Синдромът на Аспергер от първо лице

Здравей, Ranica!
Благодаря за споделеното от теб! 
Надявам се и други майки да прочетат поста ти в желание да помогнат на своите деца!
Смятам, че имаме много да научим.

 идея всички майки, чиито деца са взаповяда.

Ranica, благодаря ти, че пишеш! 

Ranica, добре дошла 

Много ми се иска да поговоря с човек с тази диагноза. Лично най вече, но и виртуално ще ми е от полза.
Искам да те попитам съвсем добронамерено - доколко е сигурно, че ти имаш Аспергер. Не ме разбирай погрешно    . Ако ти наистина имаш диагнозата си едно невероятно съкровище за нас и ще ни бъдеш много полезна, а сигурна съм и ние на теб.
Но, чела си достатъчно за да разбереш, че има аутистични симптоми, които наподобяват диагноза аутизъм или аспергер, но често са скрити симптоми от друга диагноза например Сензорно интегративна дисфункция или Семантико прагматично нарушение.

Ако не е сигурна диагнозата ти - то вникването във всеки твой съвет или всеки твой пост по скоро би ни подвел във възприемането на нашите деца. Разбираш ли ме? И респективно това, което ние ще те посъветваме, защото ние също можем да те посъветваме нещичко би навредило на теб.

Много ми се иска да сме си взаимно полезни и тук сред нас да намериш още приятели, както и ние ще те приемем като приятел 

т за искам тях.

Така, има един начин да потвърдиш диагнозата, която сама си успяла да си поставиш.
Ако имаш син един ден и го ваксинираш по пълната програма и той развие аутизъм,
значи си Аспергер или имаш далечни Аспергерови черти. Говоря за син - момчетата са
четири пъти повече засегнати от аутизъм от момичетата. Ако имаш момче и той е ваксиниран
изцяло по програмата, без никакви забавяния и отлагания на ваксини и детето се развива
напълно нормално, това означава, че не си никакъв Аспергер, а момиче с други проблеми
Ваксинационната програма е такава, че направо брои хора с определена био-химия,
така че ще бъдеш преброена, ако наистина си Аспергер, не се съмнявай в това!

Запомни, че трябва да започнеш био-медицинско лечение на детето още на две години с
добавки на Kirkman

Ако имаш потенциал и си интелигентна, няма да е лошо да запомниш какво ти казвам

Ranica  въобще писанията ти не ми звучат като на човек от спектъра  
Кой са твойте критерии по- които си сложи диагноза?!
Няма нужда да ни обясняваш да си обичаме децата и да ги приемаме такива каквито са, а най-добре ще помогнеш на хората от спектъра като отидеш официално да ти сложат диагноза и да докажеш на хората, че дори и с диагноза , не са хора по-лоша категория и могат успешно да се интегрират в обществото. Ще дадеш кураж на много родители сблъскали се с това...

имаш ли стереотипи, самостимулиращи  действия, ритуали... „синдром на малкия професор“.....в коя област...комуникационните проблеми при теб в какво се изразяват..имала ли си така характерното забавено моторно развитие...шум светлина дразнят ли те?!
Благодаря за отговора!

п.с Моля те разкажи за теб самата, а не "те хората  от спектъра еди си какво" нали си наясно, че всеки случай е индивидуален, но има допирни точки....

А като си правила всякакви тестове колко ти е АТЕС-а?
 

А
Хората от спектъра не са бавно развиващи се и се изразяват по-добре пи.

Така, погледни тука, и по-специално в първата колона, където пише, че повече от 50% са така -

http://www.nutritional-healing.com.au/content/condition.php?condition=Depression

 

Най-важното е да разбрем дали си over - methylated или under - methylated!

Мнозинството от спектъра са under - methylated


under - methylated! - High histamine and low serotonin, dopamine and norepinephrine    


 over - methylated - Low histamine and elevated serotonin, dopamine and
norepinephrine

Има още една разлика между тези, които са under - methylated и over - methylated, освен
тази между нивата на  хистамина и невротрансмитерите serotonin, dopamine и norepinephrine!

Тази разлика е как реагират на антидепресанти и SSRI*. Тези, които са  under - methylated
си оправяли настроението, а които са over - methylated си разваляли настроението.

Третата разлика я разбрах така: Пише следното:

Common nutritional imbalances:

under - methylated - Depressed calcium, methionine, B6 and excess folic acid    

over - methylated - Depressed folate, B3, B12 and excess copper


Тези, които имат високо ниво в кръвта на  folic acid и висок хистамин са
вероятно under - methylated.


Малко за хистамина: http://labtestsonline.org/understanding/analytes/histamine/tab/sample


Mast cell activation and autism. - http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21193035


Друга разлика между over - methylated и under - methylated -
за тези, които са under - methylated, не се препоръчва  choline,
а за тези, които са over - methylated се препоръчва.

Още една разлика между over - methylated и under - methylated -
за тези, които са under - methylated се препоръчва  inositol,
а за тези, които са over - methylated, не се препоръчва - http://www.nutritional-healing.com.au/content/condition.php?condition=Depression


Inositol treatment of autism. - http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9203092

Пише, че инозитолът помагал при депресия, обсесивно-компулсивно разстройство
и панически атаки, но при аутизъм нямало бенефит.

 


Ох, това е май за тези, които нямат особено развита емпатия:


Altered chemical metabolites in the amygdala-hippocampus region contribute to autistic symptoms of autism spectrum disorders. - http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17631869

Endo T, Shioiri T, Kitamura H, Kimura T, Endo S, Masuzawa N, Someya T.
Source

Department of Psychiatry, Niigata University Graduate School of Medical and Dental Science, Niigata City, Niigata, Japan.
Abstract
BACKGROUND:

Although several previous studies have been conducted, the neural basis of autism spectrum disorder (ASD) is poorly understood. The objective of the present study was to determine whether individuals with ASD have altered brain chemical metabolites and whether such alterations are related to their autistic symptoms.
METHODS:

N-acetylaspartate (NAA)/creatine (Cr) and choline/Cr ratios in the right medial temporal lobe (MTL), medial prefrontal cortex, and cerebellar vermis were measured in 38 individuals with ASD (mean age = 12.9 years), including 12 with autism, 15 with Asperger's Disorder, and 11 with pervasive developmental disorder not otherwise specified (PDD-NOS), and 16 matched healthy control subjects (mean age = 11.5 years) with proton magnetic resonance spectroscopy. Autistic symptoms were assessed by the Childhood Autistic Rating Scale-Tokyo Version.
RESULTS:

There was a significant group difference for NAA/Cr ratio in the right MTL between the autism, Asperger's Disorder, PDD-NOS, and control groups (p < .001), and the autism group had a significantly lower NAA/Cr ratio compared with the PDD-NOS (p < .001) and control (p < .001) groups. In the ASD group, there was a significant negative correlation between NAA/Cr ratio in the right MTL and their Childhood Autistic Rating Scale-Tokyo Version total scores (r = -.44, p = .01) and subscales of emotional response (r = -.38, p = .02) and listening response (r = -.54, p = .001).
CONCLUSIONS:

The results of the present study suggest that subjects with ASD have abnormalities of neural integrity in the amygdala-hippocampus region that are related to their severity and social impairments.



Още един абстракт, който повтаря същото за амигдала:


Brief report: biochemical correlates of clinical impairment in high functioning autism and Asperger's disorder. - http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19234776


Amygdala dysfunction has been proposed as a critical contributor to social impairment in autism spectrum disorders (ASD). The current study investigated biochemical abnormalities in the amygdala in 20 high functioning adults with autistic disorder or Asperger's disorder and 19 typically developing adults matched on age and IQ. Magnetic resonance spectroscopy was used to measure N-acetyl aspartate (NAA), creatine/phosphocreatine (Cre), choline/choline containing compounds (Cho), and Myoinositol (mI) in the right and left amygdala. There were no significant between-group differences in any of the metabolites. However, NAA and Cre levels were significantly correlated to clinical ratings on the Autism Diagnostic Interview-Revised. This suggests that altered metabolite levels in the amygdala may be associated with a more severe early developmental course in ASD.

 

Хм, нисък аспартат. NAA се получава от него.

Мда, нашия Aspartic Acid в урината през април 2010 г.  беше 112 при норма 112 - 186.

N-Acetylaspartic acid - http://en.wikipedia.org/wiki/N-Acetylaspartic_acid

Aspartic acid - http://en.wikipedia.org/wiki/Aspartic_acid


  Хайде да видим сега какво прави ваксинационната програма с маймунската амигдала!


Influence of pediatric vaccines on amygdala growth and opioid ligand binding in rhesus macaque infants: A pilot study.

Abstract

This longitudinal, case-control pilot study examined amygdala growth in rhesus macaque infants receiving the complete US childhood vaccine schedule (1994-1999). Longitudinal structural and functional neuroimaging was undertaken to examine central effects of the vaccine regimen on the developing brain. Vaccine-exposed and saline-injected control infants underwent MRI and PET imaging at approximately 4 and 6 months of age, representing two specific timeframes within the vaccination schedule. Volumetric analyses showed that exposed animals did not undergo the maturational changes over time in amygdala volume that was observed in unexposed animals. After controlling for left amygdala volume, the binding of the opioid antagonist [(11)C]diprenorphine (DPN) in exposed animals remained relatively constant over time, compared with unexposed animals, in which a significant decrease in [(11)C]DPN binding occurred. These results suggest that maturational changes in amygdala volume and the binding capacity of [(11)C]DPN in the amygdala was significantly altered in infant macaques receiving the vaccine schedule. The macaque infant is a relevant animal model in which to investigate specific environmental exposures and structural/functional neuroimaging during neurodevelopment.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20628439

 

Патологии - http://ru.wikipedia.org/wiki/Миндалевидное_тело

До недавнего времени считалось, что у пациентов, миндалевидное тело которых оказалось разрушено вследствие болезни Урбаха-Вите, наблюдается полное отсутствие страха.[1][2][3][4] Однако новейшие исследования показали, что испугать таких людей все-таки можно, используя для этого ингаляцию воздуха с высоким содержанием углекислого газа — около 35 процентов.[5]

лат. corpus amygdaloideum - миндалевидное тело


Амигдала (на английски: corpus amygdaloideum) представлява набор от ядра в мозъка, разположени в тясно сътрудничество помежду си. Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите. Амигдалата най-често се свърза с емоциите като страх и тревожност. Свързва се и с чувството на удоволствие, в отрицателен смисъл т.е. на агресия. Амигдалата реагира в отговор на неприятни гледки, усещания,миризми. Състояния като гняв, отбягване и определени защити, се активират, благодарение на амигдала.Тя също така е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожността, аутизма, депресията, нарколепсията, посттравматичния стрес, фобиите и шизофренията. Правени са изследвания с маймуни, ненавършили шест месеца с повредена амигдала. В последващото си развитие те са показали лоша социална адаптация. И причината тук не е само в емоционалната проява на страх, но и във възможността да предугаждаш, и да разпознаваш тази емоция у другите. Тази увреда се свързва с развитието на аутизма и социалната слепота. Както става ясно, амигдала играе огромна роля в изява на такива важни емоции като страх, гняв, агресия, но и като център, който помага за бързо разпознаване на тези емоции у другите. По този начин, тя е отговорна за реализацията на социалната активност у хората. - http://bg.wikipedia.org/wiki/Амигдала

 

Емпатията зависи от състоянието на амигдалата!

