В момента чета ... 21

Аз съм чела Присмехулника като студентка и съм с много приятни спомени. От известно време си я гледам в библиотеката си и се чудя дали да не я препрочета, но като знам каква купчина книги ме чака, а времето не ми стига...  

Благодаря, Свет! Ще пиша отзив като я свърша. 

Ехооооо  Как сте? Забравихте ли ме  Хич не ми стига това време 
Чета от мноооооого отдавна "Момчешки живот" на Робърт МакКамън. Хубава е много, ама това пусто време... Цял ден на работа, после вечер с децата вкъщи все нещо трябва да свърша и не остава време за четене  А така ми липсва ...
Вие как сте? 

"Защото те обичам" ми е в "списъка" за четене, както и "Аз преди теб" - Джожо Мойс. Но преди това ще се потопя в два романа на любимата ми Барбара Делински - "Нещата от живота" и "Брегове на желанието".

amanita  

"Дневниците" на Радослав Гизгинджиев. Много ми харесва. В самото начало съм. Дълго се колебаех дали да я купя, защото е доста скъпа. Но не съжалявам. Книгата е уникална, всеки ще отрие нещо за себе си. Странна е, не се разказва за нищо конкретно и в същото време е за всичко. Не е като роман, а като откъслечни проблясъци на автора. На мен много ми допадна.

   Много амбициозно го раздавам:
   - Заради Богинята, която направи паралел на "Вакантен пост" с "Мидълмарч" и ми събуди любопитството. Аз харесвам английската провинция във всяка епоха . 

 Аз НЕ!  
 
 Мислех за теб съвсем скоро, дори не знам дали не питах в някоя от литературните теми къде изчезна. Наистина ни поизостави.   Не бягай вече. Четеш, не четеш, драсвай по някой ред.

 Тази и миналата седмица и моето време за четене е малко. Обаче все се надявам, че нещата ще си дойдат на мястото.  

 

Прочетох "Животът на Пи".
Смятам, че във филма са пропуснали някои доста интересни моменти.
Много ми допаднаха някои разсъждения за животните и Бог, както и описанията на тигъра.

Мен пък тази книга много ме издразни, едва я дочетох, почти ме хвана депресията и мен. Не подценявам проблемите на героинята, но не ми хареса начинът, по който бяха поднесени. Не, че не си падам по депресивни книги, но тази просто не е моята.

"Мидълмарч" ми хареса много, за разлика от "Вакантен пост". И аз прочетох на едно място подобен паралел между двете, даже книгата на Роулинг я бяха кръстили "Мъгълмарч"  , но според мен нямат нищо общо - нито като начин на писане, нито като нещо друго.
Колкото до "Мидълмарч" - наистина си е амбициозно занимание  . Но пък си струва удоволствието, макар че на някои места направо се чуствах удавена в думи, думи, и още думи.....

Завърших 'Шоколад'. Много ми хареса! Сега почнах "Цар Плъх", макар и да ми е трудно да чета от телефона, но не мога да си открия кабела на четеца, за да си прехвърля малко книги. Пък от наличните там нищо не ми привлече вниманието на този етап    (но ще трябва по-сериозно да се разтърся, че скоро и батерията му ще свърши). Още съм съвсем в началото и не мога да дам мнение.

"Капан за сънища" на Кинг чета в момента.
 Доста време ми трябваше след "Повелителят на мухите", за да хвана нова книга.

Изчетох "Да убиеш присмехулник".
Не знам какво да кажа. По-точно знам, но не мога да го облека в думи.
Обикновено класиките са скучни, тази не е.
Някак много просто, по детски се описва живота в градчето и поуките сами се виждат. Аз наивно вярвах, че ще освободят негъра  , но той е черен значи е виновен ...
Трябва след време пак да я препрочета.

Напомня ми на Чичо Томовата колиба. Какво друго се сещате на такава тематика? Зеления път съм го чела. 

Аманита, пиши по-често! Надявам се всичко да е наред при теб.

П.П. Трябва да се прочете Присмехулника, мда!

Силно препоръчвам, ако не си го чела, "Време да убиваш" от Джон Гришам. Историята е идентична, а за мен е по-добрата книга. Мисля, че има и филм.

Естел, точно същата асоциация си направих и аз, когато прочетох и двете книги. В сърцето ми винаги стоят една до друга. И не само заради героите негри, а заради общочовешкото звучене и послания, което носят и двете. Много силни книги, много любими. Макар че поне за мен "Чичо Томовата колиба" беше по-тежката, по-мрачната, доста си поплаках на нея.

Ето какво прочетох аз напоследък:

„Невидимият мост” – Джули Ориндър. Книгата се нарежда сред най-добрите, четени досега през тази година. Много, много ми хареса. Признавам, че си поплаках малко. Това беше книга, която в нито един момент не ми беше скучна, не ме подразни с нищо, нищо не ми се стори претрупано, премълчано или недовършено. Съвършено разказаната история за мен. Това не е книга, от която да си вадиш поуки и мъдрости за живота. Просто не е такъв тип книга. Но може би именно заради това толкова много ми хареса. Всички герои бяха представени пълнокръвно и имаха свой живот. Всичко ми звучеше абсолютно реално (като изключа един малък детайл от детството на Клара) и възможно да се случи.
И отново намесата на войната в живота на всеки човек, как изкривява действителността и реалността, как всичко се преобръща с главата надолу, ценности, вярвания, надежди, мечти. Как денят се свежда до това дали ще намериш шепа трохи в джоба, които ще те спасят или пък ще свършиш разстрелян незнайно къде.
И докато четях тази голяма по обем книга, ясно усетих как и аз изживях този болезнен преход от мирно време към времето без мир, времето на война (Слава Богу, само в съзнанието си). Когато четях втората половина на книгата, първата (времето на мира) ми се струваше също толкова далечно, колкото и на героите. Все едно е било в друг живот, все едно съм чела за него преди месец, а не една предната вечер.
След прочита на последната страница имах желание веднага да я започна отново. И само с прочита на първите редове, които са преди същинския текст, започнах да разбирам още по-добре историята на героите. 
 
„Сянка” – Макъл Морпурго. Детска книга, която обаче се опитва да покаже истинския свят и несъвършенствата в него. Видя ми се наивна, но няма как, все пак е предназначена за деца. Но историята на Аман и кучето Сянка наистина ме трогна и ме развълнува. Имаше и хепи енд, което си беше в реда на нещата и ме зарадва.

„Повелителят на конете” – Николас Евънс. Не знаех за съществуването на тази книга, докато не я видях съвсем случайно. Спомнях си само, че съм гледала филм с това заглавие, който много ме беше развълнувал. Книгата много ми хареса. Първата част, която беше фокусирана върху момичето и любимият й кон Пилигрим повече ми хареса. Втората част вече ми дойде малко по-любовна, но като цяло оценката ми е положителна. А краят ме остави без дъх. Направо ме шокира.