- Публикувана: 25 авг. 2013, 12:18 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2023, 19:43 ч.
Доход 500 лева на месец
Определено мисля, че има нещо сбъркано в това осигурена жена да се върне на работа, след като има толкова малко дете. А женската солидарност при фрапантни глупости ми е съвсем чужда. Да знаете все пак - имате пълната ми подкрепа да си вярвате, поне докато няма опасност да ми попаднете в средата. 
Девора, отново дрънкаш празнословия. Аз съм обичано и гледано дете, израснало в семейство, където се разчита на природни дарби, таланти, интелект. Много те моля, не ми обяснявай, че в съвременния свят е напълно ок за човек като мен да стои без дипломи. Слушала съм го повече от 20 години и видях на практика, че това е тотално грешно мислене, в тотален ущърб на детето.
Девора, отново дрънкаш празнословия. Аз съм обичано и гледано дете, израснало в семейство, където се разчита на природни дарби, таланти, интелект. Много те моля, не ми обяснявай, че в съвременния свят е напълно ок за човек като мен да стои без дипломи. Слушала съм го повече от 20 години и видях на практика, че това е тотално грешно мислене, в тотален ущърб на детето.
Определено мисля, че има нещо сбъркано в това осигурена жена да се върне на работа, след като има толкова малко дете. А женската солидарност при фрапантни глупости ми е съвсем чужда. Да знаете все пак - имате пълната ми подкрепа да си вярвате, поне докато няма опасност да ми попаднете в средата.
И защо ти е толкова сбъркано? Не всички са съгласни да прекарат дълъг период от време без социални контакти и вместо това да се занимават само с бебето. То бебето си има и баща в крайна сметка. А и мене не ме кефи само да седя и да чакам някой да ми даде. Дава ми каквото си искам, но са ме учили, че никой не трябва да зависи от никого и така се чувствам добре. Освен това много държа да си имам мои (безотчетни) пари.
Което не е водещото, на мене просто не ми се стоеше само в къщи.п.п. Не разбрах на какво да не си вярвам(е). Тъй като гледам в средите си няма да си попадаме, не се тревожи.
Не може сериозно да твърдиш, че това е продължителен период без нормални социални контакти. Започвам да изпитвам притеснително чувство, като че живеем на различни планети, докато ви чета.
Е как ще са нормални като не ходя на работа? И не е само до социалните контакти. А че живеем на различни планети е ясно.
Определено мисля, че има нещо сбъркано в това осигурена жена да се върне на работа, след като има толкова малко дете. А женската солидарност при фрапантни глупости ми е съвсем чужда. Да знаете все пак - имате пълната ми подкрепа да си вярвате, поне докато няма опасност да ми попаднете в средата.
Девора, отново дрънкаш празнословия. Аз съм обичано и гледано дете, израснало в семейство, където се разчита на природни дарби, таланти, интелект. Много те моля, не ми обяснявай, че в съвременния свят е напълно ок за човек като мен да стои без дипломи. Слушала съм го повече от 20 години и видях на практика, че това е тотално грешно мислене, в тотален ущърб на детето.
Девора, отново дрънкаш празнословия. Аз съм обичано и гледано дете, израснало в семейство, където се разчита на природни дарби, таланти, интелект. Много те моля, не ми обяснявай, че в съвременния свят е напълно ок за човек като мен да стои без дипломи. Слушала съм го повече от 20 години и видях на практика, че това е тотално грешно мислене, в тотален ущърб на детето.
А - извинявам се - но е показателно, че се защитаваш, отговаряйки на моите "празнословия". Учила съм и психология, съзнавам, колко е глупаво това, в едно със соц. работници.
Определено сме на различни планети. На моята ходенето на работа е свързано с делови контакти, а социалните са с приятели, с които си ходим на гости. Излиза, че жените се връщат бързо на работа, защото извън нея нямат с кого да излязат на кафе. 
Девора, този път кое е показателното и ти нападаш ли ме, че наричаш моят отговор към теб "защита"? Просто оборих твърдението ти, а за психологията - без коментар. Показателно е, че докато говоря за забавени и непредоставени възможности за лично и професионално развитие, ти ми говориш за детски емоции и възпитание.
Девора, този път кое е показателното и ти нападаш ли ме, че наричаш моят отговор към теб "защита"? Просто оборих твърдението ти, а за психологията - без коментар. Показателно е, че докато говоря за забавени и непредоставени възможности за лично и професионално развитие, ти ми говориш за детски емоции и възпитание.
По данни на КНСБ, за първото тримесечие на 2013 г. шест милиона българи (85.94% от населението) се издържат с по-малко от 560 лв. на месец.
Дали мъже, които имат доход под 560 лева (85.94% от всички мъже в България), имат някакъв шанс да имат дете? Дали имат шанс дори да живеят със жена с доведено дете?
Дали мъже, които имат доход под 560 лева (85.94% от всички мъже в България), имат някакъв шанс да имат дете? Дали имат шанс дори да живеят със жена с доведено дете?
Зависи дали имат собствено жилище или поне жилище на родители, които могат да използват. Ако от тези пари трябва да плащаш наем или ипотека е напълно невъзможно. Ако това е целият доход, т.е жената не допринася с финанси, някак си могат да са на ръба на оцеляването.
В по-голяма част обаче, статистиката не отчита фактори, като това, че примерно има много хора, които сами си произвеждат храната (от село) или родители им помага с това. Все пак тя е най-големия разход.
Излиза, че жените се връщат бързо на работа, защото извън нея нямат с кого да излязат на кафе.
Мда, като се сетя само що кафета изпих на работа.
Ти четеш ли се като пишеш?
