Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема5

Аз също преносих пет дни, но моята лекарка каза, че ще си чакаме бебо да тръгне сам и така и стана.  Планът беше, ако пренося повече от седмица да влезна в болница за наблюдение, но за късмет не стана така

Във връзка с питането на Пипи - моето ВБАК е 1 год. и 10 месеца след секциото

Аз преносих 13 дни и раждането тръгна само.

Брей, чак пък "предизвикателство" да е това, че си на 35  Ми аз миналата година нямах проблем да родя нормално, въпреки че бях на 35 - че какво ни е на 35 

РоСи, според доста източници преносена бременност е бременност след 42ра гестационна седмица. При планиране на ВБАК в други страни (за Америка съм чела най-много) е обичайно да се чака раждането да тръгне само, като различни лекари имат различна практика, но чакат поне 1 или 2 седмици след термин. Според литературата изчакване от 2 седмици не би трябвало да е проблем, стига майката и бебето да се чувстват добре. Обичайно след термина се следят тоновете на бебето през определени интервали, може да се гледа и на ехограф как са водите и плацентата.

Може би е добре да поговориш с твоя лекар, за да си сверите часовниците и да имаш време да помислиш за вариантите. Аз бях обсъдила с моя; той беше склонен да чака една седмица и общо взето искаше след това да прави секцио. Ние казахме ОК но реално не бяхме ОК. Когато терминът мина, започнахме и преговори. В крайна сметка родих 5 дни след термин; Смятам, че щеше да ме изчака още няколко дни, ако тоновете на бебето бяха ОК. Също мисля и че при подходящи условия (добър Bishop score) може би нямаше да настоява за секцио, а щеше първо да опита с мека индукция (бяхме намекнали за това и не беше отказал). Моят съвет е ако искат да правят секцио поради 'преносване' да ти обяснят по какви причини смятат, че има някакъв проблем; колко максимално може да се изчака и прочие... И в крайна сметка имай предвид, че никой не може да те оперира, ако ти не се съгласиш; това е твоето тяло и вашето бебе.
 
При преносване, ако се прецени, че бебето трябва да се роди, има различни възможности. Ако ситуацията е подходяща (добър Bishop score), би могло да се предизвика раждане. Най-щадящо е може би пукането на мехура. А в Америка има много ВБАК предизвикани с folley bulb (не знам какво е точно) или окситоцин, макар че се знае, че окситоцинът увеличава риска от руптура. Но и секциото си има свои рискове, затова някои майки предпочитат все пак да родят естествено. Доколкото зная е добре да се избягва предизвикване с Цитотек, тъй като е опасно.

Има и разни начини за естествено предизвикване на раждането; можеш да разучиш или пък тук да ти кажем каквото се сетим. Надявам се всичко да е наред и бебчето ти да се роди, когато е готово. Последните седмици и дни са много напрегнати, според мен за ВБАК още повече, тъй като това раждане изисква огромни психически сили (поради липса на кой знае каква подкрепа). Но в крайна сметка дните минават и бебето се ражда, колкото и да ни се струва, че ще сме бременни безкрай

PoCu, за преносено бебе говорим едва след 42-ра седмица (доносена бременност се води между 39та и 42ра седмица). Ако бебето не се роди до термин няма причина да се предизвиква раждането ей така, само защото е минал термина. Според статистиките повечето бебета, оставени сами на себе си се раждат 41-42 седмица. А историята познава и бременности продължили 44-45 седмици.  
На първа страница мисля, че имаше линк към разказа на fl0, която роди дъщеря си (VBAC в българска болница) в 43 седмица и няколко дни.  

Следят се периодично тоновете на бебето и твоето общо състояние. Хубаво е да разпиташ своя лекар какво предприема в такива ситуации за да знаеш каква му е практиката и да знаеш как да процедираш. За съжаление повечето лекари в България бързат да предизвикват или направо секцио. Дано някой ден се научат на търпения тия хора!  

На мен ми обясняваха, че ако до термин не съм родила, трябвало да вляза в болницата да ме следят, защото ставало твърде опасно... което е една тотална глупост!   Родих 4 дни след термин. Големия ми син е роден точно на термина си, но ако го бяха оставили на мира сигурно и той щеше да си постои още няколко дни където си ме у мястото.

