Предрасъдъците към деца от ромски произход

   Хм, българи и роми си съжителстват на една територия от векове, кога мирно, кога с известни сътресения. Това  е един много сложен социално-икономически и политически въпрос, който аз с моя ограничен интелект едва ли съм в състояние да анализирам.
  Само ще кажа, че около мен, в моето обкръщение не забелязвам да има напрежение по циганския въпрос. Само от време на време някоя проста лелка ще подхвърли някоя изтървана реплика или злобничко подмятане, което не може да не ми  опъне нервите за известно време, колкото и да съм великодушна и  бързо да прощавам, подминавам и забравям. Нямам никакви СЕРИОЗНИ проблеми в това отношение. Това че съм разказала една -две случки е било първо за да се разтоваря, второ за да ви развеселя с простотията на някои хорица. Но някои нямат чувство за хумор и решиха, че съм ксенофоб, сега и расист. Ако са имали мен предвид, де. Почва да ми става много смешно и забавно тук.Не съм очаквала думите ми да бъдат така изопачени.
 Това ,за което говори Чандра  


    Няма такова нещо. Няма никакъв цигански въпрос, нито напрежение по него. Дори и да има, първо, да отбележа, моят живот и на децата ми нямат нищо общо с това. Второ, хората дотолкова  са улисани  в живота си и  в стремежа си към оцеляване, всеки  погълнат от собстените си проблеми, ще тръгне да се вълнува от цигански проблеми. Напрежение възниква когато ония горе ,които ни манипулират, изкуствено ни го създадат и то това напрежение не е само по циганския въпрос , ами по разни ,всякакви въпроси.   Така че, хайде да не си го създаваме сами това напрежение.

 Чандра, няма никаква такава извънредна ситуация по циганските въпроси, както на теб ти се струва. Да, говори се, коментира се , избуяват и страсти, и според мен трябва да има социален диалог по тези проблеми. Стига той да се води интелигентно и без напрежение .Но в ежедневния живот никой не се занимава с ромите, нито се говори, нито се коментира . Страстите си остават на политическата сцена. В ежедневния живот най-много Петко да напсува Манго ,че не си е платил тока и живее на негов гръб, или пък че си изхвърлил боклука в  двора му, но се случва и обратното- Манго да напсува Петко заради същото.Така че нещата се уравновесяват, страстите се уталожват и животът си продължава по старому.
  Не си даваме сметка, че  като майки , имаме изострена чувствителност  и изострена чуваемост на'' определени думички'' и   ни се струва, че това е е два ли не е световен проблем .
   Нетърпимост към ромите в разумни граници е нормално да има. Как може да има търпимост към един етнос, който не е мръднал да се промени от векове насам, не се развива, не обича да работи, не се образова -защо? Не мога да не си задам този въпрос. Мързеливи,инертни,това са техни национални черти . Как да толерирам такива хора и кой може да ме обвини,че го правя? Етнос,който столетия наред не се поддава на цивилизация. Тази тяхна инерност, известа с по-простичката дума мързел , е тяхна национална черта,(и не е само тази черта)- ,и я виждат всички. А този който не иска да  види тази реалност, е просто заблуден и нарича другите расисти.
 Не съм от заблудените, не си затварям очите за истината. Но виждам решение-много възпитание,обучение ,образование за детето ми, за да се проявят САМО положителните дадености. Отрицателните качества на еноса може да се проявят, може и да не проявят,божа работа . Аз върша всичко което ми е по силите.А който родител не иска да прави много усилия, ми нека си остави детето на самотек, да видим какво ще излезе.

 Дъщеря ми-свири на два инструмента, ходи на танци ,на йога ,на плуване, изучава език. Всяка свободна минута е ангажирана в някаква развиваща ума,тялото и духа дейност. Има време и за много тичане в парка и игри, да не кажете сега, че много я натоварвам. Продължавам да смятам,че трябват много, много усилия.

    

Танюшка, изтрих мнението си от темата (онова, което цитираш) точно, защото исках да (си) спестя твоя коментар... За съжаление твърде късно... 


Благодаря за споделеното, г-жа Монк!:) Според това е и най-важно в темата тук: Повечето осиновители на деца от ромски произход споделят (от опита си), че НЕ СА имали проблеми в обществото на тази тема.......

Лично аз също НЕ съм се сблъсквала с подобни проблеми, а дъщеря ни е със страхотен характер, тя е невероятна и съм убедена, че нейното отглеждане НЕ изисква по-специални грижи или усилия от отглеждането на дете от какъвто и да е друг произход.........

      За чие съжаление? И за какво точно  съжаляваш? Ако беше един толерантен и умен човек, за какъвто се мислеш, би трябвало да кажеш -че съжаляваш за това че  си хвърлила върху мен такива нелепи обвинения и да ми се извиниш. Но може би не осъзнаваш колко абсурдно е това, в което ме обвиняваш. Когато обидиш , обвиниш , наклеветиш някого,  естествено е  той да се защити. Както направих аз. Какво искаш, да не се защитя ,за да ти спестя на теб  някакви неудобства? Не, няма да стане. Всеки носи отговорност за думите си.
 Аз не съжалявам за нищо,което съм писала в тази тема. 

Танюша, да ти поясня - за наше общо съжаление - брой и моето 

Ей тъй пуснал някой пързалка... добре писали сме за хората, които ги вълнува за предразсъдъците към ромските деца, защото не сме от най-възпитаните и толерантни общества, нито от най-интелигентните, нищо че сме от "многовековните и забъркани с много съставки нации"  .

И ей, го на:
Изцепва се осиновителка ли, приемен родител ли и започва да развива лекции за ромския етнос на ниво клюкарник.
Но най-вече застава на позицията, че децата от този етнос се възпитавали Ох, колко трудно и трябвало постоянни усилия и старания да се преодолеят "многовековните" национални недостатъци на своя етнос.

Ай, давай мила, изкоренявай отрицателните качества на етноса, не им давай да дишат и пускай само положителните  Тъй де, трябва отговорно възпитание!!!

По този повод си мисля само едно - горкото дете!

 

Танюшка, и на мене ми се гади вече от писаниците ти! Ако имаш проблем със себе си, разрешавай го някъде другаде, не тука! Иди например при приятелките ти, които те изслушват и съветват, ние очевидно не ставаме за тази работа, форум сме все пак и вероятно сме и големи лицемерки, криейки се зад монитора, поне с такова убеждение оставам от предишните ти писания.
За четящите тука, които тепърва ще тръгнат по пътя - ромските деца са деца като всички други и не са необходими специални усилия, за да постигнат това, което постигат другите деца, казвам го от личен опит с дъщеря ми! Както и нямам никакви проблеми в обществото по отношение произхода й! Приказки за гени, черти на етноса и подобни глупости са за хора с ограничено мислене, слугуващи на предразсъдъци и очевидно достатъчно страхливи, за да могат да се изправят срещу проблема си и да го разрешат! Аз спирам до тука, защото партенката, която ни пуснаха доведе до груби думи и обиди, което според мене е недопустимо.

Танюшка, сега случайно обърнах внимание на начина, по който си ме цитирала и ми се струва доста некоректен: (1) защото без да отбележиш си "орязала" и "сглобила" абзаца както на тебе ти "пасва" (2) защото ме интерпретираш неточно - никога не съм говорила за "извънредна ситуация"...  А останалите ти разсъждения просто оставям без коментар.............

Не смятам, че трябва да ти се извинявам, а неудобство от твои постове би трябвало да изпитваш ти самата, не аз...

И ние осиновихме детенце преди повече от година. То е красиво, леко мургаво (през лятото много мургаво) момченце, но за разлика от вас, никога не съм чувала неуместни коментари по негов адрес, а само комплименти. При това живея в малък град, който до преди 5 години беше дори село, така че би трябвало да се очаква, че като хората са със селски манталитет ще имат повече предразсъдъци, но няма такова нещо. А какви точно неуместни коментари сте чували? Може ли да напишете по-конкретно. Тогава може аз или някой друг от форума, да ви даде съвет, какво точно да отговорите на такъв човек и да не се нервирате и притеснявате. Аз, лично, имам много добро мнение за децата от ромски произход и изобщо за всякакви деца.

