Може ли да се компенсира лошата дума към децата?

За сега гледам да не слагам обидни квалификации на хората, които обичам. Някакси съм се научила с времето и това важи и за детето. Не псувам, не обиждам с "простак", "идиот" и т.н.  Не коментирам с обидни думи поведението.
Има много начини да изразиш гнева си и да не обиждаш. За сега най-голямата ми обида е "на мама маймуната". Ако много съм ядосана говоря директно - "ти ме ядосва, защото така и така" или обяснявам - "сега това ще направим, после това", тон повишавам, пляскам по дупе за застрашаващи живота ситуации. Днес сутринта се карах на малкия, защото искаше да играе преди да смени пижамата с домашни дрехи. Затръшка се, аз му се скарах, но му обяснявах карайки се - "сега се преобличаме, играчките са там и те чакат". Взе, че ме разбра, не му стана много приятно, че го прекъснах, но го преоблякох.
Викането по децата си е като правило, не можеш да го избегнеш, особено като се правят, че не става дума за тях. По-добре да се намесиш с действия, отколкото от далече да им викаш - не, не.
Djina, пробвай като викаш по тях да не викаш на халос, ами обяснявай, това така, така ще направя и т.н.
Обидите на никого не са приятни.

Аз нямах предвид, че им казвам - много си глупав,  тъп или подобни, и обяснявам да, но имах предвид, че прекалявам и с думите си ги карам да се чувстват виновни Или че се държат като ненормални  Но наистина не е нормално да се тръшнеш на земята насред супера и да крещиш с цяло гърло, когато не ти се купи нещо. И това на 7 г., а не на 3 ... После обяснявам, че не мисля, че са такива, а само се държат така. Но дали това е достатъчно...
Говоря им, постоянно обяснявам , но има ситуации в които те просто НЕ ЧУВАТ. Гледат ме в очите и ми се хилят - точната дума - хилят. И нищо не помага, освен да повиша тон. Но в един момент и аз губя самообладание...
Иска ми се в града ни да има Курс или група за родители, където със специалист да може да споделиш проблем, но за съжаление дори и това не е във възможностите ни финансово

"Глупав" и "тъп" бяха само примери, квалификацията "ненормален" също не е за предпочитане, т.е. да квалифицираш хората с качества, които не притежават. Знам, че е трудно да се удържиш, но с времето се учиш.
За тръшкането и правенето на пук - това всяко дете го прави. Моето е по-малко, но за сега се разбираме в магазина, вземам само едно нещо за него, през другото време ми помага да подреждаме нещата в количката за пазар. Ако ми се тръшне да бърши пода хич няма да се впечатля, ще се потръшка пък ще му мине.
Сигурно има курсове за родители и книжки за възпитание, но когато нещата стават реалност е трудно да спазиш всичко написано и научено.
За сега съм разбрала, че при децата действат различни тактики, ако една вече не работи, се измисля друга. За сега нямам много "стаж" като родител, но те съветвам като ти се качат на главата и се изнервиш, направи нещо с тях, което не очакват, така ще ги объркаш и току виж те чули.

Може донякъде, с извинение. Аз се извинявам, когато сметна, че съм си изпуснала нервите.
Но за тръшкане в супера на 7-годишно, с ръка на сърцето си признавам, че не само няма да се извиня за повишения тон или квалификацията "ненормално поведение", но ще има и по-тежки последици.

Гледам да не използвам обидни квалификации в речта си, или ако използвам, то те са цветисти и някак наши си, т.е. тя знае, че евентуално мога и да не влагам истинския смисъл на думата използвайки я, но може и да влагам. Та тогава гледа да се владее.
Когато съм я обвинила неоснователно в нещо, винаги й се извинявам. Тя прави същото.
Не й крещя, когато съм вбесена от нещо, обикновено говоря с леден тон.

На седем вече ги приемат в скаутското движение. Да отбележиш, че едно
дете на 7 се държи ненормално, не е обида, ако наистина е така. Нито има
нужда от компенсиране и извинение, сакън да не се засегне самочувствието
на мамин златен.

Без думи. Запиши го на някаква дейност, която ще му избие идиотското
поведение от главата.

Курсове, книжки...прогресивна работа. Бойни изкуства и планинарство? Или
някой мъж да ги погледне страшно?

До пет приемам тръшкане. След това ще има много забавни мерки. Които, разбира се,
ще са позитивни, защото в крайна сметка когато човек е научил нещо (скаутство, бойно изкуство),
той има самочувствие и не си позволява да се държи като маймуна.

Думите са гадно нещо. Предпочитам да говоря с действия.

Самата аз, като дете, при чуване на обидна дума винаги съм очаквала още нещо.
Да, може да съм в грешка, но ти като родител какво ще направиш, какво ще ми дадеш,
за да израсна? Аз съм малка, слаба съм, не мога сама да се надрасна, все още не!
Дай ми нещо- някакво действие, знание, някаква сила!

Това е кодовото послание зад "искам играчка" и други фръцкания.

Очакваме, че децата са личности и ще се създадат сами- а не е така. Донякъде
трябва ние да ги изградим. Те после ще го разградят, но е ценен ресурс да не
растеж слаб и безформен. Нещо като колче за младо дърво.

