Случи ми се нещо странно X

Милена, чак сега прочетох....няма да спя тая нощ, гаранция....

 И аз искам да споделя за един сън. Живея в чужбина. В България имах една приятелка, която беше бременна и очакваше бебчето си.
 Една вечер сънувах, че съм се прибрала в България и съм й отишла на гости да видя как са тя и детенцето й. В съня ми тя беше вече родила. Обаче като бяхме у тях, всички бяхме ужасно тъжни, плачеше ми се, не видях бебе, никой не се радваше, сякаш бяхме на погребение...
 Около 3 седмици след този сън, приятелката ми ми писа, че бебето й се е родило с някакъв дефект и два месеца по-късно то почина. Мир на праха му!
 Приятелката ми сега отново е бременна и силно се надявам всичко да мине добре и Господ да я дари с желаната рожба ( а аз да не сънувам нешо подобно повече).

Разказаните истории ми припомниха, за нещо което изживях преди време. Извинете за офф топика ...  Дребната бе около 3 годишна и сме на селото на моя мъж. Аз съм градско момиче и си признавам, че онези малки варосани стаи, тъмни ръбати мебели с малки дупчици от дървояди и прозорци със здрави решетки никак не ми допадат. Там никой не живее отдавна, но се ползва за лятна къща сегиз тогиз от роднини.
Та бяхме ние там и спим в стаята с голямо легло. Детето между нас, в стаята толкова тъмно, че в окото да си бръкна няма да разбера докато не ме заболи. По мое настояване, за да влезе светлина, оставяме завесите дръпнати макар прозорците да гледат директно към улицата и всеки може да надникне /или пък да ни оплюе  / Оставена от далечни съседи светната през нощта лампа процежда лъчи в стаята.
Събуждам се през нощта от усещането, че нещо в стаята се движи. Напипвам спящото до мен дете и тъкмо да видя и мъжа ми дали диша  /добре де предполагам не само аз проверявам дали дишат като ме гони параноята/  когато в рамката на прозореца нещо голямо и тъмно се размърда. Е няма такъв ужас!  Не се разпищях щото ума ми подсказваше, че ще изкарам акъла на детето ама наум пищях ли пищях полу седнала в леглото. И панически се чудех какво да направя когато голямото тъмно каза:
- И ти ли го чуя тоя звук? - с гласа на мъжа ми!
Чул нещо си там на улицата и решил, че му точели бензина от спряната наблизо кола!!!  Станал и се спотайвал до прозореца дебнейки крадците. Леле как ме изплаши не е истина! 

Края на случката ти ми подейства като почивка след всичко прочетено да сега .
 

Леле, момичета, как ми се иска да не Ви бях изчела баш през нощта, когато съм сама в офиса  
Преди много години, може би 25, сънувах гаден кошмар: зима, сняг, аз тичам - преследват ме войници. Не знам как съм останала с впечатлението, че съм в Румъния. Следващият момент, който си спомням е, че съм по лице върху снега, един войник стои до мен и казва нещо, което на мен ми звучи като "десет", стреля и върху снега пред очите ми потича кръв, която явно е от моята глава. Не знам колко време след това, но отидох в близката книжарница, тогава нямаше интернет да се допитаме за всичко, мисля, че още нямахме и домашен телефон даже, което ще рече, че съм била под 10 годишна и отворих румънско-български речник. Еми намерих думичка, която звучеше досущ като чутата от мен и означаваше - умри или мъртъв... Голям страх брах дълго време след това, че и щом толкова време го помня.... Странното е, че сега се опитах да чекна думичката в речника и не откривам нищо подобно  
и
Дядо ми почина април месец 2004(разбира се, коментира се вкъщи), на 6 май отивам с детенце - 3.5год. до магазина. Той като всяко дете се опитва да се освободи от ръката ми и аз му казвам: "недей да се пускаш от мен, че ще те блъсне кола и ще отидеш на небето при дядо си, а аз искам да си тук с мен"... Избирам продукти, чакам на опашката, изведнъж чувам скърцане на спирачки и нечовешки писъци... Разбира се, че го беше блъснала кола... а секунда преди това беше до мен Ужасно... И като се сетя за това и все се заричам да спра да ги говоря едни такива идиотски, ама май не ми се получава  

 
Детето добре ли е?