Човекът/хората, които са писали българския текст за амигдала в Wikipedia и са споменали маймунките,
които са на по-малко от шест месеца и са с увредена амигдала са "забравили"
съвсем удобно да уточнят,
че амигдалата на маймунките е била увредена като са ваксинирали маймунките по някаква
схема подобна на ваксинационната програма за деца!
От абстракта за макаците (rhesus macaque infants), който е по-горе можете да го прочетете


Amygdala - http://en.wikipedia.org/wiki/Emotional_contagion

The amygdala is one part of the brain mechanism that underlies empathy and allows for emotional attunement and creates the pathway for emotional contagion. The basal areas including the brain stem form a tight loop of biological connectedness, re-creating in one person the physiological state of the other. Howard Friedman, a psychologist at the University of California at Irvine thinks this is why some people can move and inspire others. The use of facial expressions, voices, gestures and body movements transmit emotions to an audience from a speaker.


Wikipedia!!!

http://help4aspergers.com/pb/wp_a58d4f6a/wp_a58d4f6a.html

 svinia007,
Виждаш, че не си банната. Наистина ще съжалявам, ако стане така, защото си ми интересна, нестандартна, интелигентна и любознателна, но понякога се чудя, дали не си биполярна. За психопатиите да не говорим. Май няма човек, който да няма нещо. Някои повече, но иначе не е интерсно. И все пак, не можеш ли да се въздържиш да не употребяваш епитети?! Почти съм сигурна, че нямаш Турет синдром. 

Аз засега се въздържам от коментар на споделеното от Ranica. Ще ми е интересно, когато, надявам се, се включат повече майки - мисля, че поне три са заявявали, че са Аспита.  Майтап бе, Уили!

В тази връзка ви пускам линк към тест на Симон Барон Коен за Аспергер. Аз си го направих току що. И както си знам, вероятно съм в т.нар. по-широк спектър.

http://aspergerstest.net/interpreting-aq-test-results/

Довече.

Споко, моите са 28! Спектърът се губи в океана от нар. невротипични и сигурно стотици милиони носят мутации, които ако се проявят, човекът има някакви аутистични черти. Но това става
"Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж.
то дали ще знае всякой,
кой, кога, веднъж,
някой си целунал някой
в цъфналата ръж."

Е, в някои случаи всички разбират "кой, кога, веднъж"

Йг

Ами, преведи нещо. Аз съм превеждала доста, вкл.някои неща за Аспергер в общата тема за аутизма. И ако продължи тази тема, ще се включа с някой интересен превод след месец, когато ще имам повече време. А тези дни ще пусна някои линкове. За съжаление, те не са много интересни за повечето майки. Но, щом има отделна тема, да го направим! 

Хф

Хей, я не се вкисвай! Ако си решила да пишеш с благородната цел да научиш майките на нещо от личния си опит, няма да се получи. Нали видя какво стана? Подушиха те виртуално и дадоха заден ход. Някои още се чудят, дали си наистина Аспи и дали има смисъл да се опитат да вземат нещо от теб. Ама какво могат да вземат, дори и да си? Все пак, не си Темпъл Грандин, дори и да си Аспи. Всичко, което си писала, те го знаят, защото повече или по-малко отдавна живеят с него. И не го харесват. Колкото и да твърдят някои от тях, че за нищо на света не биха сменили детето си, че си го харесват и обичат каквото е, не е така. Всяка мечтае да има "нормално" дете. Ето и svinia007 каза, че си е излекувала вече детето и не й е интересно и че времето е пари. Накратко, майките искат да научат нещо практично. Тези с по-малки деца - как да накарат децата си да ходят на гърне, как да ги накарат да не си събуват гащите на публично място, как да проядат зеленчуци и т.н. Тези на по-големите деца се интересуват от опита на успешните майки, как децата им да бъдат приети от останалите и как по-малко да бият на очи. Да не казват на дебелия, че е дебел, на смърдящия, че смърди, на глупавия, че е глупав.

И какво? Появяваш се ти и започваш да им приказваш разни неща, които те знаят. Е, няма да се получи. Почти всяка майка на дете от спектъра ходи на психоаналитик или психолог и взема някакви хапчета, за да потисне страховете си. Сигурно и повечето имат някакво хоби, за същата цел - могат да отглеждат цветя, да се занимават с фотография, с кулинария, със слушане на музика и т.н., само не с нещо толкова непрактично, да разговарят с една девойка, която си мисли, че има Аспергер и иска да ги съветва.

Но, както писах съвсем наскоро в общата тема: "Всеки си има вкус" - казало кучето и си облизало з -----ка. Затова ти предлагам да караме по проблеми. Не дигай само слогани, както викат някои на лозунгите, защото лозунг е соц, а слоган демократично и интелигентно, а започвай. То ще е полезно и за теб, и за други.

Предлагам ти да преведеш материали и коментираш нещо за лъжата. Защо не лъжат не само Аспитата, но и другите от спектъра и трябва ли да ги учим на това? Ако си по-конкретна, може да се получи интересен разговор и дори да се включат повече майки.

Ето "записвам се", каквото и да значи това?

Интересно ми е какво ще изкарат форумките на ето този тест:
http://glennrowe.net/baroncohen/faces/eyestest.aspx
.

http://www.key4learning.com/checkdyspraxia.htm

За тези, на които им се занимава да четат на английски, ето още един линк, който мисля, че е полезен:

http://www.lifeonthespectrum.net/blog/?page_id=1001

Не те нападаме, но говориш че си с диагноза самопоставена...изброяваш всичко характерно за диагнозата по абзаци, все едно си отворила някоя статия за синдрома и по абзац .."аз това аз онова".
Всяко дете, възрастен дори и в норма се случва да е срамежлив, да не разбира другите, да не обича да гледа хората в очите или пък да харесва да зяпа хората втренчено...да не разбира вицовете, защото просто е с особенно чувство за хумор...но това не го прави аутист...всеки си има някакви странности, ритуали, обича да си подрежда прането по цветове, да го защипва с еднакви щипки или пък нещо друго ако ще и салфетки да събира и да си ги подрежда в някакъв ред.
Едни хора са самовглъбени и обичат тишината, други са нахакани и обичат да са център на внимание...това прави ли ги аутисти?! Други деца обичат книгите, интересна им е науката, 3ти предпочитат да играят......защо не искаш диагноза?! Та тя е една хартия, която не ти променя живота, не си длъжна да я показваш на никой...епикризата не е ЛКК или ТЕЛК....не си търси сама диагнози.

Колко езика знаеш? Можеш ли да свириш на пиано или някакъв друг инструмент, можеш ли да рисуваш в коя област ти е "гениалността"....можеш ли да смяташ големи числа, да изрицитираш целия календар за 2013 г кой ден точно от седмицата е? Да прелистиш книгата на бързи обороти и после да ми я изрицитираш на изуст все едно си я прочела 1000 пъти?!
Това е да си аспи....а не "изтървамам предмети, не сръчна съм..." и аз ги изтървавам, случва се да се спъна, да падна.... нали не разбирали аутистите чувствата на другите, а ти по всякакъв начин се мъчиш да ни докажеш че си такъв, значи много добре ни разбираш, че сме раздразнени и ти пука от нашето мнение....на аутита хич не му дреме какво си мислим ние тук

Всички майки достатъчно сме изстрадали, изтормозени и съсипани, че децата ни са различни, тъпо е да се появиш и да ни размахваш поучително пръст, и във всеки твой пост да се дразниш че не ти вярваме...ти знаеш ли какво е лъжа.....аутиста не му пука, той си е самовглъбен в неговите си неща.

Аз не разбирам какъв е смисъла да ходи да я диагностицират? Какво, като си е поставила диагнозата сама? Аз също сама разбрах, че детето ми е с аутизъм на 1 г., а от Св. Никола до 3 г. категорично отричаха да е вид первазивно разстройство.
Теста на ATEC, много малки деца дори го минават с под 10 точки, но това не означава, че са извън спектъра.
И не всички аутисти са самовглъбени - дъщеря ми не е самовглъбена в нищо. Изобщо примерни много...
И не на последно място, диагнозата не е само хартия. Ако беше така нямаше да ни викат през 1 година на реоценка, защото колкото и да си високо в спектъра в даден момент може да стане точно обратното.
Attempt, наистина ли мислиш, че всички Аспита са гении? За съжаление не са.

Attempt,
нали никой никого не кара да влиза в някоя тема, ако тя го дразни? Има всякакви теми. Някои от майките коментират например в теми за турски сериали, "Биг Брадър", козметика и т.н. Това ги разтоварва. Аз, ако вляза в някоя такава, ще се натоваря или просто раздразня и не го правя. Човек може да си наложи, дори нещо да му е периферно интересно.  

Ако Ranica реши да намали малко личния елемент за сметка на информативния, може да се получи тема, която да бъде много полезна. Действително, нишата "Аспергер" е празна. Още повече, че тя очевидно знае добре английски език. Като се включат още една две майки с познания на езика, можем да я запълним.

Ranica
ще вляза след малко в пуснатите линкове и ще коментирам.

Хф

Е, на първия тест имам 24 точки, т.е. норма  и нямам изразена апраксия. Както казах, може да съм от по-широкия спектър, но в него сигурно попадат поне една трета от считаните за невротипични. Да не говорим за кръвните роднини на хора от спектъра.

Можеш да преведеш, ако имаш желание първия тест, защото много хора ще се затруднят. А със сигурност някои биха искали да се пробват доколко познават езика на погледа. Аз бях убедена, че ще получа много, много по-добър резултат.

А това наистина се учи. Нашето момче допреди няколко години (миналият месец навърши 11), не можеше да разпознава никак емоциите по лицето. Започнахме с книжки за едно зайче - тъжно, весело, щастливо и с физиономии. Правим различни и го питаме, какво искаме да му кажем, какви са чувствата ни в момента, изброявайки различни. Сега разпознава много, но далеч не всички.  

Гг

Хф

Нямам нито Аспергер, нито нещо друго от спектъра. "По-широкият спектър" си има дефиниция. Ще я намеря и ще я дам, за да не преразказвам. Тестовете, които си правя са по-скоро за забавление, защото нищо не може да промени това, което знам и мисля за себе си. Харесвам по начало нестандартните хора, а към хората от спектъра изпитвам още по-голямо желание от принципно заложеното в мен да разговарям и помагам на хора да намират себе си. Само че в последно време го правя доста по-рядко, тъй като всичките ми валенции са запълени от едно дете, което наричам "моето извънземно". Неговата майка е с много голяма вероятност Аспи с много екстри - езици, абсолютен слух и т.н., но вероятно има и от баща си (моят син). А синът ми може да е наследил нещо от мен, но вероятно повече от баща си. Та, разбра, нали, аз съм баба на дете, което не е Аспи, но има също екстри - силна памет, изчисляване на календар, абсолютен слух. 

