Публикувана: 10 септ. 2013, 12:23 ч.
Последно мнение: 7 ян. 2014, 07:19 ч.

Младите до 30 години и кой как е успял

46 420
933
2

Отговори

# 30 10 септ. 2013, 13:51 ч.

София
Мнения: 2 516

Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 10 сеп 2013, 13:30

Цитат на: Po3u в вт, 10 сеп 2013, 13:19

...нито пък аз искам да изтегля 80 000 заем, който да изплатя почти двойно след 40 години...

Наемът през тези години също не е малко Peace

В моя случай нямам намерение да живея 40 години под наем.
Временно е, на всичкото отгоре имаме къде да живеем, но е доста по-неудобен вариант за момента, от живеенето под наем. Така че в моя случай мисля, че е ок.
Ако изгледите са да се живее дълги години под наем - много ясно, че кредит е решението. Имам познат, който вече 12 години живее под наем и дори не осъзнава, че е загубил много пари. Все още си мисли, че с ипотечен кредит ще загуби повече от лихвите....

Иначе не мисля, че има човек, който на 23-4 да може да извади пари за апартамент. Освен ако не са готови, разбира се. Тук родителите обикновено винаги помагат.

Иначе, РедХот - не знам при теб как е, но моите родители не са от най-спестовните. Поне тук съм научила нещо от тях и сега заделям, че да мога и да им помагам, когато имат нужда. Осигуриха ми страхотно детство и тийнеджърство, така че не ги виня, задето сега някой път не смогват.

Андариел Hug

# 31 10 септ. 2013, 13:54 ч.

Мнения: 79

[quote author=Не се сърди, човече link=topic=737656.msg26109373#msg26109373

Мдам...
Аз явно нещо не съм добре. Родителите ми имат имоти, но не ги ползвам, въпреки че съм единствено дете, предпочитам с мъжа ми, с наши сили, да си имаме нещо общо, постигнато с наши усилия. Не ме притесняват кредитите, ако по-рано се бяхме сетили, вместо да ги даваме на хазаите, досега щяхме да сме го изплатили. Но здраве да е Simple Smile

[/quote]

Ние, при първа възможност си купихме собствено жилище, това беше точно на 30г. Преди това бяхме на квартира. В момента, в който започнахме да вземаме прилични заплати, за да може банката да ни одобри за кредит. Изплатихме го предсрочно, а не както беше заложен за 25 години. Сами, без чужда помощ.

# 32 10 септ. 2013, 13:55 ч.

Мнения: X

Чакайте сега, тука за количество или за качество ще си говорим?
Защото и мен никой не може да ме убеди, че на 30 можеш да си учил редовно/ ходиш на лекции, упражнения и т.н/ във ВУЗ 5 години, да си родил дете , което носиш почти 1 година, после го отглеждаш 2-3 години и да имаш кариера/ защото кариера предполага поне 2-3 години работа, за 5 месеца кариера не става/ ....... А , забравих и собствено жилище без кредит.
Значи по мои груби сметки, дори да си голям късметлия/ веднага след майчинството намираш перфектната работа/ и много кадърен, пак удряш 30 преди собственото жилище.
Аз съм на 30- 7 години съм следвала, имам 1 дете, което съм гледала до 3.5 год. и 2- 3 години разпокъсан стаж. Собствено жилище имаме, но то е благодарение на мъжа ми / 33 годишен е/, без кредит.

# 33 10 септ. 2013, 13:59 ч.

Мнения: 79

Цитат на: Po3u в вт, 10 сеп 2013, 13:51

Иначе, РедХот - не знам при теб как е, но моите родители не са от най-спестовните. Поне тук съм научила нещо от тях и сега заделям, че да мога и да им помагам, когато имат нужда. Осигуриха ми страхотно детство и тийнеджърство, така че не ги виня, задето сега някой път не смогват.

Андариел Hug

Нашите родители казаха да се оправяме сами. И ние се оправяме.
Друг е въпросът, че те пък навремето не са си оправяли сами, защото бабите и дядовците много им помагаха във всяко едно отношение- финансово, хранително (всички продукти идваха от село) и материално, защото им построиха къща за чудо и приказ.
Ама явно е през поколение. На който му е давано не оценя. Сега ние, за нашите деца ще сме така дащни, защото знаем какво е да започнеш не от нулата, ами под нулата с кредит и да се пребориш сам, за да изплуваш.