Познавам само един мъж, който излезе в майчинство и то само, за да си запази дохода. Както знаете през първата година майчинството е 90% от заплатата ти в предходните месеци, а на него заплатата му в текущия период падна и реално се получаваше, че по време на майчинството си ще получава повече в сравнение, ако ходи на работа. За протокола, заплатата на жена му и без това беше нелепо ниска, така че не си струваше. При все, че работата й беше до обяд и на практика тя си гледаше детето, а той само помагаше.
Познавам и няколко жени, които се върнаха на работа след шестия месец от раждането. Едната болна, некадърна кариеристка, да не би случайно някой да и вземе мястото (не че след това наистина не й го взеха), а останалите, просто си имаха личен бизнес и сами си определят разпределението на служебното и лично време.
Не разбирам какъв ви е проблема със социалните контакти по време на майчинство?
Какво, спирате да общувате с хората ли, някъде ви заключват да не излизате ли или какво?
Напротив, дори завързах нови покрай децата и имах повече време да си бърборкам с колеги и приятели, за които до тогава е било само работа.
Познавам и няколко жени, които се върнаха на работа след шестия месец от раждането. Едната болна, некадърна кариеристка, да не би случайно някой да и вземе мястото (не че след това наистина не й го взеха), а останалите, просто си имаха личен бизнес и сами си определят разпределението на служебното и лично време.
Не разбирам какъв ви е проблема със социалните контакти по време на майчинство?
Какво, спирате да общувате с хората ли, някъде ви заключват да не излизате ли или какво?
Напротив, дори завързах нови покрай децата и имах повече време да си бърборкам с колеги и приятели, за които до тогава е било само работа.
Излиза, че жените се връщат бързо на работа, защото извън нея нямат с кого да излязат на кафе.
Мда, като се сетя само що кафета изпих на работа.
Ти четеш ли се като пишеш? Излиза, че жените се връщат бързо на работа, защото извън нея нямат с кого да излязат на кафе.
Мда, като се сетя само що кафета изпих на работа.
Ти четеш ли се като пишеш?Спри се с теориите. Може да си вадиш до утре думи от общ контекст, все тая. Не всички са като тебе и нямаш лиценз за нормалност. Защото ти и подобномислещите ти в прав текст обявихте другото за ненормално. То и аз си имам термин за такива смели състезателки, но хайде лека.
Определено сме на различни планети. На моята ходенето на работа е свързано с делови контакти, а социалните са с приятели, с които си ходим на гости. Излиза, че жените се връщат бързо на работа, защото извън нея нямат с кого да излязат на кафе.
Девора, този път кое е показателното и ти нападаш ли ме, че наричаш моят отговор към теб "защита"? Просто оборих твърдението ти, а за психологията - без коментар. Показателно е, че докато говоря за забавени и непредоставени възможности за лично и професионално развитие, ти ми говориш за детски емоции и възпитание.
Девора, този път кое е показателното и ти нападаш ли ме, че наричаш моят отговор към теб "защита"? Просто оборих твърдението ти, а за психологията - без коментар. Показателно е, че докато говоря за забавени и непредоставени възможности за лично и професионално развитие, ти ми говориш за детски емоции и възпитание.
Оборването е вид защита, да не прецизираме дали е пасивна или друг вид агресия. Показателно е, че говориш за не предоставени на теб възможности, докато се разисква принципна тема. Детските емоции са много, много, адски важни и много проблеми тръгват от там в зрелия живот. Но тази тема не е за теб/обща е.
Чек, не правя нещо по-различно от вас, доколкото виждам. Обясняваме си кое е нормално и другата колко не разбира от тези неща. Трудно ще се вържа на посредствени изпълнения "аз съм над нещата, живей". Смятам да продължа да обсъждам темата.
Девора, аз разисквам принципна тема за възможности, ти започваш да говориш за нещо съвсем друго. Темата за бедното, но сплотено и щастливо семейство не е актуална от приблизително 50-те години на миналия век, когато жените зарязват сплотяващата си роля и масово тръгват на работа. При толкова много кандидати за едно работно място и първи етап на подбор по документи вече не е достатъчно само да си вярваш. Трябва да цитираш поне сертификат за владеене на език, за да ти обърнат внимание, а неуспехът още на прага удря по всякакво самочувствие - и по високото, и по ниското, удря и по тези, дето си вярват, и по онези, дето не си вярват. Не знам как си учила психология, но невинаги първата написана "диагноза" в учебника е вярната.
Девора, аз разисквам принципна тема за възможности, ти започваш да говориш за нещо съвсем друго. Темата за бедното, но сплотено и щастливо семейство не е актуална от приблизително 50-те години на миналия век, когато жените зарязват сплотяващата си роля и масово тръгват на работа. При толкова много кандидати за едно работно място и първи етап на подбор по документи вече не е достатъчно само да си вярваш. Трябва да цитираш поне сертификат за владеене на език, за да ти обърнат внимание, а неуспехът още на прага удря по всякакво самочувствие - и по високото, и по ниското, удря и по тези, дето си вярват, и по онези, дето не си вярват. Не знам как си учила психология, но невинаги първата написана "диагноза" в учебника е вярната.
Глобални, генерални заключения 
Светът е шарен, ситуации и хора има всякакви. И слава Богу, всичко отдаван е излязло от клишето.
И бедни и сплотени има, има и богати- несплотени семейства. И във всички останали комбинации могат да се срещнат. И как да определя кое е "нормално" и кое не?
Светът е шарен, ситуации и хора има всякакви. И слава Богу, всичко отдаван е излязло от клишето.
И бедни и сплотени има, има и богати- несплотени семейства. И във всички останали комбинации могат да се срещнат. И как да определя кое е "нормално" и кое не?
Препоръчани теми