ВМ-НВХ, част 65

Assos, много се радвам, че имаш възможност да я прочетеш! И разбирам как се чувстваш - желанието за споделяне напира, а хората недоумяват какви небивалици им говориш Не знам, може ние да сме предубедени, но мисля, че всеки, който прочете книгата, поне би се замислил, дори и да не повярва на всичко написано. Но е наистина добре написано и обосновано.

Вери, благодаря за линка! Прочетох изповедта на тази жена - Alex Jamieson, която след 12 годишен опит като веган е почувствала непреодолима нужда от консумация на животински продукти. И макар и с огромни угризения и колебания, все пак е послушала тялото си и ги е включила в храната си. Дори в началото го е правила тайно, защото се е страхувала, че приятелите й, сьщо вегани , ще я порицаят.
Харесаха ми много разсьжденията й! А и има интересни коментари под статията.
http://alexandrajamieson.com/im-not-vegan-anymore/


А пьк относно веригите за бьрзо хранене - да, разбира се, че и в тях може да се подбира храна, от която да не напьлнееш. Макар че точно от МакДоналдс , аз сигурно трябва да си купя поне 3 хамбургера и да изям само марулята и месото, за да се нахраня. От друга страна за тези пари, какви вкусни ребра , или пьржоли могат да се купят... Но в KFC например спокойно може да се нахрани човек с 2-3 пилешки парчета, като им се махне панировката отгоре.

Спомням си като гледах Супер сайз ми, че ми направи впечатление че този човек яде много...тогава реших, че наистина порциите са огромни в Северна Америка. Аз не посещавам джънк ресторанти, наложи ми се 2 рождени дни в МД да посетим, явно децата си имат вътрешни защити защото пиха само сок и пържени картофи , разбира се  Но поне прескочиха сандвичите.
Но например забелязвам колегите, всеки петък ядът нещо подобно, като ритуал им е. Пият огромни газирани напитки, но сандвичите например не са големи + пържени картофи винаги. Аз не бих се нахранила с това, срам не срам  Според мен колата ги засища и им трупа много калории. Един малък сандвич колкото и да е изкуствен, чак толкова да навреди, не ми се вярва  Може и да бъркам. Но като попитах веднъж защо пият толкова големи напитки ме изгледаха едно не разбиращо и ми казаха че явно не съм ходила в САЩ, там били двойни ... все едно това е оправдание.  Въпреки че семейството ми сме големи врагове на МД и подобни, никой никого не кара насила, нито пък му мушка огромните порции без да го пита. В крайна сметка храненето си е лична отговорност. Дали ще ядеш пържени картофи в МД или френски ресторант , според мен е все тая.

И хелп моля, не мога да разбера тази моя зависимост към хляба, не е нормално, има ли според вас някоя липса на вещество в организма която да предизвиква яденето на тесто? Стигнах до там че да се моля да имам нормална зависимост към сладкото като нормална жена....не ме влече нищо друго, само хляб. Не ям една седмица и като видя просто полудявам, като наркоман. Без значение черен, бял, тортила, баница ... важнтоо е да е тесто и да е солено. 

joya, имам приятелка със същата зависимост, а явно е и сравнително разпространено явление... Съчувствам най-искрено! Но не знам какво може да се направи, освен да се действа както при другите зависимости - спираш и търпиш, докато ти мине - не мисля, че има друг начин Разбира се, междувременно се подкрепяш с хубава, качествена храна - месо, яйца, млечни, зеленчуци, хапвай си и плодове, ако ти се ядат, ядки също. Нормално е да има абстиненция и да е трудно отначало, да трябва воля...

Разбира се, може да не спираш напълно тестеното, а да хапваш по малко от време на време. Ако имаш някаква такава схема, при която ти да контролираш консумацията, а не хлябът да те контролира теб, сигурно поне ще бъдеш по-спокойна. Просто не знам какво да те посъветвам Ти решаваш какво да направиш и как, защото ти си усещаш най-добре нещата. Аз, слава богу, нямам и никога не съм имала такова влечение към тестеното. Да, било ми е вкусно, но много, много повече ми харесва шоколадът и въобще какаовият вкус. И макар че напоследък дори и шоколадът ми е станал почти безразличен, със сигурност на мен той ми е слабото място. Не смятам обаче, че съм в същата ситуация - поне не се чувствам така, както си описала. Но аз бих направила това - да спра и да се опитам да проявя воля, докато ми мине желанието. С времето ще намалее, абстиненцията ще премине, но после важи същото като при наркоманите - дори една хапка ще отвърже стария дявол... Така че не знам. Но ти пожелавам да успееш да се справиш!

Всъщност мисля, че донякъде е въпрос на мотивация, т.е. да знаеш защо е важно да предприемеш стъпката - тогава волята идва от само себе си и изобщо не са необходими кой знае какви усилия, макар че физическият дискомфорт няма да може да се избегне, поне в началото. Но обикновено, когато хората осъзнават, че е необходимо да направят някаква такава сериозна промяна и дори се опитват, но все "се изкушават" и се отказват, мисля, че просто не са напълно убедени и не са напълно осъзнали сериозността на положението Когато си дадат по-ясна сметка, тогава идва и мотивацията и не е нужна никаква воля. Например за диабетиците си мисля, че ако си представят себе си с отрязан крак, много по-лесно ще намерят волята да си променят начина на хранене. Гледам го моя вуйчо как яде грозде - ама не се спира, като почне - и си мисля, че просто не е осъзнал сериозността на ситуацията и възможните последствия. Ако/когато ги осъзнае, само при вида на грозде или при мисълта за грозде ще му изниква лошият образ и всякакво желание за ядене на грозде ще изчезва моментално. Но просто не е дошъл моментът да осъзнае, че не е имунизиран срещу уврежданията на диабета и е само въпрос на време, ако не вземе мерки. Когато аз направих първата крачка към ограничаване на въглехидратите (която тогава още беше само да спра да купувам сладки неща всеки ден и да слагам захар на кафето - това беше първата стъпка), причината да го направя беше, че най-накрая ми беше просветнало, че не съм защитена от възможните последствия и ако не взема мерки, може да ми се случат много лоши неща. От години знаех за поликистозата, знаех за фамилната обремененост за диабет, знаех за автоимунната болест на майка ми, знаех и за собственото си увредено коляно, но все отказвах да повярвам, че положението може да се влоши или че на мен може да ми се случи да развия диабет или нещо по-страшно. Просто отказвах да го повярвам и не исках дори да мисля за това. Но в един момент, когато започна все повече да ме наболява коляното и цикълът ми взе да става още по-непредсказуем от преди, реших, че вече е крайно време да се позамисля и да взема мерки. Прочетох отново за поликистозата, ужасих се, че възможните усложнения в бъдеще са диабет, рак, инфаркт или инсулт, и това ми беше достатъчно, за да започна да взимам някакви мерки, т.е. да ограничавам малко по малко въглехидратите. По отношение на коляното пък си се представих в инвалидна количка или с патерици - това също ме мотивира страхотно. Така че мисля, че просто в един момент човек осъзнава по-ясно нещата и тогава вече намира и начин да вземе мерки.

Аз съм се чувствала по подобен начин по отношение на прясното мляко, когато 5 години бях принудена да не пия мляко заради обострения колит. Толкова ми липсваше, толкова мъчно ми ставаше, като гледах как състудентите ми си купуват капучино, толкова ощетена и нещастна се чувствах Разбира се, не си позволявах да пийна мляко, защото знаех какви са последствията, а не бяха никак приятни. После, като изведнъж по чудо ми мина, бях на седмото небе, че вече можех да пия мляко. И си наваксах много стабилно следващите години Сега съм спряла прясното мляко от няколко месеца, защото все пак мисля, че без него ми е по-добре - убедих се в това. Но сега вече мисленето ми е по-различно и не се чувствам ощетена, а точно обратното - радвам се, че мога да направя нещо хубаво за себе си, да си помогна.

Това са само мои разсъждения, разбира се, но дано да успееш да преодолееш този дискомфорт, който преживяваш, без значение по какъв начин!

Аз да ти споделя за моите зависимости Цигарите ги спях по-лесно от шоколада  Тоя пуст шоколад, уж си виках "само едно парченце", и докато се усетя-свършил Една книжка имам от доста години в библиотеката -Техника за емоционална свобода -ТЕС-преди години я купих от любопитство, но така и не я прочетох. Та преди 2 месеца си я харесах за приспивно четиво и тъй като пишеше да се пробва когато изпитваш силна емоция към нещо, а не искаш да изпитваш, изчаках да се появи такава емоция. Дояде ми се шоколад и викам ще пробвам упражнението, Не знам дали от внушение или има нещо вярно там, но след това шоколада за мен не е храна. Само да уточня, че вкъщи и в офиса ВИНАГИ има шоколад, такива са хората около мен - шокоманиаци и сега ме гледат като извънземно

И аз полагам зверски усилия да не ям сладко. И суши ми се яде , но по-малко. Миналата седмица си купих един от много какаковите шоколади от Лидл, изядох 2 редчета и ми стана едно лошо и  надуто. Дори не ми става хубаво... Друго си  е една тортичка, но ще развали режима. По- нататък ще си направя нещо.
Преди си бях правила кошнички от черен шоколад, пълни с разбито маскарпоне със сметана, ама от сладката...  

joya , според д-р У.Дейвис, авторьт на "Wheat belly", а и според проведени експерименти, някои белтьчни молекули в брашното ( глиадин), при разграждането си под вьздействие на храносмилателните ензими, образуват малки пептидни молекули, които преминават мозьчната бариера, свьрзват се с опиоидните рецептори в мозька и по този начин действието им е доста сходно с това на опиатите.
Смята се, че на този ефект се дьлжи пристрастяването на някои хора кьм тестени храни, сьздаването на зависимост кьм тях и наличието на симптоми на абстиненция, ако се спре консумацията им.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6099562
http://www.drbriffa.com/2012/05/17/wheat-opiate-of-the-masses/
Така че, според мен на влечението си кьм хляб, би трябвало да гледаш по-скоро като зависимост, отколкото като на сигнал, че нещо ти липсва от сьстава му. Борбата с тази зависимост ще е сьщата, както и при всички останали такива ( алкохол, цигари, наркотици, захар...).

Мдааа
И аз си спомням как преди 4год като почнах да чета как пишех възторжено насам-натам
Ама предимно предизвиквах силно раздразнение

Кам, да прочетох и аз
Написаното много ми прилича и на споделеното от авторката на Веганския мит

Винаги съм мислела, че съм тестохолик, но явно може и повече
Joya, как подхождаш към тестеното, имаш ли дни , в които си го позволяваш, как го консумираш тогава?
Аз ще напиша моята стратегия, макар че може би същите методи не работят за теб, но все пак
Когато познати ме питат защо не ям, обикновено казвам, че от тестено получвам бременен корем или че глутенът не ми понася или и двете
Отделно не съм си го забранила, все пак поне при мен всяка забрана е най-сладка
Знам, че ще ям козунак на Великден, питка на Коледа и баница на НГ
Отделно си позволявам да пробвам гръцкия хляб лятото на морето
И когато няма забрана, сякаш няма желание
А когато го ям, си спазвам моите си правила маслото върху филийката да е със същата дебелина както хляба и да се натъпча със зеленчук, за да не пи се яде повече
Това ми помога да се огранича до едно макс 50 гр при тези поводи

А и това с визуализирането, за което говори Шоки, помага
Една мантра от типа "диабет, рак, инсулт" може да е от помощ при гледката

Ако и това не помогне, хапка хляб с много масло и не се гълта и дъвче, а се оставя в устата да се задоволят вкусовите рецептори

Макар че кам е права, че хлябът е дрога
Но тази легална дрога е навсякъде и това прави борбата още по-трудна
Освен да се организират курсове за анонимни тестохолици, ама надали
Хлябът е свещен все още в масовото съзнание
Даже гледам майките с деца с цьоликалия все гледат да приготвят нещо наподобяващо хляб
Че нали как така без хляб


Относно МД, хранила съм се там, ако няма друг вариант
Взимам три чийзбургера и ям само кюфтетата
Понякога има и салати, които горе-долу стават
Тук в една подобна местна верига има режимен бургер, без хляб, увит в листо айсберг
Обожавам вкуса на колата, но пия едно зеро веднъж годишно
Не знам защо не пуснат кола без подсладител или захара, аз с удоволствие бих я пробвала
А от онези, дето хапват сандвичи с голяма кола, не съм видяла човек без шкембе
Даже супер слабите са тип скинифет и си имат коремчета

Хайде стига проповеди
Отивам да пека яйца в масло за З
Извадих едни бутчета да се размразяват, ще им мисля марината, май клоня към масло с мащерка

Снощи пекох свинско на нещо като гювеч, само че този път слагах продуктите едни след други, след като предишните са се задушили и припекли леко
Стана чудесно


ХХХ, какво му е на сушито
Просто ядеш рибата с маринован дбинджифил, уасаби и миден сос
Пак си засища и то повече отколкото ако е с ориз

Благодаря ви момичета, и аз си мисля че е зависимост. Отказах цигарите след 10 годишно пушене почти по 2 кутии на ден за един ден, верно мотивирана от любов 
Хляба не знам....нямам влечение към сладко, нито към плодове, нито към ориз, нито картофи, само към тесто. Гледам на него като на забранена храна, нещо което наистина ми влияе зле, като наркотик даже. Не ям седмица, две, максимум стигнах 2 месеца, като за целта не купувах въобще ... и накрая само като видя или вляза в магазинс печен хляб ... ох не знам как да го обясня знам че е вредно, знам че е гадно и пак, след като го изям имам ужасни угризения ... но винаги след...
Не мога да го определя дори с емоционално състояние в всякакви моменти ми се яде, тъжни , весели ....Бях намерила заместител от нашите рецепти кокос и яйце в МВ-то и така успях 1 месец да не хапна хляб, но не ми мина, не знам колко време ще трябва за да го преодолея.
Ще го боря както казва Шоки, като си повтарм мантри или визуализирам. ПРосто искам да съм нормална....

joya, може би проблемът идва от това, че дълбоко в себе си не си наистина убедена, че хлябът ти вреди Някак подсъзнанието ти или някаква част от теб се съпротивлява срещу тази мисъл, затова ти е трудно. А и сигурно става въпрос за истинска зависимост - така нещата се усложняват още повече... Не си го забранявай. Може да опиташ да си направиш някаква схема - яж хляб в неделя примерно, в другите дни не яж. И си определи колко ще ядеш. И може да не е само хляб, а въобще някаква форма на тестено - баница, кекс или каквото те привлича. Разбирам, че ти е много трудно

Тоест, със зависимостите наистина е добре да се спре и да не се почва пак, но наистина си е трудно. И понеже си опитала, но все идва момент да не издържиш, затова може би е добре все пак някаква контролирана схема - така поне съзнанието ти ще се успокои.

Ох, не знам дали ще ти помогне, или пък дали ще има полза изобщо за някой, но ето днешната статия на Authority Nutrition: http://authoritynutrition.com/why-everything-in-moderation-is-killing-people/ - защо формулата "от всичко по малко" или "умереност във всичко" не е подходяща за много хора. Обяснява точно това, че много хора са си пристрастени към определени храни, макар че понякога не го съзнават. А когато има такава зависимост към определена храна, не помага принципът "по малко и умерено", а помага пълен отказ. Тези храни са най-вече сладкото и тестеното. Обяснява механизмите, причините и как той самият се е справил - бил пристрастен към "джънк", не помагало да прави "мръсни дни", диети, не помагали хранителните добавки, не помагало и да се опитва да спазва умереност. Трябвало да спре веднъж завинаги - тогава се оправил.

През лятото имах една седмица, в която бях сама - домашните все още бяха на морето - и заложих на този начин на хранене - купувах си от МакДоналдс и Бургер Кинг сандвичи и ядях само бургера и зеленчука. Е, за една седмица бях 1,5 кг плюс, ако и да бях режимна... Мисля си, че вътре има някакви "добавки", които не са ни здравословни, ни режимни... Не знам само тук ли е така, ама няма да повторя...

joya, описанието, което даваш за яденето на хляб ми напомня на мазохистичен повик на природата ти. Някъде много назад във времето е възможно, да са те научили да се успокояваш с хлебни изделия и така си свикнала да си подаряваш хляб по повод и без повод, както твърдиш и при всякакви емоции - и радост, и тъга и прочее. Помъдрувай по този въпрос, ако не си го правила досега. В нашата култура е прието да се успокояват децата с храна, а не с емоционално-психологически отговор на дадена проблема...

Аз пък имам да пия още поне 6 месеца хапове, които ми провокират адски апетит. Днес изядох много храна, абсолютно режимно и кетозно, но се опасявам, поради многото калории, дали ще започна да отслабвам някой щастлив ден. Все пак се успокоявам, че промених диетата си и макар и само две седмици, вече имам ефект както тялом, така и духом. И понеже ще продължа така, надявам се да не започна да качвам от мазната диета, а да се случи загуба на мас.
Даже си спомням, че когато започнах ВМД едно време, нещо се бях оплела в сметките и ядях много мазно, та бях качила 2 кг и ходех да се жалвам на Галя, ако някой я помни от Спайдърите.. Сега тегля и смятам, защото не мога да си позволя нездрав режим повече. Баста, един вид! 

alma, много интересна насока за размисъл, благодаря 

Момичета, ще направя една седмица само на яйца с масло, за да си озаптя малко апетита. Исках да ви информирам, та да съм стриктна, след като ще има пред кого да се отчитам. 

joya,лично аз мисля,че трябва да се обърне внимание на това