Добре дошли в "Родени", АВГУСТовски бебчета засмени!

https://docs.google.com/document/pub?id=1KPU8R-sanXbT60mDbIHQ8lt … H0xAkrF6mSpvRQEw4
Това е за декларациите.

valian1, Как е организирано кърменето на бебето в момента - колко хранения има бебето за 24 часа?; на поискване ли се храни или на режим?; една или две гърди предлагаш на хранене?; на колко часа средно суче бебето?; кърмиш ли го нощем?; даваш ли биберон-залъгалка?; приема ли нещо различно от кърма (адаптирано мляко, вода, сок, пюрета, каши) – какво, как го даваш и в какво количество за 24 часа?; как пишка и ака бебето, колко често пълни пелените за едно денонощие? Също така искам да попитам какво е рожденото тегло на бебето, най-ниското измерено тегло и как наддава към момента?

В началото на кърменето организмът ни произвежда повече кърма от колкото са реалните нужди на бебето. В последствие той се адаптира и регулира кърмата. Когато се случи това, гърдите спират да се препълват (освен ако не се прескочи хранене или се направи по-голяма пауза от обичайната) и стават меки. Това, че са меки, не означава, че са спрели да произвеждат кърма - те не са склад, в който съхраняваме кърма, те са по-скоро поточна линия, по която преминава кърмата.

  Честито,мамчета! Успяхме!
Моята родена сега заспа. Напоследък ми прави номера с яденето... Никакъв режим! Понякога цокне малко,понякога ме мога да си я откача от гърдите. Видимо наддава добре,пампите преливат и отказвам да го мисля. Коликите май ги преборваме с Инфакол,дано скоро отшумят. На 27ми сме на преглед,тогава ще ни бият и гадните ваксини. Вкъщи разнасяме една духалка в комплект с малката,защото много ме е страх да не се разболее точно преди ваксинацията. Понякога вадя бели сополки и се чудя нормално ли е?
Аз никакви килограми не сввалям,седя си на 69-70 и така.... Ще чакам отбиването явно.

То си пролича колко ми е свободно времето, от 09.09. се канех да пускам темичката, десет дни по-късно сколасах

А за раждането, предлагам да дадеш тон, ти мисля беше обещала като се народят всички да разкажеш

Трикси, моята госпоЙца и тя няма режим, когато огладнее така ѝ трепери устата от рев, че не смея да отказвам. После често и повръща, защото няма мярка.

Ох тези гадни ваксини, мен също ме е страх да не простудя бейбито, имаме си бели сополки от време навреме, опитвам се да я каля с кратки и чести разходки.
Реве като огладнее и като и се спи, т.е. често по-рано  си поплакваше като излизаме с количката, днес бяхме навън с кенгуруто, добре го понася. Някой може ли да каже след кой месец може да се носи кенгуру и това да е безопасно за таза на бебето?
Колко пъти ставате нощем (за кърмене, за смяна на памперси или просто да се полюлеете )

Аз съм в тази дестинация от понеделник Гоги тръгва на градина в Изток и вече ще мога да правя по-дълги разходки, че досега се ограничавах, че не ми се закъсваше с двамата и гледах да е около нас. Така че живот и здраве може да се видим и да побутаме колички .


Трикси, въобще не се притеснявай за ваксините, ако не успеете да ги поставите на следващата консултация няма да е кой знае каква загуба. Ще ги сложите по-късно. При Гоги бяхме със закъснение от два месеца, заради грипната епидемия, в крайна сметка всички ги има.
Аз мисля да почна с разказ за раждането на Елица:
На 12.08.13 отиваме с ММ в Шейново и гледам няма никой на приемен кабинет и си викам супер. Е,да, ама вътре какво правиха чакахме около час и се оказа че приемат една мацка, но и правели тоалет, пък нещо с документите не било наред, изследвания ит.н. Влизам аз най-накрая с папка с надпис БРЕМЕННОСТ 2 и сестрата 'Вие май носите изследванията от Библейско време?" , а аз непринудено "Не, само от 9 месеца". Прегледа ме доктора, дадоха ми една ношница и ми казаха да се преоблека и оттам в родилно отделение. Там мацката беше много готина, която е прие , направи запис на тоновете в Предродилна зала и хора залата беше празна, а преди две години и 8 месеца нямаше място. После се запознах с едни мацки и дъра-бъра деня мина много приятно. На следващият ден в 5:30 ми направиха клизма, което мина много безболезнено в сравнение с предният път и ме свалиха в операционната, там ме пое една много симпатична мацка, която се оказа анестизиологичната сестра. Постави абокат и оттам ми поставиха упойката, от което ме беше много страх, защото при предното секцио ме бодоха три пъти. Този път не усетих поставянето и след това ми поставиха катетера и стартира операцията. Единствено този път получих схващане на мускулите на раменете все едно бях с много силна мускулна треска. Беба я извадиха, показаха ми я една такава лилава, зашиха ме и хайде в реанимация. Просто лежах и броях часовете до сутринта на следващият ден, защото знаех, че колкото и да ме боли на другият ден , ставам и ще става все по-добре. А в реанимация бяхме само двете, пак се изненадах предишният път едвам изчакваха сутринта да ни изритат от там, защото имаше много родилки. След безсънната нощ от болките след контрахирането на матката, раздвижиха ме и оттам ме взеха и в стаята. След това към 13:00 ми донесоха бебка и вее нямаше значение боли ли ме, просто си гушнах бебето и всичко изгуби значение. Е, естествено през нощта се събудих с камъни вместо гърди и хайде с помпата цедене.

Да ви кажа останах приятно изненадана от Шейново, определено нещата са много по-добре организирани и отношението беше много по-добро отпреди. През цялото време акушерките минаваха и питаха как се справяме, имаме ли нужда от нещо, което преди се спестяваше.

В четвъртък съм на преглед при доки и смятам да го запитам дали мога да се връщам на танците, защото не се трая, а вече съм и малко назаднала с хорцата. Освен това си имам едни +9кг, които сигурно ще си ги влача докато не спра с кърменето и това ме депресира малко, но да сме живи и здрави.

Оф,че могат да се отложат е вярно,но ме е страх,че може педито да не и обърне внимание и да пропусне някой симптом( мда,вече тотално изтрещЕх...) предния път само и взе мерките,преслуша я и и видя гърлото,не измери температура,нищо. Само веднъж са и взимали кръв в болницата и това беше. Резултатите естествено не ги видях,в епикризата не пише. А за жълтеница никой нищо и не ми спомена-да не говорим за екстри като стойности и тнт. Само на прегледа първия месец педито ми каза,че "така като я гледам,жълтеницата я е изчистила" и и заби инжекцията 
Шушката много лакома...постоянно се задавя като яде,после трудно поема въздух и ми изкарва ангелите поне не връща,че като се сетя как се разревах като върна на фонтан 
Иначе новото и забавление е да си свършва нуждите върху мама и да се смее на последвалата реакция забележително точен мерник има и за съжаление не става въпрос за пиш  една нощ от повивалника закара до спалнята( има около метър разстояние!) и се наложи по никое време да сменям чаршафи   
Айде удавих ви в ненужна информация,отивам да я видя спящата

Кърмя на поискване ,около 8-10 хранения за денонощие,включително и през нощта. Бебето се храни на интервали  от 2,5-3ч. Освен кърмата ,давам единствено вода. По принцип редувам гърдите,но винаги предлагам и другата гърда.Понякога бебето суче и от втората,понякога отказва. Родено е 3270.,към момента /46 дни/  е 4600, ака по 3-4 пъти на ден. Може би притесненията са ми напразни,но понеже едната гърда е видимо доста по-мека от другата и се опасявам да не би по някаква причина едната гърда да спре да произвежда мляко.

Здравейте мили Мами,

До сега не съм се включвала в темата, ако може бих желала сега да се присъединя към  Вас: августовските Мами.  Нашето дълго очаквано бебенце  беше с термин 04.08  и на 03.08 вечерта родих малката принцеса Лора с изящните пропорции 49 см, 2750 гр.  Това е първото ни детенце и ще се радвам заедно да споделяме мнения и впечатления за отглеждането на дечицата ни.  Усмивки и да гушкаме здрави бебенца пожелавам на всички.

Ох,отдавна не съм се включвала,а вие колко сте изписали и нова тема вече има.
Хайде да са ни много послушни малките мушморочета,   

Малко късно,нооо запис и от мен!!!

Ние минахме втората хепатитна ваксина - ужасно е!  Сега разбирам защо има толкова противоречиви мнения "за" и "против" ваксините.  Моя Вързопчо просто се съдра от рев - никога до сега не ми е плакал така - пищеше, не плачеше. Какво го болеше, какво чувстваше - незнам - целия ден след ваксината плака. Побърках се от тревога, вечерта тъкмо бях решила да го водя на дежурен лекар и той се поуспокои и заспа. През нощта вдигна малко температурата (въпреки двете дози Панадол бебе по 2 мл.) до 37,1, постоянно приплакваше насън... Незнам, тръпки ме побиват какво ще правя другия месец - тогава са 2 ваксини. Принципно съм "за" ваксините, но вчера бях толкова ужасена, че .... незнам

И аз да ви разкажа за раждането:


както знаете вече преносвах и всеки ден бях на запис на тонове, термина ми беше  14.08.2013 г. Всичко с бебето и мен беше наред. Доктора, който си избрах за раждането ме беше повикал за преглед на 19.08.2013 г. и тогава щеше да се реши какво ще правим. След поредния запис влезнах на преглед, от който стана ясно, че имам 2 см разкритие и главата е високо, но доктора каза, че за второ раждане е нормално и че тя слиза по време на контракциите. Предложи ми на следващия ден 20.08.2013 г. да ме приеме и да предизвика раждане, защото вече няма място за чакане. Съгласих се вече нямах сили, а и знаех, че трябва да е тези дни. Доктора ми даде една вагинална овула Цикатридина да си я поставя вечерта като си легна, обясни ми, че тя е за тъканите и за омекотяване, по- скоро за овлажняване и тонус. Тръгнах си с много смесени чувства първо се радвах, че всичко вече ще приключи, защото тази бременност ми донесе много притеснения, второ истински изпитвах ужас, защото не вярвах, че ще успея да родя вагинално, а само от мисълта да преживея пак секцио ми настръхваше цялото тяло, започвах да плача и не можех да спра.
Легнах си, поставих глобулката и съм заспала. Събудих се в 2 часа от контракция, аз си ги имах от няколко дни, леко болезнени, но нищо сериозно. После не можах да заспя и след малко пак се появи контракция, не съм засичала, защото ми беше ясно, че не се регулярни. Към 4 часа усетих една доста болезнена, след нея отидох до тоалетна, когато станах усетих нещо да ми пада на крака, избърсах го с хартия и видях, че е тапата. Учудих се, защото си мислех, че ми е паднала, от около седмица все имах кафеникаво зацапване и някакви малки слузести парченца, е не е било това, тогава разбрах наистина как изглежда тапата.
Дочаках сутринта, изкъпах се, проверих багажа, събудих мъжът ми, закусих и отново с много смесени чувства потеглихме към болницата. В 7,30 часа бяхме там, както ни беше уговорката с доктора. Започнаха да оформят документите, мен ме качиха, а на мъжа ми казаха да изчака да му се обадя кога да дойде, защото искахме да присъства.
Настаниха ме в родилна зала, дойде доктора и ме прегледа на ехограф, бебе около 2900 гр., в идеална позиция. Каза, че сме избрали точният момент за раждане, защото водите вече са доста намалели, плацентата е зряла. В 8.30 ми поставиха  абокат, доктора каза да включат системата на много бавна капка, направиха ми клизма и повикахме мъжа ми и после легнах за запис. Контракциите се увеличиха, но малко, записа беше идеален. Пускаха ме да се разхождам, седях на топката, после пак запис. В 10 часа пак ме прегледа за разкритие- същото, но шийката още по- скъсена.  И пак се повтаряше запис и разходки. Контракции все същите, стават на 5 минути, после пак се разреждат. В 12 часа пак преглед и пак същото разкритие, тук вече много се разочаровах, помислих си, че няма да се получи, доктора както всеки път, ме уверяваше, че ще стане, но аз се разстроих много, поплаках си, акушерката ме успокояваше, мъжът ми също. В 14 часа прегледа показа пак същото, отчаянието ми беше страшно силно, каза да засилят малко капката, но контракциите станаха почти непрекъснати и отново я намалиха. В 15 пак ме прегледа и каза, че ще спука мехура, защото е под напрежение и пречи на главата да слиза, усетих водите как изтичат, казаха, че са бистри. Тогава започнаха силни контракции, през 2-3 минути и жестоко болезнени, цикатрикса ме болеше зверски. Мъжът ми само ми съобщаваше до колко стигат контракциите на скалата на апарата, вече бяха до 120, а до преди пукането на мехура достигаха до 60. След малко доктора каза, че ще ми сложат упойка, вече бях в едно друго състояние от адските болки и нито се съгласих, нито отказах, дойде анастезиолога, постави ми катетър и пробно количество от упойката, обясни ми, че тя няма да забави раждането, а напротив, ще му помогне и това било грешно схващане. Казаха, че чакаме доктора да дойде да ме прегледа и да каже дали вече да ми пускат истинската упойка. Към 16 часа ме прегледа, каза 4 см и да ми слагат вече упойката. Поставиха я и много ми олекна, анастезиолога каза, че сега ще имам чувството, че контракциите се разреждат, но няма да е така, аз просто няма да усещам кога започват и кога завършват, за това ще ми се струва, че са на по- голям интервал. След като видяха, че записа е добър ме изправиха. Не можех да се разхождам, не ме държаха краката, само си стоях права и акушерката ме държеше. В 17,10 часа дойде доктора, прегледа ме и най- спокойно каза: „Пълно разкритие, след малко започваме да напъваме.”. Както си лежах, така скочих от леглото и го погледнах, не си спомням какво възкликнах, но беше нещо от рода на: „Не може да бъде!”. Доктора излезе, а акушерките започнаха да приготвят всичко. Мъжът ми не разбра какво се случва и се уплаши от цялото суетене, обяснихме му, той така се развълнува, започна да търси апарата, да подготвя и телефона си за снимки и клипчета.
Акушерката ми каза  да направим пробен напън, за да види как се справям.  Доктора дойде към 17,40 обясниха ми как да напъвам, да поемам въздух, да си сгъвам главата към тялото и казаха започваме. На 3 контракции с по три напъна главичката почти излезе и ми казаха да спра. Доктора ми обхвана корема отгоре и започна много леко да бута с ръка, а акушерката правеше нещо отдолу, може би разширяваше около главичката и точно в 18 часа излезе прекрасната ми и безценна Вероника. Аз се надигнах и я видях между краката ми на леглото, отмотаха я от пъпната връв и тя проплака, подадоха на татко да отреже пъпната връв и я взе неонатоложката, сложи я на легълцето и я прегледа, каза всичко си има и е добре. Олекна ми. Акушерката и доктора се занимаваха с мен, след малко ми казаха да напъна и плацентата излезе, попитаха ме дали искам да я видя и ми я показаха, обясниха ми кое какво е. После ми казаха, че пъпната връв е била усукана цели 3 пъти около врата, но понеже е била много дълга и не стегната не е създала проблем. Доктора каза, че ми слага само един козметичен шев, защото кожата на едната ми устна се е цепнала съвсем малко. После я измериха 2945 гр, 47 см, аз казах на доктора, че е познал точно, а той се пошегува, че с 45 гр. не е познал. Дадоха ми я да си я гушна, акушерката ми откопча нощницата и я сложи на гърдата ми, но тя не можа да засуче, защото зърната са ми много малки, аз и с голямата ми дъщеря имах този проблем и я кърмих със силиконови. Така си поседяхме 2 часа, после таткото си тръгна, а нас ни преведоха в стаята. Нея я взеха в детското, а на мен ми дадоха да хапна. Такова удовлетворение никога не бях изпитвала.

Интервенциите бяха пълен пакет, но съм убедена, че така трябваше и, че ако не бяха те нямаше да се получи, особено с пукането на мехура, от тогава всичко започна да се развива. Доктора преценяваше ситуацията и реагираше адекватно и в точния момент.

Здравей valian1,
От написаното изглежда, че бебо си изсуква достатъчно кърма за да расте. Ако не бъркам в изчисленията качва около 202 гр. на седмица, което надвишава минимума за тази възраст. Какво е количеството на водата, което приема за 24 часа?

Относно разликата в гърдите повечето жени забелязват разлики в количеството кърма при изцеждане, при потичане на млякото и / или разлика в размера на гърдите. Както и с много други неща (размер на стъпалото, размер на пръстена, зрението и т.н.) асиметрия е нормална при хората. При някои жени разликата между гърдите е едва забележима, а в други разликата е видима.

Възможни причини за разлика между производството/ потичането на кърма на гърдите могат да бъдат:
- Нормалните анатомични различия. При повечето жени, едната гърда има повече работещи млечни канали и алвеолите сравнено с другата (обикновено лявата, но не е задължително). При някои жени има разлики между двете ареоли или зърната (вдлъбнати, плоски, с различна форма / размер), който разлики правят по-лесно за бебето да засуче едната гърда сравнено с другата.
- Предпочитание на бебето към едната гърда. Повечето бебета имат в известна степен предпочитание към някоя от гърдите. Възможно е бебето да се чувства по комфортно на нея и да суче по-ефективно или по-често.
- Предпочитание на майката към едната страна. Съзнателно или подсъзнателно кърмачката може да предлага едната гърда по-често от другата, защото тя се чувства по-комфортно като кърми от нея.
- Претърпяна операция на гърдата или нараняване. Ако едната гърда е била оперирана или засегната по някакъв начин, производството или потичането на кърма може да бъде засегнато.

До колкото разбирам разликата в количеството кърма те притеснява. Можеш да опиташ да увеличиш кърмата на гърдата, която произвежда по-малко. Важно е да бъдеш внимателна и да не пренебрегваш твърде много другата гърдата. Задържането на повече мляко в нея може да създаде предпоставки за запушени канали и мастит .

Ето някои неща, които могат да помогнат (не е нужно да се направи всяко едно от тях; може да започнеш с нещото, което ти изглежда най-подходящо):
- Предлагане на бебето да суче първо от гърдата с по-малко кърма на всяко хранене в продължение на няколко дни (обикновено бебето суче по-енергично на първата предложена гърда). След като изсуче първата се предлага и втората - с по-голямото производство.
- Кърмене от гърдата с по-малко продукция два пъти по-често. Например, ако кърмите от едната гърда на едно хранене, може да суче от по-малката гърда в продължение на две поредни хранения, а от по-голямата едно. Следващите две хранения са пак от по-малката и т.н.
- Изцеждане на гърдата с по-малко производство в продължение на 5-10 минути след хранене.
- Изцеждане единствено на гърдата с по-малко производство за 10-20 минути между храненията.

Ако гърдата с по-голямо производство се препълва може да се изцеди до толкова, че да се облекчи напрежението. При вземане на горните мерки,  повечето майки забелязват "изравняване" в известна степен в рамките на 3-5 дни. Повечето майки използва тези мерки за кратко време само - докато получат желания резултат, но други продължават по-дълго.

Надявам се информацията да ти помогне за да се справиш с проблема и ще се радвам да споделиш как се развива ситуацията.

   Здравейте, мамчета! Много искам и аз да ви разкажа за моето раждане, беше изпълнено с много емоции
 На 19 август с мъжо имахме годишнина, излязохме на ресторант вечерта, хапнах стабилно и на ставане нещо ме наболя корема, ама нищо прибрахме се към 10 и толкова. И в 10;30 като ме почнаха едни контракции на 10 мин. и аз се чудя това раждане ли е, нали уж трябва да започнат постепенно.. Докато идем до Пловдив беше голямо шоу,ММ като усети че ме заболява качва с 50-60км/ч . станаха ми почти постоянно и като ме прегледаха в 00;30 - вече имах 5 см , поискахме вип зала, защото решихме мъжо да е с мен и докато ме настанят - 6 см Настаниха ме и като се започнаха едни яки контракции, взех да се гъна и пъна и гледам мъжо прежълтял и ми вика: аз няма да мога да стоя тука Отиде да се разходи и когато се върна аз вече бях с напъни и той остана с мен за същинската част   Преместиха ме на родилното легло и няколко напъна и айде 02;50 Миша проплака. В същото време раждаше и една жена за втори път и родихме по едно и също време - доста бързо  Мен яко ме цепнаха, защото тя се оказа доста по- голяма от очакваното - 3кг ММ гледа от първия ред през цялото време и погледа му беше Мен като ме зашиха и вече нищо ми нямаше, супер бързо се възтанових, само ме боляха ръцете супер много, защото не съм напъвала само с правилната част от тялото явно