ВМ-НВХ, част 63

Свекитата ми са на средна пенсия + свекъра си намери работа в селото - прилично платена, дори повече отколкото в града на ръководна длъжност, но е тежка. Та ако не са те да се грижат да има зимнина, да има пресни плодове, зеленчуци и т.н., а ние да си купуваме само месо примерно от магазина , едва ли щяхме да си позволим да хапваме всекидневно месо.
Разходите са страшно много - на всички е ясно. Мъжа ми взима прилична заплата и въпреки това се лишаваме от много неща. Да, храната ни е приоритет, но като се пръснат парите за сметки, за купуване на нужни неща за вкъщи - извън храната и като дадем и за храна пари, хапчета и оттам нататък вече ако остане нещо - дрехи, козметика, обувки. Да не говорим за удоволствия. А някои хора ( като родителите ми ), парите от пенсиите им стигат за хапчетата и за тока - толкова. Оттам нататък - какво ядат ( храна), вода, кабелна, телефон, данъци, дрехи, принадлежности и т.н. - никой не ги пита. Майка ми 35 години се грижи за изоставени бебчета за пенсия 150 лв. А баща ми по болест с два инфаркта ( на миокарда и белодробен и няколко микро инфаркта) и инсулт, е с двойно по-голяма от нейната пенсия, но хапчетата им са страшно много пари, дори и по каса.
И двамата с диабет ( на хапчета) , майка с бронхиална астма, хроничен пиелонефрит, остеoхондроза, артрит, а баща ми с изброените по-горе.  
Да са живи и здрави свекърите. При тях не знам - ген ли е, какво е, ама са ни здрави. Минават 60 г, но пият и те вече хапчета за кръвно. Може малки дози да са, но вече пият от година, две лекарства, но допреди година, две не пиеха нищо.
А родителите ми са с болестите още от 35-38 годишни. И аз на кой ли съм се метнала, я!
 

Снимка: www.turntablekitchen.com
Преди време често пишех статии за зърнените храни-  защо най-хубавото нещо, което можете да направите за себе си е да не ги ядете и как в действителност всичко, което ежедневно слушате за „ползата” от зърнените храни и присъствието им в диетата ви е тотално грешно.

В последно време получавам все повече съобщения от хора, които ми обясняват как не съм права за зърнените храни. Очевидно всички имат един любим аргумент- „как човечеството се е изхранвало толкова години със зърнени храни и е оцеляло”; „как баба ми и пра баба ми са се хранили основно с такива храни, а са по-здрави от нашите съвременници и т.н.”

И честно казано сте прави- че баба ми и пра баба ми са се хранили така и са изключително здрави. Всъщност пра баба ми беше на 90г., когато правеше лицеви опори на перваза, всяка сутрин, а определено обичаше да си хапва тестени неща.

Има обаче един проблем, който крие ключа към загадката, защо те са се хранили така и са здрави, а ако вие продължавате да консумирате зърнени храни, няма да се радвате на активни, старчески години и ще ви се наложи да се „срещнете” с доста болести, още докато сте сравнително млади.

Проблемът е, че хлябът и бисквитите, които ядете днес, нямат общо с хляба и бисквитите, които са приготвяли бабите и пра бабите ни.

Да, може и да изглеждат идентично- да имат сходна форма, вкус, мирис, но за съжаление по структура са толкова различни, че ако бисквитите на баба ви са ви зареждали с енергия и добро настроение; бисквитите, които ядете днес, само ви приближават към болницата.

Макар и привидно еднакви, съвременните хранителни продукти, приготвяни от зърно/ пшеница и тези от преди 50г., драстично се различават на биохимично ниво.

Дори много малки промени в структурата на протеина в зърното, определят дали ще се стигне до огромни, разрушителни последици върху здравето в отговор на имунната система, или пък такъв отговор няма да бъде получен и всичко ще е наред.

Разликата между житото днес и в миналото е от небето до земята…буквално.

Едно време са се придобивали „прадедите” на съвременото жито- т.нар. еднозърнест лимец.

Еднозърнестия лимец има най-простият генетичен код от всички видове жито и съдържа само 14 хромозома.

Скоро след култивирането на  еднозърнестия лимец, се появява двузърнестия лимец, който е резултат от кръстоска по естествен път на еднозърнестия лимец и вид дива трева.

Този вид дива трева, добавя собствения генетичен код, към този на еднозърнестия лимец и се получава вид житна култура с по-сложен- 28 хромозома- генетичен код.

След това, отново по естествен път двузърнестия лимец се кръстосва с друг вид трева и това води до житна култура с генетичен код- 42 хромозома. Именно този тип жито е най-близко до съвременния тип жито.

