ОКТОМВРИЙКИ - Тема 17

Апетит и килограми - имат ли значение вече. На финалната права сме. Щом вчера АГ ме черпи с бонбон, бях минала да ги видя. 99 и 1 - 100.

Мен мързелът ме притеснява. Днес чак се зачудих откъде ще намеря сили когато се роди бебето. А имам чувството, че моето бебе въобще не иска да се ражда. Стои си в корема на топло и му е комфортно. Срамота е - багажа за болницата не съм си оправила още. Всеки ден си казвам, че утре ще я свърша тази работа, а утре запявам същата песен.

И като не се раждат бебета не е толкова емоционално... Мрън!

Честито на новите мами! Живи и здрави! Много радостна глъч в домовете ви и блаженство в сърцата!  

Ще копирам историята на раждането на Калоян от ФБ.
Ето кратичък разказ. На 13,09, бях планирала да довърша доста делови неща, да си подготвя всичко, та поне месец да не ме занимава никой, знаейки, че скоро няма да мога, нищо че терминът ми беше определен на 7,10. Честно казано мислех си, че ще раждам към 16-17 или 20-21 септември, дори трябваше да говоря на една родителска среща и преподавателката заради мен промени дата по-рано /на 19,09/ . И така целият 13-ти от сутринта се защурах из града по задачи. Чувствах се страшно изморена към ранният следобед и си отворих мъничко местенце с една приятелка да хапнем по сладолед. Когато седнах в кафето, започнах да усещам контракции - засякох ги, не бяха регулярни и го отдадох на преумората - последните седмици доста се преуморявах, съответно получавах често контракции и просто когато си почина, всичко отшумяваше. Така стана и този път - след кафето просто продължих да се чувствам изморена, но контракциите намаляха. Прибрах се в къщи, раздадох задачи на децата, почистих, сготвих и - вече абсолютно доволна от себе си и ползотворния ден, отидох да си почина. Пуснах си приятно филмче и с блаженство се излегнах. Контракциите пак започнаха. Без никаква болка, но ги засякох за един час, че са на всеки 15 минути. Догледах си филма /просто защото умората ме натискаше и не ми даваше да стана от леглото / и реших, че е крайно време да уведомя ММ, че трябва да отидем до болницата. Вече бяха станали на 12 минути и ми беше ясно на къде отиват нещата . Обвзе ме абсолютно спокойствие и радост. Не му казах, че ще раждам, за да не го стряскам. Децата оставихме на гости при баба им, като казахме, че отиваме да пийнем по бира. Това към 20,00 часа. Контракциите продължаваха да се учестяват, но все така без болка. Позвънихме на вратата на родилното - аз ухилена до ушите, ММ все още в неведение . Попитаха кое дете - отговорихме трето контракции на 10 минути - и акушерката се втурна да вика лекаря. При прегледа - 4 см. разкритие. Вече официално уведомих ММ. той : "Абе аз си знаех, ама...". Попълнихме документите, направиха ми клизма и хайде в предродилна зала.Беше 21,00 часа. Пуснаха ми система с окситоцин. Всичко наред обаче - много бавно се случваха нещата. До 00,20 минути нямах никакви болки, въпреки, че контракциите зачестиха на 2 минути. Правехме си мохабед със санитарката акушерката и лекаря. Доста се смях. Направо обаче се схванах от лежане и им казвам - "Дайте да се разходя малко", но естествено не ми позволиха да ставам. В крайна сметка от 00,20 нататък болките започнаха. В 2,45, след 5 туширания / много е гадно, обаче помага/ ме отведоха в родилна зала. Едва ме качиха на "магарето" и ми казаха да взема хубаво въздух и да напъвам. Напънах и усетих ръката на лекаря и как нещо се изплъзва. "Вземи въздух и още веднъж!" При втория напън детето излезе. Всичко спря да боли изведнъж. Обля ме единствено неописуемо щастие. Не помнех вече болката от контракциите. Широка усмивка отново се изписа на лицето ми, без да съзнавам. "Честито! Какво трябваше да бъде?" - шегуваше се лекарят. "Момче." "Да, момче е. Тъкмо се чудех дали някои артикули не са му излишни, но явно това сме чакали" Лекарят ми се усмихна топло. Направо ми се искаше да го прегърна. Повиха бебо, както си беше изцапан и ми го подадоха да го гушна. Господи! Усещането е... неописуемо. Оставиха ми го за около минута и го взеха, за да го измият и прегледат. През това време лекарят с два-три натиска по корема "изроди" плацентата. Сложиха бебо в кошче близо до мен, но не го виждах, само го чувах. Последваха два часа лежане. После донесоха стол на колела, за да ме принесат до моята стая. Преди да ме свалят от масата, акушерката попита дали мога да чишкам. Потвърдих. Тя каза, че това е много добре. Измиха ме. Нямам никакви шевове, нито охлузвания. "Леле, все едно не си раждала!" установи акушерката при последвалия преглед. На стола слязох сама без помощ. Когато доближихме до стаята ми, казах да ме оставят до вратата - ще отида сама до леглото /санитарката караше двойна смяна, беше изморена и един-два пъти по пътя се блъснахме, докато излизахме от предните врати/. "Ама недей така - току що си родила." Все пак отидох сама. Без почти да ме заболи нищо. Естествено не можах да заспя. След шест часа донесоха бебо...

Ееех, Мариабел, дай, Боже, всеки му такова раждане!
Как е бебето, предполагам, вече сте си вкъщи?!
В коя болница раждаше и при кой лекар?

Ехххх, колко хубаво, развълнувах се Прекрасен разказ!

Van4415, трябва да попиташ в болницата, в която ще раждаш. В някой искат нотариално заверена декларация, а в други се попълва декларация на място от таткото срещу лична карта. Различията са свързани с възможността припознаването да се извърши по няколко начина.

Аз вчера бях на ЖК, но толкова уморена и разбита, че просто нямах сили да пиша. Бебка вече е 2300 гр. и вече няма никакъв шанс да я снимаме, толкова е тесничко, а тя цялата бременност изкара с долепено личице до стената на матката. Изглежда ще обича да се гушка    Напоследък и на мен взеха да ми се появяват контракции, а преди се похвалих, че нямам никакви. Откакто синчето тръгна на училище много се натоварвам. Пфу, а вчера, толкова стълби изкачих, абе Шипка ряпа да яде   Днес си почивам, че снощи таткото строго ни предупреди, че ни е рано да ставаме две и още не е готов с довършителните работи по ремонта. А и си взех 45 дневния болничен, но други документи не са ми давали, даже още вчера го дадох на работодателя и сега ще взирам поглед, изпълнен с надежда само към чичко НОИ  

Пожелавам ти бързо възстановяване и на теб Бебе Дж. Във Втора Градска при Карагьозян, както си бях решила. Да, вече сме си в къщи - вчера ни изписаха. Бебо е добре, кърмя го, а после се доизцеждам и му давам остатъка, защото мисля, че няма още сила да изсуква всичко /все пак е 2,600,  три седмици по-рано роден/. Не повръща после, значи не прекаляваме с дозата. Не се доизцеждам след всяко ядене, все още се разучаваме и нагаждаме. Снощи се събуждаше 3-4 пъти. Има все още жълтеница и пием разтвор на глюкоза, но така или иначе повечето бебета минават тази жълтеница. Аз съм абсолютно във форма, не усещам на физическо ниво нещо по-различно - нито ме боли нещо, нито друго. Само последващото безсъние си знам, че ще ме поумори, ама да сме живи и здрави, този период и той ще отмине.  

  леле, колко бебоци са се появили, честито на всички, да са живи и здрави!

Mariabel благодаря за подробния и спокоен  разказ много добре ми се отрази  бъдете живи и здрави и само хубави моменти ви желая

Mariabel, да сте живи и здрави и всички вкъщи да те слушат
Мерси за позитивния и спокоен разказ. Аз си мисля, че ще съм доста по-паникьосана, предвид че е първо раждане... ама да видим!

Поздрави Mariabel Да сте живички и здравички и да се слушкате у дома!
Да се разпиша и аз,току що се върнах от консултация... все още не се знае дали ще съм секцио или не,доки(аз също),настоява за нормално раждане,притесненията са заради невралгията,която можеби ще възпрепятства "напъването" при нормално раждане,няма как да ми се постави упойка в гръбнака,заради увреждането и разместването на моите прешлени. Та ще видим,следващата консултация ми е за 2-ри,дано удържим до тогава... че от два дни "ходя" по няколко пъти на ден до тоалета,не е диария,но пък е доста често,а това мисля е един от признаците за скорошно раждане
Относно болничните , моя болничен също хваща 3 дни от август,които днес са ми пуснати,предполагам,че сумата за септември ще я преведат след като работодателя плати осигуровките следващия месец ( поне така се процедираше с обикновените болнични до момента)

Mariabel, честито бебе (вече и онлайн) И много успокояващ и вдъхващ увереност разказ, чудесно си се справила с раждането и се радвам, че е минало леко за теб! Успешно гледане с Калоян, дано всъщност нямате много безсънни нощи!

Мелодия, хубаво е, че си търсиш правата. Не съм се сблъсквала досега с такава ситуация и не зная дали бих имала нервите и упорството и аз така да се боря. Надявам се обаче да получиш сега и занапред това, на което имаш право.

Здравейте, момичета 

Днес бях на тонове, а след това ме прегледаха за разкритие - нямах, само шийката беше скъсена. След прегледа докато се прибера започнаха някакви болки в корема, прибрах се, легнах и нещата се поуспокоиха. След около два часа трябваше да отида до магазина и започнаха още по-силни болки, пак легнах и спряха. Преди малко бях в тоалетната и забелязах нещо гадно примесено с кръв  , не беше по бельото. Съжалявам за гадната история, но ме притеснява дали не е тапата  .

Catalonia, може да е от прегледа. Опитай да лежиш и пий но-шпа, дано минат болките
АЗ днес бях като парцал, все едно са ме били по главата, взех си само сушилник нов, айде моля ви се днес без изненади

Catalonia, така, както ги описваш нещата, ти май ще си следващата, която ще гушка бебе. Ободи се на лекаря си и отивай в болницата. Междувременно, можеш да полежиш известно време ва ляво, за да се поуспокоят нещата.

Стискам палци!    

Catalonia, така описано е като тапата, която също може да е провокирана от прегледа...Обади се и питай док