TOM HARDY и поколението 30-годишни красавци, дето не се страхуват от грозни роли

Джой,тази снимка нова ли му е

Аз си признавам, че ще ми е мъчно за тази тема, въпреки че нямах време да пиша много...но, пък ви четях, всичко макар и със закъснение.
И се радвам ,че се докоснах до таланта на Том, защото в началото си мислех че е способен да пръска само сексапил и да оставя женски трупове след себе си. Но, истината е че повярвах на Джой, за това колко добър актьор е.
Вярно, имам какво още да изгледам с него, но смятам че го чакат още много вълнуващи роли , а защо не и някоя престижна статуетка

Любимата ми тема до тук от тези за актьори!

Мячик, аз да те агитирам за Фреди
Въпреки, че в Беззаконие е изключителен, както и като Стюарт!

Мячик, пиша ти тук, понеже си си запълнила пощата  на линия съм, ако има нещо пиши 

С известно нежелание започвам обобщаващия пост, но хубавите неща имат край, нали?

Резултати от анкетата:

Джак - Colditz (2005)    - 0 (0%)
Робърт Дъдли - The Virgin Queen (2006)    - 6 (15.8%)
Ноел - Scenes of a Sexual Nature (2006)    - 1 (2.6%)
Стюърт Шортър - Stuart: A Life Backwards (2007)    - 5 (13.2%)
Бил Сайкс -  Oliver Twist (2007)    - 0 (0%)
Боб Красавеца - RocknRolla (2008)    - 1 (2.6%)
Чарлс Бронсън - Bronson (2008)    - 3 (7.9%)
Хийтклиф - Wuthering Heights (2009)    - 1 (2.6%)
Фреди Джаксън -  The Take (2009)    - 5 (13.2%)
Иймс - Inception (2010)    - 2 (5.3%)
Рики Тар - Tinker Tailor Soldier Spy (2011)    - 0 (0%)
Томи Конлън - Warrior (2011)    - 1 (2.6%)
Тък - This Means War (2012)    - 4 (10.5%)
Форест Бондюрант - Lawless (2012)    - 6 (15.8%)
Бейн - The Dark Knight Rises (2012)    - 3 (7.9%)
   
Общ брой гласове: 38


38 гласа не можаха да решат коя да бъде най-добрата роля на Том. Няма убедителен победител. Приятно ми е да си мисля, че е толкова добър актьор, че няма как да избереш неговата най- роля. На мен също ми беше трудно.

И така, първо място си поделят романтичният Дъдли и бруталният, но с високо чувство за морал, Форест Бондюрант. По петите ги следват Стюарт и Фреди, и двамата агресивни, опасни за себе си и околните, но и двамата будят симпатии по свой начин. Трето място - Тък, напълно закономерно. Четвърто – Бронсън, също очаквано за мен.
Жалко, че малко хора са изгледали Колдиц(0 гласа за Джак) и още по-малко Оливър Туист. За липсата на интерес към Оливър намирам обяснение в липсата на бг субтитри.
Иймс и Бейн като част от изключитено касови филми са събрали по два-три гласа, което за мен означава, че гласувалите не са посегнали първосигнално към най-известните филми, а са направили информиран избор и че Том се помни със стойностните си роли, а не с касовите такива.

---

Спирам със свободните съчинения , за да представя събрани мненията на най-често пишещите в темата:

Scenes of a Sexual Nature (2006)

Мячик - много ми хареса като цяло, а Том ми беше много забавен. И много сладък. Не знам, дали помните, колко дълго се разхождах с подпис от този филм

joy_r - неговият льольо е най-смешен

Stuart: A Life Backwards (2007)

Акаша - Толкова реалистично, толкова реалистично играе... Просто типичната физиономия с налудничав поглед и накривена уста на пияниците, с типичният мрънкащо-ръмжащо, не знам как да го опиша, глас на наркоманите, бе жесток е. Талант!

mu_ry - невероятен Том, просто брилянтен

joy_r - "Стюарт" е всъщност дълбоко позитивен филм. Не крия, че и аз плаках в някои моменти, но след финала се чувствах заредена с много положителна енергия- хубаво е да видиш колко мощна стихия е приятелството, па дори и само на екран. Фактът, че може да се зароди силна връзка между толкова различни и като характер, и като жизнен опит хора, и при това тази връзка да оцелее и да промени и двамата към добро, е повече от вдъхновяващ.

Злата с метлата - Том беше направо неузнаваем с това фъфлене, изкривената челюст и кретащата походка. Не знам колко му е коствало да пресъздаде образа на Стюарт, обаче беше превъзходен. Трябвало е да си вземе Бафтата. Успя да ме разсмее, да ме разплаче, да ме накара да се страхувам за него и от него, да се ядосам на шиб@ния несправедлив живот и да се замисля за човешкото в хората.

