Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 227

Здравейте отново !

Първо да кажа, че темата на седмицата ми допада  много "Любовта" - показана  чрез  героите на Енгин.

Толкова много може да се пише и размишлява върху това.

Всеки си има любими моменти, моменти които са го карали - да плаче от болка, да се радва от нещо дребничко, да се усмихва на жест или поглед, да бъде щастлив от изказани на глас "тайни" на сърцето.

Моменти на Керим, на Мустафа, на Низипли - но това са моментите на брилянтната игра на Енгин.

Защото той - така ги   е изиграл.

Сега си давам сметка отново, че "КВФ" ме заплени с неговата игра, с "неговият" Керим и ако "съдбата" в лицето на творческият екип беше решила Енгин да играе Мустафа Налчалъ - сериалът щеше да е друг.

Радвам се  обаче, че Керим Ългаз беше "поверен" именно на нашето момче.

И затова си остана моят сериал.

Относно любимите моменти - толкова са много, че ако започна да изброявам и да пиша за тях - чисто и просто ще трябва да преразкажа целият сериал.

Ще започна естествено от началото.

Безгрижното момче Керим от малкото село Ълдър - се превърна в мъж.

До вчера беше щастлив и радостен, спокоен и без излишни тревоги.

Купон. Алкохол. Дрога. Грешка ! Вина !

Решение.



Точно тук - не знаейки дали Керим беше посегнал или не на Фатмагюл, аз му повярвах.

Повярвах на чистотата му и добрите му намерения, повярвах на искреността му да "изчисти" името на непознатото момиче / на което се беше възхищавал само преди ден съвсем спонтанно /.

Пое отговорност и се превърна в мъж, глава на семейство / което го мразеше /.

Загърби целият си предишен живот, отказа се от всичко и пое по  един нов път, където беше сам.

Единствено взе със себе си - Вината. Огромната вина.

                                            НУЖДАЯ СЕ ОТ ЛЮБОВТА ТИ / I need your love

  Марта, много точен и немногословен анализ-констатация. Усещах го това в сериала, но не му давах тази точна формулировка. Благодаря ти! 
  Фантазия /или М-р Д, може би/, благодаря за разяснението, но не искам "да натисна стрелкичката". Това, което е видно ми е достатъчно, за да предизвика неодобрението ми. Усетила съм желанието ти за забавление, но както не е добре да се вживяваме много насериозно, така не са добре и несериозното /меко казано за случая/  "поведение". До тук с вниманието от моя страна към теб.

Момичета,        пускам ви моя любим момент. Няма да ми омръзне да го гледам никога.

Нямам нищо общо с fantasya и слава богу.Различаваме се,най-малко по полов признак. Аз си имам панталони с дълбоки и големи крачоли! За разлика от дамата с която се опитваш да ме приравняваш и сливаш в едно цяло,аз смятам че Енгин е гей,но това не влияе на актьорската му игра.Дори и излизащ от средите на аматьорите-актьори мисля,че е много талантлив(категорично най-добрия),а образът на Мустафа Булут който пресъздаде в Облака е изключителен и е с основна заслуга за създаването на този шедьовър на покойната Мерал!

Аз не съм търсила твоето внимание, мила. Ти започна разговор. Така, че не виждам защо да не спреш да ми говориш. Хубав ден ти желая.

Днес ще гледаме как ще започнат живота си Керим и Фатмагюл в новата къща в Истанбул.

Мариянче, благодаря за зададената тема: „Любовта при героите на Енгин Акюрек”. За съжаление ще се спра само на трима от тях, тъй като за другите впечатленията ми са повърхностни. И понеже много съм писала и за Мустафа, и за Керим, за да не се повтарям, ще направя само опит за сравнение. Сигурно ще изпусна нещо, но моля думите ми да се приемат като начало на една дълга и интересна дискусия, защото за любовта винаги има какво да се добави...

