Декемврийче 3 годинки прави сред игри и сред забави! - 23

Здравейте, от много време не съм писала (поне година  ) и сигурно и не ме помните, но ми стана интересна последната тема със заниманията на децата, градината и боледуванията. И аз съм в момента на тази вълна и силно се вълнувам. Малкия има няколко любими игри и мога да ги препоръчам, защото зимните и студени месеци ще се застояваме вкъщи и ще са ни нужни повече занимавки. Игрите са : http://www.game.store.bg/p93636/nameri-siankata-veseloto-vlakche … icheska-igra.html , http://www.toytownbg.com/?toy=10.4.6420 , http://www.toytownbg.com/index.php?toy=10.4.14132 и от скоро и това домино http://shop.yanbibiyan.net/detski-igrachki/woody--igra-darveno-domino-mini:1346, като не играем по класическия начин, а просто ги нареждаме в редичка, като откриваме същите животни. Разбира се любимо е  да рисува с боички и да реди конструктори, а най-много да играе с куклите на сестра си
Много искам да му купя подобни игри, защото тези вече са му омръзнали, наредени десетки пъти. Ако имате конкретни предложения ще се радвам да ги разгледам. 
За градината при нас адаптацията, не е никак лека. Умишлено баща му го кара, защото знам, че така ще е по-лесно за всички, но той от ставане започва да ме моли да не ходи на градина и в момента, в който го обуя и му сложа якето изпада в истерия. Баща му казва, че се успокоява в колата и в градината ми казват, че не плаче, но седи в ъгълчето, тъжен, първите дни не беше хапнал нищо. Притесняваме, че се и напишква, което вкъщи не му се случва отдавна и може много да стиска.  Надявам се по-скоро да премине, защото много ми е мъчно за него.
 За храненето или по скоро за имуностимулантите , мога да изкажа личното си мнение и впечатление. Според мен нещата не са нито бели, нито черни. Аз също смятам, че допълнителни добавки не са нужни на децата, които наистина са здрави и не боледуват често. Но когато детето често боледува, подсилването може да помогне, особено когато има на лице и външни фактори, като психическо натоварване при посещаване на градина, отделяне от майката и подобни. Моя опит е такъв, че на дъщеря ми до 3 години почти не е боледувала, но от както тръгна на градина започна дълга серия, но въпреки всичко беше леко и без нужда от много лекарства. С годините това се промени и дори и сега да се разболее е по-леко и бързо минава. Имуностимуланти почти не съм давала или е било по предписание (аз имам голямо доверие на личната им лекарка и до сега не са се изписвали ненужни лекарства, дори понякога аз питам за допълнителни неща, тя казва НЕ). И тук идва голямото НО. Малкия се заразяваше от сестра си и боледуваше дълго и с усложнения. На 7м. започна с варицела, срив в имунитета, после други вируси, 2 пъти с пневмония и болница и още куп ангини , възпалени уши и подобни. Обикновената хрема и зачервено гърло не ги броя. И въпреки всичко почти не съм давала добавки или за кратко по време на боледуване или след това. Но сега преди градината купих един сироп (ADLiquid™ For Kids) и силно се надявам да помогне малко. Та идеята ми е , че докато детето не боледува е много лесно да се каже, не е хубаво да се дава и не е необходимо. И аз така мисля и говоря, но ето, че реалността е друга и аз купувам с надеждата да помогне. Не мисля, че родителите не знаят, че здравословното хранене не е от най-голямо значение, но не винаги в напълно възможно, когато детето отказва. Аз  имам такъв пример, моя племенник и е наистина трудно с такива деца. Той и нездравословна храна не яде. Моите за щастие обожават плодове и зеленчуци, месо и ядки. Дори ако в чинията имат домати, краставици, маслини, месо/риба и варени картофи (най-честото хранене вкъщи напоследък) изяждат първо маслините, доматите, краставиците, месото и картофите се отказват понякога. Зрънчо, солети и подобни не ядат и не се купуват. Но шоколад и бонбонки хапват всеки ден по-малко. За идея мога да дам, вместо сокове от кутия, да се пие компот. Ако нямате възможност за домашен, продават се  и по магазините. Моите пият фреш, но и той омръзва и имаме различни компоти и си избират от тях. Навън разбира се купувам и сокчета в кутия.  Давам микс ядки (овесени, ръж, елда и т.н) за закуска, мед и какво ли не здравословно и така наречените супер храни, но това не помага малкия да не боледува повече и по-тежко. Другото ми наблюдение, че реално те от настинки не са боледували и летния сезон са изключително здрави, но почне ли се постоянни контакт с вируси, спасение няма.  Последно по темата искам да кажа, че дъщеря ми е много отракана, приказлива, адаптивна и комуникативна и почти не плака, когато тръгна на градина. Винаги весела и разказваше ли разказваше, но започна да заеква и освен ревността и към брат и, една от причините е и стреса в градината (дори и видимо да няма такъв) Дълго е да обяснявам, как сме стигнали до този извод, но тази година е поредното доказателство. Лятото беше спокойна и нямаше и следа от заекването (при нея е на емоционална почва и е на приливи и отливи) и в момента в който тръгна на градина, започна леко да се забелязва и само силно се моля да не се засили.    Та децата ни приемат много емоции и ние не винаги разбираме за тях и може да ги усетим, освен ако не се прояви с външни белези за да даде знак на нас родителите.

