Случи ми се нещо странно X

  • 132 505
  • 754
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 1
Здравейте, искам да споделя, нещо което днес  ме изплаши: Имам една осветена икона, която седи на шкафа в кухнята, днес забелязах, че беше паднала - по-скоро обърната с гръб(а шкафа е достатъчно висок, нарочно я сложих там - никой да не я пипа). Преди малко, първо детето, а после и аз усетих остра миризма на амоняк, до хладилника и само там, огледах да не би да има нещо развалено-нямаше. Напръсках със осветена вода и миризмата изчезна. Сега се сещам, как преди някой ден сънувах починалия дядо на ММ- остана да спи в нас,аз не бях съгласна, но мъжът ми настояваше.  Чувството за чуждо присъствие, също не отсъства на последък.
Сами сме в къщи с детето и малко се по-изплаших Simple Smile

# 406
  • Sofia
  • Мнения: 29 266
Кога е починал човека,скоро ходили ли сте при него или на църква да запалите свещ,да раздадете нещо ....

# 407
  • Мнения: 660
Вчера към 2 часа през нощта се занимавах с телефона ми. Бях легнала по корем на леглото, а зад мен стои бюрото, на което е компютъра. Та играя си аз и просто оставих телефона, чакам една приятелка да ми пише, и през това време чух някакъв шум, някакво щракане..все едно някой натиска бутоните на мишката и после клавишите.....Такъв страх ме хвана..... В стаята нямаше абсолютно никой, бях убедена и че няма, но ясно се чуваше как се щрака на мишката и клавиатурата....закрих се и просто спря... Confused

# 408
  • Мнения: 1
Кога е починал човека,скоро ходили ли сте при него или на църква да запалите свещ,да раздадете нещо ....
Не, не съм ходила на гробища, много енергия има там, не мога да я понеса. Запалих свещ в църквата. Почина преди половин година  Sad

# 409
  • Sofia
  • Мнения: 29 266
сготви някоя от любимите му ястия и раздай

В този дом ли е починал?

# 410
  • Мнения: 2 931
Не знам защо хем умирам от страх, хем продължавам да чета  ooooh!

# 411
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
Не знам защо хем умирам от страх, хем продължавам да чета  ooooh!

чист мазохизъм си е...

# 412
  • Sofia
  • Мнения: 29 266
аз бях така с тв поредицата ,,Истории с духове,,  newsm43

# 413
  • Мнения: 105
сготви някоя от любимите му ястия и раздай

В този дом ли е починал?


.

Последна редакция: вт, 04 фев 2014, 15:01 от Freida

# 414
  • Варна
  • Мнения: 19 144
Или хладилника е изпушил нещо. Особено ако е от абсорбционните хладилници, които работят с амонячна смес.

# 415
  • Sofia
  • Мнения: 29 266
....явно има недовършена мисия/работа на този свят още,внезапно ли си е отишъл....

# 416
  • Мнения: 47
Или хладилника е изпушил нещо. Особено ако е от абсорбционните хладилници, които работят с амонячна смес.
Винаги ме радваш с разумните разсъждения Simple Smile

# 417
  • Мнения: 1
....явно има недовършена мисия/работа на този свят още,внезапно ли си е отишъл....
Поисках прошка от този човек, много съжалявам за това което му причиних(по-скоро аз трябва да си простя за постъпките си), знам че е късно вече и че трябваше да го направя докато беше жив, но.... Може би за това е дошъл...

# 418
  • София
  • Мнения: 976
Доста интересна тема, но и доста...стряскаща. Simple Smile И аз имам две странни случки, които ще помня цял живот, едната даже е страшна, брррр Sad Първата, страшна случка е, когато бях тийнейджърка. Мама работеше тогава като продавачка на вестници, на открито. Понякога и мен ме пращаше на работа, за да може тя малко да поспи. Та една сутрин отидох аз на работа, и докато вървях по пътя (беше рано сутрин, тъмно) и на отсрещната страна на тротоара видях силует на човек, с качулка на главата, но само силует. Главата му беше обърната към мен и бях убедена, че ме гледа, въпреки че не виждах очи. Страхът ме сграбчи за гърлото толкова силно, че си плюх на петите и за нула време стигнах до работата. Sad Това ми се случи два или три пъти, бях убедена, че това е дяволът.

Втората странна случка беше с моето коте, което почина от болест. Гледахме го повече от 10 години и за мен беше много трудно да преживея загубата му. В продължение на много време палках за него. Два дни след като почина, с мама се приготвяхме да вечеряме, и изведнъж и двете видяхме как като светкавица Пухчо (името на котката) прекоси стаята и изчезна за части от секундата. И двете казахме Аааа Пухчо!!!!!! През нощта като заспах сънувах моето котенце, как ходи из стаята, но вече не изглежда болен, а се разхожда царствено, като някой лъв. Тръгнах към него, но то изчезна в стената. Но аз продължих да тъгувам много и да плача пак за него (бях още ученичка). Пак една нощ сънувах как Пухи идва и ляга на гърдите ми, много обичаше да прави така приживе и започна да мърка толкова силно, че цялото ми тяло потрепваше от вибрациите. Усещах меката му козинка, как ме гали по лицето. Почнах да се събуждам, още усещайки мъркането му. И изведнъж усетих как подскочи и избяга, а аз вече бях напълно будна, но още усещах тялото му върху гърдите си. И сега, докато пиша този пост се сещам с умиление за моето мълчаливо другарче.

# 419
  • Мнения: 871
Според мен...
за случката с котето: чувството на (взаимна) обич са ви направили вибрационно свързани.

За плашещия непознат: да не е от ония маниаци, които искат да всяват страх, за да си вдигат адреналина - нещо като ексхибиционисти, но в несексуален смисъл?... виждала съм такъв младеж, точно с качулка ходи и причаква жертва, ходи след нея. Психопат #2gunfire

Общи условия

Активация на акаунт