посттравматичния стрес са неща за пренебрегване. И двете могат много тънко и брутално да се наместят в живота ви и да осакатят социалните ви взаимоотношения с близки, познати, колеги, обкръжение, както и да се намесят в отношенията ви с децата ви и най-вече с вас самите. При някои се случват бързо и незабелязано и така бързо и незабелязано си тръгват от живота им. Но при други жени симптомите и негативите от следродилната депресия и постравматичния стрес се наблюдават с години...
----
И така и така съм се разприказвала искам да кажа нещо на тези, които им предстои бременност или раждане след секцио... Най-вероятно сме го споменавали назад, но ще рискувам да се повторя, защото е наистина важно... Бъдете информирани. Не само за рисковете от VBAC, но и за рисковете при секцио. Знам колко труден може да бъде избора, който стои пред вас. И всъщност не е толкова важно кое ще изберете, защото грешен избор няма. Важното е да сте наясно пред какви рискове се изправяте и да прецените за себе си с кои рискове (и евентуалното им осъществяване) можете да живеете след това. Избора и отговороността са единствено и само ваши, може да делегирате на някого възможността да избере вместо вас, но отговорността си остава вашата. Защото майката, бебето ѝ и семейството към което принадлежат са тези, които ще понесат последствията... не лекаря, не акушерките, не майките, бащите ви, сестрите ви, приятелите ви, а само и единствено вие....

Желая успех на всички и леки раждания, независимо какво са си избрали!   bouquet Hug

# 166
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Варненки, заповядайте на среща в петък от 10 часа. Мястото на срещата - на лични!
Добре дошли са всички, независимо дали искат или имат VBAC, имали са ресекцио или им се налага или желаят секцио. Всеки опит е полезен и обсъждаме не само как да имаш успешен VBAC, но и как по-леко да се премине през евентуално секцио.

Надявам се скоро да успея да направя и една следобедно-вечерна среща, на която да могат да присъстват и работещите. Peace

# 167
  • София
  • Мнения: 1 273
Здравейте,
ровя се из темите Ви. в очакване съм на третото си дете - има време - термин за началото на юни. привърженик съм на нормалното раждане, но за съжаление до този момент не ми се е случвало Rolling Eyes първия път всичко беше ОК но бебето тръгна много рано ... нямах контракции, но бях с 5 см разкритие, изгладена шийка и бебе в идеална позиция - рано било и ме натъпкаха с магнезий - процеса спря ... две седмици по късно на запис на тоновете се установи зверска аритмия и ме срязаха по спешност за по малко от час Rolling Eyes втория път срока бил малък - 2 години и три месеца - все се надявах на друго и ако тръгне процес и тн, но отново се установи 5 см разкритие и изтичащи води и пак ме срязаха на бързо ... имах уговорка с докторката си ако изчакаме 4 години и всичко е наред да ме пусне да пробвам нормално ... е да ама не ... 2 години и 5 месеца Crazy гласи ме отново за секцио - аз отново се ровя и чудя, чета и се информирам. знае ли човек - докато не се роди нищо не е сигурно Rolling Eyes а надеждата умира последна Whistling

# 168
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
atadar, добре дошла и честита бременност!  Hug Пежалавам ти успешно вагинално раждане и лека бременност.
Надявам се да можем да ти помогнем с подкрепа и информация!

# 169
  • Мнения: 40
И от мен честито и малко ти завиждам за третата бременност Simple Smile!

При второто раждане не опитаха ли да предизвикат родова дейност?
Според мен е добре да потърсиш мнения и на други лекари.

# 170
  • София
  • Мнения: 1 273
Нощни очи, devikici Благодаря за топлото посрещане Hug аз много си чешех крастата още с второто раждане за нормално, но лекарката ми не посмя. имах не леко второ секцио. тя знае за щенията ми за нормално, беше ми казала 4 години. на този етап за нея е лудост, съответно за мъж ми и родата също ... но никога не знаеш как ще се развият нещата Rolling Eyes надеждата умира последна, а информираността на този етап е по - важна от всичко.  тъй че темите Ви са ми ужасно полезни и ако имам въпроси - ще досаждам Peace

# 171
  • Пловдив
  • Мнения: 1 154
atadar, от сърце ти пожелавам да ти се случи желаното и удовлетворяващо те раждане!

Ако си говорим реалистично, да, лека форма на лудост си е. Все пак имаш две дечица и мъж, за които да се грижиш и които ще имат нужда от теб все повече. И малка разлика между децата. Това най-много плаши лекарите. Не може да си позволиш да рискуваш толкова смело, както би било при първо раждане. Дано не прозвуча грубо или черногледо, но такива мисли ми минават и на мен през главата (тъй като много мечтая за 3 деца), затова се отказах да пробвам за трето дете.