Много дълго стана. Извинете ме за което. 

cydonia,добре дошла.
Дано малкия бързо да свикне,напикаването е на психологическа основа,отговаря на конфликт-маркиране на теритоторията.Често се получава ,когато детето тръгне на ясла,градина или например .
 Иначе да децата боледуват доста ,когато тръгнат на градина,докато си преживеят всичко вътрешно,после на втората ,третата година ,дори и да се сблъскат със същите конфликти нещата са вече много по-леки,докато дойде време изобщо да не проявяват симптоми като по-големи.
 ""Конфликтьт на заекването е териториален,гняв и яд,навлизане в територията ми,обьркан сьм.

Конфликтьт му рецидивира ежедневно.Трябва да се говори с детето,за да разберете и вие и то кьде е проблема.Тогава вече се тьрси решение."
При него заекването беше провокирано от появата на по-малкото му братче и това, че моето внимание беше прехвърлено на бебето."

Мари, много точно си го казала, при нея всичко започна с появата на братчето и знаем, че там е основната причина. Той остава с мен вкъщи, тя на градина. Сега вече не е така, тъй като и той ходи, но пак се появява проблема. Много е емоционална и при психолозите, които сме ходили и логопеда, който посещавам, съветът е да я щадим от емоции, дори и хубави. Дори  и за дядо коледа подаръцете се знаеха, без много елементи на изненада и вълнение. Всяка майка иска да види точно тези искри в очите на децата си, а аз трябва и тях да притъпявам. Мисълта ми е, че доста я анализирам и наблюдавам и дори  и да не си казва, почти винаги усещам какво и е и къде е проблема, но и аз правя грешки, защото и малкия си търси неговото и е  много трудно. Да не говорим, че го кърмих близо 2 години и беше буквално залепен за мен. Уж това е най-добро за децата, а сега от това той е толкова зависим от мен (сигурна съм, че не е само това е причината, но и то има отражение). Дъщеря ми явно страдаше, въпреки непрекъснатия ми контакт с нея. Заспиваме заедно, четем, играем, при всяка възможност излизаме двечките, за да се почуства специална, но ... като се приберем и той ме грабне, не мога да го зарежа и тя се чувства пренебрегната. Явно ми се губи златната среда.  

cydonia ,в никакъв случай не се обвинявай.Може би дъщеря ти е чувствително дете,всяко дете е различно,някой дори не отразяват появата на братче или сестриче,явно децата се раждат с различна душевност.Със сигурност ще го израсте.Някъде бях чела ,че плуването било хубаво за заекването но не помня обяснението защо.Повече прегръдки ,целувки,думички като обичам те,които ти самата каза ,че и ги даваш,някак трябва да придобие увереност,че не е изместена от братчето,ти най-добре я познаваш и съм сигурна ,че точно ти ще намериш правилния път към нея.
За кърменето ,и ние сме така,залепена е.Прекалената себеотдаденост май наистина може да изиграе лоша шега,но пък няма как,малките си искат своето.Вярвам,че скоро това ще е зад гърба ви.

cydonia Добре дошла, отново!  Както е писала и Мари, няма какво да се обвиняваш, та ти си направила толкова много, просто остави и времето да си свърши работата, просто няма как да стане изведнъж. 

Добра, имам чувството, че твой пост от снощи ми се губи или се лъжа?
Поли  два дни те засичам да "надничаш", но явно не ти остава време да се разпишеш 

И пак за имуностимулаторите, това казва и нашата ЛЛ, че при сравнително рядко и леко боледуващи деца, тези добавки са  по-скоро  вредни. Вече ако започне по-често да боледува е друго, а пък и тогава обикновено засяга определен орган, било то уши, гърло или пък по надолу към дробовете, кашлици и така и се изписва спрямо конкретния проблем. А вирусите и те мутираха, вчера точно четох една статия, че в Америка са признали, че антибиотиците вече кажи речи не могат да се преборват с инфекциите 
А за храненето аз давам всичко умерено и вафли давам и бонбони и пръчици понякога, като съм си харесала определени /не че пак не са вредни/. Но и плодове и особено зеленчуци ядат много, за което страшно се притеснявах, защото мъжа ми не консумира такива неща Предало се по диагонал, защото племенницата, на брат му дъщерята е така. И разходките сред природата са наистина важни. Това при нас поне е по лесно, защото сме в малък град и гората е близко

Хайде чао за сега 

B_NADI
Ами вчера писах ли, писах и накрая всичко се изтри. Като нямам достатъчно време и така...
Писах как Сияна например всяка сутрин иска да е все с една и съща прическа и нищо не може да я убеди да си промени решението. А аз така искам да и правя най-различни и тя е с дълга коса, но като каже 2 опашки и край. Та това по повод на по-горе писаното, че някои дечица искат да минават все по една и съща пътечка. Явно всички се чувстват по-сигурни когато се повтарят едни и същи неща, всеки ден.

Относно ината, при нас е в големи дози... Някои път чак незнае за какво плаче, като тази сутрин се събуди много рано, нямаше 6 часа. И като стана 7, вече хленчеше без причина. Питам я защо плачеш, а тя: За мама. А аз съм пред нея. Просто си мени настроенията ей тъй, без причина.. Ако пък някой път и повиша тон, започва да плаче и идва да я гушкам. Дано да е период, защото ми идва в повечко с тия променливи настроения. Забелязах, че откакто ходи на ДГ, явно не спи достатъчно, защото вечер след 8 часа става нетърпимо капризна. И това ще мине, но аз ..

Витамини като добавка не давам, правя фреш от каквито плодове имам. Всичко се изпива, даже вечер като изпие 2 чаши от по 200мл фреш и не иска да вечеря...Ама като е гладна, яде, затова не я насилвам. За сега не боледува често, ще видим на зима как ще е, тогава може и да дам нещо допълнително.

В сайта на Пумпелина има много хубави игри:

http://shop.pumpelina.eu/index.php?page=shop.browse&category … k=1&Itemid=74

На мен ми се наложи да я ударя,няколко пъти по дупето за да се спре малко.Станала е фурия.Вчера дори и се расърдих.По принцип не е лошо дете,но има моменти които просто те взривяват

Сидониа, Добре дошла отново!Пиши по-често.Гледам ви снимки във Фб...сладурчета са и двамата големи. Все се сещам за срещата ни в Шейново на отворените врати:)

Аз мисля, че тежко приемат появата на второ дете ,дечица,които са много залепени за майка си...и то точно в тази крехка възраст(2,3,4 г). По-натам вече стават по-самостоятелни и сякаш не отразяват толкова. Поне сред познатите ми така стоят нещата.Аз например не мога да си представя Ая както е скачена за мен да приеме друго дете на този етап, особено. Просто тя обсебва цялото ми време, целия ми живот, свикнала е с това..и изведнъж...някой друг.Нормално е да реагират някак.

Сидониа,Дано отмине този период, и куклата да не се тормози.  

Също си много права, че е лесно когато няма проблеми да се каже Това НЕ.Но като има проблем...Дано и малкия се адаптира бързо и да не боледува често!

За игри съм харесала няколко в един сайт, като ги открия линковете дето си запазих, ще ги пусна.

Поли, представям си какво е да са недоспали... Ая така като стане по-късно и почва да иска какво ли не, да пипа всичко, да се инати..не чак да реве де..ама се случва и да ревне.От нищото...Следобед под часовник я държа 2 часа да спи, ако се пробуди още си я приспивам...само и само да се наспи, че иначе не знам...За косата и ние не даваме много прически...А и тя е дългичка...ама...по-натам:)

Наде, май и във Фб ти написах, ама да ти кажа..много ми харесахте четиримата на една снимка:)Много сладки!

Cydonia, и при нас има скрита ревност, при все че малкия е кърмен едва до 7м. Но малкото дете има нужда от много внимание, гушкане и т.н. Колкото и да се стараем да балансираме,  голямото  усеща разликата. Ние излизаме с каката "по женски". Така го наричам, за да усети че имаме специална връзка. А "мъжете" си остават в къщи, обикновено обедно време, когато спят заедно    Рисуваме по женски, гривнички низахме по женски, ходихме да избираме мъниста. Но в най-малкия удобен момент ТЯ реве, за да привлече внимание. Свръхчувствитлна ми е милата, видяла съм се в чудо как да я щадя, как да я науча кое е "дребно"  и кое "сериозно".