Той е и генетично най-сложен. Това го прави и най-податлив на генетични промени, което определено в бъдеще служи доста добре на изследователите, които генетично го модифицират, за да придобива различни качества.

Така днес, еднозърнестия и двузърнестия лимец, както и първо появилото се диво и култивирано Triticum aestivum ( името на третия вид пшеница – с 42 хромозома), са изместени от хиляди, модерни сортове, които са дело на човека и на напредъка в генетиката и науката, като цяло.

Съвременното жито е продукт на различни кръстоски, целта на които е била да се създава по-голям обем реколта и да се модифицират качествените характеристики на житото, като например, това да бъде по-устойчиво на болести, високи температури и т.н.

В миналото житото е било диво и е виреело само. Не е имало необходимост от човешка ръка, която непрекъснато да се грижи за него, да го наторява, пръска и т.н.

В днешно време житото не може да вирее само. Ако го оставите на произвола на съдбата, то умира.

Не е ли странно? Звучи ми, като това, което скоро ще направим с кучетата и котките.

Животни, които са създадени сами да оцеляват сред природата, биват опитомявани и превръщани в безпомощни живи същества, които дори не знаят как да оцеляват в естествената си среда.

Е, същото се получава и с житото.

Освен това едно време житото е било доста високо, а в днешно време, след редица генетични модификации, с цел постигането на по-големи обеми реколта, то е само около 40см. височина.

Защо са го направили? Защото високите стебла  са на практика безполезни, пред по-ниските, които узряват по-бързо, което означава по-малко време за отглеждане, наторяване и т.н.

Освен това генетичното модифициране не е шега. То неизменно води след себе си до последици, които могат да са пагубни за човешкото здраве.

Любопитен е фактът, че не са правени експерименти с животни или хора, за да се установи как „новият” сорт генетично модифицирано жито, ще влияе върху здравето на живия организъм.

А повярвайте ми такова негативно влияние има. Както е казано в една от любимите ми книги на Уилям Дейвис-”Wheat Belly”:

„Анализ на протеините изразени в хибридния сорт жито и сравнени със сорта на  „родителите”, сочат, че макар че 95% от протеините изразени в новополучения сорт да са същите, 5% са уникални- различни и не се срещат в нито един от „родителите”.

Житният протеин- глутенът, подлежи на значителни структурни промени, които съпътстват хибридизацията. В един експеримент с хибридизация, са открити 14 нови глутенови протеини, които преди това не са присъствали в кръстосаните житни сортове.”

Генетичните модификации са базират на схващането, че един единствен ген може да бъде „вмъкнат” на правилното място, без да наруши изразяването на другите гени, свързани с други качествени характеристики.

Така на практика целта с генното модифициране на житото е да се създават сортове, които са кръстосани с цел да бъдат по-устойчиви на болести, пестициди, студ или пък просто да бъдат съвместими с определена вид тор или пестицид.

И макар, че се смята, че „вмъкването” на един ген, не нарушава начина, по който другите гени биват изразени, това не е точно така.

Установено е, че разлика има и тя вероятно се дължи на неочаквано пренареждане на ДНК-то в близост до мястото, където е „вмъкнат” нов ген, което води до изменение в протеина в самата храна.

Така хибридизацията на практика води до „включването” или „изключването” на гени, които нямат общо с предварително желания ефект за постигане на някаква уникална качествена характеристика, свързана или с по-добро качество на тестото, по-добра устойчивост на суша и т.н.

Така генетичните вариации, биха могли да доведат до коренни промени. Вземете например само човешките същества. Ние сме само мъже и жени и генетично изглеждаме по сходен начин, но пък се получават хиляди различни хора- по вид, по характер, по способности и т.н.

Любопитен е и фактът, че ако се опитате да направите донът със сладко ( такъв, като тези в Dunkin Donuts например), използвайки еднозърнест или двузърнест лимец, той няма да задържи пълнежа и ще има различен вид, вкус и ще бъде доста ронлив.

Има толкова много различни генетични модификации на житото, така че всяко от тях да отговаря най-добре на различна характеристика- едно е най-подходящо за мъфини с един пълнеж, друго за високи торти и т.н.

И стигнахме до любимата ми част! Съвременното жито, средно съдържа 70% въглехидрати, а протеинът и фибрите около 10-15%. За сравнение еднозърнестият лимец е съдържал с 28% повече протеин!

Това само по себе си е достатъчно красноречиво за разликата между съвременното жито и това, от което пра баба ви е правила хлябът и десертите.

А нека ви припомня, че всичко случващо се в организма на практика са химични процеси. В химията определено има значение какво количество ще сложиш от всеки химикал или съставка, за да се получи дадена реакция. Дори съвсем малко количествено изменение в една съставка, може да доведе до коренно различна реакция. Защо мислите, че нещо различно се случва и в тялото? Същото е!