Може ли да се компенсира лошата дума към децата?

  • 10 676
  • 115
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 44 501
Не ми се е тръшкала баш моята, ама пак ми лази по нервите, особено като излезем да пазаруваме.
Излизаме от нас, само аз и тя, говорим си, всичко е прекрасно.
Уговорката е, че ще купуваме гуменки за физическо.
Отиваме в магазина и тя почва - "не искам гуменки, искам други обувки". /Седмица преди това съм и купила други обувки -официални, кецове за всеки ден също има./
"Въобще не искам да пробвам гуменки. Ако все пак искаш да пробвам, наведи се, събуй ме и ме обуй!"
Е, дали ми прикипя, а?
Не съм викала. Но със стиснати зъби и обясних, че се държи изключително лошо, унижава ме и че то бива, бива, ама такова поведение не бива!

Какво да я компенсирам?
Тя ме компенсира след това с извинителни бележчици.

# 61
  • Мнения: 7 005
Djina , не си ли чувала термина "златна среда"?    Simple Smile
+10

# 62
  • Мнения: 5 460
Ами нали точно това искам да постигна, но не става винаги.
Такива ситуации имаме когато са преуморени или превъзбудени, или аз бързам, а те си имат други планове.Но не винаги може да  избегнем тези случки. А точно тогава си изпускам нервите и аз и забравям за всичко прочетено за това как трябва да постъпя в дадена ситуация.

# 63
  • София
  • Мнения: 44 501
И аз имам деца, които са се тръшкали, при това доста.
Голямата го правеше до към 5г.
Малкия все още го прави.
Но да оправдаваш дете на 7 за такова поведение...

Не че и аз съм от най-сдържаните, но специално в момента на истерията, няма никакъв смисъл да се вика. Малкия като се тръшне, го грабвам под мишница или за ръка и се запътвам към къщи. Ако голямата е с мен в този момент и нещо почне да дава акъл, просто и шъткам да мълчи.

# 64
  • Мнения: 7 005
Ами нали точно това искам да постигна, но не става винаги.
Такива ситуации имаме когато са преуморени или превъзбудени, или аз бързам, а те си имат други планове.Но не винаги може да  избегнем тези случки. А точно тогава си изпускам нервите и аз и забравям за всичко прочетено за това как трябва да постъпя в дадена ситуация.
Е то не става с четене на книжки..
Аз и по-напред казах,че трябват индивидуални подходи.
Но крутите мерки(не непременно шамар,щом си толкоз против"насилието")са абсолютно задължителни.
Мисля,че при теб вече е късно..
Трябвало е да наложиш граници и правила,още много отрано.Да знаят кой командва парада,и че лабаво няма.Че мама както гали милва и целува,така може да бъде и"лоша"и безкомпромисна когато те се държат"лошо".
Защо да крещиш и да си изпускаш нервите?
Нпример..Наложи тотален игнор.Изчакай тежка ситуация и ги лиши ги от всякаква комуникация с теб.Никъв примък-отмък ,къпане,четене,игри,разходки и т.н.
Въпросът е дали ти можеш да издържиш,щото те в началото няма много да се вържат..Ама на 2,3 ден вече ще се"стреснат"...

# 65
  • Мнения: X
Излизаме от нас, само аз и тя, говорим си, всичко е прекрасно.
Уговорката е, че ще купуваме гуменки за физическо.
Отиваме в магазина и тя почва - "не искам гуменки, искам други обувки". /Седмица преди това съм и купила други обувки -официални, кецове за всеки ден също има./
"Въобще не искам да пробвам гуменки. Ако все пак искаш да пробвам, наведи се, събуй ме и ме обуй!"
Нито ще се ядосам, нито ще се разправям.
"Като не щеш гуменки, тръгваме си!" - с усмивка и излизаме от магазина.
Отива на училище без гуменки, най-вероятно следва забележка от учителя.Ако има такава, следва наказание, че не ходи подготвена на училище.
Ако последва протест от нейна страна, че не е имала гуменки, които да обуе:
"А чия е вината за това?Ходихме ли за гуменки?Ходихме.Защо не купихме?Сега си понасяш наказанието, другия път първо мисли, преди да капризничиш!"

Ама аз съм от лошите майки и при мен няма шест-пет.    Laughing

# 66
  • TX
  • Мнения: 600
Е то не става с четене на книжки..
Аз и по-напред казах,че трябват индивидуални подходи.
.....
Нпример..Наложи тотален игнор.Изчакай тежка ситуация и ги лиши ги от всякаква комуникация с теб.Никъв примък-отмък ,къпане,четене,игри,разходки и т.н.
Въпросът е дали ти можеш да издържиш,щото те в началото няма много да се вържат..Ама на 2,3 ден вече ще се"стреснат"...


и след 12 години хоп при психолога да избиваме наложения от мама комплекс за винааааа

нещата що се отнася до деца винаги и на момента трябва да се решават, ще знае то/те  преди 2 дни кое точно от всичко те  е обърнало ама друг път.

И да индивидуален е подхода за всяко дете, за всяка ситуация.


# 67
  • Мнения: 5 460
Не мога само да се съглася с това, че книгите не помагат и че за дете на 7 г. е късно. Вярно, че през тези години се изграждат най-вече, но означава ли, че от там нататък трябва да ги оставя, или че като станат на 12-15 няма от едни добрички деца да станат невъзможни тинейджъри.

