Клуб "Преводач" - "Айн, цу цвайн, цу дрън!" - тема 2

Колеги, чета по форуми, че от КО заверяват вече (от понеделник) подпис на преводач, който е вписан към поне една фирма, без значение дали е в списъка с преводачите на съответната фирма? Някой да потвърди? Това би следвало да означава, че е изготвен общ регистър или какво?

Слухът е от миналия петък и вече не е слух - за целта тествахме и се подписах върху бланка на друга фирма, към която не съм заклет преводач и документът мина без проблеми. И аз се надявах да има регистър, но няма такъв. Излишно е да пиша за рисковете - очевидно КО се интересуват само от това как да събират такси за заверки на подписи.

Открийте грешките (бълг. и англ.):

С изключение на държави с който Република България има правна помощ. (2 грешки)

Сроковете зависят от вида на документите и министерствата през които трябва да минат. (1 грешка)

Образувателните (дипломи, уверения и др.) както и съдебни и нотариални документи се бавят повече. (3 грешки)

За по–подробна информация обадете се в офиса. (1 грешка)

Уважаеми клиенти , може да разчитате на нас- ние сме [името на агенцията] (2 грешки)

pursuant to valid contract (1 грешка)

We work in cooperation in 20 similar companies in the country.(1 грешка)

The translations are made by qualified translators and interpreters
authorized to provide translations by the Ministry of Internal Affairs.
(2 грешки)

Браво! Всичко е вярно, само запетайката пред "и нотариални" е излишна:

"Образователните (дипломи, уверения и др.), както и съдебни, и нотариални документи, се бавят повече. (3 грешки)"

И запетайката пред authorized - също:

"The translations are done by qualified translators and interpreters, authorized to provide translations by the Ministry of Foreign Affairs."

А, според мене не са грешка, но може и без тях  

P. S.: Понеже имам повече време, ще се и пообясня  По принцип пред втори съюз "и" (дори и когато първият е част от сложен съюз) се слага запетая; ако "съдебни и нотариални документи" е едно цяло, т. е. един и същи вид документи или по-точно третирани по еднакъв начин, запетаята може да се пропусне.

По отношение на английски текст (тук и на български може да се сложи запетая, тире или нищо  ) пред "authorized" може и без запетая, но може и със, правилото е доста свободно (в общи линии задължително е да няма запетая, ако изречението не може без по-нататъшния текст), но при мене без запетая "qualified" и "authorized" ми се бият и бих сложила, но не е грешка и да няма.

"А, според мене не са грешка, но може и без тях."

А-а, грешка са. Особено в изречението на английски език, където запетайката променя смисъла - коренно го променя. Кой не знае това? За да докажем твърдението за смисловото значение на запетайката в английския, разглеждаме две относителни изречения, които се различават само по запетайките:

1. My sister, who lives in S., is a doctor.
2. My sister who lives in S. is a doctor.

В първия случай имам само една сестра, във втория - две или повече. Хитро, нали?

За да проверим има ли нужда от запетайка или не, задаваме въпроса "Do you know...?"

Do you know both my sisters?
No, I only know your sister who lives in S., the doctor.

Do you know which translators are allowed to do certified translations?
Yes, only qualified translators [who are] authorized by ...

Сравни:
Authorized translators, who are qualified, do certified translations. 



 

Да, де, ама в предишния пример според мене смисълът не се променя...

Цитирам, "пред "authorized" може и без запетая, но може и със, правилото е доста свободно[напротив, много е строго дори[/b] (в общи линии задължително е да няма запетая, ако изречението не може без по-нататъшния текст) [има нещо такова]"

Въпросът е, защо да не може без по-нататъшния текст? Ами защото това е текст, който служи за идентифициране.

Когато става дума за едно лице/предмет от група лица/предмети, както в примера "My sister who... is a doctor.", липсата на запетайка/и служи за идентифициране, коя точно от двете или повече сестри е лекар.

Когато пък става дума за няколко лица/предмети, които са част от по-голяма група лица/предмети, както в примера "Qualified translators who are authorized by ..." липсата на запетайка/и служи за идентифициране, кои точно няколко лица/предмети от по-голямата група са еди-какви си или правят еди-какво си - извършват преводи в случая.

Да твърдиш, че "Qualified translators, who are authorized by ... , do certified translations.", означава, да твърдиш, че всички квалифицирани преводачи в България са оторизирани, което не е вярно.

Ако бяха написали поне:

Our qualified translators, who are [ALL] authorized by ..., щеше да е по-добре, макар че е опащата лъжа.

Единствено правилно е без никакви запетайки.

Или пък с променен словоред  - ето така:

Autorized translators, who are [ALL] qualified, do certified translations.

Това вече е вярно, защото всички оторизирани преводачи са квалифицирани.  (по нашенски квалифицирани  )

Аз продължавам да не съм съгласна, даже без запетаята излиза, че има "qualified translators" и "interpreters authorized to provide translations by the Ministry of Foreign Affairs" 

Put commas where needed:

(1.) Andrew Wyeth who was the son of an illustrator of children’s books is probably the most popular U.S. painter of the twentieth century.
(2.) N.C. Wyeth who was Andrew Wyeth’s father taught his son to pay attention to detail in his painting.
(3.) The art of Andrew Wyeth which is both realistic and emotional shows rural America at its best.
(4.) His work which follows the style of earlier American realists has so much detail that it is almost like a photograph.
(5.) The people who appear in his paintings are those whom Wyeth knew.
(6.) His recently revealed “Helga” series which includes nude studies of his neighbor has been critically acclaimed.

Попаднах на интересна статия за хаоса с преводите на худ. л-ра през 90-те:
Личева, А. "Преводи и преиздания", в. "Култура", 2011
http://www.kultura.bg/bg/article/view/18807

Ето част от статията:

"Един от липсващите дебати в българското културно пространство продължава да е този за качеството на преводите, които се появяват на българския пазар. Отсъстващ дебат, който ощетява читателите и не им позволява да чуят нито за преводаческите постижения, нито за преводаческите провали. Съюзът на преводачите в България опитва да преобърне тази тенденция с периодични дискусии или обзори на преводната продукция, но тези опити са крайно недостатъчни на общия фон. Още повече, че наистина единици са културните журналисти и критиците, които поддържат тази тема.

Макар да отчитаме, че тази ситуация не е нова, в началото на 90-те нещата като че ли стояха малко по-различно. Вярно, в издателската дейност тогава цареше хаос, появяваха се маса пиратски издания, използваха се стари преводи, но тъкмо това се беше превърнало и в тема за журналистическото писане. Набиращият скорост и тираж нов вестник „24 часа” в първите години от съществуването си редовно обръщаше внимание на състоянието на преводите. И докато специализираните литературни издания бяха прекалено заети с утвърждаване на новите стилове, с развенчаването на авторитетите и превеждането на автори, които са били табу; и не им оставаше време да следят масовите издания и тяхното качество, „24 часа” се опитваше да поставя актуални проблеми и да води дебата за качеството на преводите, които излизат. Така, да кажем, в интервю с тогавашния председател на Съюза на преводачите Александър Миланов е повдигнат въпросът за правната защита, която преводачите искат срещу пиратите в бранша. А самото издание периодично публикува информации за издатели мошеници, които не плащат авторски права за превод, или изброява заглавия, в които не е упоменат преводачът.

А по-късно в новосъздадената страница „Книги” системно се излиза с информация „Книги фантоми заливат пазара” (рубриката „Пиратство”), в която най-подробно се изброяват издания, в които няма преводач или има други пропуски – липсват сведения за езика, от който е превеждано, оригиналното заглавие и пр. Тази справка се прави по данни на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В отворения дебат се появяват материали и с позиции на издатели, които искат извинения от преводачите и се защитават, твърдейки, че не слагат името на преводача само в преиздания, в които и в първите издания е нямало споменати преводачи.

Припомняме всичко това, защото, заради липсата на траен ангажимент в специализираната преса, и до днес сме потърпевши от хаоса, който се допусна по отношение на преводите."

Колеги,

Подобен на хаоса с художествените преводи през 90-те е хаосът с всички останали преводи днес - пиратски "издания" на частни фирми без посочване името на преводача.

Интересно, защо ли тази тема не присъства в печата? И защо ли всеки опит да се повдигне неофициално, се посреща с гаден присмех или гузно мълчание?

Време е да се обсъди положението - сериозно е! - и да се предприемат съвместни действия в същата посока, като през 90-те - слагане край на анонимните преводи, "издавани" на клиента без посочване името на преводача.

Някакви идеи?

Някой може ли да ми препоръча свестни агенции, в които да кандидатствам?

Амелия ми е водила упражнение по теория на литературата 90-те гг., не се бях замисляла, че се занимава и с преводи, макар че няма как да не знае поне два чужди езика мн. добре  Тъкмо ще погледна в нета какви са и докъде е стигнала в кариерата си (само хубави спомени имам за нея иначе)...

Спящата,

да не си помисли, че проф. Личева е написала това:

"Колеги,

Подобен на хаоса с художествените преводи през 90-те е хаосът с всички останали преводи днес - пиратски "издания" на частни фирми без посочване името на преводача.

Интересно, защо ли тази тема не присъства в печата? И защо ли всеки опит да се повдигне неофициално, се посреща с гаден присмех или гузно мълчание?

Време е да се обсъди положението - сериозно е! - и да се предприемат съвместни действия в същата посока, като през 90-те - слагане край на анонимните преводи, "издавани" на клиента без посочване името на преводача.

Някакви идеи?"

Не е тя, аз го написах. Тя е писала само за анонимните преводи на книги през 90-те.

А-а, ти да не би да смяташ, че е необходимо да си преводач, за да пишеш по въпроса за хаоса с худ. преводи през 90-те?