# 34 10 септ. 2013, 14:02 ч.

Мнения: 79

Елена Ди, в предната тема, 90% писаха, че на 30г. са преуспели и могат да изкарат 10-15 хил. лева за сватба.
За това сега питаме- добре, сватбата сами си я платихте, но кой плати жилището, кой ви храни и къде живяхте до 30 години? Кое е туй нещо дето работихте, че успяхте и да завършите висше, и да направите кариера?

# 35 10 септ. 2013, 14:03 ч.

София
Мнения: 2 516

Цитат на: sophiemmaspencer в вт, 10 сеп 2013, 13:50

Цитат на: Po3u в вт, 10 сеп 2013, 01:12

Практиката е, както казаха по-горе, всеки да "практикува" при мама. Затова имам позната, която е вече на 28 години, без грам трудов стаж дори като сервитьорка. Мама й казала, че без докторантура няма да си намери свястна работа. И момичето учи здравата....
За ипотечния кредит нямам намерение да говоря.... Макар че там ситуацията е "или получаваш апартамент, или цял живот работиш за него".

Правилно и е казала майка и. Не виждам как стажът "като сервитьорка" ще и помогне в живота. Защото въпросът всъщност не е какво си постигнал на 28, а какво си постигнал в живота (ако ще си мерим успехите де). Аз на 28 нямах нищо - имах висше образование, но без специалност, работех като асистент, но с малка заплата, живеех сама, но под наем. Виж, на 38, вече имах специалност, бах защитила докторат, имах мъж, дете, добре платена и перспективна работа, собствен дом. Сватбата си я платихме сами, но бяхме на 30+. Беше семпла, с малко гости (около 60), 1/3 от чужбина (роднини и приятели), другите най-близките.

Арогантността е присъща на младите. С времето мирогледа се променя и възгледите на 28 годишните ти идват малко смешни. Запази си темата и се прочети след десет години, да видим дали ще си а същото мнение. Mr. Green

А на 28 с една проста докторантура какво?
Ще започне веднага работа за 1500 лева?
ОБщувам от време на време с това момиче, когато идва в София. Тя въобще не знае колко страшен и труден е животът извън бащиното огнище. Мисленето и е съвсем различно от това на хората, които не разчитат на дипломите, за да си изкарват хляба.
Това е страшно.
Стажът като сервитьорка поне може да я поочука малко, да и покаже, че хората не винаги се отнасят зле с теб, че има работодатели и "работодатели", че трябва да спазваш график, да си отговорен. Все неща, на които в университета не те учат. Въпросната мацка е още дете, за мен, нищо че съм с 4 години по-малка от нея.

Не съм арогантна, просто не оправдавам тези, които са на 28 и обвиняват държавата и си намират оправдания за това, че работят за 400 лева.

Цитат на: Red_Hot в вт, 10 сеп 2013, 13:59

Ама явно е през поколение. На който му е давано не оценя.

Именно. И нашите са така.... И поради тази причина майка ми все още си мисли, че няма нищо нередно в това с милия и родителите ми да си живеем под един покрив - две семейства в тристаен апартамент.

# 36 10 септ. 2013, 14:07 ч.

София
Мнения: 62 594

изненадана съм, че с докторантура е наникъде. Най-малкото докторантите са редовно в университета, участват във факултетните дела, проекти, та не са изолирани. Докторантите не са толкова много, те обикновено или работят във факултета като водят някакви часове на бакалаврите или магистрите, или са някъде в някакви научни звена и институции. Описаното от теб ми е странно.

# 37 10 септ. 2013, 14:09 ч.

Мнения: 79

Цитат на: Andariel в вт, 10 сеп 2013, 14:07

Работят, но заплащането им е горе- долу колкото заплата на младши учител, а до колкото знам докторантурата не е евтина.