Йо, предизвикване с folley bulb се прави и тук понякога (предимно го използват обаче за късни аборти, непонятно защо  ).  Някакъв катетър се казваше, но забравих сега точното му име. Общо взето представлява една торбичка, която се слага във вече леко разтворената шийка и постепенно се пълни с течност. Така се прави изкуствено разкритие. Но е приложимо само при определени точки по скалата на Бишъп. Шийката трябва да е мека и изгладена на определени проценти и да има поне 1-2 см разкритие. Говоря по спомени, дано не подвеждам с информация. По-късно ще проверя точно как беше.

Ето нещо за VBAC и предизвикване на раждането: http://vbacfacts.com/2012/05/27/myth-vbacs-should-never-be-induced/

Ами и аз се зачудих на коментара й, но пък е страшно яка лелка, докторката и е много доволна, че искам да родя нормално, та разчитам на нея. Предполагам, че го е изръсила ей така.
Дали можете да ми подметнете някой линк, ако ви се намира на лесно за естествено предизвикване? То и аз се ровичкам да търся де, но все на бабини девитини попадам. Първичкото ако не беше секциото, което беше в деня на термина, щях да го пренося - абсолютно никакви индикации за раждене нямах. Та сега вече така ми тежи, боли, опъва, дърпа, стяга, пари... мога да се оплаквам в още няколко абзаца та си мисля да взема да му поподсказвам на бебо да ми съдейства. Да не вземе да се мотка като сестра си.  То е по-кротко милото, само дето имам чувството, че гюле нося. На улиците спирам от болка, нощем не мога да спя от болки... Май доста ми омръзна Пробвах онзи ден с ресане и къпане на куч, с чистене, смяна на водата на рибките - няколко тигела с 15 литрови кофи... ама - ЦЪ!
Имам още доста време, знам - малко съм нахална. Но все пак да си имам някакви резервни планове, че да не решат и мен да ме сложат на системи в един момент, ако продължава така упорито да се прави, че не му се ражда още.

DiyanaChar, аз преносих и двете си бебета. С първото пробвах какво ли не, но не мисля, че имаше резултат. Бебка си тръгна сама накрая, със седем дни закъснение. За второто не съм правила толкова много "специални" неща, тъй като не ми оставаше време, но за сметка на това се грижех за каката (на 1г. и 10 месеца) , за татко й (той си отряза пръста и търчахме с него по болници) и  естествено съвсем сама за домакинството. Уви и това не помогна и малкия се роди ВБАК 5 дни след термин. Не ме разбирай погрешно - според мен трябва да се движиш възможно най-много, това ще ти помогне за раждането и възстановяването след това, но не мисля, че ще накара бебо да се роди по-рано, ако не е готов. Стискам палци всичко да мине по мед и масло

Знам, напълно си права. Благодаря ти. Просто... ще се чака явно
Това за мъжа ти... брррр, милия, дано вече всичко е наред, колкото може да е наред де - поне да е свикнал. Уффф 

Дианче, искрено съчувствам за неразположенията ти и добре те разбирам за нетърпението, което те изпълва. Прегръдки!  Дано не те кара да чакаш още дълго бебчето. 

Безопасни методи за индукция - движение, секс (в спермата има простагландини, които помагат на шийката да се изглади  ), странично изкачване на стълби, много смях и весели преживявания (включително гледане на комедии - четох за една жена, която се кълнеше в сериала "Приятели", според нея четирите ѝ раждания тръгнали всеки път щом си направела маратон да го гледа).... Яденето на китайско, ананаси и прочие е по-скоро в сферата на митовете и легендите, ама пробвай, ако ти се отдава!

Напомням, че за преносване (истинско) истинско можем да си говорим едва след навършени 42 седмици при правилно изчислен термин. Това дори в официалните документи на МЗ го има (не знам защо АГ-та се правят на ударени по въпроса  ). За доносена бременност се смята бременността в периода 39 навършени - 42 навършени седмици. Преди 39 навършени седмици се води late preterm, което не знам точно как е като термин на български - груб превод късно недоносено бебе.

Достатъчни индикации за състоянието на бебето е да се следят тоновете, водите и общото състояние на майката. Ако всичко е наред с тези неща няма причина да се предизвиква раждане само заради някаква си там дата, която в повечето случаи дори не можем да сме сигурни дали е точна.

Според статистиката повечето бебета оставени сами на себе си се раждат 40-41 първа седмица, по-към 41 даже.

