Случи ми се нещо странно X

  • 132 387
  • 754
  •   1
Отговори
# 330
  • Кюстендил
  • Мнения: 83
А, защо не трябва да се пръска със светена вода по пода?  newsm78 Извинявам се за въпроса, но аз като пръскам, ръся във въздуха и тя си пада на пода, не е ли правилно така?

# 331
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 661
Така съм чела, че не трябва да се ръси по пода. Може би за да не се тъпче с крака newsm78 Във всеки случай така направих преди години и имах отличен резултат.

# 332
  • София
  • Мнения: 4 780
Не съм сигурна случаят с Елиза Лам дали е обсъждан тук, намерих го в чуждестранен сайт, напълно реален е. Накратко, става въпрос за момиче от азиатски произход на 21 години от Ванкувър, Канада, което е намерено мъртво и без дрехи в резервоар с вода на покрива на хотел "Сесил" в Лос Анджелис, през февруари тази година. Показан е видеозапис от асансьора на хотела, където тя се държи доста странно в последните си мигове жива. Натиска всички копчета, но вратите на асансьора не се затварят и тя започва да се оглежда наоколо, все едно чака някого, или се крие от него. По едно време започва да движи ръцете си по много особен начин, изглежда все едно разговаря и жестикулира. Тогава тя си тръгва от асансьора, а вратите му се затварят и той отново започва да се движи. Според някои тя е употребила дрога или алкохол, но следи от тях не са открити при аутопсията. Тялото й е открито 2 седмици по-късно, когато гостите на хотела започват да се оплакват от ниско налягане и странен вкус и цвят на водата. Не е ясно как тя успяла да достигне до покрива и как е попаднала в резервоара, тъй като достъпът до там е труден, вратите се заключват и има аларми. Самият хотел "Сесил", построен през 20-те години на миналия век, има изключително лоша слава, като място за много самоубийци и известни серийни убийци, които са живяли в него през годините. Самата история с Елиза е доста подобна на сюжета от филма на ужасите "Мрачна вода" от 2005 с Дженифър Конъли, който пък е римейк на японски филм от 2002 - името на една от героините в него е Сесилия, като името на хотела, а другата героиня, майката, е Далия (някои свързват хотела с Черната Далия, Елизабет Шорт). Във филма, Далия забелязва тъмна вода да тече от тавана на стаята и открива, че момиче се е удавило във водния резервоар на покрива на сградата. Сцена, в която асансьорът спира да работи, също е показана - в нея духът на Далия сплита косата на Сесилия и я успокоява. Има и още съвпадения - малко след намирането на тялото на Елиза Лам, пламва епидемия от туберкулоза в квартала Скид Роу, свърталище на наркомани и бездомни, който се намира в близост до "Сесил", а името на теста за инфекция, който се използва в подобни ситуации, е LAM-ELISA. Ето къде самата аз прочетох тази история, има и записа от асансьора, както и повече подробности:
http://vigilantcitizen.com/vigilantreport/mysterious-case-elisa-lam/