От друга страна, има Господ, Природа, Съдба, подредба на планети и т.н. (кой в каквото вярва Simple Smile ) Не можеш да избягаш от това, което ти е писано. Надеждата не трябва да умира. Може пък всичко да се случи по най-изненадващия и приятен за теб начин. На мен един лекар ми беше казал, че ако дойда с 6-7см разкритие, няма как да не ме пусне да раждам нормално. Затова ти пожелавам силно и горещо да стигнеш до този момент неусетно и да попаднеш на лекари, които имат смелостта и опита да те подкрепят!

А ако си говорим за рискове, доколкото си спомням от проучването ми преди второто раждане (и от споделянето в тази тема), рисковете за 2ро, 3то и т.н. секцио са почти еднакви с тези от нормално раждане след секцио. Затова поредно секцио също не е за подценяване. Мисля, че на първа страница имаше таблица (или линк към таблица), където бяха посочени рисковете, според проучвания и опит на лекари.

Пожелавам ти много късмет, сила, разумна смелост и леко раждане!
 smile3521


Аз бих се навила на трето, ако знам със сигурност, че ще са две момчета близнаци. Така няма да се тормозя дали да раждам нормално, а секциото би си заслужавало повече, ако са поне две  newsm62 newsm62 newsm62

Последна редакция: ср, 08 яну 2014, 12:56 от *ashley*

# 172
  • София
  • Мнения: 451
atadar, оххх, как искам 3 и как не ми стискааа (за сега)  Joy От сърце ти желая прекрасна, лека бременност, един успешен VBAC и най-важното - прекрасно, здраво бебче  Hug
И аз бих потърсила 2ро и 3то мнение, за всеки случай  Wink

# 173
  • Мнения: 21
Да се включа и аз. Искаше ми се преди почти две години да родя нормално. Бях чела и бях сигурна, че процеса ще тръгне. Но след 7 дни преносване, бебе високо горе, никакви контракции, никакво разкритие и никакъв знак за скорошно започване на раждането, склоних за секцио. А, и преди него ми пуснаха окситоцин, от който нищо не последва.
Сега разликата между децата ще е 2г.2м. Досега не съм срещнала в 5 тема толкова малка разлика освен предстоящите раждания на Фелисити и Уинтър мъм.
Ще връщам назад за да потърся.
Та въпросът ми е към ветеранките в темата - наистина ли 2г. е твърде малко време, за да се очаква матката да е ок при контракции и естествено раждане? И как може да се провери дали шевът от секциото ще издържи преди второто/трето раждане.
Благодаря ви и се радвам, че ви намерих.
 Hug

# 174
  • Мнения: X
Между моите раждания разликата беше 2 г. Не успях да родя нормално, де, но за лекаря разликата не беше проблем.
Как може да се разбере колко е здрав белегът - за съжаление няма как, казано съвсем накратко.

# 175
  • София
  • Мнения: 1 273
Тук две години са малко време според някой доктори дори нищожно ... според други веднъж секцио - винаги секцио Tired имам приятелка в Германия, разликата на децата и е 1 година! първото е секцио второто нормално. Явно може, но ако доктора насреща ти гледа уплашено, как ти самата да проявиш смелост ...

# 176
  • Мнения: X
Ами, в интерес на истината, ходих при трима лекари общо, и тримата бяха ок, но ако един лекар като цяло е против VBAC, не го интересува особено кога е била операцията.

# 177
  • Пловдив
  • Мнения: 1 154
Аз исках деца с малка разлика. Затова приех много тежко първото си секцио. И на всеки следващ преглед питах кога мога да започна опити за второ. Лекарят ми ми даде зелена светлина след година и половина за започване на опити. Той смяташе, че трябва да има минимум 2г от операцията. Обясняваше го с това, че матката се напряга много, опъва се и нараства след 5тия месец, затова е добре в големите месеци да съм минала вече 2г. Тогава белегът е заздравял и матката може да поеме натоварването.
Моите имат 2г и 5мес и ние пробвахме нормално. Просто не ми беше писано да стане.
А относно белега, едва ли някой може да каже. Но в процеса на контракциите може да се следи. Моята лекарка го следеше и след 7 часа много силни и начесто контракции (но без разкритие), каза, че белегът й се струва доста опънат и прозрачен (обяснявам го с мои думи, не помня какво точно ми обясни, само идеята схванах). И пак последва секцио по спешност. След операцията ми каза, че белегът ми е бил много изтънял почти целия. Имало е някаква възможност да родя нормално, но най-вероятно е щяло да се наложи да ме отвори и зашие наново.

Съветът ми е, както и на почти всички тук, да си намерите доверен лекар. Лекар, на когото да вярвате. И да оставите на него. Каквото прецени той, това да правите. Все пак ние не сме лекари. Колкото и да четем, преценяваме и разпитваме, все пак трябва да се консултираме с лекар. Тук идва най-сложното. Да се открие лекар, който да ни подкрепи. И не само в началото, а до края.
При моята лекарка една жена е родила година и половина след секцио-нормално раждане. Но същата лекарка е правила секциото. Може би има значение и това.

