Няма да е винаги най-малкия на площадката. Кофти е да му взимат играчките или да го бутат, но така ще се научи да си пази нещата повече в бъдеще, а и себе си. Нормално е да стои и да гледа недоумяващо, понеже това са нови неща за него и не са му присъщи. Има време до януари, когато смяташ да го пускаш. Тогава ще е по-голям и тези неща няма да ти правят впечатление. За яслата, честно да си призная, и мен това ме притесняваше най-много, че там децата може да са груби, детето ми да страда от тях, но сега виждам, че съвсем не е така. Е, има и по-палави деца, но като цяло учителките винаги са край тях и не допускат такива ситуации (поне доколкото съм ги наблюдавала де). Виж, в детската градина със сигурност няма да е такова положението и за тогава съм се приготвила психически, че ще е по-изтървана работата.
но пък са деца, кво да правиш. Е, освен, ако майката е кръстосала крак, пуши си цигарата и въобще не гледа кво става, тогава най се ядосвам. А помеждудругото ММ много ги нарежда по площадките
няма деца, няма майки, ако нещо не е съгласен с отношението към Анди така ги нарежда
а пък аз само седя и им се усмихвам, въпреки че не ми харесва примерно нещо.
И моят току го блъснат, е, понякога собственикът на играчката, която е взел (на нашата площадка се познаваме и общо взето играчките са общи - всеки взема, каквото е свободно, обаче някои деца не си дават техните и стават груби). Айде това го разбирам, деца са, пазят си тяхното. Обаче има някои, които идват и му дърпат от ръцете неговото. Оглеждам се за майки, бащи, баби - няма. Аз как хем да крепя моето, хем да озаптя чуждото, без да бъда груба? Едно дете веднъж тръгна да рови в багажника на количката, започна да я бута, ще я изкара от площадката, аз в това време се занимавам с Борислав, не мога да го зарежа в другия край на площадката и да хукна да си вардя количката. Никой не се намеси да го спре това дете. Веднъж пък отидохме на друга площадка, там не ни познават. Отдалечихме се на 20-на метра от количката, поглеждам случайно към нея и виждам една майка как бърка в багажника, вади една буталка и я връчва на детето си. Е, паднах! Как ще ровиш в чуждата количка и ще се самообслужиш?
Че аз не знам кое да броя, то беше преди месец, ама аз още се чудя 
Като беше кърмаче наистина така хубаво миришеше
Охх, като се сетя и ми се реве, толкова ми липсват изминалите моменти, ако имаше как да ги върна. Толкова бързо порасна, сякаш съм изпуснала всичко и нищо не помня

Не знам как да говоря, какво да правя, за да не й налита. И тя гледа с недоумение, обаче я забелязвам че понякога и тя посяга, а да не говорим че често ходи сама между шамарите.
А изобщо не докосваше до 10тия й месец, когато тръгна за кратко на ясла и стана малко по-агресивен. Оттогава почна, дали заради яслата, от друга страна съвпадна и с момента в който тя вече повече разбираше и вече пълзеше и му пипаше играчките, и правеше бели в неговите очи. Чакам я още малко да порастне, че да може да се пази сама.
Той не че е толкова палав, а е много справедлив, и все раздава правосъдие, има си в главата кое как трябва да стане и ако някой го нарушава го ступва.
Няма да се включвам, тук площадки няма 

Толкова, колкото и хвърлянето на пъпа - бабини деветини 


Моите бандити в нас са като куче и коте, все се бият, хапят, блъскат и т.н. за какво ли не. Обаче и много си играят, забавляват се, гушкат се, даже и се целуват по някога
Не се ядосвай на такива 
ми на мене ми харесва и за нас отговаря това заглавие


Дано си изкарваш добре и най-вече да си починеш и отърсиш от напрежението. Целувки

))
Да си много, много щастлива!
.Препоръчани теми