Geia - Много хубава роля на Том. Отиват му такива ненормални роли - походката, говора, движенията, очите... Всичко в него идва да покаже какво е изживял, защо е "счупен" и кое точно го е "счупило". Много хубав филм, кара те да се замислиш. Особено силно ми подейства сцената, в която си говорят Стюарт и Александър кой момент от живота си би променил и толкова силно прозвуча - "Моментът, в който се запознах с насилието"... Дали тези моменти ни тласкат напред или ни карат да спрем, дали влияят по някакъв начин на живота ни? И дали в случая опита за спасение на Стюарт в дом, не се оказва по-голямото зло за него? Филмът носи в себе си едни от най-силните кошмари на родителя, поне според мен. И цялата роля на Том е превъплъщение на този страх. Много силни думи имаше в срещите с хората - аз съм въплъщение на вашия страх за децата ви...
Прекрасен Том, много дълго ще ме кара да се връщам към тази роля.

RocknRolla (2008)

Злата с метлата - Първият филм, който съм гледала с Том беше RocknRolla. Е, как да не го запомниш Handsome Bob?  

Bronson (2008)

mu_ry - жесток филм, много, много ми хареса. Хареса ми колко е абсурден, сюрреалистичен и цветен. Хареса ми, че беше като пиеса, както и начина по който беше заснет... абе , много ми хареса ... А Том беше толкова невероятно, брутално, жестоко готин, че нямам думи.

Бронсън го гледах не го като филм, а като театрално представление . Беше ми все едно гледам различни сюреалистични картини , предполагам, че и не случайно накрая Бронсън рисуваше учителя си като Магрит ... За мен този филм си е произведение на изкуството

Geia - идвам да си кажа, че тотално си прецаках усещането след Стюърт Определено имам вече проблем с този режисьор, не ми харесва, тотално съм убедена, че е прецаквация. Единственото хубаво нещо до тук, което съм открила у филмите му са - хубавото лице на Гослинг в Драйвър и члена на Том в Бронсън, както и хубавата музика. Останалото е безумна глупост. Изтърпях го до края и както при Драйвър се чудих какво съм гледала и защо Confused В предния филм, Стюърт поне ми даде нещо - докосна ме, и двата са по истински истории и докато се питаш в единия защо живота е такъв безумен и как може нещо дребно да те превърне в това, което си, тук даже нямаше и такъв опит. Едно безсмислено насилие, чудовищни кадри, голотата на Том, безумните приумици с фекалии и кървища... Честно, може да играе много добре, да е неузнаваем Том, но ролята му не носи никакъв заряд, нищо... Едно безсмислено излагане на голотата му и на разкошното му тяло.

Злата с метлата - Сега може ли някой да ми обясни какъв беше смисъла от този филм. Какво точно се е опитал да каже с него Рефн на зрителите? Защото ако е искал да покаже колко добър актьор е Том, вярно - успял е, обаче ние това си го знаем и от другите му роли. И мен, също като Гея, не можа да ме докосне героя на Том. Единственото, което изпитах беше задоволство, че отново го вкараха в затвора и съжаление към нещастните надзиратели и директори на затвори, които е трябвало да си имат вземане-даване с него. Винаги съм си мислила, че целта на режисьора, причината да направи даден филм е да ни направи съпричастни с историята на героите и най-вече на главния персонаж. В този филм това така и не може да се случи при мен. Но пък от друга страна целта на Рефн може да е била да отврати зрителите от "най-известният британски затворник". При мен се получи идеално. Та пак питам - защо беше този филм?

Wuthering Heights (2009)

joy_r - След Файнс всеки би бил смешен, а и тази адаптация е много захаросана- чак лъха на Розамунде Пилхер отвреме на време. Хванали са супер красивия актьор, сложили са му перука и са му наредили да гледа изпод вежди и да цупи устни (това си е ефект предвид какви са устните де. Няма драма, има мелодрама

mu_ry - Том беше красив, но хич не му отива да играе терзаещ се влюбен, поне не и тук ... а за Кати нямам думи, ужасна ми беше. Нищо не почувствах от нея, нищо ... беше като разглезена пикла, сега като се замисля, Том беше най-хубавото нещо, но можеха му сложат по-хубава перука


The Take (2009)

loca - Фреди -  ужасяващо брутален, първичен, отблъскващ и привличащ едновременно. Това е един от най-добрите драматични образи, които съм гледала и които и в момента ме карат да настръхвам.

joy_r - благодарение на него започнах да гледам на Том като на сериозен актьор. Ако не бях видяла Фреди, можеше и въобще да не стигна до тях. Роля на крайностите, дива и екстремна- пасва му като ръкавичка. Фреди е толкова гнусен, че чак не можеш да го съжалиш колко всъщност е сам и окаян- като куче. Но бясно такова.

 ---Фреди- ами на мен ми беше секси. По един малоумен начин, но секси.
   