Ето ви трима млади души, които имат Аспергер. Както забелязвате, изглеждат съвсем нормално и се държат съвсем нормално. Твърде вероятно е да не познаете, че са от спектъра, когато ги видите.

.

Нейният голям проблем, доколкото разбирам е, че не може да е ТОП МРЪСНИЦА и да лъже
за което всички много, много те съжаляваме и ти съчувстваме

Виктор Королев - Ручеек - http://www.youtube.com/watch?v=JsgNPUTjxFs


Не знаех, че да не си ТОП МРЪСНИЦа днес вече се нарича "Аспергер"


Освен това малката раничка е графоманка, ще ни залее с Ручеек от излияния - проблема идва
от предните дялове на мозъка - няма спирачка!

 

Зара и Стас Михайлов - Спящая красавица -

http://www.youtube.com/watch?v=yM5i-FCbN5A

 

Спящата красива пикае права ... интересно!

Редкият език да не е латински, хайде като си започнала да разкажеш и за езиците, може някой да те насочи към нещо интересно на редкия език ...

Тя се чувства ощетена от съдбата, че не може да лъже ... нарича това положение Аспергер.

In nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sancti. Amen

 

ERA - Ameno - http://www.youtube.com/watch?v=RkZkekS8NQU


Синдромът на Аспергер е съвременно ШАРЛАТАНСТВО! Аутизмът, също - деца увредени от ваксини или
при раждане или с генетични заболявания, метаболитни болести, или инфекциозни болести, които са обединени под една шапка, наречена Аутизъм и не получаващи заради това адекватна медицинска помощ!

Ranica, мисля, че на първо място ти имаш нужда да споделяш какво и как ти се случва и как си се справила и се справяш през годините. Това е абсолютно достатъчно да пишеш , а който ЗНАЕ , има друго виждане по въпроса и иска да дискутира с теб да го направи или ако не му е интересно и полезно - да не чете! Вярвам ти и , че искаш да помогнеш споделяйки опита си. За мен няма значение дали сама си поставяш някакви диагнози , доколко това е  коректно и вярно. Определено , когато започна да описваш ЛИЧНИТЕ си преживявания ме заинтригува и повярвах , че това е личен опит и много се зарадвах, че открих подобни ситуации , преживявания, начин на мислене с моя син . За него не съм сигурна вече какъв е. Дали е ГРР, аутист, Аспергер.. Умишелно не му правя  всички тези тестове , защото това още повече ме обърква и затормозява . За това - просто виждам проблем в поведението му и търся начин да го преодолея. Моят скромен опит през годините ме е научил , че за нас това е действащият подход . В този смисъл оценявам постовете ти и ги чета мнооооого внимателно. Уверявам те , че си от единият процент пишещи дъъъълги постове, които чета и ми е особено приятно, че са  граматически и смислово издържани, логични , подредени... на фона на всичко останало, което ми се налага да чета( не , че и аз не допускам правописни грешки   )  


Относно отношението, което си срещнала във форума и твоите чувства... Няма да ти казвам :" Не си права!" . Изводите ти са много правилни, но... би могла да допълниш този списък  с още един, а именно - много , много хора САМО четат. Повечето от тях са добронамерени и нямат нужда да изразяват агресията и огорчението от състоянието на детето си  , оспорвайки това което пишеш. Други нямат време да пишат, но това не означава , че не им е интересно и полезно , а когато нямат конкретни въпроси е малко безмислено всеки прочел  да ти напише "Благодаря, беше ми полезно, оценявам и т.н.." Това е спам. Така , че щом си решила и имаш нуждата, времето и желанието, пиши!  

Ranica, благодаря за видеото. 
Когато бяхме на реоценка д-р Симеонова ни спомена, че познава дете на 12 г., което след необходимите терапии било толкова добре, че само след продължителен разговор човек, запознат със състоянието може да забележи, че има някакъв проблем.
Предполагам, че е имала в предвид това, което видях.

Боже мили   На мен ми пресъхва устата и ужасно ми се яде бял хляб откакто се помня. Дали да не се самодиагностицирам с диабет, пък да вляза в темата на хора с диабет, да ги инструктирам как да се справят?

Раница, спри се. Разбирам, че имаш нужда да споделиш с някого преживяванията си и разбирам, че си се заровила да четеш и да търсиш отговори. Но тук пишат родители, които ще бъдат и вече са безкрайно подведени от твоите себеизследвания и търсения, приписани кой знае защо на синдрома Аспергер.  

Казвам го като дипломиран психолог с опит. Казвам го и като майка на дете "диагностицирано" от логопед на 2 г с аутизъм и бързичко последвала "паднала" диагноза. "Паднала" по една единствена причина - защото никога не е била там. Хора без нужния ценз попрочитат тук -таме по нещо, чуват че има такова нещо като Аспергер и аутизъм и започват да раздават диагнози или да се самодиагностицират. По този начин, по-късното проговаряне автоматично става аутизъм, поведенчески проблеми, произтичащи от фактори на средата, тутакси минава в графа "Аспергер". Уви, това се среща не само в случаи на "четох в интернет и съм сигурна, че имам Аспергер". Правят го и професионалисти.  

Тази тема е безкрайно опасна за родителите които ще се вържат. И е свободни съчинения по фантазии "какво представлява Аспергер".  

Svinia007, respect. Низането на кръгчета върху пръчици няма да помогне на състояние с неврологична генеза, адски си права.  

За тези, които харесаха клипчетата, дори да не знаят английски, мисля, че е добре да видят как изглежда едно аспи в действие. Ето ви още три:

http://www.youtube.com/watch?v=QwjNcYemGV0

http://www.youtube.com/watch?v=5fAyYXu1U90&list=UUKjftjzejPFjzK-4vmaZnRA

http://www.youtube.com/watch?v=IJDen-AAioM

А тук е едно момиче, диагностицирано с аутизъм (не Аспергер), когато е на 2 годинки:

.

Всеки трябва да има свободата да изрази вижданията си, докато не злоупотреби с обиди и не създаде непоносимост към него от страна на останалите участници. Това важи за всички форуми и теми.

Ти си права, че това си е твоята тема и който не иска, може да не те чете, но още повече, да не изразява грубо несъгласието си. Аз не мисля, че може да си опасна за някого, дори и наистина да нямаш Аспергер. Всичко, казано от теб, съм го чела като мисли и изживяване на други места, предимно на английски и руски. Защо да вярвам на Jane, например, а да не вярвам на Ranica?!

Сигурно ще те чета от време на време, но едва ли ще пиша, дори админите да решат да не ме баннват. Това, което казах за по-широкият аутистичен спектър, означава, че често роднините на хора от спектъра имат повече аутистични черти от останалото невротипично население. Моите най-изявени са неспособността ми да лъжа, това, че невинаги разбирам бързо шегите и непоносимостта към несправедливостта във всички форми - и когато ме засяга лично, и когато е насочена към други хора, които нямат умения да се защитят. Наблюдавам това и в нашето дете. Може да изпадне в тантрум, на ръба на мелтдауна, когато не сме разбрали правилно нещо и го обвиним.

Толкова от мен. Пожелавам ти успех в темата. Може би ще се срещнем виртуално в някоя друга тема на друг форум. Просто ми е трудно поносимо усещането, че някой ми диша в ухото и ми преценява, какво имам право да кажа при условие, че не нападам грубо и се изразявам цивилизовано. Още веднъж, успех! Аспергер е наистина празна ниша, която заслужава да бъде запълнена - надявам се със стойностни виждания, и на професионалисти, и на хора от този край на аутистичния спектър, които наистина не са болни, а различни и могат и трябва да допринесат, за да ни е по-добре на всички заедно.  

Хдс

Ranica,
Виждаш ли сега, как едно Аспи и аз, Бог знае каква, не се разбираме като си говорим на литературен български?! Първият абзац изобщо не е адресиран към теб.

За съжаление, всичко в нашата страна, включително във форумите за споделяне, е крайно поляризирано. В този форум всяка майка си има своя теория, какви са причините за "болестта"/състоянието/различността на детето й. Има три лагера и всеки не приема аргументите на другите. Докато не се стреми непременно да наложи своите, това е ОК. За съжаление, винаги се намира някой, който да те наругае, че си тъп, задръстеняк, необразован, безхаберен  пр. и да те обвини, че не правиш правилните неща за детето си.

В началото, може би и аз се опитвах да докажа нещо, в което вярвам, но сега мисля, че проявявам уважение към вижданията на другите и дори им пускам линкове към неща, които са важни за тяхното мислене. Не се опитвам да ги накарам да ми пеят "осанна" за това, което съм постигнала по моя начин.
 
Все повече се улавям, че не ми се участва вече в такива разговори и че мога да се занимавам с нещо по-смислено и по-полезно за мен самата и моето "извънземно"

Първо, това, което искам да кажа е, че никой не заслужава да бъде тормозен по какъвто и да е било начин. Има и деца извън спектъра, които стават жертва на насилие в училище (вероятно по други причини), но децата с Аспергер са в най-голям риск от всички. Всъщност смея да твърдя, че тези с Аспергер, които не са били жертви на системен тормоз, просто са имали късмет да попаднат в благоприятна среда и да имат компетентни учители, които да знаят как да се справят с проблема. За съжаление, повечето нямат този късмет и попадат в "джунглата", без изобщо да знаят какво да правят и без изобщо да разбират защо всички са толкова враждебно настроени към тях. Твърде е възможно също така да не споделят на никого, защото ги е срам или защото не знаят как. Също така когато тормозът не е очевиден и не е физически, много често възрастните не знаят, защото не се извършва пред тях, а дори когато го видят, може да решат, че не е кой знае какво. По никакъв начин не бива този проблем да се приема леко - това е много, много сериозен проблем с много, много сериозни последици. Има данни, че последствията за децата, жертви на системен психически тормоз от връстниците си, са същите като за тези, жертви на сексуално и физическо насилие. Т.е., има нужда да пазите децата си от това също толкова колкото има нужда да ги пазите от педофили и побойници (децата от спектъра също така поради наивността си е по-вероятно да станат жертви и на сексуално насилие). Естествено, не ви  казвам да се паникьосвате да следите всяка стъпка на детето си, това е пагубно за него, просто е важно хората да са наясно с проблема. Би ми било интересно да чуя и вашите истории - споделете дали вас са ви тормозили и са ви се подигравали, дали се е случвало на детето ви, дали сте били свидетели на такъв тормоз, дали сте участвали в него като малки, дали вие активно сте тормозили някое дете (предполагам, никой няма да си признае последното, но знам ли).