На румънски умри е muri, а мъртъв е mort. Да не е някоя друга дума, че няма общо иначе

Много интересна тема.Чак сега ми попада.
Иска ми се да ви споделя какво ми се случва от години и ако някой знае към какъв човек да се обърна за помощ - психолог,баячка,леене на куршум,ще му бъда много благодарна.
Всичко започна,когато бях още ученичка в гимназията.Една вечер се събудих с много силно сърцебиене в банята Оказа се,че съм изкрещяла,хукнала съм към банята,минала съм през няколко стаи и съм включила всички лампи Помня,че насън бях видяла нещо и пращах баща ми да търси нещото,разбира се,нямаше нищо.От този момент често ми се случва,смених няколко апартамента за тези години,и навсякъде се случва.Сега вече имам спомени-най-често виждам нещо,което идва към мен,винаги е различно,но никога не съм сигурна какво точно е.Ставам от леглото и отивам или в другата стая,или оставам до леглото.Много силен стрес е това,ужасно сърцебиене имам винаги,после едва дишам Аз го виждам това нещо в полусън,виждам всичко наоколо както си е реално,случвало ми се е и в хотели,аз съм с отворени очи и виждам обстановката,но има и друго,което виждам.Не е човешка фигура.Не знам как да го обясня.Не съм луда,не говоря с духове,нямам някакви стресови ситуации в живота и изобщо нямам идея защо ми се случва това.Мъжът ми също страда от това,защото ставайки,аз винаги крещя,понякога се събуждам напълно,понякога не и не помня на следващия ден нищо...
Най-първото странно нещо,което ми се случи,беше на една екскурзия като ученичка,все още не бях започнала да се стряскам така насън.Спах в една стая с тогавашния ми приятел,който каза,че по едно време съм трепнала и съм се изправила в леглото и равен глас,без никаква интонация,емоция или запъване,съм казала,че не трябва да се притеснява от моето трепване,защото съм се пренасяла в някакво бяло пространство,и тъй като било много страшно,съм се връщала,затова трепвам Аз винаги,когато се унасям,още от много малка,трепвам и после заспивам...Това като ми го каза,аз бях напълно шокирана,защото нямах никакъв спомен!Казала съм го насън явно.Той пребледня като платно...
Ако някой знае за друг случай като моя и как се процедира,ще му бъда много благодарна за съвет.Страх ме е,че някоя вечер мога да направя нещо,което няма да е особено хубаво,не мога да се контролирам,не знам какво правя!Събуждам се чак след това...Дори не знам дали някой нещо е разбрал от моя разказ,тъй като просто не знам как да го опиша това чудо

кръстена ли си?

и моята дъщеря виждаше странни неща,ставаше,разхождаше се из стаите,понякога излизаше и на терасата,което много ме плашеше...но след като я кръстихме/беше на 14 г./ намаляха тези видения,вече е на 25 г. и не и се е случвало отново

Да,кръстена съм още като бебе.Всички около мен са кръстени.

Консултирала ли си се с лекар? Прилича ми на сънна апнея.

Преди няколко дни мъжът ми и сина гледат късния мач от световното, аз съм си легнала. По вдно време усещам как нещо тежко се е наместило върху мен и ме задушава. Аз нямам сили да се мръдна, но викам с всички сили, като някак си не бях уплашена, защото знаех, че моите като ме чуят че викам, ше дойдат в спалнята да проверят какво става. Викам си аз, по-скоро муча, защото като че ли и гърлото ми беше стиснало онова нещо, но моите не идват. Почвам да се озадачавам толкова ли са погълнати от този мач и се напъвам сама да се освободя от нещото. Напрягам се, опитвам се да размърдам крака, ръце, но усещам, че не мога. Само имам сили да пъшкам. Имах чувството, че се наблюдавам отстрани и се мъча да контролирам тялото си, но не мога. Даже се чудех будна ли съм, сънувам ли. Накрая успях някак си да се размърдам, да се наместя в тялото си ли, и аз не знам, и станах. Имах ужасно тягостно и неприятно чувство и попитах моите не са ли чули като викам, оказа се, че абсолютно никакъв звук не съм издавала. А аз бях убедена, че толкова силно пъшках и стенех, че при отворената врата на двете стаи нямаше начин да не ме чуят.

Много странно изживяване беше и неприятно. Наложи се да погледам малко футбол, за да се разсея от мислите за онова нещо, което ме душеше. Все едно някой искаше да ми вземе тялото, така се почувствах.

На това му се вика сънна парализа. Означава, че ума ти се е събудил, но тялото още не е. И ума се намира в едно никакво такова състояние. Вижда всичко, но тялото не може да се помръдне. Случвало ми се е два пъти. Като първият път усещах, че нещо бяга около мен в кръг. Но сега вече го отдавам на сън премесен с реалността. Не е приятно, но не се шашкайте    

Не,не знам какъв точно лекар да потърся...Четох в гугъл,но не намерих други като мен,на които им се случва такова нещо
Сега ще го проверя това нещо

На личния лекар може да кажеш, той да прецени.