в подобни ситуации целувам детето си и го гушкам силно докато на клюкарите им изтекът очите

Здравейте на всички писали по тази тема и благодаря, че имах възможност да прочета коментарите и мненията ви. Темата никак не е банална и изтъркана както порчетох някъде по-нагоре. Ние сме в момента кандидат-осиновители и за мен тази тематика беше особено интересна, както сигурно ще бъде и за много други нови кандидат-осиновители. За мен и съпругът ми етноса не е от значение, още повече защото живеем в чужбина и по този начин самите ние сме един вид малцинство, също се познаваме и с хора от много различни етноси и  сме осъзнали, че не етническия произход е определящ личността. И въпреки това малко се страхуваме от реакцията на българското общество към наше бъдещо дете от ромски произход. Сигурно ви звучи познато: "Ние сме готови да осиновим дете от ромски произход, но как общестовото ще се отнася към него, ще можем ли да му дадем достатъчна закрила и няма ли да бъде дискриминирано и да страда, да го боли".  Основателно опасение, защото за съжаление всички знаем, че българското общество не е много толерантно към другия етнос. От друга страна, разбира се сме наясно, че не етноса, а социалната среда, възпитанието, предоставените възможности за развитие са факторите, които определят и формират личността. За мен беше от особено значение да се убедя, че българското общество все пак израства и се превръща дори и с бавни темпове в едно модерно общество като се отърсва от примитивизма да определя качеството на хората според етноса. Вие всички допринасяте за тази промяна като сте направили стъпката да осиновите дете от ромски произход.  Наистина тази и други подобни теми успяха да разсеят доста съмнения и да затвърдят намерението ни да осиновим дете от ромски произход. Да си призная за сега сме дефинирали ограничение за произхода (което е малко или много в следствие на външно влияние), което вече нямам търпение да премахнем и да преминем към следващата фаза на осиновителния процес. Още веднъж много благодаря за споделеното, със сигурност ще бъде от полза на много други като мен!

Едно момиченце в градината, на 3,5 години, от около две седмици всеки ден го обижда, че бил черен, а той реално не е и толкова тъмен. Това става докато ги взимаме от градина. Майката всеки път чува детето си, но никаква реакция. То детето приципно не е от най-добрите и обижда всички деца по различен начин и явно вкъщи не го учат как трябва да се дължи и аз сега не знам как да реагирам. И да говоря с майката на детето няма смисъл, едно че тя няма да предприеме нищо, познавам я отдавна и съм тотално разочарованаот нея, и друго че това няма да му е последният сблъсък с такива обиди и искам да го науча да не им обръща нимание, но как? Какво да обясня на нашия малък господин, хем да ме разбере, хем да не засегна и обидя другото дете. Преди му беше викала, че е глупак и той беше много разстроен, защото знае какво значи глупак. Обяснихме му, че е глупав, а напротив, че е много умен, и че умните хора и добрите деца не обиждат другите. Сега как да постъпя се чудя.

Kaji mu 4e tova ne e nedostatak a raznovidnost `kat neznaiat sas kakvo da se zaiajdat xva6tat se za tsveta*vse edno toi da  i kaje 4e e jalta

Да, аз също бих обяснила, че когато децата решат да дразнят, търсят всяко различие, с което да се заяждат, дори и то да не е лошо, дори и да не отговаря на истината... Например,  дъщеря ни, която е на близка възраст (почти на 4), често се обижда и обижда от своя страна на тема възраст: "Ти си по-малка от мене"... Е това лошо ли е?
И разбира се, бих поговорила за различията...  Ах, и за това, че цвета на кожата не определя, дали някой е красив или не...

Предрасъдъци винаги е имало, а според мен ще ги има още много, ама много време.Няма как да се преборим с тях.Аз също скоро останах втрещена от мнение на моя приятелка, която като разбра за осиновяването много приятелски ме насочи да внимавам да не ми пробутат цигане.Много ме заболя.
Ще започна по-отдалече .Да ви кажа, благодарение на този форум аз узрях.В началото започнах да мисля за осиновяване просто без никаква мисъл за етнос.Някак си не съм се замисляла какви са децата в домовете.След като , пак казвам благодарение на този форум разбрах че повечето предлагани деца са от ромски етнос, някак си започнах да мисля в тази посока.Вече мислех за дете от ромски етнос.При мен нямаше съмнение, нямаше тръшкане,прочетох всичко за определяне на етноса, видях снимки на дечицата на майките от форума.Вече зная, че моето дете ще  е такова и затова не съм поставяла ограничения за етноса.
Но, да се върна на темата.За мен съм си наясно, но не мога да си представя реакциите на околните, защото няма как да се размина, така както не са се разминали и другите мами, то ще има подмятания,приказки, мнения, от там вече и престорено съчувствие.Аз съм силна и бих изтърпяла всичко, само се притеснявам за детето, когато то започне да се сблъсква с всичко това.И си мисля, може би още в началото ние трябва да им изграждаме едно по-голямо самочувствие, за да могат някога да отстояват на всичките подигравки.Не се залъгвам, че на мен няма да ми се случи и че ще имам разбиране от околни и дори от роднини.   

Живея в малък град, където предразсъдъците са много големи. Немалка част от хората тук изпитват неприязън към ромите. Как би живяло в тази обстановка дете от такъв произход? От друга страна, четейки форума още преди кандидатстването ми, както и при разговорите със социалните, разбрах, че основно в домовете са деца от ромски произход. След много мислене, не изключих в критериите си ромския произход, но поставих изискване да няма видими черти на етноса. И точно такова момиченце осинових. Мислех, че това ще й спести много главоболия. Че няма да я подиграват, да я отблъскват, да я унижават…
Но сега имам друга грижа. Нали не личи произходът й, децата в градината, както и децата в квартала, я приемат за "чисто" българче. /Иначе не биха играли с нея/. И говорят лоши неща пред нея за ромите /чути от родителите си, разбира се/. Подиграват се на ромите. 2-3 пъти се е случвало да наритат ромско дете. Когато искат да засегнат някого, една от обидите е "циганин". Така правят не само 2-3 деца, че да реша проблема, като огранича контактите й с тях, а е масово. Опитвам се да обяснявам, да внушавам други неща, но май не много успешно. Заведох я при познати роми, да си поиграе с техните внуци. Но някое от децата я видяло и явно нещо й е казало, защото тя отсече, че повече с "тия цигани" не иска да играе. Притеснявам се, че тя може да изгради същото лошо отношение към ромите. И какво ще се случи, като разбере истинския си произход, не ми се мисли. Все си казвам, че още е малка и имам време да я възпитам на нормално отношение към всеки, независимо от етноса му, но ме е страх улицата да не излезе по-силна.

Ann_ , не мисля, че едно дете би могло да изгради една голяма омраза към даден етнос.То просто чува това, което говорят другите деца и им подражава.Мисля, че ако в семейството ви се говори с добри чувства към ромите, да се дават някакви добри примери, детето ви ще расте с тази идея.Да обясните примерно че всички деца са еднакви,че има българи които също са лоши и че един ром не се различава от другите хора, само защото са по-мургави.Ако имате такъв пример за добър ром, разбира се.На мойта приятелка детето си играе с едно осиновено детенце, което е ромче.На въпроса: мамо, защо Криси е по-черна, приятелката ми винаги казваше не е по-черна, а просто по-шоколадова, сега като отидем на морето и ти ставаш като нея, също така казваше, че и родителите й са по-мургави, което не беше чак толкова вярно, но детето го прие и сега вече не й прави впечатление.  А относно това какви ще са реакциите на вашето дете като разбере - идея си нямам.Може би това трябва да му се каже на един доста по-късен етап, мисля.Може би, ще трябва да се обясни, че за вас това е без значение и тя вече е вашето дете,че етноса не е от значение когато си добър човек, реализирал се в живота с добри приятели.Много трябва да се говори с детето когато е готово да го разбере естествено , а пък и не е нужно някога това детенци да тръби наляво и надясно какъв му е произхода.В крайна сметка в България толкова народ е омешан, че знае ли човек какъв е: турчим, евреин, македонец та дори и каракачанин.Сега ми е лесно да говаря това, което мисля, просто още не ми е дошъл редът за да започна и аз да изпадам в паника какво да правя, но мисля че по този начин бих постъпила.