Искам да наблегна, че повечето деца (а и възрастни) нямат лоши намерения и в никакъв случай не са лоши и не обичат да причиняват болка. Но искат да са приети в общността, където са, също така имат склонността да се водят по другите, да слушат лидерите, а такива почти винаги се появяват в класа или в училището. Но има и такива, които обичат насилието, обичат да доминират над другите и не изпитват грам съжаление и угризения, когато го правят. Често те повеждат останалите, стават нещо като лидери в класа или в групата и всички правят като тях. Те могат да нарочат някой, който е очевидно по-слаб, и да обърнат всички срещу него. Ако този някой не знае как да се защити, как да си отстои мнението, останалите веднага разбират, че е лесна жертва и тормозът започва. Ако това дете (аспи) освен това не разбира неписаните правила, че еди-си-кой е лидер, и неволно нарушава тези правила, лидерът (който може и да не е жесток по природа, но може и да е) се чувства застрашен, може дори да почувства, че това неуверено дете заплашва да му заеме лидерското място (а детето няма представа, че действията му изглеждат така) и съответно веднага го "поставя на мястото му". Подобна социална динамика се наблюдава и при животните.

Казвам ви всичко това, защото е важно да се разбере, че повечето не искат и не обичат да тормозят другите, но го правят под натиск. Това е много важно. Повечето деца не са нито жертви, нито насилници и като група имат много по-голяма сила от децата със садистични наклонности и самопровъзгласилите се лидери (това важи и за света на възрастните между другото). Важно е да се работи с насилниците и жертвите (особено тези, които са и насилници, и жертви), но най-важно е да се работи с масата, с т.нар. нормални деца, които са мнозинство, защото реално от тях зависи дали има или няма системен тормоз. Това е и доказано най-ефективният подход според различни изследвания. Ако компетентен възрастен им обясни какво точно правят, като тормозят някого, ако ги накара публично да си признаят какво са направили, ако видят филмчета, които показват колко е жесток този тормоз към жертвата, ако просто ги накарат да се замислят и да осъзнаят проблема, повечето деца изпитват срам от стореното. Ако в идеалния случай това е направено преди тормозът да е станал системен или дори преди да е имало тормоз, жертви може въобще да няма. Ако видят, че някой тормози друг, децата с достатъчно обществено съзнание ще защитят нападнатия и няма да приемат насилника като лидер. Това е много важно да се разбере.


Това, че е необходима работа с групата, не означава, че няма нужда детето аспи (или аутист, или просто невротипично дете с някаква друга особеност, която го прави лесна мишена) да се обучава как да общува с хората и как да се защитава. Никога не бива да се обвинява жертвата, но има начини, по които човек да се защити и да не е жертва. [

Ако тормозът е много сериозен и не усещате желание за съдействие от страна на учителите, може би най-доброто решение е да смените училището, но това не е гаранция за нищо. Няма никаква гаранция, че в новото училище децата ще са по-малко жестоки, а учителите по-разбиращи. Новото училище дава възможност на детето да започне "на чисто", което често се налага на хората от спектъра. Започването на чисто обаче е безсмислено, ако междувременно нещо не се е променило и някой урок не е научен. Важно е да научите детето, че някои хора не са добронамерени, че не може да е приятел с всички и че хората често ще го предизвикват. Трябва да го научите да се защитава, да разпознава атаките и да не им се връзва. Не му казвайте да не им се дава или нещо друго неясно и неконкретно. Бъдете много конкретни и буквални и давайте примери. Ролевите игри много помагат и имат много добър ефект, ако има възможност и деца на неговата възраст да се включат, ще е най-добре. Ето ви едно клипче, дори да не разбирате английски, мисля, че е добре да го видите:

http://www.youtube.com/watch?list=UUKxouDa9669Kej7vcbyoRnA&v=UfznHlLcI7w


Много дълго стана, но ми се иска да спомена още едно нещо - спорта. Спортът е много важен за правилното развитие на детето и има благоприятен ефект върху аутизма, но много деца от спектъра има диспраксия и не са добри в груповите спортове, в тези, в които се иска координация , често стават обект на подигравки и затова намразват спорта като цяло. А движението е много важно. Йогата се отразява много благоприятно, може би е най-доброто за едно дете от спектъра.  Важно е обаче учителят да е добър. Бойните изкуства също са много добри и полезни, учат децата и на по-добра координация, освен това им дават и по-голяма увереност. Не насилвайте децата за спорт, който не харесват, разбира се, ако много искат да практикуват нещо, запишете ги. Важно е да изберете добър учител, това е най-важната част дори. Ако детето ви няма особен талант в някой спорт, важно е при тренировките да не се набляга на състезателния елемент и постиженията. Важно е треньорът да не допуска тормоз или подигравки. Също така ако имате момче, по-добре е треньорът да е мъж, защото момчето има нужда да се идентифицира с някоя мъжка фигура, за съжаление повечето учители в училище са жени. Разбира се, по-добре е добра жена треньор отколкото некомпетентен мъж. Бих казала, че треньорът е по-важен от вида спорт, така че подбирайте внимателно. За децата от спектъра също така е важно да имат отдушник, както вече казах, те са подложени на по-голям стрес от другите и спортът е един отличен начин да излеят този стрес. Друг плюс е, че им дава възможност да се срещат с деца извън училище (освен ако не е индивидуално, което понякога може да се наложи) и им дава една алтернатива на училището, което е много важно, ако ги тормозят там или просто нямат приятели. Следете много внимателно обаче дали и в спортната зала не е жертва на тормоз. Също, ако детето ви просто го мързи или се е отегчило, не му позволявайте толкова лесно да спре тренировките. Децата от спектъра имат нужда от дисциплина.

Ако детето ви е аспи, има много различни интереси. Използвайте това и го запишете на нещо извън училище или организирайте някаква сбирка или нещо подобно. Това е важно отново за да се разшири социалния му кръг и възможностите му да се среща с други деца, а е и много по-лесно да станеш приятел с някой, който има същите интереси. Отново, не го оставяйте да зарязва това по средата (освен ако няма много сериозни причини), а бъдете стриктни. В никакъв случай не  го насилвайте, просто го побутвайте. Дори да няма специални интереси или тези интереси да са толкова специфични, че да не може да се намери група, пак е възможно да се организира нещо. Важно е просто детето да има живот извън училище, да има контакти извън училище, а улицата може да е също толкова враждебна както училището (всъщност днешните деца изобщо играят ли навън?).

jg

Като малка имала ли си кризи? Сега имаш ли ? Как ги преодоляваш? В какво се изразява само стимулацията ти?! И сега ми кажи...че нямаш  

Това гледала ли си го?!

Gf

Ето тук в този филм не всички са гении...правят се филми на надеждата, да дадат кураж на родителите, затова се споменават положителни неща.

Потърси го има го и с бг аудио някъде After Thomas се казва по-действителен случай..

Запис

Ето един сайт в помощ на Аспергерите:
http://www.help4aspergers.com/

Ranica, здравей!

Зачетох се в темата, защото нашата психоложка се насочва сериозно към диагноза аутистични отклонения - аспергер за сина ми, но въпреки, че за мен е изключителен професионалист винаги казва, че тя няма право да поставя диагноза и че това се прави от психиатър. Честно казано много от нещата които са те измъчвали и измъчват много ми напомнят на мен. Твърдението, че хората с този тип отклонение болезнено спазват правилата, изпитват болезнена емпатия и не лъжат не е част от поведението на моето момченце. Напротив точно отказа да спазва правила, неспособността да разбере кое е лъжа и кое е лошо са в основата на проблемното му поведение, а липсата на емпатия води до необясними прояви на агресия.
Струва ми се, че е крайно и объркващо да си толкова категорична в позицията на човек който насочва и дава съвети как е правилно майките да се грижат за особените си деца. Още повече, че ти гледаш от позицията на човека, който има проблеми, а на нас ни е нужна позицията на майка която има дете с проблеми, но е успяла да намери начин да владее проблемите с които ние не можем да се справим. Всички пишещи в темата за аутизма безкрайно обичат особените си деца и затова и участват в темата, за да се научат как да им бъдат максимално полезни. Но е трудно, защото както обяснява нашата психоложка мозъците на децата ни работят по различен начин - не като нашите. В тази връзка ми се струва по-удачно темата да се развива под формата на диалог - споделяне, въпроси и отговори, но без съвети от твоя страна, защото честно казано е дразнещо някой който не се грижи за особено дете да ми казва как да го правя. А ти не знаеш какво е да си от другата страна. Ти живееш с негативите и си открила и позитиви на това да си различна и особена. Обаче не познаваш негативите на това да си родител на особено дете.
Не искам да те засегна, но нещо в темата от моя гледна точка куца и ми се струва, че раздразнението и някои от реакциите на майките, които са агресивни към теб са провокирани точно от добронамерения ти стремеж да помогнеш по неподходящ начин.
 

Рори72, благодаря ти за мнението.


Относно болезненото спазване на правилата - човекът с Аспергер има огромно желание да се придържа към правилата, но само когато те имат смисъл за него. Често тези правила при възрастното аспи са просто вътрешни убеждения. Има го и момента, че е възможно детето с Аспергер да спазва всички правила навън, но вкъщи да е неконтролируемо. Напълно е възможно правилата, казани от учител, да се спазват, но ако родителят ги каже, те нищо да не значат. Също е проблем, ако правилата не са казани предварително, когато детето е спокойно, а в момент на афект, когато въпросното правило е нарушено (детето чувства, че не е честно да му се карат за нещо, което не знае, че не трябва да прави). Всъщност не само аспитата, почти всички деца реагират добре на ясно поставени правила, но аспитата могат направо да се вманиачат в тях. Това естествено в никакъв случай не значи, че човек с Аспергер никога не нарушава правилата, това би било абсолютно невярно твърдение. Просто хората с Аспергер имат силна нужда нещата да са систематизирани и логични, също така приемат нещата буквално, така че ако им се каже, че не трябва да правят нещо, те просто не го правят.

И никой не е казал, че аспитата не се опитват да лъжат. Те просто не могат, хващат ги всеки път. Също така обикновено имат строги морални принципи и за тях лъжата е нещо недопустимо от морална гледна точка. Също така по-късно узряват в това отношение спрямо другите деца. Това не значи, че ако ги е срам от нещо например, няма да се опитат да излъжат. Ако обаче някой лъже системно и убедително, ами честно казано, не мисля, че е от спектъра, а и дори да е, има вероятно и някаква друга диагноза.
Относно липсата на емпатия... Това е нещо, върху което определено искам да пиша по-подробно, защото точно тук аспитата оставаме най-неразбрани. Виж този линк: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2518049/
Както и този:
http://www.wrongplanet.net/article419.html
Накратко, според тази теория мозъкът на аутистите няма намалени, а точно обратното, има засилени възможности, също така реагира на стимулите много по-силно от нормалното. Тази реакция може да бъде толкова силна, че човек просто не знае какво да прави с нея особено ако е малък и особено ако е от мъжки пол.

