Младите до 30 години и кой как е успял

  • 46 422
  • 933
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 875
тинки, ти някога има ли си кредит? Защото няма как да ме убедиш, че заемите от времето на соца са същите като кредитите сега. Дори само документите, които се подготвят в единия и в другия случай са различни. Да не говорим, че в днешно време да теглиш ипотечен кредит ти трябват пари за самия него за ваденето на всички документи, такси, прехвърляне, адвокатски и нотариални хонорари, оценки на жилището, вписване и т.н.

"Губещи" имаше след '90 те.
Взимала съм кредит, естествено. И то не един.  Разликата с преди и сега е че кредити се даваха изключително рядко и изключително за жилище. A до 2009 се взимаха пари назаем безразборно. Затова им тежат кредитите на хорицата, защото не знаят колко могат да носят.  


Без да съм чела темата за сватбата - съвсем нормално и логично е да си я покриеш сам. Просто се разпростирай според чергата си.

Добре, но кажи ти как го постигна?

Как постигнах спестени 5-6 хил. лв.? С работа, как. А и все пак - двама сме.  

# 181
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Нова, да не оспамваме темата, но точно в произвоствени предприятия е редно да има  високо платени шефове да не употребявам чуждиците. А ти си използвала "чиновници". Те не са такива.

# 182
  • София
  • Мнения: 565
Ха, интересна тема, донякъде следих и се включвах в темата за сватбите, понеже наскоро бях булка и то от тези, които не са взимали пари от родителите за тържеството, но виждам че нещата са се пренесли на друго ниво вече Simple Smile)

Като под 30 годишна (28) не определям себе си нито за успяла, нито за неуспяла. Успешно съм завършила университета и съм си намерила работа точно по специалността, сега имам средни доходи за София, с които живея нормално. За да го "постигна" (не че е кой знае какво постижение) съм работила от първи курс, няколко години като стажант в различни фирми или за ниска заплата, което ми позволи когато завършвах вече да съм натрупала известен опит и съответно да имам шанс за по-високо заплащане, с което да се издържам. Според мен огромният проблем при ученето е, че университетите нямат връзка с реалния бизнес. За себе си с ръка на сърцето мога да кажа, че всичко, което знам е от работата, а не от университета. Реално ако не работих като студентка, след завършването си въобще нямаше да имам стартовите познания, за да работя по специалността си.

Колкото до другите неща- нямам жилище, не очаквам и някой да ми купи, живеем под наем. Бих взела ипотечен кредит, само ако се чувствам уверена, че ще можем да го плащаме без тежки лишения. Потребителски кредит сме взимали- за кола, и си го изплащаме. Не виждам като цяло нищо лошо в кредитите, стига да си правиш сметката.

# 183
  • Мнения: 79
Взимала съм кредит, естествено. И то не един.  Разликата с преди и сега е че кредити се даваха изключително рядко и изключително за жилище. A до 2009 се взимаха пари назаем безразборно. Затова им тежат кредитите на хорицата, защото не знаят колко могат да носят.  

Идеше реч за ипотечните. За всички останали кредити съм твърдо против. Можеш да си купиш телефон или лаптоп, след няколко месеца, когато събереш парите, а не веднага когато ти е дошло на акъла, ама с кредит. Има хора, които сякаш не могат да живеят без кредити за щяло и нещяло.
За това какво ти тежи и какво не е въпрос на приоритет- наем за цял живот или заем. В крайна сметка до преди 2008г. никой не е предполагал, че ще дойде криза. Обикновено доходите растат, а не намалят, както се случи. При соца това беше предимството, че имаш работа и спокойствие.
А под "преди" имах в предвид преди '89 година. Когато ние теглихме ИК, разходите ни още преди да го отпуснат за нещата които изброих бяха 3 000 лева. Преди няколко месеца приятелско семейство тегли, казаха че разходът им е бил 6 000 лева. За това не съм съгласна, че било "същото", като преди '89г.

Та, да не разводняваме темата.

Последна редакция: ср, 11 сеп 2013, 01:15 от Red_Hot

# 184
  • Мнения: 875
Red_Hot , не мога да те разбера за какво изписа цялото това нещо... наистина разводняваме.

# 185
  • Мнения: 9 129
Нова, да не оспамваме темата, но точно в произвоствени предприятия е редно да има  високо платени шефове да не употребявам чуждиците. А ти си използвала "чиновници". Те не са такива.

