Long live the King! STEPHEN KING ! - Кралска 10 част

 
И аз си записвам.

Oт догодина и аз
Много е зле положението иначе.
Добре, че поне не съм само аз  - поуспокоих се.

deadface, какъв отзив можеш да ми дадеш за "Некрономикон" на Лъвкрафт ?
Доколко е повлиян от "Некрономикон" на Абдул Алхазред?
Прочетох "Планините на безумието" и още три разказа от същата книга (не съм я довършила още) и на няколко пъти ми се наби пред погледа директни препратки към въпросната "Некрономикон" на Абдул Алхазред. Разрових се в нета да прочета нещо за автора, натъкнах се главно на преразкази на "Некрономикон", където пък открих доста сходства с "Планините на безумието".
Например в един сайт видях следното:

Усещам, че съм навлязла във води, за които не съм много подготвена, тъй като не съм чела толкова много, липсва ми бекграунд, за да мога да различавам аналогии и да разбирам препратките. Ако имаш време и желание, ще ти бъда благодарна, да хвърлиш малко светлина.
Интересът и любопитството ми са пламнали и не ми се иска да изгубя тази инерция, за да мога да се "ограмотя" малко по темата. Благодаря ти!

Абдул Алхазред не е ли псевдоним на Лъвкрафт?

Току що го установих и това, четейки още в нета.
Голяма бяла птица съм   .
Но както казах - темата ми е непозната....  

Поограмотих се мъничко - разбрах, че в книгата "Некрономикон" на Лъвкрафт се разказва за книгата "Некрономикон" на Абдул Алхазред, като втората е плод на въображението на Лъвкрафт, а не реална книга.
Имало и филм, не знам доколко добър.
Първо ще прочета книгата, това поне е ясно.

И аз забравям какво съм прочела и все се каня да започна да използвам Goodreads . Имам регистрация там, но само толкова. Там предполагам може да си отбелязваш книгите, които си прочел.

Кали, Лъвкрафт на практика няма книга със заглавие "Некрономикон", така са кръстени от неговите издатели част от многобройните му публикувани посмъртно сборници, в това число и един от издадените у нас.
"Некрономикон" е името на измислен от Лъвкрафт гримоар (книга със заклинания за призоваване на демони или - в неговия случай - на страховити древни божества), който уж бил написан през 7-ми век от лудия арабин Абдул Алхазред. Въпросният арабин също е измислен от Лъвкрафт и се споменава (обикновено във връзка с гримоара) в редица негови творби, защото Лъвкрафт обича да навързва произведенията си също като Кинг (Кинг възприема този похват именно от него). Голяма част от историите на Лъвкрафт се развиват в три измислени града - Аркхам, Дънуич и Инсмут (при Кинг това са Джирусълъмс лот, Дери и Касъл Рок) и понякога имат общи герои, споменават се личности, места и събития от други негови произведения, освен това са свързани с обща митология, която Лъвкрафт обогатява и усложнява с всяка следваща история.
Творбите му от цикъла за Ктхулу и Великите Древни (богове) стават толкова популярни, че редица нашумели по негово време (и малко след смъртта му) писатели на фантастични истории като Кларк Аштън Смит, Робърт Хауърд, Робърт Блох, Хенри Кътнър и Фриц Лейбър (няма да изброявам всичките, че и без това повечето са неизвестни у нас) доразвиват измислената от него митология със собствени произведения, понякога написани в съавторство. По-късно към тези автори се присъединяват още и още (дори Кинг има препратки към вселената на Лъвкрафт в разкази като "Крауч енд" и "Баба" и романи като "Неизживени спомени") и в крайна сметка гримоарът "Некрономикон" (чиято история ХФЛ описва в псевдонаучната статия "The History of the Necronomicon") става по-популярен и от самия Лъвкрафт - започва да се споменава в безброй книги и филми (като Злите мъртви), докато не заживява свой собствен живот - някой вписва на майтап книгата в каталога на библиотеката на Йейлския университет, книготърговец от Ню Йорк включва в каталога си нейно латинско издание... разни мистици и окултисти започват да се кълнат, че такава книга действително има (според един Лъвкрафт научил за нея от баща си, който бил масон, според друг прочутият маг Джон Дий имал копие от нея...) Все повече хора, много от които дори не са чували за Лъвкрафт, започват да си мислят, че такъв гримоар наистина съществува и се надпреварват да го търсят по библиотеки и книжарници, докато находчиви бизнесмени и окултисти не се възползват от това, като пускат в продажба всевъзможни псевдокопия и преводи. Днес съществуват над 20 различни издания и аз притежавам повечето , а фактът, че още не съм полудял и си пиша с вас, показва красноречиво колко са автентични.
Ако искаш да научиш повече за митологията на Лъвкрафт, прочети тази статия - не е особено изчерпателна, нито докрай вярна, но е на български език и ще ти даде известна представа за сложната му вселена.

Ооо, много ти благодаря, deadface    !


Говориш за ето ТАЗИ книга, нали? Ще си я купувам скоро.

Има ли някакво значение в каква последователност ще чета книгите?
В Читанка има:
Митът за Ктхулу
1. Сянка над Инсмут
2. Безименният град
3. Цветът от Космоса

Кошмарът в Дънуич - новела

и разказите:
Азатот
Дагон
Зовът на Ктхулу
Музиката на Ерих Цан - този го има в "Планините на безумието"
Отхвърленият
Поларис
Пълзящият хаос
Храмът

Няма особено значение, но е за предпочитане да се четат по реда на написването им, както и при Кинг, по същите причини.

Ето и съдържанието на издадените у нас сборници, обърни внимание кои истории се повтарят:

Дебнещият страх /Орфия, 1991/
Ужас на малки глътки (предговор на преводача)
Цветът от Космоса
Безименният град
Сянка над Инсмут

Шепнещият в тъмнината /Орфия, 2002/
Дагон
Плъховете в стените
Моделът на Пикман
Зовът на Ктхулу
Изявлението на Рандолф Картър
Шепнещият в тъмнината
Нещото на прага
Обитателят на мрака

Зовът на Ктхулу /издателска група "България", 2006/
(включва всички разкази от "Шепнещият в тъмнината" + 6 нови, които съм отбелязал със звездичка)
Предговор от Стивън Кинг
Нещото на прага
Плъхове в стените
Дагон
* Дебнещият хаос
* Подводният храм
Обитателят на мрака
Изявлението на Рандолф Картър
Зовът на Ктхулу
Моделът на Пикман
* Наследството (има го и в антологията "Паякът" /Карива, 1992/, само че там се казва "Наследството на Пибоди" и е на друг преводач)
* Злият свещенослужител
* Кошмарът в Дънуич (има го и в антологията "Двойната сянка" /Яспис, 2004/)
* Денят на Вентсуърт
Шепнещият в тъмнината

Възкресителят /издателска група "България", 2007/
Предговор от Стивън Кинг (предговорът от "Зовът на Ктхулу")
Възкресителят (случаят с Чарлз Декстър Уорд) /роман/
Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите /новела/

Некрономикон /Enthusiast, 2012/
(включва разкази от предходните сборници)
Въведение от Стивън Кинг (Зовът на Ктхулу/Възкресителят)
Нещото на прага (Шепнещият в тъмнината/Зовът на Ктхулу)
Показанията на Рандолф Картър (Шепнещият в тъмнината/Зовът на Ктхулу) - там е с името "Изявлението на Рандолф Картър"
Плъхове в стените (Шепнещият в тъмнината/Зовът на Ктхулу)
Зовът на Ктхулу (Шепнещият в тъмнината/Зовът на Ктхулу)
Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите (Възкресителят)
Шепнещият в тъмнината (Шепнещият в тъмнината/Зовът на Ктхулу)
Възкресителят (Възкресителят)

Планините на безумието /Enthusiast, 2013/
Планините на безумието /роман/
От отвъдното
Леден полъх
Амулетът /The Hound/
Музиката на Ерих Цан
Кошмарът в Ред Хук
Сянка отвъд времето /новела/