Благодаря ви момичета  
B_NADI трябваше да ми пишеш. Щях да помогна с каквото мога. Ние много пътуваме и аз дори сама с децата. Тази година ходих сама на вилата, която си е на близо 2 часа с кола. Толкова са свикнали с движението, че ако се застоим в София им доскучава.
⅞ ...and Happily Ever After благодаря ти за линка. Аз съм голям фен на дървените играчки и съм разглеждала много обстойно няколко магазинчета за такива. Беше ми интересно, ако имате лични наблюдения към някои конкретни. Ако децата ви се заиграва повече с тях. Разбира се може да не са дървени, а всякакви занимателни, развиващи и стимулиращи.
KalinaZ и аз все се сещам как седяхме на пейката отвън с коремите  
Нона не беше никак толкова привързана към мен и спокойно я оставях на родителите си. Ходеше с кеф по детски клубчета и никога не е плакала за мен. Но когато родих, всичко се промени. Много се гушкаме, постоянно повтарям колко я обичам, колко е специална и как е единствената ми принцеса.
dobra много точно си описала и при нас как се получават нещата. Наистина се старая и аз да сме си двечките по женски   Но и тя обича да си плачка за много неща и мрън, мрън за вниманието на всички. "Любимото" ми е да се надприказват в колата, на кой първи да обърна внимание да ми разкаже някаква случка и става пълна какафония, а аз карам и ми е трудно им дам цялото си внимание.  Всичко им е състезание, кой първи ще се наяде, кой първи ще се измие, кой пръв ще се качи в колата, кой ще натисне копчето на асансьора и други и други безкрай подобни препирни.  

За ревността и при нас се прояви отначало скрито- през деня всичко беше добре, а през нощта започна да се събужда с рев и даже да се изпуска понякога. После влезе в норма лека полека. В момента явно преживява тръгването на градина и при това че малкият е вкъщи и се събужда пак по 2-3 пъти през нощта, вика ме то да и дам вода, то да легна до нея, един път даже ме събуди за да ми разкаже стихче в 3 ч.  Явно не и достига вниманието и тя си е по-чуствителна, започва както каза Добра да реве за всичко за да ми привлече вниманието, ама и аз не мога да се разкъсам на пърчета. Обикновено като я взема от градината си правим разходка, после храня, къпя  и остават 10-20 минути преди сън да си поиграем и да им почета някоя книжка. При това малкият се опитва активно да ми привлече вниманието, скача по мен или започва да дърпа книгите и играчките, луда работа
cydonia това с препирните е постоянно и при нас, за всичко- кой да слезе пръв по стълбите, да натисне копчето в асансьора, да стигне пръв до някъде си и постоянно имам усещане, че вкъщи има само една единствена играчка- който и да вземе нещо и другият точно това му е притрябвало

Хахаххаа, едно към едно като при Сидония и Илиянка! Вечно състезание, най-вече при  качване в колата, еййй все едно единия ще остане на пътя! В асансьора е лека борба с елементи на драма. Единия натиска отвън, другия отвътре, иначе крясъци. А наистина имаме само една играчка в къщи и винаги се борят за нея.....! Странно защо като започна да прибирам разпиляното от пода се оказват 4 големи кутии само в хола и още толкова в детската 

И при нас беше така ,с играта кой-първи,но лека-полека ги отучвам.То вечно състезания,и в градината така,кой първи ще направи това или онова.Хич не ги обичам тези съревнования.Ама от малки се възпитават в този дух,гледайки едно от друго.Обяснявам много,че не е важно да си по или първи,особено на каката ,че е по-добре да върши всичко бавно ,като баща и

И при нас въпреки по голямата разлика имаше ревност особено в началото.Успяхме бързо да се справим,защото тя беше много кротко бебе.Не ми се будеше през ноща и хем се наспивах,хем можех да му обръщам много внимание,но миналата година нещата се промениха,трябваше много повече внимание да и обръщам,той започна тотално да не слуша,навсякъде бях се видяла в чудо.Всичко продължи до този Юли,после отиде на село,аз се бях оплакала на свекар ми и свекърва ми,че е нетърпим.Какво са правили и какво са му говорили не знам,но е много различен.Трябва си му внимание и на него нищо,че е голям.Баща му го води когато има възможност с него да пазарува и това имаше също огромен ефект,защото бяха само двамата.Иначе много я обича,не ми дава да я удрям и все иска да я гушка.Може да е палав,дари лош на моменти,но има добро сърце.