# 178
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Относно времето между секциото и последващо раждане мненията варират между "никога не е минало достатъчно време" до "може да забременеш 6 месеца след операцията и да родиш вагинално"... Като рядко становището е базирани на конкретния случай. В повечето случаи е базирано на някаква обща представа на лекаря занещата и личното му светоусещане.

Принципно се смята, че са нужни около 6 месеца за зарастване на разреза и за възстановяване от операцията. Колко ще е здраво мястото след това и по време на следващо бременност не може да се предвиди. Нито как ще реагира матката на родилни контракции.

Преди време четох и за случай в България за 11 месеца разлика между децата, като първото е било секцио, второто - вагинално. Ще се опитам да намеря разказа.
Като цяло рядко ще се срещне история за малка разлика, тъй като голяма част от жените (поне в България), които имат секцио и са бременни със следващо дете и разликата е малка почти винаги не мислят за вагинално раждане. Мита "веднъж секцио - винаги секцио" все още здраво битува и много жени, дори да искат да опитат вагинално раждане, не го обсъждат с лекарите си като евентуална възможност и направо се минава към планово ресекцио.

Моите деца са с две години и 8 месеца разлика, като започнахме опитите година и половина след секциото. Аз също исках малка разлика, но реших да си спестя евентуални разправии и нужда да обеждавам някого, че е минало достатъчно време. Отделно, че имах нужда да се справя с други неща в живота си, преди да забременея отново. Ама то божа работа!  Laughing Исках поне между второто и третото да има малка разлика и да са породени, започнахме опитите веднага щом ми се възстанови цикъла и стана сравнително регулярен (около 11 месеца след раждането), ама ето на, вече 2 години, тц! Нямаме си бебе все още и разликата между второто и третото само расте ли расте, сравнено с първото и второто.

# 179
  • Мнения: X
На сайта на "Свети Лазар" има един разказ за VBAC една година след секциото:

Скрит текст:
Гергана решава да роди второто си дете по-малко от една година след  първото, което е родено със секцио, по напълно естествен начин. Ето какво сподели тя след безпроблемното раждане:
Как се решихте да опитате естествено раждане толкова кратко време след секцио?
Почти всички лекари казваха, че в подобна ситуация секцио при второто дете е препоръчително, ако не задължително. Ние искахме детето да се роди по естествен начин и след един семинар, на който се запознахме с д-р. Николова и д-р. Банчева, бяхме убедени в това решение.
Как избрахте „Свети Лазар” за болница, в която да родите второто си дете?
Д-р Николова беше единствената която се нае без никакви уговорки да води раждането. Навсякъде другаде лекарите ни обясняваха как след като преди по-малко от година съм родила със секцио – сега трябва да е отново по този начин. „Свети лазар” беше единственото място, където ни предложиха услуга, напълно съобразена с нашите изисквания.
Раждането през погледа на дулата на Гергана - Олга Дукат:
Раждането на Гергана беше предизвикателство както за нея, така и за всички нас, които бяхме до нея и я подкрепяхме. Тя беше много мотивирана да роди естествено, но и не искаше да поема неразумни рискове. Случаят й беше по-сложен, защото беше минала по-малко от година от нейното секцио. Ето защо беше толкова важно да може да разчита на добър екип, който от една страна да я подкрепи в желанието й за нормално раждане, да уважи естествения ход на процеса, но от друга страна да има готовност да се намеси адекватно при възникване на усложнение.
Въпреки, че раждането беше изтощително и продължи много часове (след постигането на 8 см. разкритие дълго време нямаше никакъв напредък), майката беше много силна, мотивирана и се справяше с болката прекрасно. Аз бях до нея, вярвах в нея и се грижих за нейния комфорт, но и двете можеше да се откажем, ако не беше подкрепата на д-р Николова. Наистина се изисква огромно търпение и мотивация от страна на екипа, за да се случи такова раждане – освен предишното секцио имаше проблеми с тоновете на плода (които се ту оправяха, ту пак се влошаваха – в последствие се разбра, че е имало истински възел на пъпната връв), зелени околоплодни води, трудна и продължителна втора фаза.
В един момент мненията на лекарите се разделиха - някои от тях препоръчваха да се направи секцио, но д-р Николова продължаваше да вярва, че ще успеем. Д-р Николов също ни подкрепи. Процесът през цялото време се следеше отблизо от лекарите, по време на раждането се наложиха някои интервенции, които явно бяха неизбежни в този случай, до последния момент не беше сигурно дали няма да се наложи секцио. Но за наше голямо щастие всичко завърши благополучно и сега майката, таткото, баткото, който още няма една годинка, и новото бебе изграждат връзка по между си.
Раждането на Гергана за пореден път показа какви невероятни възможности имат нашите тела и това колко безкрайно важна е подкрепата по време на едно естествено раждане. За мен това раждане беше много специално, защото донякъде ми напомни за моя личен опит. Когато бебето се роди се разплаках - беше, много, много емоционално. Благодаря на екипа, който направи това възможно, а на семейството желая да са много здрави и щастливи!

Общи условия

Активация на акаунт