И къде точно съм написала, че управленските кадри в предприятия са чиновници?  newsm78

За сватбите - да хвърлиш 5-10 000 за сватба, които ще изгладуваш или изплащаш дълго време - не го разбирам.
Освен да разчиташ на възвращаемост на инвестицията  Mr. Green - един подари телевизор, друг- хладилник, трети - миксер, четвърти - юрган ... едно време така ас събирали покъщнина младото семейство, ама сега ми се струва, че не се изплаща, младите вече най-често отдавна живеят заедно и са понакупили това-онова.


# 186
  • Мнения: 1 384
аз съм на висок пост в производствено предприятие и се побърквам , а заплатата ми  не е по-висока от другите  ooooh!

# 187
  • Мнения: 14 478
Предполагам, че на държавна службица не са се изкарвали такива пари и ми се струва, че баш така трябва да бъде.
Почне ли чиновникът да живее по-охолно от частника - държавата е загубена.


Най-накрая някой да каже нещо вярно.
Поздравление от мен. Но за съжаление сме почти достигнали до този момент...

# 188
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 250
До 30 годишнината ми имах виШУ - магьосник  Mr. Green , работа и самостоятелност от мама и тати. Преместих се в друг град. След 30 вече имам детенце, пак имам работа, пак съм самостоятелна, пак живея далеч от родния ми град. Общо взето - обичайни неща.

# 189
  • Sf
  • Мнения: 976
Че те най-интересните неща идват след 30. Какво си мерите частите на тялото на 30, нека 45-годишните да чуем. Може и 60-годишните. Тогава е интересно.

# 190
  • Мнения: 6 343
Не знам защо не се брои за постижение между 20 и 30 да намериш и задържиш
партньор, който да те подкрепя- вкл. и финансово, когато трябва.

Влачене на безкрайни гаджета между 20 и 30 не е хубаво.

Общо взето в това десетилетие бракът е най-големият фактор за стандарта
на живот. Ако бях избирала по-мъдро, можеше да съм с повече постижения.
Но знам ли...общо взето спечелих 10 и загубих 9 и половина и сега наново...

# 191
  • Sf
  • Мнения: 976
Не знам защо не се брои за постижение между 20 и 30 да намериш и задържиш
партньор, който да те подкрепя- вкл. и финансово, когато трябва.

Предполага се, че докато си млад и хубав, да намериш и задържиш партньор е най-лесното нещо. Няма как да се брои за голямо постижение.

Иначе не е лошо на 30 да си на стартова позиция. По-зле е когато това се случи на 45.

# 192
  • Мнения: 14 478
Не знам защо не се брои за постижение между 20 и 30 да намериш и задържиш
партньор, който да те подкрепя- вкл. и финансово, когато трябва.

Влачене на безкрайни гаджета между 20 и 30 не е хубаво.

Общо взето в това десетилетие бракът е най-големият фактор за стандарта
на живот. Ако бях избирала по-мъдро, можеше да съм с повече постижения.
Но знам ли...общо взето спечелих 10 и загубих 9 и половина и сега наново...
Да намериш добър партньор е в много от случаите въпрос на късмет, не толкова на съзнателно усилие...

# 193
  • Мнения: 6 343
Да намериш- да, лесно е. Но след това да го задържиш, да е
приоритетно да сте семейство, вместо да се втурнеш за втора
и трета магистратура...това си е вече въпрос на избор.

И не е до късмета да попаднеш на идеален, а до познаване на себе си,
кой човек би бил достатъчно добър и оттам да действаш, а не да
се чудиш.

В 21 век си е постижение да надигнеш глава от бачкане и образование
и да се сетиш, че си жена. От моето поколение доста голям процент
не можаха да го направят. Аз го направих по грешния начин- затова виждам,
че ако се бях постарала в тази област (да бия шута на 14 години по-големия
от мен "улегнал" и да си намеря нещо по-подходящо)- можеше да имам
доста по-добри дни.

# 194
  • Sf
  • Мнения: 976
В 21 век си е постижение да надигнеш глава от бачкане и образование
и да се сетиш, че си жена.
От моето поколение доста голям процент
не можаха да го направят. Аз го направих по грешния начин- затова виждам,
че ако се бях постарала в тази област (да бия шута на 14 години по-големия
от мен "улегнал" и да си намеря нещо по-подходящо)- можеше да имам
доста по-добри дни.

Точно това имах предвид. Да си на 25 и да хванеш 45-годишен. Не лесно, а много лесно. Радваш се докато разбереш, че си се минала и му биеш шута. Но виж за първото изречение си толкова права...

Общи условия

Активация на акаунт