Хубаво е дори естествените методи за предизвикване да се избягват. Макар че обичайно, ако бебето не е готово нищо не може да го накара насила да тръгне да се ражда (за това се провалят и толкова много индукции  ).

Аз имам особено мнение за "естествените методи" за индукция и то е горе-долу това:


Търпение му е майката и толкова.

Абе и аз си мисля, че само чакане му е майката, ама пусто, толкова ми е тежко вече...
А за секса само чакам мъжът ми да се върне от странство. Не сме се виждали от половин година и направо не знам, кой - кого тогава
За смеха също подозирам голяма доза истина, защото като се разсмея на нещо коремът ме стяга веднага болезнено и се опитвам да хихикам полека, което е трудно

А така! 

Иначе смеха има връзка с отделянето на окситоцин. 

 DiyanaChar, търпение Като ти гледам подписа, още си е раничко за раждане, имате време. Опитай се да му се наслаждаваш максимално, ако е възможно, или поне да се разсейваш...

Когато мина моят термин (и малко по-рано, признавам, аз съм си шашлива), под натиск от всякакви страни, започнах да се оглеждам за вариантите и затова проучих и предизвикването. В книгата на Penny Simkin "Birth Partner", която ползвахме за подготовка за раждането, има споменати разни 'естествени' неща. На мен ми действаше успокояващо да зная, че ако се реши че 'трябва' да се ражда, имам някакви макар и не много сериозни алтернативи на незабавно секцио... Слава Богу не се наложи да ги пробвам (родих 5 дена след термин, а с мъжа ми бяхме твърдо решени да не правим нищо поне още 5, ако с бебето сме добре). Но наистина както ти казват и момичетата може би няма смисъл от сега да мислиш върху това, по-скоро се зареди с търпение. В някакъв момент ако сметнеш, че имаш нужда от такава информация, бих могла да ти преведа. Но засега може би ще е по-полезно за теб да не се фокусираш толкова върху датите, а примерно върху това, че всеки следващ ден дава на бебето ти още една възможност да расте, да развива мозъка и белите си дробове, да се подготвя за срещата с външния свят. Всеки ден е от значение и наистина би било най-добре бебето да се роди когато е готово.

Може би е добре да обсъдиш предварително с лекарката си какво мисли тя по въпроса с т.нар. 'преносване' и как би процедирала в такава ситуация.

Благодаря, Йоанна. Знам - напълно сте прави всички.  И аз все си повтарям, че има време, че е добре, че си е вътре още. Пък и освен облекчение бих си "спечелила" и вероятността да ни разделят първите дни  . Просто... Май съм се поизнервила наистина напоследък от тия болежки последните два месеца. Вече едвам се търпя аз самата. А като чета, колко майки прекарват на легло, с лекарства, на системи - само и само да удържат още малко - срам ме хваща, но...

Всъщност от преносване изобщо не ме е страх. И мисля да удържа фронта, колкото се може по-дълго срещу изкуствено вмешателство за предизвикване. Единствените ми проблеми са просто силните болки в костите и постоянните и силни стягания, които ме поставят в неловко положение почти навсякъде - улица, метро, магазини. Хората се спират да ме питат добре ли съм, а аз се усмихвам през зъби, че само си почивам, че ми е малко топличко, а въздух немога да си поема от болка. Просто търпението ми свършва вече на финала. Глупаво е - знам. Ще си чакам

До преди месец - два се разсейвах с дъщеря ми - тичане от сутрин до вечер - на детска градина, после извеждане на кучето, после тичане на работа, следобед взимане от градина, извеждане на кучето... два пъти седмично - на балет, тренировки, репетиции, веднъж седмично на китара - и там репетиции, упражнения в къщи преди рециталче, пък и уроци по солфеж... бях станала факир в тичането по задачи и на финала едва се държах наистина от умора вече, ама се държах... Сега всички ми тези ангажименти и мероприятия приключиха освен домашните упражнения с китара и солфеж. Най-после излязох и аз в дългоочакваната ваканция и взех че се отдадох на хленч и самосъжаление...
Само да си дойде мъжът ми - ще има на кой да мрънкам, да ме глези, да ме вози, да ме...   
И ще си чакам

Преди малко попаднах на това. Според мен може да е полезно за тези на които им предстои и не знаят какво да очакват: Вашата анестезия по време на цезарово сечение (раждане с операция)