Случи ми се нещо странно X

Ще споделя няколко случки и аз, предварително казвам, че всеки е свободен да си вади заключения дали да вярва или не. Аз го пиша, така, както съм го усетила и така, както мисля, че е. Ако някой не е съгласен - окей. Smile Като цяло по отношение на тези въпроси, аз винаги съм била с неутрално мнение - нито съм подкрепяла, нито съм отричала възможността разни подобни работи да съществуват, въпреки че и аз, и близките ми са имали доста случки. Нищо толкова специално не ми се бе случвало до момента, в който не станах студентка и не се изнесох на общежитие миналата година.

Та, първото ми впечатление от общежитията - чисти, здрави, с малко пипане тук и там стават чудесни и уютни местенца. Намират се на пет минути от най-голямата болница и са в центъра на града. Имам още пет съквартирантки - Л. Е., А., К. и Л2. Първият семестър аз бях единствената, която трябваше да ходи на сутрешни лекции, всички останали бяха в университета от обяд до вечерта. Понеже ми беше изморено, ми се случваше да използвам момента, докато съм сама в апартамента и да спя следобед, което беше чудесно, до един ден, в който на вратата ми се разнесе силно чукане около 14:30 часа. Напълно изключено някоя от съквартирантките ми да се е прибрала, но все пак извиквам "Влез", може пък да е станало нещо. Вратата не се отваря и ставам да видя какво е станало. Излизам в коридора - няма никой, а с появата ми се активира фото-клетката и коридорът се осветява. Да вметна, че въпросната фотоклетка е супер-чувствителна и след активиране лампата стои включена около 10-ина минути, след което при липса на движение се изключва. Та, този ден аз активирах клетката и след като разбрах, че в апартамента няма никой, си легнах отново. Вечерта за всеки случай попитах останалите момичета дали някой не се е прибирал, но не - до около 17:00 часа съм била единствената присъстваща. Окей, решавам, че може да съм се объркала.
Следващата седмица аз отново съм сама и отново решавам да спя. Около 14:00 - 15:00 часа на вратата ми се чука отново. Много ми се спи и ме мързи да стана, затова извиквам само "Влез". Отварям едно око, очаквайки К. да влезе (тя се прибираше най-рано през този ден) и виждам как вратата ми се отваря наполовина, но никой не влиза, решавам, че К. се е отказала да влиза и се обръщам на другата страна. Чувам няколко крачки, след което вратата се затваря и аз пак си заспивам. Ставам след няколко часа и първото нещо, което ме озадачава е, че вратата на стаята ми е заключена. Единственият ключ е при мен и фактически няма как вратата да се отвори в такъв случай. Отивам в хола, там са събрани Л. и К., питам ги коя ме е търсила и за какво, изгледаха ме странно и ми обясниха, че са се прибрали заедно преди двайсетина минути. Дообре, решавам, че може да съм сънувала.
В следващите два месеца от време на време ми се случва да ми почукват по вратата, но вече не канех никого.  Laughing Вече не се чувствах толкова комфортно в стаята, все си мисля, че някой ме гледа, понякога дори се събуждам нощем от същото усещане, но не - стаята винаги е празна.
През това време имах вземане-даване с един младеж (А.), приятел на Л., който понякога оставаше да спи при мен. Случи се така, че се скарахме и след това той имаше "страхотния навик" да идва вкъщи по никое време и да ми чука на вратата, извинявайки ми се и т.н.
Та спя си аз една вечер и както спя, чувам как на вратата се чука отново. Не казвам нищо, защото си мисля, че А. пак е тук и пак ще досажда, а нямам желание да го виждам. Наум се питам дали съм заключила и тъкмо стигнах до извода, че съм забравила, когато виждам, че вратата се отваря отново. Вече съм абсолютно будна, но стискам очи, защото знам, че ако А. види, че спя, няма да ме занимава. Чувам няколко стъпки в стаята, вратата се затваря и в стаята ми става супер тъмно. Стъпките се приближават до леглото, след което външният му край хлътва леко под тежестта на някой. "Ужас, А. седна на леглото", продължавам да се правя, че спя и съчинявам репликите, с които ще го изгоня. В този момент някой ми хваща ръката - първо около китката, после започна да се движи нагоре към рамото ми и аз решавам да отворя очи.
- Аааа, не! Изч... - нещо такова реших да кажа, ама не ми се получи.  Laughing
Изненада! На леглото и изобщо в стаята няма никой, е, няма да ви казвам с каква скорост скочих и включих лампата. Не че с появата на светлината се успокоих, даже станах да видя вратата - да, беше заключена. Откачих. Такова нещо не ми се беше случвало.Как съм спала после, само аз си знам.

Не казах на никоя от съквартирантките ми тогава, защото реших, че няма да ми повярват. А между временно, на едно парти с мои близки приятели, обсъждахме точно плюсовете и минусите на града и общежитията и от дума на дума стана ясно, че преди 25 години, общежитията ни всъщност били все още собственост на болницата, за която споменах малко по-нагоре и в тях са живели пациенти с леки психични отклонения.  #Crazy Не някои напълно побъркани луди, но все пак...

Както и да е, другите неща ще ги пиша друг път, че стана много дълго.

Още повече, че духовете и привиденията нямат нужда да отворят вратата, за да влязат, не оставят стъпки и не вдлъбват леглото, безплътни са 

Могат, могат. Особено, ако искат да се изплашат.

Аха, и как духовете  плашат сами себе си?