Освен това у нас са издадени още 2 разказа на Лъвкрафт, които ги няма в горните сборници:

- Чужденецът (в антологията "Подземието на смъртта" /книгоиздателско сдружение АЛ, 1991/ ; в антологията "Страшни разкази" /Nezir, 1993/ ; в брой 1/2001 на сп. "Зона F" под името "Отхвърленият" - и на трите места преводът е различен)
- Страшния старец (в бр.1 на списание "Чародей" /Весела Люцканова, 1992/)

Повечето качени в Читанката неща са превеждани от фенове-ентусиасти, не са взети от сборниците, затова преводите се различават, а понякога и заглавията ("Пълзящият хаос" вместо "Дебнещият хаос"). Трябва да се има предвид и че "Азатот" и "Поларис" ги има само в Читанката.

За сметка на това почти всичко, което Лъвкрафт някога е писал, може да бъде намерено в интернет за четене и сваляне на английски.

Хубаво е и да се знае, че "Наследството на Пибоди" и "Денят на Вентсуърт" от сборника "Зовът на Ктхулу" всъщност са разкази на Огъст Дерлет, който доразвива Ктхулу митологията. Заблуждението, че са на Лъвкрафт, идва оттам, че алчните "Arkham House" издават повечето му Ктхулу истории (един роман и 14-15 разказа) в няколко сборника, като слагат на кориците името на Лъвкрафт до това на Дерлет, уж че са продукт на съавторство. Част от тези истории Дерлет действително написва по идеи и записки на Лъвкрафт (а в романа включва и няколко написани лично от него параграфа), но това не го прави негов съавтор, още повече, че всичките са написани и публикувани след смъртта му. По-късно тези истории са поместени и в сборниците на Лъвкрафт редом с действително написани в съавторство текстове и така объркването става пълно.

Малко се отплеснах, но се надявам да съм бил полезен 

Аз обичам да се отплесваш  ! Нямаше кой друг да ми даде толкова пълна информация.
Много, много ти благодаря   !!!

Макар и в края й, моето откритие на годината, е Лъвкрафт!
А през Новата ми предстои тепърва навлизането в този уникален, митологичен и черен свят.

Кали, Некрономикон я има в ел. вариант, ако така те устройва  Аз си я изтеглих и дискусията ви ми беше много интересна. Ти може и да я имаш, но помня ли ...
А мога да ти предложа за четене Възкресителят, която имам в хартиен.

Вив, приемам и двете ти предложения и много ти благодаря за тях      !
Изпрати ми ел. варианта на Е-мейла ми. Хартиената - по-натам, че много имам за четене преди това.

Здравейте.
Като един фен на Кинг бях поканена от Кали да се присъединя към темата.
Казвам се Соня и ми е приятно да съм тук! 

Добре дошла при нас, SIN    !
Радвам се, че прие поканата да се запишеш при нас.
Можеш да ни разкажеш кои книги си чела на Кинг, кои са ти любими и кои не чак толкова.
Въобще, тук можеш да пишеш каквото пожелаеш.

Кали, на твоята любезна покана няма как да откажа, при все че съм си фен на Кинг. 

Чела съм "Дългата разходка", "Зеленият път", "Капан за сънища", "Роуз мадър", "Сейлъмс Лот", "Гробище за домашни любимци", "Мъртвата зона" (която ме си стори малко блудкава на фона на другите), "Проклятието", "Подпалвачката", "Тъмната половина", "Бягащият човек" и имам някакъв спомен смътен за "Томи чукалата", но не съм убедена. Сега съм се заканила на поредицата "Тъмната кула", само че ще е след НГ.

От прочетените най-любими са ми "Зеленият път", "Гробище за домашни любимци" и "То". А от "То" имам един записан на хартия цитат, който ми стои в портмонето и си го чета почти всеки ден, не че не го знам наизуст, ха-ха-ха. Обожавам Кинг. Пускам цитата тук.

"Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти."