- Публикувана: 25 авг. 2013, 12:18 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2023, 19:43 ч.
Доход 500 лева на месец
Разбира се, всеки сам си преценява. Да взема заеми, които не мога да върна - за мен е гадно.
Тук не става въпрос дали аз те разбирам.
Ти спомена бонуси? Това не мисля, че е маловажно.
Второ - към банките не закъсняваш - значи е преценен заем и може да се връща.
Значи стигаме до там, че не е просто така да нямаш, ама да учиш...
Не знаете какво е да имате два лева и още седмица до заплата. Да няма приятели - от които да взимате постоянно. Затов атакива ги пишете...Дано никога не ви се случи!
Тук не става въпрос дали аз те разбирам.
Ти спомена бонуси? Това не мисля, че е маловажно.
Второ - към банките не закъсняваш - значи е преценен заем и може да се връща.
Значи стигаме до там, че не е просто така да нямаш, ама да учиш...
Не знаете какво е да имате два лева и още седмица до заплата. Да няма приятели - от които да взимате постоянно. Затов атакива ги пишете...Дано никога не ви се случи!
Извинявам се, но човек ти дава обяснения, каквито изобщо не е длъжен, а още малко и в портмонето ще поискаш да й погледнеш.
Аз нищо не искам, само коментирам въпроса с парите.
Всеки гледа от своята камбанария, това е ясно.
Но човек, който взима заеми с премерен риск - далеч не е беден и далеч не кара месеца с 500лв.
Просто това винаги ми боде очите из темите.
Във форума за самотни родители се вижда наистина какво е да нямаш, ни пари, ни подкрепа. Там темата сто на сто щеше да е по-истинска, ако беше пусната...
О, аз съвсем не претендирам за "бедност" и слава Богу. Говорим за лош стандарт в държавата и то МАСОВО, дори на хора, които са високообразовани (нали образованието уж гарантирало бъдещето 
) и които са инвестирали и продължават да инвестират в следдипломна квалификация.
Не мисля, че ако таксата ми за обучение е 1/3 от заплатата ми, а сметките ми са останалите 2/3, това е нормално. Ами ако наистина бях самотна майка?
И това е въпрос на политика, а не на това кой смотаняк каква "мизерна" специалност е решил да завършва.
) и които са инвестирали и продължават да инвестират в следдипломна квалификация. Не мисля, че ако таксата ми за обучение е 1/3 от заплатата ми, а сметките ми са останалите 2/3, това е нормално. Ами ако наистина бях самотна майка?
И това е въпрос на политика, а не на това кой смотаняк каква "мизерна" специалност е решил да завършва.
Разбира се, всеки сам си преценява. Да взема заеми, които не мога да върна - за мен е гадно.
Тук не става въпрос дали аз те разбирам.
Ти спомена бонуси? Това не мисля, че е маловажно.
Второ - към банките не закъсняваш - значи е преценен заем и може да се връща.
Значи стигаме до там, че не е просто така да нямаш, ама да учиш...
Не знаете какво е да имате два лева и още седмица до заплата. Да няма приятели - от които да взимате постоянно. Затов атакива ги пишете...Дано никога не ви се случи!
Тук не става въпрос дали аз те разбирам.
Ти спомена бонуси? Това не мисля, че е маловажно.
Второ - към банките не закъсняваш - значи е преценен заем и може да се връща.
Значи стигаме до там, че не е просто така да нямаш, ама да учиш...
Не знаете какво е да имате два лева и още седмица до заплата. Да няма приятели - от които да взимате постоянно. Затов атакива ги пишете...Дано никога не ви се случи!
Извинявам се, но човек ти дава обяснения, каквито изобщо не е длъжен, а още малко и в портмонето ще поискаш да й погледнеш.
Аз нищо не искам, само коментирам въпроса с парите.
Всеки гледа от своята камбанария, това е ясно.
Но човек, който взима заеми с премерен риск - далеч не е беден и далеч не кара месеца с 500лв.