# 38 10 септ. 2013, 14:11 ч.

Мнения: 10 545

Елена Ди, зависи от много фактори. Работата ми в телевизията започна още преди първата лекция във Факултета по журналистика. Родих на почти 24. През това време завърших и магистратура, дадох си и година почивка и на няма и 26 отново се върнах на работа- директно в ефир. и Така почти три години, пет дни в седмицата ефир по два часа дневно. Досущ като Миглена Ангелова. Mr. Green

Сама се смъкнах до репортер. Второто раждане ми сложи прангите на мен. После по стечение на обстоятелствата реших да уча, да зарежа това, което бях постигнала, а то да си кажа честно, само ме заряза.
Купих си жилище за почти шестцифрена сума, финансирано на 75 процента с лични средства. И разни други бла-бла-бла и фръц-фръц.
Сега имам усещането, че реално нищо не било. Криза на 30-те може би.
Сега ще градя наУчна кариера. tooth

Предложиха ми да продължа с докторантура, която между другото отлагам от поне 7 години.

# 39 10 септ. 2013, 14:12 ч.

София
Мнения: 62 594

Мисълта ми е, че работят, а някои остават и след това да преподават или по време на следването успяват да си намерят работа чрез някой от университета, работещи по проекти извън. Чак такива загубени докторанти да има, че да трябва да сервитьорстват не знам.

# 40 10 септ. 2013, 14:17 ч.

София
Мнения: 1 204

Цитат на: Andariel в вт, 10 сеп 2013, 14:12

Остават тези с връзките и натегачите (поне в някои университети) и не винаги това са най-можещите и знещите. Има и изключения за радост.

Цитат на: Po3u в вт, 10 сеп 2013, 14:03

Не съм арогантна, просто не оправдавам тези, които са на 28 и обвиняват държавата и си намират оправдания за това, че работят за 400 лева.
[quote quote author=Po3u link=topic=737656.msg26109506#msg26109506 date=1378810999]

Не е точно така, има и доза късмет. Аз работя от 19 годишна и какво от това? Не съм забогатяла, за апартамент не мога и да си мечтая, с висше образование съм, постигнала съм висока позиция в работата, но пари за собствен апартамент нямам.
Позволила съм си 1 г и 3м майчинство, през което също изкарвах по някой лев от вкъщи.
Докторантурата изоставих, тъй като нямаше кой да ме издържа.
Никога не бих дала 10-15 хил. за сватба

# 41 10 септ. 2013, 14:23 ч.

Мнения: 6 343

Някъде къмто 25 усетих, че т. нар. "постижения" няма да ми служат
цял живот, а по-скоро са техника за обществен пробив, който да ме
изведе донякъде.

Може би ако бях карала по руслото, щеше да съм с две деца и ипотечен
кредит. Но разводът променя много неща.

Иначе- лежерно си завърших бакалавър на 23, поработих, омъжих се,
родих и чак тогава почнах магистър, сега пак работя и продължавам напред,
съчетавайки научените хитринки с вече по-задълбочен поглед.

Но си мисля, че не съм от хората, дето ще гонят директно слава и признание,
със самохвалство или пиар. Ако наистина постигна нещо, то ще се чуе.

# 42 10 септ. 2013, 14:24 ч.

Мнения: X

Касита, наистина не е никак малко това, което си постигнала, но хора с подобни успехи на тази възраст за съжаление са рядкост.

# 43 10 септ. 2013, 14:27 ч.

Мнения: 6 343

Касита, между другото за твоите постижения само бих си мечтала,
вкл. в журналистиката:) не бих издържала и 15 мин. в ефир, без да
усетя, че на практика говоря онези глупости, които всички говорят
в ефир.

Но пак казвам- никога не съм била истински социално пробивна, винаги
съм търсела друг вид развитие.

# 44 10 септ. 2013, 14:28 ч.

Мнения: X

До 30 бях мечтател а ,сега 4 години след това съм прагматик . Peace

Препоръчани теми

Парфюмни размисли и страсти - 281 февруари 2023 г.

От Великобритания до България – превоз и закупуване на поръчките ни – 25

От Великобритания до България – превоз и закупуване на поръчките ни – 26

1 ЕГ Варна - Тема 2

95
Училища

Причина:

Причина: