Клуб "Преводач" - "Айн, цу цвайн, цу дрън!" - тема 2

На мен ми преподаваше преди 2 години, вече е професор. Много е добра като преподавател, а и като човек я харесвам 

Споко, не съм 

 

Излиза, че преподава в магистърска специалност "Преводач-редактор" (аз съм с педагогически и екскурзоводски профил, нямам само точно преводаческия  , т. е. не знам как се наричали 1999 г. завършилите колеги преводачи - "преводач-редактор" или нещо друго; имам само общ курс по теория и практика на  превода от смесена литературо-еизковедска "специализация", де  ) и по "Литературознанието в началото на ХХІ век"; не намирам самата тя да е превеждала, само е оценявала разни художествени преводи  За други от асистентите по онова вр. знаех, че превеждат, защото са ми предлагали да им помагам, затова се учудих.

"Амелия ми е водила упражнение по теория на литературата 90-те гг., не се бях замисляла, че се занимава и с преводи, макар че няма как да не знае поне два чужди езика мн. добре. Тъкмо ще погледна в нета какви са и докъде е стигнала в кариерата си (само хубави спомени имам за нея иначе)..."

"На мен ми преподаваше преди 2 години, вече е професор. Много е добра като преподавател, а и като човек я харесвам"

"Излиза, че преподава в магистърска специалност "Преводач-редактор" и по "Литературознанието в началото на ХХІ век"; не намирам самата тя да е превеждала, само е оценявала разни художествени преводи."

Мамчета,

темата не е "Коя е Амелия Личева?", а "Хаосът с преводите днес" - преводите, "издавани" от частни фирми (агенции) без посочване на преводача (не художествените преводи и не документните, а специализираните - медицински, технически и др.)

Искате ли да кажете нещо по този въпрос или не ви интересува, че агенциите по цял свят се държат като издателствата в България през 90-те?

За мене в случая е важно и кой е авторът, не само какво е написал   

А по този въпрос:

,

мога да кажа следното - би било добре, ако издателствата вече се държат по-различно, но нямам подобни наблюдения (с малки изключения може би). Една от причините е и в самите преводачи, като в случая не ги обвинявам, но точно в издателство си намериха преводач с руски баба-пенсионерка, к. работеше на м/у 1/5 и 1/3 на сумата, к. ми плащаха тогава за превод на страница (вярно, че ставаше дума за различни обеми и срокове; превод от руски, а не на руски и т. н.; но пак не е нормална разлика в заплащането; просто има излишък на кадри с добър руски и английски явно или пък пазарът няма проблем с по-ниско качество на преводите) 

"би било добре, ако издателствата вече се държат по-различно"

Приемаме, че - да, доколкото вече не издават книги без посочване на преводача. Това е постигнато благодарение на усилията на много хора - предимно на членовете от СПБ, но също и на журналисти, бивш министър на културата и др. Сега се опитваме да повдигнем въпроса за "издаването" на специализирани преводи от агенциите за преводи (предаването на поръчките на клиентите) без посочване на преводача. Тук обикновено не става дума за цели книги, а за отделни поръчки - от 1-2 до 10-15  страници най-често. Този въпрос е особено актуален днес, с развитието на машинния превод (МП). Агенциите в цял свят точат зъби, така да се каже, да реализират големи  печалби от МП + преводач-редактор. Номерът е, че на клиента се казва: "Преводите се извършват от високо квалифицирани професионални преводачи" и т.н. 



 "преводач с руски баба-пенсионерка, к. работеше на м/у 1/5 и 1/3 на сумата, к. ми плащаха тогава за превод на страница ...  или пък пазарът няма проблем с по-ниско качество на преводите"

Ами ако бабата-пенсионерка превежда хем евтино, хем качествено? Тогава - какво? Аз лично нямам нищо против всеки да има право да превежда срещу заплащане - дори учениците. Нооо - клиентът да знае кой е преводачът! А не някакво хлапе или баба (или гугъл) да превеждат за жълти стотинки (респ. безплатно), а агенцията да лъже клиента, че преводите се извършват от най- най-големите преводачи и да го обира. Това е измама.

Интересна статия за преводачите (англ.): http://homeworktranslationjobs.com/WP/how-to-provide-a-perfect-translation/

Минавам да проверя тази тема затворена ли е или не? Никой не е писал от декември

Аз лично няма какво да споделя. Освен, че от една агенция днес ми се обадиха за редакция на технически текст от български на език от втора група; понеже съм ангажирана, отказах, но ги препратих към мой колега. После получих от него инфо, че ги е отсвирил заради предложеното заплащане - 2 лв./стр.

Два лева! Ужас.

Гугъл инстументариума нещо ми прави номера. Някой да знае защо?

Колеги, имам следния проблем: работя много с речника Polyglot. Удобен ми е, защото има доста специфични термини, а и съвместява няколко езика, които ползвам. Обаче, той не тръгва на Windows 8. Търсих информация в нета и, доколкото разбрах, той е продукт на българска фирма, която обаче вече се е специализирала в разработката на друг вид софтуер (доста по-доходоносен).
Има ли някой сред вас, който работи на Windows 8? Какви речници ползвате за тази операционна система? Можете ли да ми препоръчате софтуер, с който да заменя този речник?
Благодаря предварително.

момичета може ли някой да ми провери едно есе което съм писала на английски за правописни и граматически грешки?
Благодаря много предварително

Колеги на свободна практика, подочух, че вече е приет закон ли, наредба ли?, която позволява заклет преводач към КО сам да си заверява документи (без агенция). Нищо ново не намирам в нета по въпроса. Някой да има информация?

Слухове са. Няма нищо черно на бяло. На сайта на МВнР от една година стои "предстояща актуализация" на това, "предстояща актуализация" на онова. С червени букви. Красота! Ако не сте го виждали, адресът е: http://www.mfa.bg/bg/pages/158/index.html

Аз пуснах едно запитване до прокуратурата на 01.09.2014. Оня ден им напомних, че вече 6 месеца очаквам отговор и им обясних, че нещата с уредбата на преводаческата дейност са много зле:


Уважаеми служители от Информационен център на ПРБ,

По Ваш съвет на 01.09.2014 г. изпратих едно кратко запитване от бланката на ПРБ, но все още не съм получила отговор. За доказателство, че  запитването е изпратено правилно, точно както Вие ме посъветвахте, прилагам 2 снимки от изпращането му - на първата се вижда попълнената бланка на ПРБ, а на втората - надписът "Вие успешно изпратихте Вашето запитване".

Запитването беше във връзка с доклада на Омбудсмана за 2013 г., където между другото се обръща внимание на незаконосъобразната регулация на преводаческата дейност от страна на МВнР въз основа на един вехт правилник от 50-те години на м. век, който не е изменян от 1990 и вече не става за нищо друго, освен за отмяна и прибиране в архив:

"В доклада ще акцентирам върху последната ми препоръка, отправена през месец октомври 2013 г. В писмото си обърнах отново внимание върху необходимостта в кратки срокове да бъде отменен Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, приет с Постановление на Министерския съвет от 3 септември 1958 г., който е остарял и е неприложим. Разпоредбите му предизвикват объркване, тъй като не са съобразени с изискванията на Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове (обн., ДВ, бр. 45 от 11.05.2001 г., ратифицирана със закон, приет от 38-мо Народно събрание на 25.05.2000 г., ДВ, бр. 47 от 9.06.2000 г.), както и с двустранните договори за правна помощ, сключени от Република България."


По-нататък Омбудсманът препоръчва:

 "Необходимо е също така практиката по т. нар. неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи да бъде прекратена."
 
Неприсъственото удостоверяване на подписите на преводачите се извършва в МВнР. Преводачите нямат договор с Министерството, нямат оторизация, нямат официален регистър. Само фирмите имат. Оторизацията им се получава чрез сключване на договор по чл. 2а от неприложимия - по думите на Омбудсмана - правилник. Публична тайна е, че "оторизираните" фирми фалшифицират преводаческите подписи или ако не чак да ги фалшифицират, карат преводачите да им подписват празни листи. В МВнР заверяват предварително подписаните преводи, без да знаят от кого са извършени - дали от квалифицирани преводачи или от студенти, по признание на г-н Николай Младенов, бивш външен министър, пред НС през юни 2012 г. И днес положението е същото. МВнР продължава с практиката по неприсъствено удостоверяване на подписи на преводачи от цялата страна, само че вече никой не смее да го каже пред депутатите в залата на НС, а и да го каже, те може пак да не проумеят какво означава казаното, както не проумяха през 2012. Щом дори Прокуратурата още не е проумяла... Последния път, когато Омбудсманът е говорил с МВнР за отмяната на вехтия правилник и прекратяване на неприсъственото удостоверяване на подписите на преводачите, са му казали, че се работи по въпроса, но е много сложно. Омбудсманът пише в доклада си, че намира аргументите им за несъстоятелни:

"Намирам аргументите, изложени от Министерството на външните работи по повод на предходна кореспонденция по този въпрос, че е необходимо тълкуване от страна на Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието относно реда, по който правилникът да бъде изменен, допълнен или отменен, доколкото същият не е издаден във връзка с приложение на определен закон, за несъстоятелни."

Очаквам Прокуратурата на РБ да проумее какво пише в доклада на Омбудсмана за 2013 и да помогне на МВнР да се освободи от незаконосъобразните си договорни отношения по този вехт правилник, както и от самия правилник.

Очаквам Вашия отговор, като се надявам да не ме карате да чакам още 6 месеца.

С уважение,
Ренета Стоянова
Варна
http://rennie.blog.bg/




On 08/06/2014 09:33 AM, ПРБ wrote:
>
> 
>
> Уважаема г-жо Стоянова,
>
> 
>
> Уведомяваме Ви, че за да бъде регистрирано писмо, изпратено по електронната поща до прокуратурата, следва да попълните регистрационната форма в раздел контакти от интернет страницата на прокуратурата - www.prb.bg
>
> 
>
> Информационен център
>
> 
>
> 
 

Излезе книга за преводачите и агенциите, написана от Хари Стоянов, дългогодишен преводач и собственик на фирма за преводи. Публикувана е онлайн, безплатно. Заглавието е "Преводачи и агенции".