Просто това винаги ми боде очите из темите.
Във форума за самотни родители се вижда наистина какво е да нямаш, ни пари, ни подкрепа. Там темата сто на сто щеше да е по-истинска, ако беше пусната...
Точно от форума за самотни родители (разказите на майките) мога да заключа, че 500-левовият мъж е най-малкия проблем.
Пожелавам успех на Котката Марта. Да си призная честно аз ако съмна мястото на мъжа й нямаше да се побера в кожата си докато не намеря начин да получавам по-добри доходи. Момичето е учило в чужбина, имала е възможност да стане лекар в Германия, а е дошла тук заради него. Сега се бори тук, учи, работи, гледа деца. А той какво - седи си доволен на удовлетворяващата го работа. Котката Марта говореше за роли, за мъжете усигуряващи семейсвата си. Но тя не вижда, че и те са в много силен релеви модел - модела на семейство, чийто хомот се тегли от жената. На него така му е добре.
Пожелавам успех на Котката Марта. Да си призная честно аз ако съмна мястото на мъжа й нямаше да се побера в кожата си докато не намеря начин да получавам по-добри доходи. Момичето е учило в чужбина, имала е възможност да стане лекар в Германия, а е дошла тук заради него. Сега се бори тук, учи, работи, гледа деца. А той какво - седи си доволен на удовлетворяващата го работа. Котката Марта говореше за роли, за мъжете усигуряващи семейсвата си. Но тя не вижда, че и те са в много силен релеви модел - модела на семейство, чийто хомот се тегли от жената. На него така му е добре.
Ох, любимата ми дисциплина - форумна психоанализа
Благодаря за грижата, thankyouverymuch, но аз не се чувствам нито като жертва, нито като теглеща хомота. В крайна сметка голяма част от разходите на семейството са генерирани от мен, макар и не за гривнички и роклички. А мъжът ми има смислена работа, която има нужда да се развие (и се развива), и е натоварен колкото три галери роби.
Освен ако не си служител в корпорация, не виждам коя организация стартира с големи проекти и големи пари. Трябва време да се утвърди, да се развие, да натрупа биография и credibility. Не става бързо, изисква влагане на усилия без моментална възвръщаемост.
Пожелавам успех на Котката Марта. Да си призная честно аз ако съмна мястото на мъжа й нямаше да се побера в кожата си докато не намеря начин да получавам по-добри доходи. Момичето е учило в чужбина, имала е възможност да стане лекар в Германия, а е дошла тук заради него. Сега се бори тук, учи, работи, гледа деца. А той какво - седи си доволен на удовлетворяващата го работа. Котката Марта говореше за роли, за мъжете усигуряващи семейсвата си. Но тя не вижда, че и те са в много силен релеви модел - модела на семейство, чийто хомот се тегли от жената. На него така му е добре.
Ох, любимата ми дисциплина - форумна психоанализа
Благодаря за грижата, thankyouverymuch, но аз не се чувствам нито като жертва, нито като теглеща хомота. В крайна сметка голяма част от разходите на семейството са генерирани от мен, макар и не за гривнички и роклички. А мъжът ми има смислена работа, която има нужда да се развие (и се развива), и е натоварен колкото три галери роби.
Освен ако не си служител в корпорация, не виждам коя организация стартира с големи проекти и големи пари. Трябва време да се утвърди, да се развие, да натрупа биография и credibility. Не става бързо, изисква влагане на усилия без моментална възвръщаемост.
Ти обаче, продължаваш да се обясняваш.
Който разбрал, разбрал (има и такива, както се разбра от коментарите). Който не е разбрал, няма сетивата да разбере. Иначе жената сигурно не го казва с лошо; така го разбира, така го казва. Малко от непоисканите съвети, които се коментират в друга тема, но ти мисли доброто. Един от проблемите в писането по форуми е, че информацията се изкривява поради липса на допълнителни дразнители като образ, мимики и т.н, които често придават смисъл на думите. Просто написани, всеки си чете през своята си призма и се получава объркване и изкривяване.
С извинение, че се намесвам.. 
Донякъде мога да разбера ситуации като на Котката, мечтана професия, много упорство и труд....
Кога се предполага в такъв случай, че ще "живеете" и ще се отпуснете един вид - и материално и психически.
Предполагам до към 30-те все нещо се учи или специализира. До към 40-те би трябвало да си установил някаква що годе "добра" практика. И към 50-те вече си "хепи"?
Малко лаически прозвуча, но наистина ми е интересно...
Донякъде мога да разбера ситуации като на Котката, мечтана професия, много упорство и труд....
Кога се предполага в такъв случай, че ще "живеете" и ще се отпуснете един вид - и материално и психически.
Предполагам до към 30-те все нещо се учи или специализира. До към 40-те би трябвало да си установил някаква що годе "добра" практика. И към 50-те вече си "хепи"?
Малко лаически прозвуча, но наистина ми е интересно...
Не, не го казвам с лошо, така е. Стана ми жалко. Все пак не на всеки се отдава шанса да учи в Чужбина. Аз навремето можех човек да убия за това. Именно за това в моите очи връщането в БГ на Котката Марта ми изглеждаа като огромна саможертва. Явно това не е така за ннея. Всеки тълкува постовете на другите през собствената си призма.
Аз навремето бях подобна позиция. Учех и работех, но и двамата бяхме с малки заплати. Мъжа ми (тогава все още гадже) работеше в събота и неделя по строежите.
Аз навремето бях подобна позиция. Учех и работех, но и двамата бяхме с малки заплати. Мъжа ми (тогава все още гадже) работеше в събота и неделя по строежите.
С извинение, че се намесвам..
Донякъде мога да разбера ситуации като на Котката, мечтана професия, много упорство и труд....
Кога се предполага в такъв случай, че ще "живеете" и ще се отпуснете един вид - и материално и психически.
Предполагам до към 30-те все нещо се учи или специализира. До към 40-те би трябвало да си установил някаква що годе "добра" практика. И към 50-те вече си "хепи"?
Малко лаически прозвуча, но наистина ми е интересно...
Донякъде мога да разбера ситуации като на Котката, мечтана професия, много упорство и труд....
Кога се предполага в такъв случай, че ще "живеете" и ще се отпуснете един вид - и материално и психически.
Предполагам до към 30-те все нещо се учи или специализира. До към 40-те би трябвало да си установил някаква що годе "добра" практика. И към 50-те вече си "хепи"?
Малко лаически прозвуча, но наистина ми е интересно...
"По света" скока в професионално отношение и като материално възнаграждение е внезапен. Не отнема 20 години, за да постигнеш "щастие". Горе-долу до към 30 се учи, развива, работи много, след специализацията нещата доста бързо се случват. Така че на 35 години спокойно може да получава заплата от порядъка на 250,000 годишно.
Не, не го казвам с лошо, така е. Стана ми жалко. Все пак не на всеки се отдава шанса да учи в Чужбина. Аз навремето можех човек да убия за това. Именно за това в моите очи връщането в БГ на Котката Марта ми изглеждаа като огромна саможертва. Явно това не е така за ннея. Всеки тълкува постовете на другите през собствената си призма.
От това разбирам, че се учи в чужбина с цел имиграция, не с цел добро образование.
И как се определя чии мечти и амбиции са по-важни, по-реалистични, по-смислени? Ези- тура, канадска?
Всеки определя собствените си предполагам.
Мен лично, много би ме удовлетворила квалифицираната и ефтина медицинска услуга, поднесена от усмихнат и заинтерисУван от здравето ми специалист - не, че съм я срещала, де -но това е друга тема, да предположим просто.
Въпросът е, в какво специалистът ще "види" своето удовлетворение. В моето -Благодаря! ?- едва ли.
Препоръчани теми