# 68
  • Мнения: 55
Не мога само да се съглася с това, че книгите не помагат и че за дете на 7 г. е късно. Вярно, че през тези години се изграждат най-вече, но означава ли, че от там нататък трябва да ги оставя, или че като станат на 12-15 няма от едни добрички деца да станат невъзможни тинейджъри.

Чудих се много дали да пиша или не,но ето ме и мен тук в кюпа.Имам две деца с голяма разлика, в момента са на  15 и 7 години.Възпитавани са по едини същ начин,а са толкова различни.И аз си изпускам нервите,най-вероятно и ги нагрубявам с думи или игнор,но не се смятам за лоша майка.След като могат да разчитат на подкрепата ми във всеки един момент,в който им е необходима.Не се извинявам за поведението си спрямо тях(не,защото не изпитвам вина,а защото не искам те да усещат несигурността ми).Голямата не ми се е тръшкала по магазините,малката също,но пък тя постоянно хленчи.Наказвам я,като не я вземам следващия път с мен(отивам сама или със сестра й).Много си права,обаче в последния си коментар- възпитанието не се прекратява в деня на седем годишния рожден ден.Единственото,което би следвало да се направи е да се променят методите съобразно възрастта.
  Не се обвинявай за неща,за които нямаш никаква вина.Това са твоите деца ,ти си тяхната майка и те те обичат такава каквато си!

# 69
  • Мнения: 24 673
   И на мен ми се случва да си изпусна нервите и да нагрубя дъщеря си Embarassed, и на нея и се случва да се държи невъзможно. Даже честичко ни се случва, в моменти на умора и напрежение. Но много се обичаме, прощааме си една на друга, и така.
 Все пак е много важно възрастния да не си позволява да каже непростими неща, които ще бъдат помнени от детето може би завинаги, а ако случайно се афектира, после не му остава нищо друго освен да се извини, да обясни, че изобщо, ама изобщо не е имал сериозно това предвид -както е видно, случвало ми се е- и да гледа да не повтаря.
 Аз не исках, и не искам детето ми да изпитва страх и респект от мен, дори и така да е било по-правилно, то просто не ни подхожда.

# 70
  • Мнения: 7 005


и след 12 години хоп при психолога да избиваме наложения от мама комплекс за винааааа

нещата що се отнася до деца винаги и на момента трябва да се решават, ще знае то/те  преди 2 дни кое точно от всичко те  е обърнало ама друг път.


Да да..Те 7 годишните са бавноразвиващи се и нямат ориентация за време Joy Joy

Хайде,хайде..Чак па психолог,щото си благоволила два дни да покажеш характер,пред неконтролируемото си отроче.. Outta Joint

# 71
  • Мнения: 23 097
То сега е много популярно ходенето при психоаналитик и психолог, така че и на по 10г. още могат да тръгнат на такъв, оплаквайки се от родителите си.)

Ясните граници са най-доброто за едно дете.

# 72
  • Мнения: 7 005


Ясните граници са най-доброто за едно дете.

 Безспорно.Но когато не са наложени"увреме",после мноо трудно.
Пред очите ми израсна една девойка,сега е на 15..
Изключително будно и интелигентно дете,но със много слабохарактерни родители.Беше на 7-8 някъде и в тях се гледаше само онова което тя благоволи.Ама искаш новини,спорт,филм..Луда истерия и на мига се пускаше"Дисни"или"Планета"..Седим възрастни в хола,и гледаме "Уинкс".. Rolling Eyes
Резултат..В момента не можеш и затвори устата и няма никакъв респект и уважение към род.тяло.Абсолютно некотролируема е.
Репликата и към тях е"Ми вие така сте ме възпитали". Laughing
И е права!
Да,никой не я е учил да се държи грубо,да не признава и зачита авторитети,но и никой не я научи на обратното,щото..Нали..Да не травмираме детето,че може да хукне по психолози

# 73
  • Мнения: 23 097
Зависи доколко родителя е убеден в това да иска да е родител....и да знае, че когато трябва и се налага не е времето да отстъпва на едно 3-5-7-10г. дете, а да се държи по подходящ начин.

И щерката по едно време ревеше за "детско", но това бързо се приключи след като установихме време за гледане на нейни филмчета и време за гледане на ТВ от големи.

Децата винаги ще изпробват търпението и мекушавостта на един родител.

# 74
  • София
  • Мнения: 44 501


и след 12 години хоп при психолога да избиваме наложения от мама комплекс за винааааа

нещата що се отнася до деца винаги и на момента трябва да се решават, ще знае то/те  преди 2 дни кое точно от всичко те  е обърнало ама друг път.


Да да..Те 7 годишните са бавноразвиващи се и нямат ориентация за време Joy Joy

Хайде,хайде..Чак па психолог,щото си благоволила два дни да покажеш характер,пред неконтролируемото си отроче.. Outta Joint

Е аз два дни не мога да издържа да си игнорирам детето и да не го къпя.
И 20 минути ми стигат, за да им се скарам и да разберат за какво става въпрос и какво може и какво - не.

Общи условия

Активация на акаунт