Последна редакция: сб, 21 дек 2013, 14:41 от Serpentine

# 333
  • Мнения: 36
Струва ми се, че просто жената не е добре психически  Confused

# 334
  • Под липата
  • Мнения: 620
По принцип съм човек, който винаги търси рационално обяснение за всичко, което се случва. Трудно ми е да вярвам в нещо, за което няма доказателства и което не мога да обясня разумно. На историите разказвани в тази тема, а и не само винаги съм гледала с интерес, но и с голяма доза скептицизъм.
 Честно казано, не мога да се оплача от чудеса в живота си. Приемала съм ги нормално - обяснявала съм си ги със случайност, съвпадение, стечение на обстоятелствата.
 Едно такова, за мен, чудо е запознанството с мъжът ми. И двата пъти  Wink се запознавахме на връх Нова Година. Първият път, по стечение на обстоятелствата, познанството ни остана в графа - случайна среща със случаен човек, който е без значение. Вторият път, съдбата ни чукна канчетата да се осъзнаем, че срещата ни отново не е случайна и ...от тогава да не казвам колко години сме заедно.
 Понякога имам странни предчувствия и усещания, които понякога за радост, понякога - за съжаление, никога не ме лъжат. Имала съм сънища, които с 100% точност са отразявали бъдещи събития, които в настоящият момент са ме тревожели и са били ключови за бъдещето ми. Усетих кога почина дядо ми, макар и да бях на 50 км. разстояние от него  Sad Мисля, че по напред в темата някой описа ситуацията по подобен начин - усетих светлина, която премина през мен и аз разбрах. Сега съм благодарна, че се сбогува с мен.
 Това, обаче, което ме провокира да пиша в темата е друго. Не знам да се плаша ли, въобще има ли причина да се притеснявам...
 Първото странно нещо, което ми се случи е от около преди месец. В тоалетната на нашият апартамент има работеща мивка и отделно душ слушалка. Ползвам ги основно, когато мия помещението, т.е., отбелязвам, че аз тази мивка не я ползвам за миене на ръце и други части от тялото. Ползвах тоалетната и излязох. Мъжът ми беше заминал на работа, детето ми спеше. След минута-две чух шум от течаща вода. Първата ми реакция беше да проверя в кухнята, после в банята. Не течеше там. Дори и през ум не ми мина да проверявам в тоалетната, но тъй като шума продължаваше, реших все пак да надникна. Познайте... Кранът ма чешмата беше вдигнат до край и водата си течеше... Нямам обяснение. Чешмата не съм я пускала. Не бях сънена, та да не знам какво върша. Припомних си всяко действие от момента на ставането си, до момента в който видях течащият кран. Със сигурност знам - аз чешма в тоалетната не съм пускала.
 Това - как да е... Не съм от плашливите. Не се претръшках от страх, не припаднах. Остана ми едно  странно чувство и в крайна сметка опитах да забравя.
 До преди седмица....
 Детето ми скоро претърпя операция и доста неприятни емоции. В резултат стана раздразнителен, плачлив. Залепи се за мен. Рядко вечер заспива сам, обикновено лягам до него, чета приказки и така заспива. Не рядко, с него заспивам и аз. През онази нощ, се събудих в полунощ. Не съм усетила кога съм заспала. Станах да си измия зъбите, да си взема душ, да се преоблека. Помотах се малко и светнах в коридора. По едно време чувам: Пшшшшшшъъъъът!
 Помислих си, че мъжът ми се е събудил от лампата в коридора и за да не ме вика, издава някакви звуци да привлече вниманието ми. Влязох в спалнята и го виждам, че спи, даже хърка  Rolling Eyes, детето и то спи... И пак чувам : Пшшшшшшшъъъът!
 Ей, толкова страх в живота си не съм изпитвала! Не знам кога, как съм изгасила лампата в коридора, как съм легнала, как съм гушнала детето и мъжа си едновременно и как съм заспала. Спомням си само, че се сетих за всички молитви, които съм чувала от бабите си и как се молех като обезумяла.
 Няколко дни по късно, свекърва ми беше в къщи да гледа малкия, че е болен. Както си играли, чули, че входната врата се отворила и затворила, лампата светнала. Свекърва ми, помислила, че мъжът ми се връща от работа. Вратата на дневната е прозрачно стъкло. От позицията й на дивана, тя не е видяла човек в коридора, а само хлопване на врата и светване. Меко казано, подкосили и се петите от страх. Във всеки случай, мъжът ми се прибрал два часа след случката.
 Преди два дни се е случило това, което най много ме стресна  Shocked
 Сестра ми и малката ми племенница излезли на разходка и пазар. Сестра ми се отбила да купи банани за детето от едно магазинче тип барака, с няколко стъпалца отпред. Количката с детето на годинка оставила отвън, на тротоара. Разбира се, количката заключила, а тя направила няколко крачки навътре за да вземе каквото и  е необходимо. В един момент продавачката се разпищяла и сестра ми с ужас забелязала летящата количка надолу по улицата, по която има по принцип движение на коли. Количката се обръща и пада.
 Първата работа на сестра ми, естествено била да изтегли количката на безопасно място, да гушне детето и да провери спирачките на количката. Спирачката била пусната  Shocked 
 Още нито тя, нито аз можем да си обясним случилото се. Аз съм бутала тази количка. Купена е нова, скъпа е. Когато спирачката е пусната, задните колелета блокират и е невъзможно количката да дръгне, колкото и наклонен да е терена. По вероятно е да се обърне, ако детето буйнства и то много, но да тръгне надолу по улицата - не! Категорично!
 Опитвам се да не се вкарвам във филми. Търся разумно обяснение. Ама...