Фреди е страхотен образ- в него има толкова много нюанси, че ха си мигнала за секунда в някой от шестте епизода, ха си отървала нещо, което може да те накара да го погледнеш с други очи.

Geia - Измъкването ме стисна за гушата, толкова, че съм почти склонна да гласувам за него. Невероятен Том. Въпреки че в изражението, мимиките, играта няма нищо ново, което да открия, поне за мен. Характерни неща видях, но ролята му е многопластова, жестока. Том преминава от един впиянчен, дрогиран мъж, в мил и нежен баща, от там в женкар, от там в мъжкар и пазещ позицията си гангстер. Моментите с Маги бяха много нежни, а с малкия Джими, просто те стискат за гърлото. Интересен беше прехода - и двете жени не ги обича, не може да ги понася, въпреки това беше запленен от Маги и тя за него беше нещо, което той никога нямаше да има, нещо чисто, за което да се залови. Трите жени в живота му, му помогнаха да доизгради образа си. Джаки - жена, от която има деца, но не може да понася и й изневерява под път и над път, Патриша - жената-власт, жената, която повдигаше самочуствието му и тази, която той обичаше, поне според мен, до колкото е бил способен да обича и Маги, жената-химера, тази, която той не може да има, но към която се стреми с всичка сила, за да го пречисти от всичко зло. От друга страна - Джими. Неговата опора, човекът, на който той вярваше най-много и който го предаде. Човекът, който отприщи останалата чернилка и горчивина. Сравнението между тях двамата беше потресаващо - Джими, който се издига, променя живота си, къщата си, стила си, без да се докосва до наркотиците - студен, като лед и Фреди - със старата къща, напиванията, наркотиците, многото жени, пълен с темперамент и страст, който не можа да тръгне напред, въпреки помощта на Патриша.
Разговора на Фреди с малкия Фреди на площадката беше потресаващ, стисна ме за гърлото. Толкова мъка имаше у двамата, толкова болка.И толкова загубени мигове...


Warrior (2011)

Geia - много много добър Том. Повярвах му в тази роля, колко е ядосан на света, как иска да върви напред и как все нещо му пречи. И аз като Джой имам любима сцена - хотелската стая с Ник Нолти. Невероятни и двамата.


Lawless (2012)

Акаша - Някаква градация ми се получи от гърлени звуци, произвеждани от Том и тук вече ми дойде множко. Laughing А ако се абстрахираме от него, остава само разфокусирания поглед (да не кажа тъповат). Не, не, въобще не мога да сравня тази роля с фаворитите ми. Никак! Бронсън ужасно ме дразнеше с това постоянно разчекване на устата в гротеска усмивка, с истеричните крясъци и хвърчащи плюнки, но поне виждам някакъв положен труд, а тук - дебилщина. Laughing

Мячик - Том си е създал свой неповторим Форест - много различен от повечето му образи в други филми, много индивидуален, много самобитен. Много на място за конкретната история.
След време може да ми се изтрият някои неща от сюжета на филма, някои конкретни сцени. Но  няма да забравя образа!
Останах с идеята, че Том се е възползвал максимално от личните си физически данни и едновременно се е оттласнал максимално от тях, за да престане да е Том и да стане Форест...

И не ме разбирайте погрешно - не беше само "дегизировката", която ме накара да харесам ролята. Дегизировката органично се сля с внушението на образа - почувствах го като човек, който живее по свой морален кодекс - едновременно като авторитетен лидер и като майка-закрилница.


Мнения на Джой тук.

---

За довиждане - Том през годините.






Тук може би следва да благодаря на всички, които се разписаха, и на старите муцуни, и на новите попълнения, надявам се да продължаваме в същия дух на шеги и закачки.

Сега следва Мяч, ако има нещо да добави и да представи новата тема.

Уффф, аз водя пуническа война с латопа си в най-неподходящия момент... и моля за извинение, ако съм ви затруднила. 

---

Искам да завърша тази тема като се върна към началото - към заглавието. 

Заглавието на Криста излезе направо „пророческо”!
Не толкова заради Том и неговите роли, макар че той определено има в кариерата си досега най-много такива, които могат да бъдат определени като „грозни”. А по-скоро защото тази година се оказа „годината на грозните роли” за още няколко от героите ни.

Ролята на Раян в Only God Forgives е може би най-грозната му до момента.
Ролята на Джеймс във Filth определено е най-грозната.
От всичко написано досега за ролята на Майкъл в 12 Years a Slave става ясно, че и за него това е много грозна роля – не физически, а поведенчески, психологически и емоционално може би.

И сигурно трябва да го отчета като наш пропуск, че не обърнахме достатъчно внимание на тези факти в самата тема. Но аз винаги съм приемала тази поредица не като отделни теми, а именно като цялостен „проект” – една обща „тема с продължение”.

И сега ви каня в ПРОДЪЛЖЕНИЕТО, посветено на Майкъл Фасбендер, представен ни от mu_ry.