Младите до 30 години и кой как е успял

Аз не виждам нищо смешно в изказването на момичето.
Абсолютно възможно и реално е.

 Това за нишата е много важно,ясно е .
Но все си трябва стартов капитал,който на 20-25 е от родителите или кредит .И не се заяждам ни най малко,интересно ми е и питам


 Ей сега ще дойде и Лизет. да ми обяснява за провинцията,производството и потреблението.Ама като я попитах как да започнеш бизнес без кредит и тя млъкна.

Успял през 90'те: панелка или друго за неориентирано ниска цена. Платена с
пари от работа на черно. Дете, родено в държавна болница без такси.
Сватба с мешана скара.

Успех след финансовия бум: същата панелка за 100К евро. Осигуровки.
Дете, родено в Токуда срещу 3 хил. лева. Сватба, за която се изисква
дизайнерска рокля, гурме кухня, заря за поне 1000 лева, анимация,
диджей, обучени делфини и какво ли още не.

Та казвате, било лесно да си на работа, женен със сватба и с апартамент.

Сега, въпросът е дали всяка магистратура се брои за отделно висше образование.

Знам само един бизнес, в който 2006-7 се започна без кредити и се направиха пари- продажба на имоти на англичани и руснаци 
В момента напълно невървежно, ако не си оцелял и станал голям.

И в един прекрасен момент установяваш, че истинският успех е в това да си спокоен и уверен в себе си, независимо какво и как. И да не ти пука какво мислят другите и в какви рамки те слагат.


Зависи от конкретните специалности. Ако магистратурата е различна от бакалавърската степен - тя си е друга специалност, независимо дали е близка или не.

Ми аз тогава трябва да се пиша с три висши, щото съм учила в три
различни области.

То много помпозно звучи, ама какво се крие зад храста не знаем.

Аз немам постижения и отивам в ъгъла да се срамувам.
Чувството на щастие, смисъл, душевен мир, за мен тва е успех...

Пънки, нали знаеш, че ако си мислиш, че владееш нещо- не си
го пробвала на висока скорост.

Лесна работа е да си блажен и медитативен на принципа
"ни дете, ни коте". Или както се изрази една особа, едно време
на Рилските езера- от духовните, "Аз мога да си живея в една квартирка
с една котлонка и да съм щастлива..."

Но въпросът е може ли да си със същия дух, ако трябва да се разправяш
и с пискащи деца, коли, жилища и изобщо цялата шарения и галимация.

Затова смятам, че все пак е хубаво човек да е ангажиран до известна
степен със средата, в която се е родил.

Успял в какво??
Имаме някакви проблеми от битов характер, които не успяваме да преборим, но пък с много други неща сме се справили. Най-вече, че не допускаме никой да ни държи сметка за каквото и да е. Ако някой иска да помогне, той го прави.....ако не - да си гледа живота и да не си вре носа, където не му е работа.

За емоционалната си удовлетвореност човек трябва да работи непрекъснато, просто защото, и ситуациите, и ти самия се променяш.

В момента не съм сигурна дали ще се справим с образованието на децата....ако щете ми вярвайте, ама ми се реве....

Не знам защо някои се засягат. Никой не е казал, че е нещо лошо да получиш помощ от родителите си. Имали, дали. Като нямат, няма да дадат. Не са и задължени 
На тези, които се оправят сами - "евала". В крайна сметка всеки разбира по различен начин думата "успех". Това какво говорят другите няма никакво значение. Тук само споделяме личен опит и впечатления от обкръжението си.

Според мен някой може да стигне доста далеч именно заради помощта.
Но някои от помощта деградират. Въпросът е как ще я получиш- като
шанс да вървиш напред, да започнеш от по-високо стъпало, или като
шанс да се отпуснеш и да спреш напредъка.

Бизнес в онези години (1990-2000 г.) се започваше с почти никакви средства, имам познати, които за няколко години се пробваха в различни бизнеси, и все отначало, някои успяха, други не.
Бяхме млади, имаше първоначална еуфория, вяра, че можеш да постигнеш всичко, увереност, че държавата върви напред, обстановката беше друга и най-вече - имаше надежда.
Ако сега трябва да стартирам бизнес, в тези условия и в тази държава, не съм сигурна, че бих посмяла.

Мамацита , аз точно с твоите постове в темата съм съгласна, и този на Асаф, а иначе се възхищавам на млади жени, които се издържат сами. Ще дам примери с двете си приятелки.
 Едната работи от 15 годишна, подава флайери лятото, после беше сервитьорка, пак лятото. Трудна работа, цял ден по пясъка, на нея и харесваше, тва е важното. Следване в колежа по туризъм, за което казва, че е изгубено време...После отиде да работи на кораб, помогна и езика, не образованието...Сега обаче иска да си почива, да намери себе си, записа се на курс по китайска медицина, чете за билки., Господ здраве да и дава!
Казва, че на кораба срещнала хора, които били като роботи, работели от десетилетия без почивка, вече имали всичко материално, заради което са тръгнали...Имали апартаменти, които не използват, пари в банка, които ей така си седят за черни дни.../Ако човек чака черните дни, те непременно ще дойдат, според мен. /
Другата ми приятелка следва в европейка столица нещо икономическо, със стипендия от еврейска фондация...Там студентите пушели мноу трева, ако не знаете...Работи в друга европейска столица, голяма заплата и всичко се изхарчва, нема спестени пари...Тя кара нещо като късен пубертет, на 25 е, да е жива и здрава! Значи образованието помага, както казвате.
Най-успешен в смисъла, който се влага в темата, е умникът на класа ни. Той спечели стипендия в Америка некъде, ай ти специалност, и веднага го взеха да работи за голяма компания. Подробности не знам, но знам, че вече е дебел и оплешивява, а беше хубав, и той да е жив и здрав!