Ето един друг интересен линк:
http://www.myaspergerschild.com/2013/02/aspergers-subtypes-actor … utcast-loner.html

Според него има три вида хора с Аспергер - актьорът, отхвърленият от обществото и самотникът. Актьорът (жените често са в тази категория) се е научил да живее в обществото и минава за нормален. Отхвърленият се опитва да се впише в обществото, но не може, а самотникът няма желание да се вписва и да има близки отношения с хора извън семейството и съответно не се и опитва. Самотникът има страх от емоционално обвързване и страх от интимност и близост с друго човешко същество. Това не значи, че самотният живот е щастлив живот. Всъщност хората са социални същества и една от най-важните ни нужди е нуждата от общуване с другите. Едно от най-тежките наказания, които може да дадете на някой, е да го изолирате от света с години наред. Но ако нямаш представа как да се свържеш с останалите, е нормално и да не се опитваш дори.

Здравей Ranica,

Някак тема ти ти ми стана интересна. Първо мислех да не я чета, после попаднах на постинга за социалната изолация и тормоза в училище, звучеше малко теоретично и дори си помислих да не си терапевт. Хареса ми, че неща, които ги пише в различна литература ги припомняш. Също откривам някои общи черти между дъщеря ми и теб. Тя не е от спектъра, но има някои сензорни особености и известна диспраксия. Откривам общи черти между теб и брат ми, който по моя преценка е бил с дислексия като ученик. Та така считам, че темата ти е полезна за всички деца, които по някакъв начин са доста по темпераментни да речем...

Първа мисъл ме е налегнала за самотата. В една група от 25 деца, при всички положения 1 ще е нарочено за най-нежеланото, независимо по каква причина. И не знам как да се комуникира тази изолация. В днешни дни има толкова неща за вършене, които можеш да ги направиш без групата от класа. Но не съм сигурна. Един вид ме занимава въпроса "Нещастно ли е изолираното дете и от кой зависи то да е нещастно" Ти донякъде си написала отговорите за омекотяване, които ги дава литературата - извънкласни форми, други групи, занимания по интереси. В последния ти постинг също споменаваш типа самотник. Аз го разбирам по някакъв по-друг начин, то не значи да си изолиран сам по цял ден- има книги, има различни задачки да си проучваш, може да направиш проект и да го представиш пред класа или в някакво състезание. Майка ми ми казваше, че книгите са най-добрия приятел и лично мен много пъти са ме спасявали. Друго, което не знам как си втълпих, че човек е най-добър приятел сам на себе си. Легендата за Нарцис ми беше една от любимите, чак се учудвах, колко я харесвам. Но се улавям, че и на детето внушавам подобни неща. Според мен да не си зависим емоционално от другите си има и предимства, мисля по въпроса...

Искам да те питам в постинга ти за изолацията имаш съвет в последния абзац "организирайте някаква сбирка или нещо подобно". Какво имаш предвид?
Също споменаваш, че родителите ти не били достатъчно настоятелни да те подтикват към учението ти и да не се разсейваш. Цитирам по памет, но дай повече подробности - какво не харесваше в техния подход и как мислеше, че може да е по-добре. Дъщеря ми е отлична ученичка /за сега, дано и за напред да е така/, има успехи по езиците, но много я юркам, следя какво не е разбрала и т.н.По едно време се чудех до кога е редно да е така. Ако я оставя, все ще се разсейва по нещо.

Харесаха ми съветите ти за спортовете - когато беше по-малка дъщеря ми ходеше независимо на какво, децата бяха по-малки и не се заглеждаха едно по друго. Сега се заглеждат, сравняват и  е по-трудно. Например ходи на таекундо, с много добър и тактичен преподавател, но на децата им прави впечатление колко не може и ми се струва, че я пренебрегват.  Та много ми е трудно да избера спорт - хем да не е най- голямото дърво, хем да е полезно... Ще пробвам с йогата. Те имаха в детската градина и се чувстваше добре.

Също искам да те питам за ходенето по лекари - как понасяше зъболекар, преглед на гърлото, на ушите?

Момичета, намерих тази книга:
http://www.amazon.com/The-Complete-Guide-Aspergers-Syndrome/dp/1 … 2-2959995-1264623
Някой от Вас поръчвал ли си е книги и какво е мнението Ви?
Видях, че могат да се поръчат от Хеликон:
http://www.helikon.bg/helikon/94_Izdaniia-ot-chuzhbina.html

n_alex76, според мен всяка книга е полезна, стига човек да прилага критично мислене, като я чете. Дори да има грешки в нея, пак е полезна най-малкото защото ти дава една друга гледна точка. Така че колкото повече, толкова повече.

TanyaMG, това за насилието в училище звучи теоретично, защото мисля, че всеки е виждал какво представлява и няма нужда да описвам подигравките в детайли, а и те нямат значение, тъй като всеки случай е индивидуален. Основната причина, поради която децата се подиграват и тормозят най-слабия, е, че е най-слаб, а не защото е отличник, защото има очила, защото има червена коса или каквото и да е там. Освен това тормозът може да има много, много различни форми, в интернет изчетох много истории и всеки случай е различен (сега има нова форма на тормоз онлайн, по мое време естествено това не беше възможно). Формата в случая няма значение, важни са принципите, които стоят зад всичко това.




За организирането на сбирка... Ами сега има интернет, има хора, които се събират по интереси. Сравнително лесно е да се организира някакво събитие. Аз лично ходя на събития, които са свързани с моите интереси, но тъй като те са за хората на 20 и няколко години, едва ли има особен смисъл да споделям как. Но начин със сигурност има. Хората от спектъра не са много по организирането на такива неща, но някой по-оправен може да се справи.

Ето една интересна статия за гениите и аутизма:
http://theautisticme.blogspot.kr/2012/09/autism-aspergers-and-iq.html

Накратко - повечето аутисти не са гении. Има различни спорове по въпроса, различни статистики и т.н., но повечето аутисти просто не са гении. Ако се използва IQ като надежден критерий (а той не е), то хората с аутизъм варират в интелектуалните си възможности толкова колкото и невротипичните и дори и сред тях да има малко повече случаи на гении, тези гении отново са един твърде малък процент. Друго важно нещо, специално за Аспергер - един от критериите за диагностициране на Аспергер е IQ над 70. Повтарям, над 70. Ясно е, че коефициентът на интелигентност не е обективен, нито дори особено важен, но все пак трудно може да се каже, че човек с IQ 75 примерно е гений (може и да е в някоя друга област). Сред хората с Аспергер има малко по-висок процент на хора с IQ над 130, но това се получава, защото един от критериите човек да е аспи, е да има IQ над 70 и хората с аутистични черти под този праг не влизат в статистиката.

Разбира се, необходими са допълнителни изследвания, много още не се знае за това как действа мозъкът на аутистите, всъщност не се знае и как действа нормалният мозък, така че нещата са спорни. Но важното е, че повече аутисти не са гении, нямат изключителни възможности и в това няма нищо лошо.

Top Six Asperger's Syndrome Books for Parents

http://www.aspergers.ru/links

Лошата организация на времето е много типична характеристика на Аспергер, но това, което изглежда като мързел (и всъщност може би си и точно мързел де), не е причинено от апатия или липса на енергия, а точно обратното, прекалено много енергия и прекалено желание нещата да са перфектни. Когато тази енергия не е управлявана правилно, човекът с Аспергер живее в хаос (не просто физически, хаосът е и в мислите), а хаосът от друга страна е нещо, което човекът с Аспергер не може да понася, създава се стрес, стресът пречи на мислите да се организират и така се създава един порочен кръг. Изходът всъщност е сравнително прост - ясни правила и създаване на рутина. Добре е да се създаде определен навик, хората с Аспергер трудно се отказват от навиците си, което е лошо, когато става въпрос за лоши навици, но пък от друга страна, добрите навици също живеят дълго. На детето с Аспергер му е трудно да започне дадена дейност, нужно е някой или нещо да го "побутне". Също така твърде лесно се разсейва, затова всякакви по-интересни дейности трябва да са абсолютно недостъпни. Ако тези условия са изпълнени, детето с Аспергер може да се съсредоточи дори по-добре от другите деца върху дадената задача. И тъй като перфектционизмът е проблем, фрази като "няма нужда да го правиш добре, просто го направи сега" определено помагат (но внимавайте детето да не реши, че никога няма нужда да го прави добре).

Друго много важно нещо е разбиването на малки стъпки. Ако кажете на дете с Аспергер да си изчисти стаята, то най-вероятно няма представа какво се изисква от него. Когато всичко е разбито на малки стъпчици, тогава в главата на аспито е логично и много по-лесно.
Днес попаднах на този линк:
http://www.education.com/magazine/article/five-warning-signs-aspergers/?page=2

Мисля, че тук най-добрият подход е да се изчака тази криза да премине и тогава да се обясни на детето ясно и логично ситуацията. Хората с Аспергер трудно различават важното от маловажното, но ако тръгнете да ги критикувате, че се палят от незначителни и маловажни неща, само ще ги ядосате още повече. Много, много важно е то ясно да разбере, че това, че е загубило на Монополи, не значи, че е тъпо или че не може да играе както трябва. Също така го накарайте да се постави на мястото на другия играч, може да го питате как би се чувствал Пешо, ако загуби от него. Точните думи зависят от възрастта на детето, но е важно отношението - че го разбирате, а не го критикувате. Може да се наложи да говорите и с приятелчетата му, вече зависи от ситуацията. За всеки случай умението да губиш с достойнство и да подбираш внимателно това, за което да се бориш, е много важно в живота, а е особено трудно за децата от спектъра, така че е нужно специално внимание.



 иска да спомена и за книгата "Петте езика на любовта". Много, много силно ви препоръчвам тази книга, има я по книжарниците преведена на български, а ако знаете английски, може да започнете с теста тук:
http://www.5lovelanguages.com/
Любовта е универсално чувство, но всеки човек я изразява различно. Има 5 основни начина, чрез които хората дават и получават любов, а именно:
* качествено време
* утвърдителни думи
* подаръци
* помагане
* физически допир
Всеки човек има един основен език, чрез който получава любов, но може да "говори" и на другите.

Редакция: Ето една много хубава статия за Аспергер, авторът много добре е описал етапите на социалния живот на децата от спектъра, ако някой има време и желание, може да я преведе:
http://www.tonyattwood.com.au/index.php?option=com_content&v … article&id=71

Ако искате да прочетете книги по темата за Аспергер, в Pirate bay има доста, повечето са на английски, има и на шведски и на испански, ако някой владее тези езици. Аз си изтеглих и сега чета книгата на Тони Атууд The Complete Guide to Asperger's Syndrome, много, много хубава книга, препоръчвам я с две ръце. Очевидно няма как да преведа цялата книга тук, но ще се опитам да преразкажа някои неща. Тони Атууд по мое мнение е най-добрият специалист по темата, направо е изумително как един "невротипичен" толкова добре разбира аутистите. Ако знаете английски, препоръчвам ви да изгледате всичките му клипчета в ютуб, той има и много добри статии. Ето малко линкове:
http://www.tonyattwood.com.au/index.php/about-aspergers
http://www.youtube.com/watch?v=ZBOTkvM1mJw

Ето тук и един клип, в който говори за тормоза в училище
 

 
Казва това, на което и аз наблегнах - че е важно да се работи с масата, със свидетелите. В книгата му тази тема е разгледана по-подробно. Това, което беше ново за мен и което смятам, че е много добра идея, е, че освен да се работи с масата деца, е хубаво и детето с Аспергер да им "ментор" - това е друго дете, което е популярно сред връстниците си и има желание да помогне. Това другарче един вид го защитава от "хищниците", също така го учи как да се държи. Със сигурност има едно такова добро дете в повечето класове, което би искало да помогне, понякога това може да се случи по естествен начин - тогава детето с Аспергер има късмет. Но ако не се случи по естествен начин, е нужно възрастните да се намесят. Колкото и добри родители да има едно дете, думите от едно популярно и харесвано дете, ще имат много по-голям ефект върху него (особено ако е вече в пубертета). Да не говорим колко по-сигурно и приятно място може да е училището, ако там винаги има кой да го защити и кой да му помогне.
Относно това, което може да направи самото дете. Д-р Атууд пише, че една от най-лошите стратегии е да избяга и да се скрие някъде - твърде вероятно е там да го намерят хулиганчетата и нещата да станат още по-зле. Ако се налага да се скрие, то трябва да се скрие там, където има много хора. Съветът да не обръща внимание на обидите и подигравките не работи. Това е може би най-лошият възможен съвет. Възможно е липсата на реакция да провокира агресорите още повече и нещата да ексалират по много лош начин. В такава ситуация е важно децата да останат спокойни. Това е много трудно за децата с Аспергер, но не е невъзможно, ако си го повтарят непрекъснато. Децата жертви на подобно насилие трябва да знаят, че не са виновни, че не заслужават такова отношение и че тези, които трябва да променят поведението си, са насилниците. Не спирайте да ги убеждавате в това, хората с Аспергер винаги търсят вината в себе си, но всички жертви трябва да знаят, че не жертвите са виновни!

Добре е да имат един подготвен отговор, някакво изречение, което да е искрено, например "Аз не заслужавам това, спри" или "Това не ми харесва, спри". Важно е детето да бъде искрено, в никакъв случай не бива да казва лъжи като "Не ми пука" най-малкото защото не може да лъже добре. Друг вариант е да се отговори с чувство за хумор, но това често е трудно за аспитата. Ако детето не е сигурно дали му се подиграват или просто добронамерено се шегуват, може да попита "Ти каза това, за да се пошегуваш добронамерено или за да ми се подиграваш?". Нужно е детето ясно да заяви как се чувства "Това, което правиш/казваш, ме натъжава/ядосва/т.н." Важно е и детето да спомене, че ще информира възрастните за станалото (но това не и в случай, че учителят също е един от "душманите"). След това детето може да се махне оттам, да отиде на по-безопасно място (възрастен или група деца), може би на друго място в класната стая, ако всичко това се случва в час (ако е говорено с учителя по въпроса). Този абзац е почти директен превод от книгата.

Ето още един хубав клип на д-р Тони, където говори за сетивните проблеми на хората от спектъра:

Сетивните проблеми често са част от синдрома на Аспергер, но не е задължително да ги има, те не са част от задължителните симптоми за диагностика. Те са също така уникални за всяко аспи, има безброй начини, по които могат да се проявят. В клипа Тони Атууд казва, че е възможно да има както свръхчувствителност към определени стимули, така и намалена чувствителност, при това при един и същи човек. Възможно е в един момент да не усеща болка, да има изключително висок праг на търпимост, но при друг случай да реагира особено силно на нещо незначително. Крайностите са много по-често срещани при хора от спектъра отколкото при останалите. Един вид може да се каже, че хората с Аспергер "силно любят и мразят". Сега не мога да го намеря, но гледах един клип, в който д-р Атууд обсъжда страха на едно дете от салати.

Според книгата, между 70 и 85% от децата с Аспергер имат свръхчувствителност към звука, над 50% имат проблем с осезанието, над 50% имат проблеми с мирис и вкус, 20% са чувствителни към светлина, има и такива с проблеми във вестибуларния апарат (но не е споменат процент). Има и необичайни реакции към болка и топлина/студ. Информацията е много, ако някой прояви специален интерес към определен проблем (примерно как да се справим със свръхчувствителност към светлина), мога да преведа написаното в книгата, когато имам време, все пак това е нещо, което създава много сериозни проблеми на някои майки.



Та ако детето ви или някой ваш познат или приятел има подобни реакции - те са истински. Това не са капризи и глезотии, за човека с Аспергер това усещане е много силно и много неприятно. Проявете разбиране. Д-р Тони дава един много хубав пример - да карате човека с Аспергер да стои до или да мирише (за ядене да не говорим) нещо, което не може да понася (дори да е нещо съвсем обикновено като мащерка например), е все едно някой на вас да ви даде нещо повръщано и да ви кара да го миришете и ядете. Усещането е същото.

Хората с Аспергер могат да имат проблем с възприемането на болката. Възможно е да не усетят болка, когато повечето хора биха се гърчили на пода, а също така да реагират много силно на нещо сравнително малко. Това е проблем, когато става въпрос за физическото здраве, защото болката е сигнал, който тялото праща, че нещо не е наред. Според д-р Тони, ако човекът с Аспергер се чувства болен и иска да се прегледа, това не е хипохондрия и не е опит за привличане на вниманието. Според него почти винаги има сериозна причина за това дори първоначално лекарите да не открият нищо.

Относно координацията и моториката - това са много често срещани проблеми. Дори има теория, че децата от спектъра могат да бъдат диагностицирани много по-рано от сега, още като бебета, ако се наблюдават движенията им - често те са необичайни. Необичайната и странна походка е един от отличителните белези. Отново, проблемите с моториката могат да са най-различни при различните деца, дори има малък процент, които изключително добре се справят със спорта.
Ако видите някой, че върви странно, много ви моля, не му задавайте въпроса "Ти защо вървиш така?" освен ако не е очевидно, че е със счупен крак примерно. Аз много мразя този въпрос, защото първо, нямам представа, че вървя по странен начин, второ, аз откъде да знам защо вървя по този начин? Питали са ме защо вървя като ударен самолет. Както можете да се досетите, това не е най-приятното нещо, което може да чуя. Познавам едно много високо момиче и тя ми е казвала, че е случвало да я питат защо е толкова висока. Е, как точно да отговори на този въпрос?  Избягвайте всякакви такива въпроси със защо, когато става въпрос за нещо, което човек не може да контролира. Ако държите да споменете странната походка в разговора, не го правете така ,че да прозвучи като критика или подигравка. Споменете я само ако имате желание да помогнете - обяснете ясно на човека какво точно изглежда странно и дайте идеи как да се подобри. Във всички останали случаи, моля, спестете си коментара, не е особено приятно. Ако детето ви върви по странен начин, просто го научете (или наемете някой да го научи) как да върви правилно.

Винаги можем да помогнем на детето с аутизъм, стига да знаем как

Току-що попаднах на информация, че футболистът Меси е с Аспергер:
http://gong.bg/view_article.php?article_id=371223
Това естествено не е потвърдено официално, но според някои той е бил диагностициран на 8 години.
Стана ми интересно и реших да видя някои негови интервюта, например това:
http://www.youtube.com/watch?v=INdnOf_JSLU
Определено има проблеми с очния контакт, освен това прави впечатление на много скромен човек, казват, че е много интелигентен
http://www.wrongplanet.net/postt240129.html

Не знам защо не мога да си редактирам поста... Както и да е, ето още един линк:
http://www.bigsoccer.com/community/threads/is-messi-an-aspergers.1882191/

Та така и така стана дума за погледа, иска ми се малко по-подробно. По принцип избягването на очен контакт се смята за един от основните симптоми на разстройство от аутистичния спектър. Но според по-точно би било да се каже необичаен очен контакт. Много от аутистите не могат да погледнат другите в очите, но има и такива, които правят обратното - взират се прекалено в очите на другия и го карат да се чувства неудобно. Възможно е и един и същи човек да избягва очен контакт в един случай, а в друг да се взира прекалено много (както е и случаят със свръхчувствителност към някои стимули или намалена чувствителност). Също така хората от спектъра може да правят необичайни физиономии (по-трудно контролират израженията на лицето си) и това да бъде интерпретирано по погрешен начин.



Хаха, ето едно забавно клипче макар и не точно за Аспергер:

Аз май сама си говоря, но все пак да споделя още открития от интернет:

Това е изследване, в което са оценили доколко лицата на аутистите изглеждат женствени или мъжествени:
 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22500012
Ето тук същото е обяснено с по-прости думи:
http://keithsneuroblog.blogspot.kr/2012/08/autism-gender-defiant-disorder.html

Има теория, че аутизмът се характеризира с крайно мъжки мозък, но това изследване показва друго - жените от спектъра имат по-"мъжествени" лица, а мъжете - по-"женствени". Т.е., изглеждат по унисекс. Също така са по-младолики, което може би се дължи на факта, че при аутистите не се намалява отделянето на хормона дехидроепиандростерон-сулфат (DHEAS), но за установяване на тази причинно-следствена връзка са необходими допълнителни изследвания.

Друго интересно изследване, което отново тръгва от теорията за крайно мъжки мозък при аутистите, е това:
http://www.ajnr.org/content/33/1/83.full

Учените са търсели доказателства, че мозъкът и на мъжете, и на жените аутисти е маскулинизиран, но се оказва, че всъщност при мъжете и жените от спектъра половият диморфизъм на мозъка, който се наблюдава при типичните мъже и жени, отсъства или е отслабен. Т.е., мъжете и жените от спектъра са много по-близки един до друг по отношение на структурата на мозъка в сравнение с типичните мъже и жени. Това означава, че теорията за крайно мъжкия мозък е погрешна и че по-скоро аутистите са нещо по средата (или поне високо функциониращите, защото те са били обект на изследването).

Нищо чудно, че половите стереотипи са толкова трудни за разбиране от повечето аутисти. Аз никога не съм била мъжкарана, но и никога не съм разбирала напълно момичетата. Момичетата ми бяха прекалено заплетени и сложни, не можех да разбера интригите и намеците им (и сега не мога всъщност), освен това липсата на логика в някои индивиди от женски пол ме е изкарвала извън нерви. Но момчетата пък винаги са ми били прекалено агресивни и брутални, а и игрите им не ми бяха интересни, а от пубертета нататък, когато започна и привличането между половете, нещата станаха още по-сложни и неразбираеми.

Между другото, една много добра книга за всички майки (или просто момичета), които мислят, че може би имат Аспергер, е Aspergirls. Има я в Pirate bay, можете да си я свалите оттам. Тези дни ще преведа списъка с особеностите на жените с Аспергер, предполагам има много момичета, които се чудят дали и те нямат Аспергер, но не знаят английски. Доста по-лесно е човек да се ориентира по списък.

Попаднах на този клип... Предупреждавам, много е тъжен:

Ето го и тук с български субтитри:
http://www.vbox7.com/play:86c7ff1640

Дали това момиче има форма на аутизъм не знам, но определено в нея има неща, които ми напомнят на аутизъм - много е наивна и вярва на тези, които я мъчат, също така обвинява само себе си и има много, много ниско самочувствие. Но това няма такова значение, тя е жертва на сериозен тормоз, а поне 90% от децата с Аспергер са жертви на насилие сред връстниците им (мисля, че са дори 100%, тази статистика е на базата на това, което майките им са споделили, но те първо може и да не знаят, второ, ако децата им са все още деца, дори към момента, в който отговарят на въпроса, да не е имало такъв тормоз, за съжаление вероятно в бъдеще ще има...).

