Православието като начин на живот 2

Жени, би ли споделила подробности за детската Библия на кое издателство е?

Миналата седмица гледах страхотен филм /два пъти!/ и съм още под въздействието му - Животът на Пи. Единственото, на което мого да го оприлича е библейска  притча. Толкова мъдрост и истини са вплетени... Горещо го препоръчвам. Мен лично ме разтърси.

Признавам си, че изключително рядко чета Стария завет, голяма част от нещата за мен са неразбираеми и далечни. Опитвала съм да водя разговор на тази тема с други хора, но съм получавала странни отговори, които не са отговаряли на въпросите ми. Как се връзва законът "око за око, зъб за зъб" с думите на нашия Господ да прощаваме 70 пъти по 7 и да не изричаме обидна дума за другите и най-вече цитатът  да не отмъщаваме, че на Господа принадлежи въздаяние (от посланието на св.ап. Павел до Римляни)? Съжалявам, че поставям тези въпроси, мисля, че може би и преди са били обсъждани, но ми се иска да получа някакъв отговор, който ще отговори истински на моята нужда от такъв - знам, че има защо нещата да са казани по този начин и че имат някаква връзка, която не разбирам.

zazo, ще видя довечера в къщи и ще ти пиша  !

liese, все едно прочетох собствените си мисли ...
Не мога да огранича четенето на Стария завет, защото малкия разгръща Книгата първо там. А са едни жертвоприношения, притчата за Авраам и Исак направо го потриса. Детето вижда по картинките какво става, няма нужда да му чета, за да види как баща вдига нож срещу сина си. Опитвам, но не мога да го обясня. Просто детето няма възможността да приеме какво става в историята. Не разбира как така веднъж Бог иска едно, а после друго. Не съм добър педагог в това отношение, не мога да сведа до минимум, да сдъвча до такава степен, че да е смилаема информацията.
И вероятно огромна част от проблема, е че аз не приемам Старият завет ...

Старият завет е изключително метафоричен и никога не следва да се приема буквално. Моят изповедник е категоричен, че стария завет трябва да се чете само от възрастни хора и то с коментари на компетентни богослови. Впрочем и самите евреи никога не са чели талмуда като художествена литература.

liese, точно тук е разликата Старият Завет който проповядва зъб за зъб и Новият Завет. Христос идва и ни учи, дава ни пример за това да обичаме ближния като себе си. Исус Христос се ражда с идеята да ни покаже и даде по-доброто:-)
Макар, че не сме се променили изобщо, по скоро живеем по Старият Завет и него все цитират хората:-) може би така е по-лесно
ох, не знам да ли бях ясна;-) Старо => Ново развитие...

Детска библия още не съм взимала,но искам да споделя един сайт,в който попаднах на откъси от интересна детска книжка за десетте Божи заповеди.Книгата е на Ангелина Жекова,Искам да знам.Писах на издателството и те ми я пратиха,защото я нямаше никъде по книжарниците.

Принципно Старият Завет е много труден за разбиране, особено когато се разглежда извън контекста на Новия Завет. Затова Блаж. Августин ни дава "ключа" към разбирането на Стария Завет: "Новият Завет е скрит в Стария, Старият се разкрива чрез Новия".

Не можем да разглеждаме двата Завета по отделно, защото те са част от едно Божествено Откровение. По важните места от Стария Завет са изтълкувани от св. апостоли (напр. в Посланието до евреите), а в по-късно време и от св. Отци, така че ние няма какво толкова да умуваме върху текста, опитвайки се тепърва да намерим смисъла в него. Много могат да ни помогнат в това отношение и посочките в Библията под черта за паралелните места в Свещ. Писание. Те ни насочват директно към мястото, където съответното място в Стария Завет се споменава (и тълкува) в Новия Завет.

Ние християните не можем да се оплачем, че Старият Завет е напълно неразбираем.
Той е бил Божествено Откровение към богоизбрания еврейски народ, съобщено му по начин, който е съответствал на възможността му за разбиране - най-често като директни заповеди и забрани, а по-рядко като предобрази, които се разкриват напълно в Новия Завет. Докато Старият Завет е "сянка на бъдещите блага" (Евр. 10:1), то Новият е откриване и вкусване на тези блага. За нас е по-лесно да разберем казаното в Стария Завет, отколкото на евреите преди хиляди години. И все пак, за да разбираме казаното в него, трябва да го изследваме, а не просто да го четем, както казва и Христос: "Изследвайте Писанията... те са, които свидетелстват за Мене" (Иоан 5:39). Това разбира се е свързано с много труд и усилия, с четене на допълнителна литература, която слава Богу в наше време е доста изобилна.