# 335
  • Мнения: 6 519
Възможно ли е някой да е вдигнал спирачката?

# 336
  • Мнения: 32
Възможно ли е някой да е вдигнал спирачката?

Това според теб човек дали ще го направи? И то при наличието на малко дете в количката?
На мен не ми се вярва или може би не ми се ще да вярвам, че има такива "хора"  Confused

# 337
  • Варна
  • Мнения: 19 143
Възможно ли е някой да е вдигнал спирачката?

Това според теб човек дали ще го направи? И то при наличието на малко дете в количката?
На мен не ми се вярва или може би не ми се ще да вярвам, че има такива "хора"  Confused

Самото дете да го е направило?

# 338
  • Варна
  • Мнения: 25 842
Аз не разбрах какво значи, че спирачката била пусната? Застопорена ли е била количката, когато е тръгнала сама или не?

# 339
  • Мнения: 6 519
Възможно ли е някой да е вдигнал спирачката?

Това според теб човек дали ще го направи? И то при наличието на малко дете в количката?
На мен не ми се вярва или може би не ми се ще да вярвам, че има такива "хора"  Confused

Всякакви ненормални има.

# 340
  • Под липата
  • Мнения: 620
Аз не разбрах какво значи, че спирачката била пусната? Застопорена ли е била количката, когато е тръгнала сама или не?

 Да, количката е била застопорена. Първото нещо, което е направила сестра ми след като е занесла детето на безопасно място , е било да провери дали е застопорена количката. Била е.

Самото дете да го е направило?

 Физически невъзможно е. Детето е било с колан, най малкото. Не зная дали крачетата му са били покрити  ( забравих му името на онова нещо, което се прикрепя към количката и покрива краката на детето ), но така или иначе, ръчичките му нито имат силата, нито дължината от позицията, в която е, да освободят спирачката  Tired Все пак, говорим за дете на годинка.
 Нямам обяснение.

# 341
  • Балчик
  • Мнения: 9 289
Тя спирачката може да е изглеждала застопорена, но дали не се е повредила нещо, така че да отпуска колелата?

Последна редакция: пн, 23 дек 2013, 09:03 от Джемма

# 342
  • Мнения: 36
Оффф все не вярвах, че ще има с какво да се запиша, но...

ММ току що отиде на банкет. Аз си лежа на дивана, че нещо не ми е добре. Елхата се пада зад мен, на нея сме наредили 2 комплекта коледни лампички, едните са си обикновени, другите на батерии. Точно си мислех да си запаля лампичките, че ми е по-приятно така, обръщам се (не виждам елхата, защото възглавниците ми пречат) включвам тези дето са на ток и започвам да търся копчето на тези на  батериите за да включа и тях. Поизправям се и се заглеждам в елхата - лампичките бяха включени. Пращам на ММ смс да го питам дали той не ги е включил без да съм обърнала внимание - не е. И така лампичкитена батерии са си включени без да сме ги пипали...




Другото, което е, може и да не е нищо странно.
3 вечери подред, стоим си в хола (а хола, столовата и кухнята са заедно, дели ги голям свод, а частта където са печката хладилника и още един два вградени шкафа е изнесена на терасата) и се чува някакво силно тропане, като че ли от кухнята. Принципно сме свикнали на всякакви шумове, защото стените са тънки и дори се чува като си говорят съседите, не ясно разбира се. И двамата се обръщаме, аз се уплаших разбира се, той започна да ме бъзика. Викам "Иди да видиш какво тропа" той не пожела, отвън нещо сигурно било според него. Но според мен не, силно се чува тук, прекалено силно за да е отвън. И така няколко тропания, спира, после пак няколко пак спира и така по три-четири пъти.

# 343
  • Мнения: 4 560
За лампичките на елхата - може сами да са се включили.

# 344
  • Мнения: 36
И как сами, като трябва да се натисне копчето?

И аз търся разумно обяснение, защото съм много много страхлива

Снощи карах ММ да дойде с мен до банята да си измия ръцете, че го казах с един мехлем, защото ме беше страх....

Общи условия

Активация на акаунт