Но това, което ме порази, е, че в днешно време, когато Интернет е навсякъде, тормозът придобива нечувани досега размери и има възможност да е много, много по-жесток. Това е страшно. Интернет е нещо много хубаво, ако се използва правилно, а можете да сте сигурни, че повечето деца и тийнове не го използват правилно.

Нещо, което трябва да обясните на децата задължително: ако нещо изтече в интернет, няма връщане назад, остава там вечно. Особено ако това е някаква гола снимка - няма начин просто да се махне от интернет пространството завинаги. Може и да е нещо друго, просто човек трябва много да внимава какво качва в интернет и как позволява да го снимат (за съжаление, не винаги има контрол над последното). Децата от спектъра са много наивни, твърде лесно е да ги излъже човек, от малки ги учете как да разпознават лъжата и също така как да се държат в интернет. Също така те отчаяно искат някой да ги харесва, затова е твърде лесно някой с лоши намерения да ги прилъже с няколко мили думи (това момиче е повярвало на подчовека момчето, което просто е искало да я използва и да я излъже). Винаги ще има такива хора, за да се предпази, човек трябва да може да ги разпознава и много важно, да има по-добра алтернатива. Възможно е дори и жертвата вътрешно да усеща, че нещо не е наред, да избере пак да се хване на въдицата, защото това и дава поне за миг усещането, че е харесвана/обичана/желана. Може ясно да вижда знаците и логически да знае, че това е грешка, но да избере да повярва въпреки всичко, просто иска да избяга от ужасната самота и всичко и се вижда по-добра алтернатива. Също така вътрешно може да вярва, че не заслужава нищо по-добро и че не е достойна за истинско приятелство/любов, че заслужава единствено лошо отношение. Отрано говорете с децата от спектъра по тези въпроси, погрижете се да имат поне един близък извън семейството, който да ги обича и харесва, интересувайте се какви са им приятелите - никой тийнейджър не обича майка му да му се меси в приятелствата, но помнете, че едно аспи на 13 има емоционалната зрялост на 8-9-годишно дете (приблизително, това не е точно число, същественото тук е, че са незрели за възрастта си).

Друго, което ме порази, е реакцията на околните на опита и за самоубийство. Отново, децата от спектъра са с повишен риск заради социалната изолация и силния стрес, който изживяват. Аз лично никога не съм искала да се самоубия, само исках като Том Сойер да умра за малко и наужким, но предполагам доста деца са минали през това. Винаги съм имала много силна воля и желание за живот, както и съм по природа оптимист, но различните хора с Аспергер имат различни темпераменти (това също е тема, за която искам да пиша по-нататък). Както и да е, познавам момиче, което направи опит за самоубийство и цялата история е доста тежка за разказване. Но това, което никога не мога да разбера, е как повечето хора са толкова жестоки в коментарите си към оцелелите. Дори да не са жестоки, един вид са отвратени и не искат да имат нищо общо с такива хора, странят от тях. Но съм чувала толкова безсърдечни коментари, че направо ми е ставало лошо. Например как хората, които са направили само опит за самоубийство, не заслужават нищо, щом дори не могат да умрат като хората. Това е много, много тъжно. Ако не можете да им дадете подкрепа, поне не им стъжнявайте живота допълнително.

Друго, което винаги ме е изумявало, е как хората са толкова добри и загрижени, като пишат коментари във Фейсбук и споделят някои от малоумните статуси как ако обичаш майка си, трябва да копираш това (сериозно??????????), но когато са изправени лице в лице със ситуация, при която е нужно да проявят грижа и съчувствие, в най-добрия случай нищо не правят, а твърде често са и жестоки. Аз продължавам да вярвам, че повечето хора са добри и не искат да навредят на никого, но това несъответствие между думи и дела е нещо, което никога няма разбера.

Малко емоционален пост, просто почувствах нуждата да го споделя с вас.

http://help4aspergers.com/pb/wp_a58d4f6a/wp_a58d4f6a.html

Списък с женските характеристики на Аспергер. Имайте предвид, че никой няма всички симптоми и всеки ще има поне един-два. Също така много от чертите може вече да не се проявяват, тъй като са намерени механизми за справяне, но ако ги имате, най-вероятно ще ги разпознаете в себе си дори вече да не са видими за другите (или вие да си мислите, че не са):

Външен вид/лични навици:

- Облича се удобно поради наличието на сетивни проблеми и от практична гледна точка.

- Не прекарва много време в гласене и правене на прически. Прическите обикновено трябва да са тип "измиване и излизане". Може да е напълно доволна да не се гласи (грижи за външния си вид) в повечето случаи.

- Ексцентрична личност; възможно е това да е отразено и във външния вид.

- "Младее" за възрастта си по отношение на външен вид, начин на обличане, поведение и вкусове.

- Обикновено е малко по-експресивна в жестовете и израженията на лицето в сравнение с мъжете от спектъра.

- Може да има много двуполови (унисекс, андрогинни) черти дори да е женствена на външен вид. Възприема се като полумъж/полужена (добре балансирани анима и анимус).

- Може да няма силно чувство за идентичност и да е като хамелеон особено преди да и е направена диагноза.

- Обича да чете и да гледа филми като начин на усамотение - често научна фантастика, фентъзи, детски книги; може да има любими сред тях, които са като убежище за нея.

- Използва контрол като начин за справяне със стреса: правила, дисциплина, не е склонна да промени определени навици, което противоречи на привидната и неконвеционалност.

- Обикновено е най-щастлива вкъщи или в друга контролирана среда.

Интелектуални черти/надареност/образование/признание

- Може да е била диагностицирана с аутизъм или Аспергер като малка; или може да са я мислели за талантлива, срамежлива, чувствителна и т.н. Може също да е имала явни или сериозни дифицити в ученето.

- Често е музикална, артистична.

- Може да им савантски умения или голям талант/и.

- Може да има силен интерес към компютри, игри, наука, графичен дизайн, изобретения, неща от технологичен и визуален характер. Повечето от тези със словесно (вербално) мислене са привлечени от писане, езици, културни науки, психология. (това е друга много интересна тема за различните начини на мислене - в картини или думи)

- Може да се е научила да чете сама, да е имала хиперлексия като дете и да притежава широк набор от други умения, които е усвоила сама.

- Може да е високо образована, но да е имала проблеми със социалния аспект в университета. Може да има една или няколко незавършени висши образователни степени.

- Може да има голяма страст към даден учебен предмет или работа и после да смени посоката или напълно да загуби интерес много бързо.

- Често има проблеми да се задържи на определена работа и може намирането на работа да и се вижда плашещо.

- Високо интелигентна, но въпреки това е възможно понякога да има проблеми с разбирането поради сетивни проблеми и проблеми с когнитивното процесиране.

- Не се справя добре с устни инструкции - има нужда да ги напише или да начертае диаграма.

- Има обсесии/фиксации (специален интерес), но те не са толкова необичайни колкото при мъжете от спектъра (т.е., по-малко вероятно е да наблюдава влакове).

Емоционални/физически

- Емоционално незряла и чувствителна.

- Тревожност и страх са преобладаващите емоции.

- По-склонна да говори за чувства и емоционални проблеми в сравнение с мъжете с Аспергер.

- Сериозни сетивни проблеми - звуци, гледки, миризми, докосвания, склонна към сетивно претоварване (по-малко вероятно е да има проблеми с вкуса/консистенцията на храната в сравнение с мъжете).

- Раздразнителна и склонна към пристъпи на депресия. Може да е била диагностицирана като биполярна или с маниакалка депресия (биполярно разстройство е новото име на маниакалната депресия, това е едно и също състояние), често съпътстващи състояния на аутизъм/Аспергер, а диагнозата Аспергер е била пропусната.

- Вероятно са и били предписани различни медикаменти, за да се лекуват симптомите. Много е чувствителна към лекарства и всичко, което слага в тялото, затова може да е имала неблагоприятни рекции.

- В 9 от 10 случая има сериозни проблеми със стомашно-чревния такт - язви, синдром на раздразнено дебело черво (IBS) и т.н.

- Самостимулация, за да се успокои, когато е ядосана или разстроена - клати се, търка се по лицето, тананика си, пука пръсти, клати крака, почуква с пръсти и т.н.

- Подобна физическа реакция, когато е щастлива - маха с ръце, пляска, пее, бяга насам-натам, танцува, подскача.

- Склонна е към кризи и избухвания дори на публично място, понякога заради привидно незначителни неща поради сетивно и емоционално претоварване.

- Мрази несправедливостта и мрази да бъде неразбрана; това може да предизвика гняв и ярост.

- Склонна е към мълчаливост, когато е стресирана или разстроена особено след криза/избухване. По-малко вероятно е да "изключи" в сравнение с мъжете, но може да има дрезгав глас, на моменти монотонен, когато е стресирана или тъжна.

Социални особености/отношения с другите

- Думите и действията често са неразбрани от другите.

- Възприемат я като студена и егоцентрична; недружелюбна.

- Много е пряма на моменти, може да бъде много запалена (развълнувана), когато говори за нещо, по което е силно увлечена.

- Може да бъде срамежлива и мълчалива.

- Както и мъжете от спектъра, изключва в социални ситуации, когато и дойде в повече, но като цяло е по-добра в социализирането в малки дози. Може дори да създаде впечатление, че е умела, но това е "представление".

- Не излиза много. Предпочита да излиза само с партньора си или с децата си, ако ги има.

- Няма много приятелки и не прави "момичешки" неща като да пазарува с тях или да се събират да "се мотаят".

- Има близък приятел или приятели в детството, но не и като възрастна. (Тук не съм много съгласна, при мен е обратното, но това е защото положих много големи усилия и попаднах на свестни хора)

- Може да има или да няма интимен партньор. Ако има, вероятно го взима много на сериозно, но може да избере да остане сама или без полови взаимоотношения.

- Поради сетивни проблеми или обожава секса, или изобщо не го харесва. (Всъщност тук има доста голямо разнообразие сред аспитата, това е друга интересна тема)
 
- Ако харесва някой мъж/момче, може да бъде много непохватна в опитите си да му покаже интереса си - може да се взира в него или да му се обажда непрекъснато. Това е защото се фиксира над него и не разбира половите роли в обществото. Това се променя с узряването. (А може и като Джини Уизли от Хари Потър да блокира и да изпуска разни неща в негово присъствие или пък да бяга от него и да не смее да му каже нищо. Това може да е сладко, ако момичето е на 11, но за пораснала девойка определено е странно. Важното тук е, че реакцията и е неадекватна и определено не отговаря на възрастта и. А това доколко се е научила с годините зависи от много неща.)

- Често предпочита компанията на животни, но не винаги заради сетивни проблеми.

-----------------------

Написаното в курсив са мои коментари.