А кой е сайта?
Ще ми се да чета на децата повече, но все не успявам.Имам много хубави книжки в къщи с християнски приказки и разказчета, но ден чета , после 5 нямам време и така

Ох,сега видях,че не съм сложила линка 
Ето го:
http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=categ … =58&Itemid=96

stefanel, благодаря! Линкът е много полезен. Много е важно как ще обясним на децата кой е Бог и кои са неговите заповеди. Така, чрез приказки е най приятно за тях и те биха го асимилирали най- добре. На мен също ми е трудно да им чета Стария завет, дори в пригодената за деца форма. Основно, винаги съм се старала да разберат, че Бог е добър, че Той обича всички и прощава на този, който е сгрешил, щом разбере грешката си, да  Му се помоли и да Му поиска прошка. Сигурно и аз не съм разбрала докрай връзката и разликите между Стария и Новия завет. Благодарение на дискусията тук, се поразрових и открих една статия и един коментар във форум, които ми поизбистриха нещата.
 Ето статията: Относно отношението между Стария и Новия Завет
 Ето и коментара:
 Ето и едно хубаво анимационно филмче за децата. Има и други от същия потребител в You Tube: Исус и чудесата, които Той извърши

 Тук е и Вероучение от Елин Пелин. Някой тук го беше споделил, но не помня кой. Извинявам се и много му благодаря  

Според мен нищо написано в Библията не бива да се приема буквално. Това е книга за душата, не за физическото. "Око за око, зъб за зъб" означава не, че задължително трябва да извадиш окото на този, който е извадил твоето. Означава, че наказанието трябва да съответства на провинението. Това е първообразът на правосъдието. Дава начина да не осакатяваш душата си с отмъщение и излишната жестокост. Но също така категорично се обяснява, че всяко зло ще бъде наказано. Защото ненаказаното зло отключва след себе си лавина от последващи злини. Ненаказаното зло е сигнал, че може да си правиш каквото искаш - последствия няма да има. А такъв начин на мислене е езически и изключва Божията воля и Божията справедливост. Т.е., тези наглед жестоки и противоречиви думи ни водят към единобожие, справедливост и правосъдие.
Но... такива са били времената, така е казано-записано.

zazo, Бибилията за деца (така е и името на книжката) е на издателство ПАН, 2009 година. Ето я http://www.pan-bg.eu/?viewID=1&bd_id=587.


Не съм съвсем сигурна, че успях да те разбера. Къде остава прошката? Не че в някои случаи на особена и буквално животинска жестокост човек е лесно (дори възможно) да прости ...

Надето, точно това имах пред вид. Благодаря ти, описала си го много по-добре от мен !

Да не забравяме, че и Бог не е оставил ненаказан греха на Адам и Ева, но никой не Го обвинява, че не им е простил и не си е затворил очите пред провинението им, нали?

Съгласна съм с това, че злото не трябва да остава ненаказано. Но ние не сме съдии, а се надяваме на Божията справедливост и възмездие. Разбира се има човешки закони и съд, към които трябва да прибягваме, но никога не трябва да стигаме до саморазправа. Такива са принципите на Божественото и човешкото право. Поне по тази точка между тях няма никакво противоречие.
Признанието на вината е смекчаващо обстоятелство, а злобата и отмъщението нямат място никъде - дори и в Стария Завет. Трябва правилно да разбираме написаното - дори прословутото - "Око за око, зъб за зъб".

simpatikonia, прошката няма много общо със затваряне на очите. Прошката е осъзнаване, приемане и акт на любов. Затварянето на очите е омаловажаване на акта на злото. Смятам, че ясен пример за това е да не реагираш, когато знаеш, че някой страда (физически малтретиран например).
Точно това питах и zazo , защото намирам смисъла в наказанието като такова, само ако не идва от пострадалия/близък. Ако идва от там, то няма справедливост, а се гони отмъщение.

Жени, и аз си мислех същото, след като прочетох вашите мисли тук - че не бих могла да обясня нещо, което аз самата не разбирам, ако бъда запитана. За това и реших да споделя тревогата си.
Това, което дядо хаджия е написал, е отговор, който и преди съм чувала и с който съм съгласна; харесва ми. Извинявам се, че повдигнах въпроса. Явно отговорът е в книгите и в опита.
zazo, благодаря ти за коментара, смятам, че разбрах какво имаш предвид, и съм съгласна.
Жени, струва ми се, че зазо имаше предвид това, което и ти си написала.

Не съм съгласна обаче, че в човешкото право има същите принципи като Божественото. Общото ми мнение е, че колкото и уредени да са отношенията между хората по закон, ние все пак разчитаме на доброто у другия, а не на това, което пише някъде - именно защото всичко по човешки може да бъде преиначено.
Тук може би Жени ще може да изкаже по-интересно и различно мнение. Това е моето лично, което се извинявам, ако на някой не се харесва.