Забелязала съм, че точно когато най-много се тръшка или инати за нещо и никакви разумни думи не стигат до ушите й, спирам да се карам или обяснявам и сменям  темата за нещо, което би я заинтересувало, това моментално приковава вниманието и се успокоява и вече можем да говорим и да се разбираме нормално. Та в последно време така практикувам.
И аз имам моменти, в които се чувствам виновна, че съм си изпуснала нервите и съм казала нещо, което не е приятно и за малко дете, но първо се старая да сведа до минимум тези изблици с посоченото по-горе, но и с прегръдки и целувки и понякога с искрено извинение, че съм постъпила неправилно.

За тръшкането - тръшкат се, защото или получават така това , което искат, или защото ти им обръщаш внимание, когато го правят. Моят съвет - като се тръшнат преглътни погледите на околните, седни си спокойно някъде наоколо без изобщо да им говориш каквото и да било и ги остави. Нека се потръшкат, да повикат, а като видят, че реакция и публика (ти) липсват, ще спрат рано или късно. И след това най-гадното - наказание. В къщи със спокоен тон им кажи "Невъзпитано и неприемливо е 7 годишни деца да се държат така, както вие днес в магазина. Заради това наказанието ви е еди какво си. Следващият път, когато решите да се тръшнете ще е тройно, а при трети опит - еди какво си." Така направих при първото тръшване по корем на дъщеря ми в една градинка. Последваха по пътя до къщи още три. От тогава (беше на 3) подобен опит дори не е имало.

За обидите и твоите истерии - разбирам те, и аз съм имала такива моменти, но не е това начина. Обясни им какво искаш от тях и се аргументирай по начин, по който ще те разберат. Убеди ги, че това е правилното да се направи. В приятелски стил. И ако все пак си обидила някой, било то и детето ти - извини се. Няма по-нормално нещо от това /извинението за направена грешка/. Но ако всеки път обиждаш и после всеки път се извиняваш, нито обидите нито извиненията ще имат ефект. А твоят авторитет пред тях ще е под минимума.

Поздрави и успех! 

Имаме си дума, която когато използвам той (6г.) разбира, че е прекалил. Кажа ли "лигльо" значи е по-добре и двамата да замълчим. Когато ни "мине" вече можем да проведем разговор кой защо и как се е държал неуместно.

Когато беше по-малък просто сменяхме ситуацията рязко, за да овладея поведението му. Случвало се е да оставя пълна количка с покупки точно пред касата, за да го изведа навън и на паркинга да се възпитаваме. Откакто станах родител приучих някак себе си когато съм най-много ядосана просто да мълча и успях да го възпитам у детето. Отгледана съм от креслива майка и много ме е дразнело винаги.

Много ви благодаря за съветите и за коментарите. Имам нужда от още някакво мнение освен своите виждания.
Аз съм по принцип много спокоен и търпелив човек и доста време ми трябва, за да избухна, но стигне ли се до там вече няма връщане. Преди това много съм обяснявала, много пъти съм казала какво ме дразни, защо еди какво си не трябва да се прави, какво очаквам да направят, за да сме в добри отношения, но все пак има случаи, в които стават неконтролируеми. Например когато се съберат с други деца - последно беше на рождения им ден. Предупредих ги, че не трябва да се качват на втория етаж на леглото, защото другите деца не са свикнали и може да падне някой. Обаче след като дойдоха децата естествено се качиха няколко и - те с тях. Казах им да слязат, говорих им най-спокойно, че е опасно, но това което получавам е смях и кикот.
А за тръшкането в магазина - това напоследък й е някаква тактика - като не получи каквото иска - ляга на земята, най-добре да е в заведение или в магазин, или на улицата. Никога не съм се поддавала да й купя каквото иска, или да направим каквото си е решила. Предполагам,че така ме наказва, защото знае, че се притеснявам от хората.
А говорим, много говорим, като отмине случката си приказваме и я питам - защо го правиш, нали искаш да се разбираме, нали знаеш, че след това ще последва скарване, а тq ми казва - не знам, мамо.
И аз си мисля, че на тази възраст вече трябва да са доста по-отговорни и да скъсат с инфантилността. Къде бъркам? Опитвам се да ги уча на самостоятелност. Много пъти не зная как да намеря правилните думи, така че хем да не ги обидя или да ги накарам да се чувстват виновни, хем да ги науча да се държат отговорно и разумно...

Хе хе , Октоподче , развесели ме !

Думата лигла и аз я използвам и тя ме контрира - Няма ли нещо друго да измислиш , това ми го казваше като бях на 5 години ?
Съответно й отговарям , че след като я наричам така , значи все още се държи като на 5 !

Много съм емоционална и с моето дете , което е голям провокатор  , ми се случва да изпозлвам нелицеприятни думи , признавам си .
Обаче , за да се стигне до там , поне 50 пъти съм направила забележка . Просто и тя дори си признава , че съм учудващо търпелива .
Не използвам някакви тежки обиди , а да псувам - никога и никой няма да ме чуе .

Тръшкане и лежане по земята на публични места , слава Богу не е имало !

Според мен - тук :

Как може да се промени това ? То е до характер .

Просто сменя начина на реакция. Децата непрекъснато изпитват границите на допустимото.