Историята на Фатмагюл и Керим доказва, че този живот е създаден за двама. Че любовта може да бъде градивна, че може да бъде терапия. Тя се разгоря като въглен от пепелта. Цялото  поведение на Керим бе белязано от чувството за вина и независимо дали другите му прощаваха или не, той продължаваше сам себе си да съди, което е още по-жестоко. Това е отправната точка на целия му път към Фатмагюл.
С нея го свързваше желанието за изкупление, любовта дойде по-късно…
Неговото себеотдаване, търпение, неговото нежно постоянство понякога беше трогателно, той я галеше със своята стаена любов и й даваше сили, лекуваше я. Обичаше я с очите си, с ръцете си, с гласа си… с цялото си същество. Откриваше у нея непрестанно нови качества, за да я обича още повече. От всяка болка Керим набираше сили и ги предаваше на Фатмагюл.
И молеше за мъничко любов, макар че му бе достатъчно само да я усеща до себе си. Ще ми се да повярвам, че тази любов ще ги съпътства до старините им. Но не мога. Любовта трябва да се подхранва двустранно.
Аз лично искам някой да ме обича като Керим, но аз самата винаги ще обичам Мустафа Булут…
Защото Мустафа Булут ни показа, че понякога сме способни да обичаме до такава степен, че всеобхватната Вселена се оказва тясна за нашите чувства и любов. Неговата любов изгаряше всичко по пътя си. Тя бе обсебила и душата, и тялото му. Сърцето му беше разполовено и той жадуваше да събере двете части… Душата му не се побираше в тялото, всеки мускул у него трептеше, сърцето му блъскаше лудо в гърдите, кръвта му кипеше, очите му потъмняваха и умолително се взираха в Нарин…за да срещнат безразличие и неразбиране… Обречен на безлюбовие, неговата любов беше независима от околния свят и разума и затова го издигаше над останалите...
За Мустафа няма надежда да изживее живота си с тази любов, но белезите, пукнатините в душата му от нея ще го съпътстват до старостта…
А Низипли, милият, искрен, неподправен, не знаеше какво изпитва, та трябваше Бехрам да тълкува първите му светли чувства и трепети. Низипли изпадаше в унес, съществото му замираше пред тази магия, дори започваше да заеква…Любовта дойде неочаквано, и то към човек от друга религия. Макар, че той преодоля тази пречка в душата си, със Сона нямаха време за думи, за целувки, за прегръдки…Просто се разминаха. Но този непознат трепет, преклонението, което излъчваше цялото му същество, го подготвиха за живота… Неговото сърце се отключи за първи път. И точно тук си пролича в зародиш усетът на Енгин да изживява подобни чувства, уникалното му умение да придава широка гама от преливания и нюанси, да изразява преживяванията на сърцето си без думи, само с лицеизраз, който се сменя за секунди, с любознателен, жив поглед, с незначителен жест… Това е нешлифованият вид на един бъдещ Булут…

И един сладък рошав Кадир.    

На първата снимка дамата е въз черничка,има доста селска физиономия и не изглежда добре до Енгин.Втората мацка обаче си е супер и ако снима с Акюрек ще са страхотна двойка.Добре игра в Езел и ще направят убийствена двойка с Енгин,ако някога снимат заедно!

Тануша, за спойлера!

Продължавам с друг любим мой момент.

Осъзнаването на Керим, че това което изпитва към Фатмагюл е не само отговорност за нейната "безопасност", тревога за състоянието и, желание за възстановяването и. Има и нещо друго, което изпитва към това момиче.

Нещо, което го накара да пренебрегне обещанието си - да си тръгне от живота и, и  да и даде "свободата".



" ... с цялото си сърце искам да променя нещата, които са отвъд моята сила.
Искам да върна времето много назад.
Аз бих... умрял за да ни избавя...
От този живот в който дните са тъмни ... като нощта ...
Ще живея с единствената надежда, че един ден ще получа прошка.
Ще кажа съжалявам един милион пъти  на тези очи, които никога не гледат моите.
Ще мечтая за дните, в които ще изградиш наново живота си ...
от руините, в които превърнах твоите надежди ...
Иска ми се да ги възстановя ... само когато раните зараснат.
Оставям след себе си тези пари, които изгарят ръцете ми ...
за да можеш да продължиш живота си както искаш.
Знам, че те ще изгорят и твоите ръце.
Но моля те, приеми ги.
Само трябва да отидеш в банката и да  се подпишеш.
Където и по света да съм, винаги ще мисля за теб.
Само - ако  не ме мразеше толкова,
само - ако можеше да ми повярваш,
само - ако всичко беше различно...
Фатмагюл ...
Заминавам с всички мои " само... ако... и съжалявам"
И аз винаги ще живея с тях.
Сбогом..."



"... не можах да замина ...
Не можах.
Който и да погледна - виждам лицето на Фатмагюл.
Уплаших се, че ще съм далеч от нея.
Да трябваше да замина, но не можах да го направя.
Не можах.
Мисля, че обичам това момиче. "

От мен....

Здравейте момичета!

Лек и спорен работен ден!

Имам чувството, че нещата относно предполагаем сериал на Енгин се повтарят както миналата година. Даже не се и надявам много. Всичките тези писания са измислици на журналистите, които според чули, недочули и си ги публикуват в някакви интернет издания, повече клюкарски, отколкото нещо сериозно.
Ами само вижте след колко дни започанаха да се занимават  с това фенско клипче , където Енгин просто се опита да разкара момчето. Сега го препечатват навсякъде сякаш е нещо кой знае какво. Смешна работа. Разбирам феновете да се вълнуват от такива неща, но....


Тази година обаче, търсят партньорка на Енгин. Не знам защо имам усещането, че Туба този път ще откаже. Аз много я харесвам в “Аси”. Историята беше завладяваща и интересна.
Опитах се да я гледам в Пленителката, но даже не съм изгледала и 10 – 20 минути и се отказах.
 
Съмнявам се да са подходяща двойка с Енгин, що се отнася до романтична любовна история. Ако сюжета е по-различен може и да се получи.

Аз предпочитам да го видя с Джансу Дере. Нея съм я гледала единствено в Езел – първите серии и някои накрая от любопитство. Не ме впечатли особено, но пък мисля, че двамата си подхождат като характери – от това, което показват в реалния живот и би могло да са въздействащи, като имам предвид какво може нашия любимец и как предразполага партньорите си да дават всичко от себе си.

Само споделям моето мнение.

http://instagram.com/p/eki3hkwj4W/#