Ето тук има един много добър текст за момичета и жени с Аспергер, когато имам време, ще преведа и него (ако случайно е преведен някъде, моля, кажете ми)
http://www.tonyattwood.com.au/index.php/about-aspergers/girls-an … ho-have-aspergers

Ето тук има един даже по-подробен списък

http://taniaannmarshall.wordpress.com/2013/03/26/moving-towards- … sperger-syndrome/

Дарил Хана признава публично, че е била диагностицирана с аутизъм като дете:

http://radaronline.com/exclusives/2013/09/daryl-hannah-opens-up- … hollywood-career/

http://www.youtube.com/watch?v=AmYHjfctUN8


Ето ви едно интервю с нея, забележете как се държи, няма нужда да знаете английски, за да наблюдавате поведението и.

http://www.youtube.com/watch?v=8qQkozkn8Cc

А, има я и на български новината:
http://www.eva.bg/categories/%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B … %D1%8A%D0%BC.html

2 много добри интервюта с д-р Тони Атууд:
http://www.abc.net.au/local/stories/2012/02/02/3421377.htm
http://www.abc.net.au/local/stories/2011/06/17/3246425.htm

Според него един от първите признаци, които могат да се забележат в хората с Аспергер, е, че реакцията им е забавена с 1-2 секунди в сравнение с другите. Тук става въпрос за реакция в социална ситуация, при общуването с другите, а не примерно за реакция по време на работа, която изисква логика.
Д-р Тони говори и за теорията, че аутизмът се причинява от липса на родителска обич. Въпреки че това е доказано погрешно, все още има психиатри (за неспециалисти да не говорим), които вярват в тази абсурдна теория. Д-р Тони казва, че това е особено разпространено вярване във Франция, където много психиатри все още се придържат към психоанализата (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B … D0%B8%D0%B7%D0%B0). На мен някак си не ми се вижда разумно да лекуваш хора на основата на теория, според която "Завистта за пениса при момичетата е приблизително еквивалентна в психологически план на тревожността от кастрацията при момчетата." Но Тони Атууд разказва как една майка на дете с Аспергер са я питали какви сънища е имала по време на бременността .

Ако някой все още не знае - появата и развитието на аутизъм и синдром на Аспергер при детето нямат НИЩО ОБЩО с отношението на родителите към него. Аутизмът не е следствие от лошо възпитание или недостатъчна любов (не че лошото възпитание и недостатъчната любов нямат други лоши последствия, просто аутизъм не е едно от тях). Родителите не са виновни, че детето им спада към аутистичния спектър. Причините са неврологични, не психологически. Има данни, че вероятно е генетично, проблеми по време на бременността и раждането също може би оказват влияние, но има случаи на нормална бременност и нормално раждане, но аутистично дете. Точната причина не се знае, но със сигурност се знае, че възпитанието на детето няма нищо общо.

Запис. Радвам се, че се появи такава тема.

Ranica, може ли да намериш материали за емоционалния термометър по Тони Атууд?
Прочетох за този метод в книгата, за която дадох линк преди време.

Ranica, информацията Ви е със сигурност много полезна за не малко хора и това че няма много коментари според мен не означава, че не Ви четат. Аз лично Ви поздравявам за дълбочината на осмислянето и емоционалното преживяване на проявите на личностите със синдром на Аспергер. И мисля, че е вероятно да сте една от тях. Като имам предвид наблюдаваното наличие на този синдром при майки на деца с Аспергер, вероятно е и в общата тема за аутизма да има такива.

Ха, аз успях да забия 178 на теста. Но аз си знам проблема, де . Макар че никога не съм го считала за проблем.

Има и по-забавни примери, например връзката между вноса на лимони от Мексико в САЩ и смъртността от катастрофи по магистралите:


Има и други интересни примери, може да потърсите за връзката между продажбите на сладолед и атаките от акули. Това са очевидни примери, но има и много случаи, които изглеждат много по-убедително, но пак няма причинно-следствена връзка, а има и много други грешки, които могат да бъдат направени при интерпретация или събиране на статистически данни (някои от тях дори умишлени). Повтарям - критично мислене и неприемане на нищо за чиста монета, без да има солидни доказателства. Много широко разпространени митове могат много лесно да се разбият с едно търсене с гугъл. Просто повечето хора не го правят, а и ако са като мен да пишат в гугъл всичко, което им попадне, няма да имат време за много други неща (например сън). Но поне информацията, която е важна за вас, е хубаво да се провери - живеем във време, в което имаме достъп до толкова много информация, само трябва да знаем как да я ползваме правилно.

Пиша много набързо, просто ми попаднаха някои линкове и мисля, че ще са полезни:
http://www.evolutionarypsychiatry.blogspot.kr/p/map.html

Писах за фиксациите към храна и как с логични аргументи може да убедите някой аспер, че не е здравословно да се гладува. Това, държа да кажа, важи само и единствено в началото, когато възниква такава фиксация. Ако човекът вече има хранително разстройство, хванете го и го заведете незабавно на най-добрия специалист, който намерите. Хранителните разстройства са най-смъртоносните психиатрични разстройства, все пак човек не може да живее без храна! Има някои, които твърдят, че хората можели да живеят на фотосинтеза, ама има ли нужда да го коментирам това (какви неща има в интернет - открих, че наистина има такива хора, даже се наричат слънцеяди   - ако някой говори за слънцеядство, мисля, че всякакви логични аргументи са безсилни...).

http://www.catkit-us.com/TheCATkitComponents.aspx

Ето това намерих за емоционалния термометър, това е пакет, който можете да поръчате за 200 долара. Не знам дали го има на български, вероятно не, би било хубаво, ако някое издателство се заеме с издаването му на български.

Изглежда ми много полезен. Помага на хората с аутизъм да разпознават различните емоции в другите и в себе си. Пише, че е подходящ за всички възрасти. Комплектът съдържа девет основни чувства: радост, тъга, страх, любов, гняв, гордост, срам, изненада и безопасност. Всяка категория съдържа 10 специфични варианта на чувствата - общо 90 вида емоции. Има и 50 страници инструкции как се ползва, така че вероятно не само специалистите, а и родителите могат да работят с него. Аз бих си го купила, но сега не мога да си го позволя. Мисля обаче, че ако е за дете, инвестицията си струва, може би има начин да се издаде на български?

Бледна ти е фантазията колко ще струват правата.

Преди малко попаднах на този линк - Не знаех, че Дарил Хана е със синдрома. Много я харесвам.

http://mamita-bg.com/2013/10/06/dori-ne-ste-podozirali-che-tezi- … nosti-sa-autisti/

Ranica, много ми беше забавна статистиката ти за био храните и аутизма. Както и други неща.

За връзката между фройдиската школа по психоанализа. Винаги съм се отнасяла с респект към нея - все пак е от толкова години и много професионалисти минават през нея. Също изключително много харесвам и ми е била полезна в отглеждането на детето  Франсоаз Долто, последователка на тази школа. Но определено до сега не можех да вникна как чак толкова ми влияе на отношенията с детето. Но в последните месеци се заглеждам повече и виждам и моето отношение, и как при децата тези трепети са едни от водещите. Та най-вероятно има нещо. Преди време са се занимавали само с най-тежките случай на психопатия и за това са виждали много силно ролята на сексуалното отхвърляне. Интересно е да се прочете някой труд  в тази област насочен към повече масовост.

Дарил Хана, заедно с Марк Твен, Линкълн, Франклин, Микеланджело, Бил Гейтс и още безкрайно много хора, без които светът нямаше да е същият.

тгжто

внтнтг

нгжтго

http://psychcentral.com/news/2013/10/13/autistic-kids-focus-more … ft-eye/60644.html

 попаднах на линк, в който специалист по темата обяснява за емпатията и аутизма (както и за психопатите). И да, той казва, че хората с аутизъм имат афективна емпатия, просто им липсва когнитивната - с прости думи, не могат да "прочетат" емоциите на другите, но когато разберат за тези емоции, ги чувстват като свои, както и всички останали хора. На хората с аутизъм не им липсва способността да бъдат съпричастни с другите, да обичат, да ги е грижа за чувствата на другите. Надявам се, че като е казано от специалист, ще бъде по-убедително.
Иначе това за пренаталния тестостерон е интересно, но като цяло има много неизвестни. А това, че аутизъм е "крайно мъжки мозък", вече е ясно, че не е така, макар че да, аутистите често са по-добри в систематизирането, а и са по-логични от останалите, но това не прави ума им свръх мъжки.

 
А това е една лекция на Темпъл Грандин:

http://www.youtube.com/watch?v=2wt1IY3ffoU

 

Ето и едно друго клипче за едно момиче с аутизъм, което не говори:

Мислили са я за умствено изостанала, но се е оказало, че изобщо не е. Но друго ми се иска да кажа тук - забележете, че това момиче има и винаги е имало желание да общува с околните, да дава и да получава обич. Забележете, че тя иска да се срещне с момче на нейната възраст например. Твърде често срещам описанието, че аутистите нямат никакво желание да общуват с другите, но мисля, че това обяснение е толкова разпространено, тъй като това е което изглежда на повърхността за хора, които никога не са имали проблеми с общуването. Но аз лично мисля, че повечето аутисти искат и дори жадуват за нормален човешки контакт и са сами, защото не могат, а не защото не искат да са с другите. Разбира се, има всякакви характери сред хората с аутизъм, някои са интроверти, други екстроверти, всеки аутист е отделна личност със своите собствени предпочитания. Но това, че не знаеш как да се свържеш с човека до теб, не значи, че не искаш. Аз никога не съм искала да бъда сама, никога не съм предпочитала самотата, просто в един момент се научих да я понасям. Нищо не може да се сравни с пълноценното човешко общуване.

.

http://taniaannmarshall.wordpress.com/2013/08/10/professional-fa … rpower-6th-sense/

.

Ето един линк, на който попаднах скоро - според едно изследване е възможно аутизмът и синдромът на Аспергер да са различни биологически:
http://www.examiner.com/article/autism-and-asperger-s-syndrome-m … erent-study-finds
Не помня дали дадох този линк, ама даже и да съм, ако някой е пропуснал:
http://www.ajnr.org/content/33/1/83.full
Ето още един линк, който ми попадна:
http://www.sciencedaily.com/releases/2013/09/130911093149.htm

.

нгжвнгя

.

Момичета, аз мисля, че ще ви е много полезно да отидете на 2-ри април Световния ден на аутизма на организираните мероприятия и да се запознаете с децата. Там присъстват и много приятели на аутистите. Може да се опитате да си поговорите с децата, да осъществите контакт. Доколкото си спомням Ranica обичаше децата. Също има няколко по-големи деца с аутизъм, може да се запознаете и с тях. Едното момче е студен в Нов български университет, бил е на гости на Слави. Мислили сте си да се запознаете с диагностицирани хора с аутизъм? Познавате ли някои лично, който има такава диагноза?
Имаше една инициатива да станем приятел на човек с аутизъм - ако искате може да се включите. Това мисля, че ще ви помогне още по-добре да разберете къде точно и дали сте в спектъра.

пэтнг

.