Децата и оценките

У нас не се толерира групирането и се работи на принципа слабите да са край силните, че да дръпнат. За жалост става обратното. Всъщност ако трябва да съм честна, слаби няма   в смисъла, в който говори  Judy: тези с двойките са с тройки, стабилни тройки почти няма, щото често преминават в добър Освен НВО-то в края на 4 и 7 клас няма друг общовалиден и задължителен тест.

По колко деца има в един клас /или там както си ги наричате "групите"/?

Ами ако човек е решил да стане учител при положение, че е бил пълен отличник, значи смята, че това е неговото призвание. Учителството не е само поприще, то е кауза. Понякога удоволствието от работата не може да се измери с пари...На мен също понякога ми се е искало да стана учителка - кой знае, може да реша в един момент от живота си да го направя.

разбрахме се, значи - отличниците работят това, което им е призвание, а останалите - каквото могат 

Това пък откъде се разбрахме?

Бъзикам се с теб, защото си толкова убедена, че отличния успех води задължително до успех в живота. Със същата сила мога да изведа пряката зависимост, че лавирането по време на училище учи на гъвкавост и други подобни глупости, които помагат в живота 

Истината е, че дали човек ще успее зависи от много неща - има доза хъс за развитие, естествено, но има и други фактори като среда, доколко детето се влияе от околните и в този смисъл в каква среда ще попадне, късмет /не малко/ и т.н. и т.н.

Така че всяка крайност не е добра - нито "Учи мамо, за да не работиш", както беше едно време, така и пълната незаинтересованост от знанията на детето.

И както навсякъде златната среда  е незаменима 

10 са много. И до четвърти ще е основно така. Ако учителят и родителите имат желание и възможност да се виждат това е най-доброто.
Няма сериозен материал до пети, пропускът на който да не може да се "хване" с рецензия или оценка, както и да не се поправи с консултация-две /ако има нужда/.

Предвид първия ти пост, не стресирай детето, успокой първо себе си и карайте спокойно


Вярно е, че показва определени качества. Но за мен като родител е важно да помогна и за светоусещането. На тази възраст ми е важно детето да приема оценката като резултат, не като цел. И да запази енергията си за значими и интересни битки. По тази причина, и по наблюдения, интелигентността може да я има, но мъдроста не рядко липсва. Нямам предвид теб, а избора на битките.

Родителите ми имаха съвсем различен подход към моя бележник и оценки.
баща ми-бивш двойкар, 6-ци само по изкуствата и чертане, специалнитте предмети в техникума, имаше ужасно високи изисквания.Ако не всеки ден, то през ден ми се искаше бележника и се преглеждаше. До 12 клас ме изпитваше с учебника в ръка. Веднъж месечно се звънеше на класната да свери оценките в бележника и тези в дневника, но не му се получаваше номера, защото класната хабер си нямаше какво става с оценки и дневник, аз бях тази, която отговаряше за тези неща(5 години, никой не ме измести от този височайши пост  ). Когато получех 2-ка имаше скандал и "специална" бележка/писмо до съответния преподавател, в което се даваше указание да ме изпитат поне 3 пъти, за да мога да поправя двойката, с място за подпис на учителя  Като получех 6 нямаше похвала, а "Ето, виждаш ли колко си непостоянна.Веднъж 2, друг път 6".
усещах ужасен натиск, изпитвах ужас от нанасяния на оценки, подписи и срам как да дам "писмото" на учителя.
Майка ми-бивш отличник, 3-ки и 4-ки по милост по физическо.Първата и двойка е 10-и клас, по музика. Тя е усещала голям натиск от прабаба, много е учила и не само за оценка, а и за реални знания. На нея и беше все едно за бележник, родителски срещи и всякакви подобни. За нея беше важно аз как се чувствам, кое ми е интересно.Да се напъна по предметите, които с ами интересни "мога", а по другите беше важно да мина.
Училищните ми години минаха в панически страх от баща ми и рев пред майка ми как да скалъпим нещо за пред него.
Вярно, че много ме мързеше, но има едни 40% от лошите оценки, които наистина незаслужено са ми слагали. да не казвам и, че често не беше от мързел, а от пълно неразбиране и неспособност  По математика винаги ми е било трудно, проумях някои неща чак в университета, когато един преподавател седна до мен на упражнения и ми обясни като на малоумник. Дори веднъж каза пред целия курс"тук си имаме математик", защото реших първа всички задачи на упражнението, направо не повярвах. В училище не се случваше това, ако схванех нещо, то влагах някакви мои"идеи" и след верен отговор, незнайно защо продължавах да решавам някакви мои измислици. Имах учител по математика в гимназията, за 1 една година.При него ми е първата 6-ца, след 4-и клас. Той също седна до мен и ми обясни нещата, дори по информатика се е случвало да сяда до мен и да ми обяснява материал по математика. На следващата година дойде друга учителка и ме загубиха отново.
 
Някой ден ще се опитам да съм разбиращ родител, да не преценявам всичко по оценките и да не тормозя. А и предметите в университета ми помогнаха малко да разбера колко грешки са допуснали и родителите ми, и преподавателите. е, и самата аз  Но да предположим, че като съм била дете, възрастните е трябвало да вземат мерки.
Добрите оценки не дават задължително успех. Важното е едно нещо да знаеш и да имаш подходяща възможност.Имам не малко приятели, без висше, но знаещи английски...работят в международни компании за по над 3000лв месечно. В училище не са били отличници и мързелът ги преследва и до днес.

Днес имахме точно такъв спор в училище с колегите - длъжни сме веднъж месечно да изпращаме информация за това как се движи детето с усвояването на знанията. Което до момента е ставало на принципа - четене-много добър (5).

Рових, намерих, префасонирах и оформих един такъв модел Информация за прогреса - и го представих на колегите. Във въпросния прогрес-лист има основните показатели, които оценяваме (Четене, Писане, Слушане, Говорене, Социални умения, Домашни, Оценки от проведени тестове) и разбивка какви неща се следят - при Четенето следим за гладкост, четене с разбиране и т.н., при Писането за съставяне на изречение, граматична вярност, свързан текст и прочее.

И колегите като гракнаха - кой щял да следи ежедневно всичките тези неща, че да можело да се постави ОЦЕНКА на детето... Не си представям тогава как оценяват даденото дете, ако не взимат предвид всичките тези отделни елементи...

За мен една оценка никога не е била показател за нищо - какво ме грее, че има 4 на контролното? От тая оценка, без да съм видяла контролното, точно какво ще разбера - че не е усвоил достатъчно, ама кое точно не е усвоил и къде среща затруднения си остава неизвестно... Винаги съм предпочитала да пиша с думи - чете със запъване, глобално разбира текст, но трудно намира детайлната информация в него и т.н., от което човек да може да се ориентира по-добре какво му куца на детето и какво да се упражнява.

Само че любовта към оценките е много дълбоко вкоренена - сакън ако не пише 4 или 5,30, нищо не му е ясно и на редовия родител... Една майка на дете от моя клас изрично ме помоли да й пиша оценка с цифри, защото така с думи и обяснения не можела да разбере нейното дете къде се движи спрямо останалите

Иначе оценките и реализацията нямат почти нищо общо - аз съм от тия вечни отличници, които са станали учители Но пък не се имам за нереализирана и умът, който си го имам, си го впрягам най-чудесно и в други дейности - та нещата за реализацията и успешността в живота са си твърде много въпрос на собствено възприятие.

На същия принцип е и тук, Саморая, изоставащите не се изолират, целта е, да се работи с тях, за да напреднат. Децата всяка година са в различни класове, както според резултатите им, така и на база учители, които могат да помогнат, където детето има нужда и пропуски.
Така, ако няколко деца от класа са да речем напред, при индивидуалните занимания, те могат да работят сами, а  учителката ще има повече време да обърне внимание на групата деца, които се затрудняват.
Големият ми син е 3 клас и са 17 деца в класа. В 4-5 клас са максимум по 22-23.

Не се бъзикай с убежденията на хората. Аз съдя от собствената си камбанарийка, както и ти.

Много хубав пост, Belle-Etoile!

Понякога преживяното дава ефект за децата и така добива смисъл. Най-вжно е детето да е подкрепено и да знае, че стойността му не зависи от бележника. Нито вкъщи, нито навън. Даже не и в училище.

Не съм преживяла подобно нещо, но ми се е случвало да виждам, че родители, които сами са държали да са отличници и им се е поличило, някак "по-право" очакват това от децата си. Така ги товарят и емоционално, и с уроци и препитвания.

Hedra, много си права. Най ми е любимо оценяването на тест по скала с точки при 20 въпроса от който един сбъркан и един двусмислен. Една грешка от невнимание и детето е с 5 защото те грешката и двусмислието са измислени, обаче не са . Помня пример за тест според който на риболов не можеше да се ходи в полето и друг, че фабрика не може да има вътре в град.

ПП Popule, ако едната камбанария е по-височка, оттам ще се види повечко от широкия свят. Та преди да ѝ вярваш сляпо на своята е хубаво да имаш съмнения във вичочината ѝ.

Така си е. Периодът със съмненията съм го минала. Вече ми останаха само сравненията.

Да следя темата

Защо всяка година отиват в друг клас, нали е стария клас са разнородни /учещи и поизостанали/? В новия няма ли пак да са така?

Съвсем не говоря за изолация на слабите, а за съобразяване с нивото. Няма смисъл да кютат в клас деца, чиито нужди са да се занимават повече с развиващи упражнения със задачи думи и логически задачи. За изоставащите ще е добре да си научат основните аритметични пресмятания.

Дзвер: "Кейси, това което обясняваш е съвсем различно от това, което подхвърли Дунди. И понеже сме в една тема за наборите съм получила бегла представа за вашия начин на обучение и оценяване, който много ми допада, защото оценява индивидуалността на детето  "

Да, съвсем различно е от онова, за което си приказвахме с Дънди. При нея ставаше въпрос за класации /неизвестно по какъв критерий и с неясна цел/ всяка година по предмети на всички деца на всякакви нива- клас, училище, град и т.н. При нас не се получава и би било направо вредно, особено с оглед принципната необективност на оценяването в училищата ни. И тези класации до нищо не водят. Няма идея за сформиране на класове по интереси и нива, за работа с изоставащи и напреднали според показаното ниво. Просто някакви си голи статистики- напълно безсмислени.

Иначе си е по темата включването и е интересно, за мен- много важно, кореспондира с личното ми виждане по въпроса. Не точно дали да има оценяване /ще има такова, без значение за мен от кога, т.е. от кой клас/, а какво е то по съдържанието си, какъв обхват знания и умения са негов обект, както и по какъв начин става тази преценка.

Цифрово изражение, зад което не стои нищо, е безсмислено, по- добре да го няма изобщо. Това, с грешните тестове у нас, го видяхме дори на такъв важен изпит, като НВО, грешката бе очевидна, призната, но не бе взета предвид, като въпросът бе зачетен. Т.е. бяха зачетени "верните отговори на грешния въпрос". За такова нещо до сега не бях чувала по състезания, но си го позволихме /от МОН го позволиха/ за толкова важен изпит. За каква обективност и справедливост у нас можем да говорим, при това положение? Че и да класираме децата? Че и да ги лъжа у нас, че стойността им и бъдещето им зависи от тези оценки? Изобщо не зависи. И те го знаят. Поради което приемат /надявам се занапред също да приемат по този начин/ поредната оценка просто като поредно цифрово субективно изражение на отношението на изпитващия към знанията им по дадена материя в определен момент. Нищо повече.